15,3% от българите плащат за новинарско съдържание, според доклад на ЕК
В България и Унгария за новинарско наличие заплащат едвам 15,3% от потребителите.
Това демонстрира отчет, показан от Европейската комисия. Изследването е обхванало общо девет страни от Европейски Съюз, измежду които Франция, Германия, Италия, Литва, Полша, Испания и Швеция, оповестява Българска телеграфна агенция.
За съпоставяне 34,7% от шведите заплащат за вести, а на второ място са поляците с 29,5%.
У нас 86% от потребителите научават новините от малкия екран, до момента в който за Европейски Съюз този дял е 75%. В България и Швеция е максимален делът на хората, които търсят вести онлайн (60%). България води по дял на потребителите (47%), които се осведомят от обществени мрежи.
В нашата страна 74 на 100 от жителите търсят вести в безвъзмездни източници при приблизително 70 на 100 дял в Европейски Съюз.
В изследваните девет страни най-често потребителите се интересуват от вести, свързани с политиката (56 на сто) и обществото (50,5 на сто), до момента в който към проверяващата публицистика ползата е към 22%, демонстрират данните.
Гражданите на Европейски Съюз към момента се доверяват на обичайните медии повече, в сравнение с интернет, се добавя в отчета.
Отчита се, че най-големите доходи към момента се насочват към малките екрани, само че делът на облагите при онлайн изданията бележи растеж.
Наблюдава се спад в броя на работещите в европейските медии с 30% в последното десетилетие и през днешния ден с тази активност се занимават към 600 000 души или 0,32% от работещите в Европейски Съюз.
Повечето европейци наблюдават вести всеки ден и са привикнали с безплатните новини онлайн. Миналата година печатните издания в Европейски Съюз са отчели облаги за 15,5 милиарда евро, до момента в който новинарските уеб сайтове са получили четири милиарда евро.
При аудиовизуалните услуги приходите са били 91,4 милиарда евро през 2021 година, като се следи изразителен растеж на интереса към видеото до поискване (VoD).
Данните демонстрират, че бизнесът с новините в Европейски Съюз носи годишни доходи от 20 милиарда евро през 2021 година за печатни и цифрови медии, и 68 милиарда евро за малките екрани и радиостанциите.
При онлайн медиите за последните шест години се регистрира нарастване на приходите с 60 на 100.
Изводите от отчета демонстрират, че малките екрани остават главен източник на вести за европейците (75 на сто), само че потребителите последователно се пренасочват към източници онлайн и те към този момент заемат второто място.
Наблюдава се последователно изгубване на дребните медии, изразено в спад от 20 на 100 от 2008 година до 2019 година.
Прогнозата демонстрира, че преходът на новинарските медии се сблъсква с обезпечаването на доходи от онлайн наличие.
Въпреки повишаването на онлайн потреблението, множеството европейци не са склонни да заплащат за вести от интернет и приходите се насочват към рекламата, вместо към основателите на новинарско наличие.
Това демонстрира отчет, показан от Европейската комисия. Изследването е обхванало общо девет страни от Европейски Съюз, измежду които Франция, Германия, Италия, Литва, Полша, Испания и Швеция, оповестява Българска телеграфна агенция.
За съпоставяне 34,7% от шведите заплащат за вести, а на второ място са поляците с 29,5%.
У нас 86% от потребителите научават новините от малкия екран, до момента в който за Европейски Съюз този дял е 75%. В България и Швеция е максимален делът на хората, които търсят вести онлайн (60%). България води по дял на потребителите (47%), които се осведомят от обществени мрежи.
В нашата страна 74 на 100 от жителите търсят вести в безвъзмездни източници при приблизително 70 на 100 дял в Европейски Съюз.
В изследваните девет страни най-често потребителите се интересуват от вести, свързани с политиката (56 на сто) и обществото (50,5 на сто), до момента в който към проверяващата публицистика ползата е към 22%, демонстрират данните.
Гражданите на Европейски Съюз към момента се доверяват на обичайните медии повече, в сравнение с интернет, се добавя в отчета.
Отчита се, че най-големите доходи към момента се насочват към малките екрани, само че делът на облагите при онлайн изданията бележи растеж.
Наблюдава се спад в броя на работещите в европейските медии с 30% в последното десетилетие и през днешния ден с тази активност се занимават към 600 000 души или 0,32% от работещите в Европейски Съюз.
Повечето европейци наблюдават вести всеки ден и са привикнали с безплатните новини онлайн. Миналата година печатните издания в Европейски Съюз са отчели облаги за 15,5 милиарда евро, до момента в който новинарските уеб сайтове са получили четири милиарда евро.
При аудиовизуалните услуги приходите са били 91,4 милиарда евро през 2021 година, като се следи изразителен растеж на интереса към видеото до поискване (VoD).
Данните демонстрират, че бизнесът с новините в Европейски Съюз носи годишни доходи от 20 милиарда евро през 2021 година за печатни и цифрови медии, и 68 милиарда евро за малките екрани и радиостанциите.
При онлайн медиите за последните шест години се регистрира нарастване на приходите с 60 на 100.
Изводите от отчета демонстрират, че малките екрани остават главен източник на вести за европейците (75 на сто), само че потребителите последователно се пренасочват към източници онлайн и те към този момент заемат второто място.
Наблюдава се последователно изгубване на дребните медии, изразено в спад от 20 на 100 от 2008 година до 2019 година.
Прогнозата демонстрира, че преходът на новинарските медии се сблъсква с обезпечаването на доходи от онлайн наличие.
Въпреки повишаването на онлайн потреблението, множеството европейци не са склонни да заплащат за вести от интернет и приходите се насочват към рекламата, вместо към основателите на новинарско наличие.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ