Зорница София и 3.0 килограма щастие - филм за приемането като път към всепобеждаваща любов
" Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на самия живот, на неговия блян. Те идват посредством вас, само че не от вас. "
Има тематики, които обществото избира да заобикаля, до момента в който не се окажат в личния му дом. Репродуктивните компликации са една от тях. Новият филм на Зорница София „ 3.0 кг благополучие “, който се излъчва в киносалоните от 30 януари, влиза точно в тази мъчителна територия - там, където персоналното решение се трансформира в морална алтернатива, майчинството надвишава биологията, а любовта се оказва невъзможна без приемане. Вдъхновена от действителен случай, историята наблюдава една млада двойка, едно ексцентрично майчино решение и лавината от последствия, които разклащат устоите на семейство, религия и еднаквост.
С присъединяване на Стефка Янорова, Дария Симеонова, Владимир Зомбори и Герасим Георгиев – Геро, филмът балансира сред драма, комизъм и парадокс, без да предлага лесни отговори. Вместо това той отваря пространство за диалог - за натиска върху дамите, за неизговорената болежка на мъжете, за съперничеството сред майка и щерка, за религиозните и етични граници на сурогатството.
В диалог с " Булевард България " Зорница София приказва намерено за моралните спорове в сюжета, за боливудския край, който разделя феновете, за психическата работа с актьорите и за персоналните си открития, свързани с родителството и партньорството. Разговор за филм, който не проповядва, а предизвика и който упорства, че от време на време най-трудното не е да обичаш, а да приемеш.
Какво Ви подтикна да започнете работа точно по тематиката за сурогатното майчинство?
Eксцентричното решение на една майка отключи тематиката за pепродуктивните проблеми и по-конкретно по какъв начин този проблем се отразява на дамите, само че също и на съпрузите им и техните родители. Това е модерна болежка, за която не се приказва задоволително или не всеки път с точния звук. Съществува напън от страна на обществото, изключително върху дамите, както и липса на състрадание и схващане - даже от най-близките хора в фамилията.
Темата за сурогатството е в действителност завръзка на историята, която да отвори по-големия въпрос за репродуктивните проблеми и тяхното влияние върху всички наранени. Надявам се, че с сходен вид история, разкривайки гледната точка на четирима души, феновете ще добият може би по-ясна визия за микрокосмоса на тези хора, което би довело до повече състрадание, взаимопомощ, емпатия. Това е „ отсроченото деяние “ на кино лентата, като при витамините.
Защо решихте да “опаковате ” тази история в жанра драмеди?
Драмеди към този момент съм правила един път с " Мила от Марс " и в този момент се връщам към жанра. Тогава още не знаех, че има подобен род, просто ме влечеше да описвам трагична история с комизъм, с цел да е по-комуникативна и за необятна публика.
В " 3.0 кг благополучие " историята е толкоз невероятна, че единствено като драма ни звучеше като небивалица, а в действителност е основана на същински случай. Затова избрахме този метод. Историята и сюжетът минаха от чиста драма към комедия, а най-после към микс с неуместни детайли, в това число и на финала с боливудския танц.
Темата за сурогатното майчинство е пречупена и през религиозния спор. Търси ли ли сте съзнателно опълчване на християнските вярвания и концепциите на източните култури, по-специално суфизма?
Геро в едно изявление доста хубаво го сподели: " Не бързайте да съдите ". Неговият персонаж е свещеник. Но макар че би трябвало да е най-свързан с духа на вярата, в действителност той е първият, който отхвърля, жигосва и се проваля в това да види непознатата истина и да я одобри – в тази ситуация тази на брачната половинка си. А в действителност това е в прорез с духа на вярата, с духа на християнството, в случай че щете. И в този смисъл открих, че приемането е ключът към онази обич, която е всепобеждаваща.
Герасим Георгиев - Геро в ролята на пасторa Чавдар
Преди любовта би трябвало да го има точно този акт на приемане, който е колкото прочувствен, толкоз е интелектуален. Той зачита другия, признава, легитимира правото му да има лична истина и разнообразни потребности. Когато има обич, само че и приемане, любовта е всепобеждаваща.
Връзка с други религии евентуално виждате в цитата на Джубран Халил Джубран ( “Вашите деца не са ваши деца ”, бел.авт.) - извънреден, ливански стихотворец, художник, мистик, само че в действителност е християнин-маронит и суфит по едно и също време, също и теософ, почитател на Юнг и на концепцията за единна вяра, сплотяваща най-важното и невраждуваща с никоя друга. Произведението му, което цитираме, е частта „ за децата “ от „ Пророка “ - една от най-издаваните книги в целия свят. Вярвам, че същинската религия, без значение в каква религиозна опаковка се намира, в сърцевината си в действителност опира до едно и също нещо: любовта и приемането. Това, считам, е същинската тематика на кино лентата.
В центъра на сюжета стоят редица морални и етични алтернативи, само че като че ли нито една от тях не е наранена в дълбочина. Защо решихте да методите към тях по този метод?
Моралните и етични алтернативи не са плод на някакъв прелиминарен проект, просто следвах пътя на героите - благодарение на самите артисти. В началото чаках едни спорове да излязат. Колкото повече задълбавахме, излизаха нови и нови неща. Прави сте, че са доста, което беше изненада и за мен, и за съ-сценаристката ми Виктория Пенкова.
И да, взехме решение да не пожертваме нито една от тях, с цел да се види по какъв начин едно малко решение, взето с положителни планове, може да провокира лавина и безусловно да отвори кутията на Пандора, изваждайки на бял свят персонални драми, желания, неизказани неща у не един, а у всички наранени герои.
За първи път върша филм с четирима съвсем равностойни персонажи и главен блян ми беше да защитим истината на всеки от тях, който е прав посвоему. Според мен това прави кино лентата по-интересен, тъй като отваря полемики, които не престават в главите на феновете дълго откакто е приключил филмът. Не мисля, че един филм би трябвало да се захване единствено с един въпрос или да го изчерпи като научна дисертация.
Филмите са средство за покачване на тематики, а не за проповядване. Филми, които повдигат въпроси и алтернативи, с които феновете в полемика между тях или вътрешно със себе си предизвикат съзнанието си, и да откриват нови неща - за мен най-малко са най-интересните филми.
Финалът оставя спорни усеща у феновете. Защо тази толкоз тежка тематика като сурогатството и всички морални въпроси, които повдига, е приравнена до равнището на индийски сериал?
Не сурогатството ми е тематика, а репродуктивните проблеми на младежите и по какъв начин обществото и най-близките се отнасят към тях, само че над това е приемането като интродукция на любовта. Подтема е и какво може да направи една майка - има ли граници на това, което е възможно, или не за детето ѝ?
Боливудският танц на финала е в действителност метафора на празнуването на фамилията и на любовта, каквито са конотациите му в индийското кино. Не считам, че има потребност да бъде интелектуално обясняван, макар че несъмнено ще има и такива опити. Това е интуитивно решение и контрапункт. И да, пробвали сме в монтажа и без този край - да приключи единствено с трагичната сцена сред двете дами, които си простят. Но по този начин изневеряваме на тона на кино лентата, изневеряваме на жанра драмеди. Прошката, която има силата да развърже всевъзможни възли, желаех да приключи с същински празник, какъвто е приемането и любовта по-късно.
Без отговор във кино лентата остава въпросът за какво персонажът на Елизабет “абдикира ” от бременността на майка си макар първичното ѝ голямо предпочитание да стане майка? Защо оставихте този вътрешен спор без отговор?
Доста фенове съчувстват най-вече на Елизабет и схващат, че тя абдикира, както вярно го определяте, от мощни усеща, които не могат да бъдат изказани. Между двете дами се поражда злоба. Едната може, другата не може. Поражда се съревнование. Пораждат се усеща, за които е комплицирано да се приказва, когато става въпрос за майка и щерка. Там като че ли се приема, че възприятията могат да са единствено безусловна обич и нищо друго. Всеки от нас, със лични фамилии, знае, че тези вътрешни връзки в фамилията постоянно са най-сложните.
Владимир Зомбори и Дария Симеонова влизат в функциите на Николай и Елизабет, които се борят да имате дете
Разравянето на тази неразорана целина прави за мен кино лентата по-задълбочен психически и по-верен, не го прави тезисен и еднопосочен. Никой в тази история не е единствено бял или единствено черен, слабостите им и грешките им ги вършат по-човечни и 3D персонажи. Моментът, в който едната може да е майка и разцъфва поради бременността си, а другата не може да бъде, повлича дъщерята от ден на ден да се потвърждава в кариерата, тъй като тя просто няма друго поле за реализация в дадените условия. Това е нейното бягство, нейната Голгота. Това е истина за доста от интервюираните от нас дами с репродуктивни проблеми. И със сърцето си чувствам, че аргументите за отчуждението на действителните персонажи не са доста разнообразни от тези, които предлагаме във кино лентата.
Какво Ви впечатли най-силно в процеса на проучване на сурогатството и различното родителство при подготовката на кино лентата?
Много мощно ме впечатли какъв брой извънредно спорна палитра от усеща провокират тези дейности у хората, които страдат от репродуктивни проблеми. Няма незасегнати. Цялото семейство в действителност са пострадали. А моето изобретение е, че приемането е по-голямата дума от любовта и в действителност я предхожда. Само думата обич доста постоянно значи някакво лично егоцентрично и персонално схващане за това какво ние одобряваме за обич. И доста постоянно то не съответствува с чувството за обич на обекта на нашите усеща.
Как се промени Вашият личен взор върху родителството по време на работата по този план?
Много забавен въпрос. За родителството мнението ми се промени, до момента в който правех предходния ми филм, с този си развих разбирането за партньорството в фамилията и широтата, културата и голямото значение на приемането на другия с целия му пакет. Не съденето, а приемането на другия с цялата му истина, с всичките му потребности, които най-вероятно са разнообразни, а може би и противоположни на нашите. Любовта, която идва с приемане, е непобедима. С това ме промени този филм.
Има тематики, които обществото избира да заобикаля, до момента в който не се окажат в личния му дом. Репродуктивните компликации са една от тях. Новият филм на Зорница София „ 3.0 кг благополучие “, който се излъчва в киносалоните от 30 януари, влиза точно в тази мъчителна територия - там, където персоналното решение се трансформира в морална алтернатива, майчинството надвишава биологията, а любовта се оказва невъзможна без приемане. Вдъхновена от действителен случай, историята наблюдава една млада двойка, едно ексцентрично майчино решение и лавината от последствия, които разклащат устоите на семейство, религия и еднаквост.
С присъединяване на Стефка Янорова, Дария Симеонова, Владимир Зомбори и Герасим Георгиев – Геро, филмът балансира сред драма, комизъм и парадокс, без да предлага лесни отговори. Вместо това той отваря пространство за диалог - за натиска върху дамите, за неизговорената болежка на мъжете, за съперничеството сред майка и щерка, за религиозните и етични граници на сурогатството.
В диалог с " Булевард България " Зорница София приказва намерено за моралните спорове в сюжета, за боливудския край, който разделя феновете, за психическата работа с актьорите и за персоналните си открития, свързани с родителството и партньорството. Разговор за филм, който не проповядва, а предизвика и който упорства, че от време на време най-трудното не е да обичаш, а да приемеш.
Какво Ви подтикна да започнете работа точно по тематиката за сурогатното майчинство?
Eксцентричното решение на една майка отключи тематиката за pепродуктивните проблеми и по-конкретно по какъв начин този проблем се отразява на дамите, само че също и на съпрузите им и техните родители. Това е модерна болежка, за която не се приказва задоволително или не всеки път с точния звук. Съществува напън от страна на обществото, изключително върху дамите, както и липса на състрадание и схващане - даже от най-близките хора в фамилията.
Темата за сурогатството е в действителност завръзка на историята, която да отвори по-големия въпрос за репродуктивните проблеми и тяхното влияние върху всички наранени. Надявам се, че с сходен вид история, разкривайки гледната точка на четирима души, феновете ще добият може би по-ясна визия за микрокосмоса на тези хора, което би довело до повече състрадание, взаимопомощ, емпатия. Това е „ отсроченото деяние “ на кино лентата, като при витамините.
Защо решихте да “опаковате ” тази история в жанра драмеди?
Драмеди към този момент съм правила един път с " Мила от Марс " и в този момент се връщам към жанра. Тогава още не знаех, че има подобен род, просто ме влечеше да описвам трагична история с комизъм, с цел да е по-комуникативна и за необятна публика.
В " 3.0 кг благополучие " историята е толкоз невероятна, че единствено като драма ни звучеше като небивалица, а в действителност е основана на същински случай. Затова избрахме този метод. Историята и сюжетът минаха от чиста драма към комедия, а най-после към микс с неуместни детайли, в това число и на финала с боливудския танц.
Темата за сурогатното майчинство е пречупена и през религиозния спор. Търси ли ли сте съзнателно опълчване на християнските вярвания и концепциите на източните култури, по-специално суфизма?
Геро в едно изявление доста хубаво го сподели: " Не бързайте да съдите ". Неговият персонаж е свещеник. Но макар че би трябвало да е най-свързан с духа на вярата, в действителност той е първият, който отхвърля, жигосва и се проваля в това да види непознатата истина и да я одобри – в тази ситуация тази на брачната половинка си. А в действителност това е в прорез с духа на вярата, с духа на християнството, в случай че щете. И в този смисъл открих, че приемането е ключът към онази обич, която е всепобеждаваща.
Герасим Георгиев - Геро в ролята на пасторa Чавдар
Преди любовта би трябвало да го има точно този акт на приемане, който е колкото прочувствен, толкоз е интелектуален. Той зачита другия, признава, легитимира правото му да има лична истина и разнообразни потребности. Когато има обич, само че и приемане, любовта е всепобеждаваща.
Връзка с други религии евентуално виждате в цитата на Джубран Халил Джубран ( “Вашите деца не са ваши деца ”, бел.авт.) - извънреден, ливански стихотворец, художник, мистик, само че в действителност е християнин-маронит и суфит по едно и също време, също и теософ, почитател на Юнг и на концепцията за единна вяра, сплотяваща най-важното и невраждуваща с никоя друга. Произведението му, което цитираме, е частта „ за децата “ от „ Пророка “ - една от най-издаваните книги в целия свят. Вярвам, че същинската религия, без значение в каква религиозна опаковка се намира, в сърцевината си в действителност опира до едно и също нещо: любовта и приемането. Това, считам, е същинската тематика на кино лентата.
В центъра на сюжета стоят редица морални и етични алтернативи, само че като че ли нито една от тях не е наранена в дълбочина. Защо решихте да методите към тях по този метод?
Моралните и етични алтернативи не са плод на някакъв прелиминарен проект, просто следвах пътя на героите - благодарение на самите артисти. В началото чаках едни спорове да излязат. Колкото повече задълбавахме, излизаха нови и нови неща. Прави сте, че са доста, което беше изненада и за мен, и за съ-сценаристката ми Виктория Пенкова.
И да, взехме решение да не пожертваме нито една от тях, с цел да се види по какъв начин едно малко решение, взето с положителни планове, може да провокира лавина и безусловно да отвори кутията на Пандора, изваждайки на бял свят персонални драми, желания, неизказани неща у не един, а у всички наранени герои.
За първи път върша филм с четирима съвсем равностойни персонажи и главен блян ми беше да защитим истината на всеки от тях, който е прав посвоему. Според мен това прави кино лентата по-интересен, тъй като отваря полемики, които не престават в главите на феновете дълго откакто е приключил филмът. Не мисля, че един филм би трябвало да се захване единствено с един въпрос или да го изчерпи като научна дисертация.
Филмите са средство за покачване на тематики, а не за проповядване. Филми, които повдигат въпроси и алтернативи, с които феновете в полемика между тях или вътрешно със себе си предизвикат съзнанието си, и да откриват нови неща - за мен най-малко са най-интересните филми.
Финалът оставя спорни усеща у феновете. Защо тази толкоз тежка тематика като сурогатството и всички морални въпроси, които повдига, е приравнена до равнището на индийски сериал?
Не сурогатството ми е тематика, а репродуктивните проблеми на младежите и по какъв начин обществото и най-близките се отнасят към тях, само че над това е приемането като интродукция на любовта. Подтема е и какво може да направи една майка - има ли граници на това, което е възможно, или не за детето ѝ?
Боливудският танц на финала е в действителност метафора на празнуването на фамилията и на любовта, каквито са конотациите му в индийското кино. Не считам, че има потребност да бъде интелектуално обясняван, макар че несъмнено ще има и такива опити. Това е интуитивно решение и контрапункт. И да, пробвали сме в монтажа и без този край - да приключи единствено с трагичната сцена сред двете дами, които си простят. Но по този начин изневеряваме на тона на кино лентата, изневеряваме на жанра драмеди. Прошката, която има силата да развърже всевъзможни възли, желаех да приключи с същински празник, какъвто е приемането и любовта по-късно.
Без отговор във кино лентата остава въпросът за какво персонажът на Елизабет “абдикира ” от бременността на майка си макар първичното ѝ голямо предпочитание да стане майка? Защо оставихте този вътрешен спор без отговор?
Доста фенове съчувстват най-вече на Елизабет и схващат, че тя абдикира, както вярно го определяте, от мощни усеща, които не могат да бъдат изказани. Между двете дами се поражда злоба. Едната може, другата не може. Поражда се съревнование. Пораждат се усеща, за които е комплицирано да се приказва, когато става въпрос за майка и щерка. Там като че ли се приема, че възприятията могат да са единствено безусловна обич и нищо друго. Всеки от нас, със лични фамилии, знае, че тези вътрешни връзки в фамилията постоянно са най-сложните.
Владимир Зомбори и Дария Симеонова влизат в функциите на Николай и Елизабет, които се борят да имате дете
Разравянето на тази неразорана целина прави за мен кино лентата по-задълбочен психически и по-верен, не го прави тезисен и еднопосочен. Никой в тази история не е единствено бял или единствено черен, слабостите им и грешките им ги вършат по-човечни и 3D персонажи. Моментът, в който едната може да е майка и разцъфва поради бременността си, а другата не може да бъде, повлича дъщерята от ден на ден да се потвърждава в кариерата, тъй като тя просто няма друго поле за реализация в дадените условия. Това е нейното бягство, нейната Голгота. Това е истина за доста от интервюираните от нас дами с репродуктивни проблеми. И със сърцето си чувствам, че аргументите за отчуждението на действителните персонажи не са доста разнообразни от тези, които предлагаме във кино лентата.
Какво Ви впечатли най-силно в процеса на проучване на сурогатството и различното родителство при подготовката на кино лентата?
Много мощно ме впечатли какъв брой извънредно спорна палитра от усеща провокират тези дейности у хората, които страдат от репродуктивни проблеми. Няма незасегнати. Цялото семейство в действителност са пострадали. А моето изобретение е, че приемането е по-голямата дума от любовта и в действителност я предхожда. Само думата обич доста постоянно значи някакво лично егоцентрично и персонално схващане за това какво ние одобряваме за обич. И доста постоянно то не съответствува с чувството за обич на обекта на нашите усеща.
Как се промени Вашият личен взор върху родителството по време на работата по този план?
Много забавен въпрос. За родителството мнението ми се промени, до момента в който правех предходния ми филм, с този си развих разбирането за партньорството в фамилията и широтата, културата и голямото значение на приемането на другия с целия му пакет. Не съденето, а приемането на другия с цялата му истина, с всичките му потребности, които най-вероятно са разнообразни, а може би и противоположни на нашите. Любовта, която идва с приемане, е непобедима. С това ме промени този филм.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ