Основната част от производството на България остава концентрирано в шест икономически центъра
В България има 16 стопански центъра, които концентрират над 80% от производството в страната и в тях живее близо 3/4 от популацията България.
Това са изводите от проучването на Института за пазарна стопанска система „ Икономически центрове в България – 2023 “.
Проучването е направено спроед съответни критерии и данни по няколко индикатора, измежду които последното броене популацията, размер на ивестициите, % на претовареност в района и излизат отвън рамките на административното-териториално разделяне на страната..
Какво демонстрират данните?
Прави усещане, че въпреки ИПИ да са определили 16 стопански центъра, над 70% от производството у нас в действителност е съсредоточено в шест от тях – София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас и Русе.
Икономическите центрове, които ИПИ изследва се състоят от ядро и външна страна. За стопански ядра се смятат общините, които са мотори на районната стопанска система в България.
Те са водачи по създадена продукция и работни места и притеглят огромен брой служащи от прилежащи общини.
За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община би трябвало да дава отговор на наймалко два от следните три критерия:
да е измежду водещите 10% общини по стойност на създадената продукция;да е измежду водещите 10% общини по плътност на заетостта; 3) да е измежду водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с стопанската система на ядрото въз основата на ежедневната трудова миграция.
Всяка община, в която най-малко 10% от заетите всекидневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра.
Какво произвеждаме?
Изследването на ИПИ демонстрира, че в множеството от главните стопански центрове, водеща роля има преработващата индустрия.
Изключение прави София където водеща роля в стопанската система имат IT бранша и търговията, както и Стара Загора, където водеща е енергетиката.
Извън упования водач София и петте по-големи стопански центъра в страната. ИПИ откроява други 10 стопански центъра, които са с стеснен мащаб, имат по-скромна външна страна и по-малка тежест.
Сред тях са Сливен-Ямбол, Пазарджик, Благоевград, Хасково и Кърджали. Всеки един от тях, въпреки и да е с по-малка външна страна, имат допирни точки с огромните стопански центрове в Южна България.
От Института за пазарна стопанска система регистрират и още няколко региона, където има сполучливо произвеждане без да има самостоятелен стопански център.
Такъв образец са огромните предприятия в региона на Средногорието и Етрополе и в това число най-голямата преработваща компания в страната, ситуирана на границата на Пирдоп и Златица, както и добивните предприятия в Челопеч, Панагюрище и Етрополе/Мирково.
Според ИПИ данните от проучването могат да послужат за насочна точка за разбори и отключване на спомагателен капацитет в районите.
Това са изводите от проучването на Института за пазарна стопанска система „ Икономически центрове в България – 2023 “.
Проучването е направено спроед съответни критерии и данни по няколко индикатора, измежду които последното броене популацията, размер на ивестициите, % на претовареност в района и излизат отвън рамките на административното-териториално разделяне на страната..
Какво демонстрират данните?
Прави усещане, че въпреки ИПИ да са определили 16 стопански центъра, над 70% от производството у нас в действителност е съсредоточено в шест от тях – София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас и Русе.
Икономическите центрове, които ИПИ изследва се състоят от ядро и външна страна. За стопански ядра се смятат общините, които са мотори на районната стопанска система в България.
Те са водачи по създадена продукция и работни места и притеглят огромен брой служащи от прилежащи общини.
За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община би трябвало да дава отговор на наймалко два от следните три критерия:
да е измежду водещите 10% общини по стойност на създадената продукция;да е измежду водещите 10% общини по плътност на заетостта; 3) да е измежду водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с стопанската система на ядрото въз основата на ежедневната трудова миграция.
Всяка община, в която най-малко 10% от заетите всекидневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра.
Какво произвеждаме?
Изследването на ИПИ демонстрира, че в множеството от главните стопански центрове, водеща роля има преработващата индустрия.
Изключение прави София където водеща роля в стопанската система имат IT бранша и търговията, както и Стара Загора, където водеща е енергетиката.
Извън упования водач София и петте по-големи стопански центъра в страната. ИПИ откроява други 10 стопански центъра, които са с стеснен мащаб, имат по-скромна външна страна и по-малка тежест.
Сред тях са Сливен-Ямбол, Пазарджик, Благоевград, Хасково и Кърджали. Всеки един от тях, въпреки и да е с по-малка външна страна, имат допирни точки с огромните стопански центрове в Южна България.
От Института за пазарна стопанска система регистрират и още няколко региона, където има сполучливо произвеждане без да има самостоятелен стопански център.
Такъв образец са огромните предприятия в региона на Средногорието и Етрополе и в това число най-голямата преработваща компания в страната, ситуирана на границата на Пирдоп и Златица, както и добивните предприятия в Челопеч, Панагюрище и Етрополе/Мирково.
Според ИПИ данните от проучването могат да послужат за насочна точка за разбори и отключване на спомагателен капацитет в районите.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




