Как се възпитава личен стил и вкус към дрехата у децата
В България добре облечените хора са най-вече тези, които пътуват – проличава си във всеки подробност, счита Антония Йорданова
[Shutterstock] Профил
Антония е едно от най-разпознаваемите лица на българската мода. Нейният жанр и цветна различност са първото, което я откроява на стилния небосвод. Тя стои зад положителния жанр на голям брой реализатори, както и на водещите в няколко телевизионни излъчвания. Била е и водещ в пионерчето на музикалните малките екрани ММ, а материализацията на цялата цялост от ентусиазъм, въображение и виждане за дрехата и метода, по който може да наподобява тя, Антония показва в своя фешън бранд KNAPP. Още по тематиката
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Помня прелестно първата зелена рокля в живота ми – беше с набор на талията, буфан ръкав и бели обкантващи ръкавчето ширити от памучна дантела. Имаше дребни обли джобчета и, несъмнено, носеше оня непогрешим полъх от обичайните съветски дрехи, присъщи за стилните трендове по детските градини в тези години. Играехме казачок по празниците и към този момент бяхме възприели тази просвета и хармония, въпреки че поради мургавия цвят на кожата ми в никакъв случай не ме зачислиха публично за тъкмо тези прояви - все бях негърче, калинка или нещо друго, което не изисква руси коси и сини очи. По-важното е обаче, че разруших сърцето на мама, като залепнах за тази жабешко зелена рокля – тя обожаваше бебешко розово, тъмносиньо и мишо сиво и ненавиждаше единствено един цвят – зеления!
Още на четири разбрах, че положителният усет е релативно разбиране и че всеки има нещо, което мощно и непоколебимо възприема за красиво и както обичат да споделят за " добре съчетано ". Аз притрепервах за пола на кормила, с цел да танцувам на Boney M с повече възторг и обсег, а тя мечтаеше да ме види с минималистичен памучен гащеризон в цвят захарен памук – спретната и семпла, горделивост за нея. Аз желаех всичко, което виждах на другите деца, а тя ме учеше, че това не е вярно, и ме уверяваше, че би трябвало де се стремя точно към противоположното. В първа група на ОДЗ не-знам-си-кое всички деца към този момент ходеха гордо с едни доста цветни блузки с тези неща по тях, дето писукат, като ги натиснеш, а госпожа Йорданова изрично отхвърли да ми купи такава с неразбираемия тогава за мен мотив, че са от силон и това е извънредно несъответствуващ избор при съществуването на памучни материи.
Много се тръшках и изцяло излишно тропах с крайник в нелека нервност, само че по тази причина пък ходех със страхотни дънки чарлстон и бял тишърт с изплезения Ролинг стоунс " език, което, несъмнено, оцених години по-късно! Кичестите " кордели ", които се кипреха по главите на децата, бяха нещо като строго неразрешена тематика у дома, нищо че доста ме изкушаваше да се видя с такава ужасяваща зелка на главата и майка ми естествено го знаеше. Тогава обаче пристигна ред на " треперушките ", от които съумях да се потреса безусловно независимо и без напън от зрял и рационален човек като мама и видях вяра в очите й.
Днес, когато пребивавам от това да сътворявам жанр и да пробвам да демонстрирам усет, няма човек, на който бих могла да съм по-благодарна за несбъднатите стремежи на времето. Е, може би и на тати, който все повтаряше " евтиното постоянно излиза по-скъпо ", като че ли се оправдаваше пред самия себе си, че си купуваше мокасини от натурален велур и пуловер от мерино вместо нещо по-непретенциозно и преференциално.
Ще кажете, че това са преструвки на пораснало дете, " гледано със сребърна лъжица ", само че описвам това само с концепцията да ви доближа най-малко малко до света на всяко дете, което се впечатлява и попива от всичко на тази възраст. И е толкоз хубаво, в случай че порасне с отношение към живота и усет към хората. То се оглежда в хората край себе си и бива възпитано, ориентирано, осведомено, въпреки че умерено може на един идващ стадий да отхвърли или преоцени по собствен метод предаденото съгласно своите нови критерии, когато ще ги има...е, в случай че ги има, несъмнено.
Не беше елементарно на " бойното поле " с мама - мъчно се срещнахме по пътя нелек, който води към " положителния усет ". Но е неоспорим факт, че всичко, за което тя настояваше и на което ме учеше, е причина през днешния ден да бъда смела в опитите, да имам собствен почерк и да не ме е позор да погледна свои фотоси от всеки един интервал от живота си. И нещо доста значимо – да тичам по всякакъв начин от известното, от това, което е настоящо през днешния ден и в този момент, да надграждам и групирам собствен метод, да не съм просто потребител. Получаваше и се с доста решителност – от време на време мъчителна за дребната ми объркана глава.
Но съм се замисляла и анализирала задоволително - дотолкоз, че да ме предизвика да надскоча и нейните, и личните си показа за добър жанр отпреди десетилетия. Имала съм всевъзможни приумици и извращения в стилово отношение, само че ползата и любознанието, които е възпитала тази жена у мен, са причина всеки ден да пробвам и да диря още веднъж и още веднъж. Затова и съм уверена, че персоналният ми жанр, респективно и професионалните ми качества имат да се развиват още доста!
Странно е, че в България, където минимум се вижда скъпото въздействие на родителите и дома върху метода, по който се обличат хората, има най-вече смелост да се изрича мнение и да се дават оценки, изцяло лишени от съмнение и самооценка. Точно както беше и едно време сега добре облечените хора са най-вече тези, които пътуват – проличава си във всеки подробност, в безукорната грациозност и в усвояването на новите хрумвания и въздействия.
Тук, по софийските улици аз виждам няколко особености и те изрично нямат общо с това, което можеш да видиш в някой от европейските градове. Тук бащата носи " диагоналка " и джапанки и синът му от ранна възраст усвоява този " тренд ". Тук майката желае да има върху себе си всичко – пък камък, пък перо, пък капси, и щерка ѝ няма по какъв начин да не напазарува всичко това " на сметка " още щом навърши петнайсет. Другата категория консуматори на местни трендове са новобогаташите – разпознаваш ги на всички места, даже и отвън рамките на страната ни. Те наложително показват благоденствие и обич към някои от най-популярните италиански марки. Логото постоянно е огромно, а в случай че изпадне опция за някое менте, няма да се посвенят да го комбинират с останалите находки, в които са вложили – значимото е да има искра и лукс.
Като човек, който основава облекла, освен това с голямо усърдие и религия в качеството и детайла, споделям с огромна болежка, че това не се поправя. Този блян към показност няма нищо общо с опцията да инвестираш в качество. И тук да вметна нещо забавно – значимо е да си даваме сметка, че облеклата приказват преди нас и без значение от безпощадната промишленост, която обезцени и трансформира дрехата в бързооборотна нужда, тя заслужава да бъде обсъждана и уважавана, както едно време – като скъпа инвестиция. Мама доста се стараеше да проумея, че не е нужно да имаш доста, а точната селекция от облекла и аксесоари, взаимно комбиниращи се и качествени неща, които са твоята персонална и най-показателна за теб самия серия от деликатно подбрани попълнения – класики, без които не можеш.
Жалко, че като само дете в никакъв случай не съумях да съкращавам желанията си и по тази причина дрешникът ми е повече от богат, само че съзнавам смисъла и скъпото на това, което тя искаше да схвана и знам, че ще се боря със себе си и вещоманството си, до момента в който реализира това съвършенство – да имам малко, само че точните неща. Пак от майка си научих по какъв начин се съхраняват, по какъв начин се допират и по какъв начин се комбинират облеклата, тъй че не да парадираш или демонстрираш посредством тях, а да разказваш на хората кой стои против им, усещайки се добре в кожата си. Е, с днешна дата знам, че можеш да кажеш и много по-срамни неща тъкмо по този метод – с облекла, походка, изказ и прочие.
Със сигурност доста от дълго време излязох от коловоза, в който мама възприемаше нещата за естетически издържани, и пробвах да открия красивото даже там, където не разбирам, че го има. Но когато един път са ти задали едни особени и непогрешими параметри за хармония, постоянно си ги търсиш и следваш. Дори и в най-смелите и дръзки комбинации проличава класата и възпитанието или безспорната липса на такива. Защото, в случай че беше толкоз елементарно да се обличаш добре или най-малко да имаш собствен различим почерк, нямаше да е толкоз сладко и окриляващо да те загатват като " човек с персонален жанр " или " човек с усет ".
Днес, вървейки по улиците, виждам какъв брой доста хора не са имали майка като моята, която да им каже, че не е хубаво да се обличаш, подстригваш и държиш като всички към теб. Не са имали и кой да им каже, че облеклата са добра инвестиция, в случай че умееш да мислиш за тях като съставни елементи от един дрешник, от един жанр, от нещо, което си ти, а не съседът или компанията от празненството нощес. Страдам от това, че няма схващане, нито почитание към облеклата – значимо е да са налични и да правят работа или пък в другата прекаленост – да се вижда от кое място са и че са за доста пари. Възможностите и максимата " Всеки вижда колкото знае " сеят стотици хиляди бащи по джапанки, които някак закономерно трансформират синовете си в тъжни копия на тях самите. А майки, напълнили самоуверено устни и гърди с налични вещества, ненадейно се снабдяват с дъщери, които на осемнайсет към този момент имат " усъвършенствания " и съзнателно следват също толкоз нелепи влогърки, с цел да си сверят часовника и да не изостанат в фешън отношение.
Патетично или не, няма по какъв начин да не съм отвратена от този внезапен поврат във усещанията и ценностната система. Защото за някои облеклата може би са просто парцали, само че за мен са доста повече.
[Shutterstock] Профил
Антония е едно от най-разпознаваемите лица на българската мода. Нейният жанр и цветна различност са първото, което я откроява на стилния небосвод. Тя стои зад положителния жанр на голям брой реализатори, както и на водещите в няколко телевизионни излъчвания. Била е и водещ в пионерчето на музикалните малките екрани ММ, а материализацията на цялата цялост от ентусиазъм, въображение и виждане за дрехата и метода, по който може да наподобява тя, Антония показва в своя фешън бранд KNAPP. Още по тематиката
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Помня прелестно първата зелена рокля в живота ми – беше с набор на талията, буфан ръкав и бели обкантващи ръкавчето ширити от памучна дантела. Имаше дребни обли джобчета и, несъмнено, носеше оня непогрешим полъх от обичайните съветски дрехи, присъщи за стилните трендове по детските градини в тези години. Играехме казачок по празниците и към този момент бяхме възприели тази просвета и хармония, въпреки че поради мургавия цвят на кожата ми в никакъв случай не ме зачислиха публично за тъкмо тези прояви - все бях негърче, калинка или нещо друго, което не изисква руси коси и сини очи. По-важното е обаче, че разруших сърцето на мама, като залепнах за тази жабешко зелена рокля – тя обожаваше бебешко розово, тъмносиньо и мишо сиво и ненавиждаше единствено един цвят – зеления!
Още на четири разбрах, че положителният усет е релативно разбиране и че всеки има нещо, което мощно и непоколебимо възприема за красиво и както обичат да споделят за " добре съчетано ". Аз притрепервах за пола на кормила, с цел да танцувам на Boney M с повече възторг и обсег, а тя мечтаеше да ме види с минималистичен памучен гащеризон в цвят захарен памук – спретната и семпла, горделивост за нея. Аз желаех всичко, което виждах на другите деца, а тя ме учеше, че това не е вярно, и ме уверяваше, че би трябвало де се стремя точно към противоположното. В първа група на ОДЗ не-знам-си-кое всички деца към този момент ходеха гордо с едни доста цветни блузки с тези неща по тях, дето писукат, като ги натиснеш, а госпожа Йорданова изрично отхвърли да ми купи такава с неразбираемия тогава за мен мотив, че са от силон и това е извънредно несъответствуващ избор при съществуването на памучни материи.
Много се тръшках и изцяло излишно тропах с крайник в нелека нервност, само че по тази причина пък ходех със страхотни дънки чарлстон и бял тишърт с изплезения Ролинг стоунс " език, което, несъмнено, оцених години по-късно! Кичестите " кордели ", които се кипреха по главите на децата, бяха нещо като строго неразрешена тематика у дома, нищо че доста ме изкушаваше да се видя с такава ужасяваща зелка на главата и майка ми естествено го знаеше. Тогава обаче пристигна ред на " треперушките ", от които съумях да се потреса безусловно независимо и без напън от зрял и рационален човек като мама и видях вяра в очите й.
Днес, когато пребивавам от това да сътворявам жанр и да пробвам да демонстрирам усет, няма човек, на който бих могла да съм по-благодарна за несбъднатите стремежи на времето. Е, може би и на тати, който все повтаряше " евтиното постоянно излиза по-скъпо ", като че ли се оправдаваше пред самия себе си, че си купуваше мокасини от натурален велур и пуловер от мерино вместо нещо по-непретенциозно и преференциално.
Ще кажете, че това са преструвки на пораснало дете, " гледано със сребърна лъжица ", само че описвам това само с концепцията да ви доближа най-малко малко до света на всяко дете, което се впечатлява и попива от всичко на тази възраст. И е толкоз хубаво, в случай че порасне с отношение към живота и усет към хората. То се оглежда в хората край себе си и бива възпитано, ориентирано, осведомено, въпреки че умерено може на един идващ стадий да отхвърли или преоцени по собствен метод предаденото съгласно своите нови критерии, когато ще ги има...е, в случай че ги има, несъмнено.
Не беше елементарно на " бойното поле " с мама - мъчно се срещнахме по пътя нелек, който води към " положителния усет ". Но е неоспорим факт, че всичко, за което тя настояваше и на което ме учеше, е причина през днешния ден да бъда смела в опитите, да имам собствен почерк и да не ме е позор да погледна свои фотоси от всеки един интервал от живота си. И нещо доста значимо – да тичам по всякакъв начин от известното, от това, което е настоящо през днешния ден и в този момент, да надграждам и групирам собствен метод, да не съм просто потребител. Получаваше и се с доста решителност – от време на време мъчителна за дребната ми объркана глава.
Но съм се замисляла и анализирала задоволително - дотолкоз, че да ме предизвика да надскоча и нейните, и личните си показа за добър жанр отпреди десетилетия. Имала съм всевъзможни приумици и извращения в стилово отношение, само че ползата и любознанието, които е възпитала тази жена у мен, са причина всеки ден да пробвам и да диря още веднъж и още веднъж. Затова и съм уверена, че персоналният ми жанр, респективно и професионалните ми качества имат да се развиват още доста!
Странно е, че в България, където минимум се вижда скъпото въздействие на родителите и дома върху метода, по който се обличат хората, има най-вече смелост да се изрича мнение и да се дават оценки, изцяло лишени от съмнение и самооценка. Точно както беше и едно време сега добре облечените хора са най-вече тези, които пътуват – проличава си във всеки подробност, в безукорната грациозност и в усвояването на новите хрумвания и въздействия.
Тук, по софийските улици аз виждам няколко особености и те изрично нямат общо с това, което можеш да видиш в някой от европейските градове. Тук бащата носи " диагоналка " и джапанки и синът му от ранна възраст усвоява този " тренд ". Тук майката желае да има върху себе си всичко – пък камък, пък перо, пък капси, и щерка ѝ няма по какъв начин да не напазарува всичко това " на сметка " още щом навърши петнайсет. Другата категория консуматори на местни трендове са новобогаташите – разпознаваш ги на всички места, даже и отвън рамките на страната ни. Те наложително показват благоденствие и обич към някои от най-популярните италиански марки. Логото постоянно е огромно, а в случай че изпадне опция за някое менте, няма да се посвенят да го комбинират с останалите находки, в които са вложили – значимото е да има искра и лукс.
Като човек, който основава облекла, освен това с голямо усърдие и религия в качеството и детайла, споделям с огромна болежка, че това не се поправя. Този блян към показност няма нищо общо с опцията да инвестираш в качество. И тук да вметна нещо забавно – значимо е да си даваме сметка, че облеклата приказват преди нас и без значение от безпощадната промишленост, която обезцени и трансформира дрехата в бързооборотна нужда, тя заслужава да бъде обсъждана и уважавана, както едно време – като скъпа инвестиция. Мама доста се стараеше да проумея, че не е нужно да имаш доста, а точната селекция от облекла и аксесоари, взаимно комбиниращи се и качествени неща, които са твоята персонална и най-показателна за теб самия серия от деликатно подбрани попълнения – класики, без които не можеш.
Жалко, че като само дете в никакъв случай не съумях да съкращавам желанията си и по тази причина дрешникът ми е повече от богат, само че съзнавам смисъла и скъпото на това, което тя искаше да схвана и знам, че ще се боря със себе си и вещоманството си, до момента в който реализира това съвършенство – да имам малко, само че точните неща. Пак от майка си научих по какъв начин се съхраняват, по какъв начин се допират и по какъв начин се комбинират облеклата, тъй че не да парадираш или демонстрираш посредством тях, а да разказваш на хората кой стои против им, усещайки се добре в кожата си. Е, с днешна дата знам, че можеш да кажеш и много по-срамни неща тъкмо по този метод – с облекла, походка, изказ и прочие.
Със сигурност доста от дълго време излязох от коловоза, в който мама възприемаше нещата за естетически издържани, и пробвах да открия красивото даже там, където не разбирам, че го има. Но когато един път са ти задали едни особени и непогрешими параметри за хармония, постоянно си ги търсиш и следваш. Дори и в най-смелите и дръзки комбинации проличава класата и възпитанието или безспорната липса на такива. Защото, в случай че беше толкоз елементарно да се обличаш добре или най-малко да имаш собствен различим почерк, нямаше да е толкоз сладко и окриляващо да те загатват като " човек с персонален жанр " или " човек с усет ".
Днес, вървейки по улиците, виждам какъв брой доста хора не са имали майка като моята, която да им каже, че не е хубаво да се обличаш, подстригваш и държиш като всички към теб. Не са имали и кой да им каже, че облеклата са добра инвестиция, в случай че умееш да мислиш за тях като съставни елементи от един дрешник, от един жанр, от нещо, което си ти, а не съседът или компанията от празненството нощес. Страдам от това, че няма схващане, нито почитание към облеклата – значимо е да са налични и да правят работа или пък в другата прекаленост – да се вижда от кое място са и че са за доста пари. Възможностите и максимата " Всеки вижда колкото знае " сеят стотици хиляди бащи по джапанки, които някак закономерно трансформират синовете си в тъжни копия на тях самите. А майки, напълнили самоуверено устни и гърди с налични вещества, ненадейно се снабдяват с дъщери, които на осемнайсет към този момент имат " усъвършенствания " и съзнателно следват също толкоз нелепи влогърки, с цел да си сверят часовника и да не изостанат в фешън отношение.
Патетично или не, няма по какъв начин да не съм отвратена от този внезапен поврат във усещанията и ценностната система. Защото за някои облеклата може би са просто парцали, само че за мен са доста повече.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ