Желязната църква Свети Стефан е с архитектура без аналог в света
В архитектурно отношение църквата „ Св. Стефан “ в Истанбул е единствена по рода си в света. Уникалното е в нейната структура. Състои се от над 500 тона тежки сглобяеми стоманени детайли. Те са превозени с транспортен съд от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора.
Няма друга като българската черква „ Свети Стефан ”. Проектът за храма е на арменския проектант Ховсеп Азнавур, а осъществяването – на австрийската компания „ Рудолф декор Вагнер “.
Дениз Кахраман, строителен инженер: „ Дошла е по вода на части и е била съединена тук на Златния рог. Това е времето на първите такива подготвени структури. Такива стоманени структури са били употребявани и при построяването на Айфеловата кула.
За появяването ѝ голяма е ролята на българска общественост в тогавашния Цариград.
Кириако Лиазе, представител на българската общественост в Истанбул: „ Имаше и двама депутати на османския асамблей. Единият е Стефан Богороди, който подари мястото за църквата „ Св. Стефан ” и за метоха тук. “
С годините обаче основите на църквата са съществено подкопани, а храмът е оставен съвсем в съсипия. Цяло знамение е, че камбанарията е оживяла, споделя ръководителят на архитектурния план за реставрацията на храма Фикрие Булунмаз.
Фикрие Булунмаз, началник на архитектурния план за реставрацията на църквата: „ Реставрацията продължи толкоз дълго – шест години поради времето, по чисто климатични аргументи. Влажното време, студеното време не е удобно за всички тези изливки и замяна на стоманени структури и колони, които направихме. Най-големият проблем беше положението на носещите колони, структурата на черква. Това най-вече ни затрудняваше от самото начало. “
Пловдивска диря е измежду моторите на огромната реституция на желязната черква. През 2001-ва група общественици и предприемачи от Пловдив посещават храма. Виждайки окаяното му положение, незабавно стартират начинания за събиране на средства.
Иван Чомаков, кмет на Пловдив в интервала 1999-2007 година: „ Първото нещо, което възстановихме пловдивчани, това беше иконостасът. Той беше в доста тежко положение. Втората фаза беше позлатяването на кубетата. Също участвахме в реставрирането и възобновяване на метоха, който е против църквата, и в основаването на музей в Българската екзархия. “
Пловдивската и Истанбулската общини подписват контракт за побратимяване. Част от клаузите в него тогава е и възобновяване на културно-исторически монументи, какъвто е Желязната черква.
Няма друга като българската черква „ Свети Стефан ”. Проектът за храма е на арменския проектант Ховсеп Азнавур, а осъществяването – на австрийската компания „ Рудолф декор Вагнер “.
Дениз Кахраман, строителен инженер: „ Дошла е по вода на части и е била съединена тук на Златния рог. Това е времето на първите такива подготвени структури. Такива стоманени структури са били употребявани и при построяването на Айфеловата кула.
За появяването ѝ голяма е ролята на българска общественост в тогавашния Цариград.
Кириако Лиазе, представител на българската общественост в Истанбул: „ Имаше и двама депутати на османския асамблей. Единият е Стефан Богороди, който подари мястото за църквата „ Св. Стефан ” и за метоха тук. “
С годините обаче основите на църквата са съществено подкопани, а храмът е оставен съвсем в съсипия. Цяло знамение е, че камбанарията е оживяла, споделя ръководителят на архитектурния план за реставрацията на храма Фикрие Булунмаз.
Фикрие Булунмаз, началник на архитектурния план за реставрацията на църквата: „ Реставрацията продължи толкоз дълго – шест години поради времето, по чисто климатични аргументи. Влажното време, студеното време не е удобно за всички тези изливки и замяна на стоманени структури и колони, които направихме. Най-големият проблем беше положението на носещите колони, структурата на черква. Това най-вече ни затрудняваше от самото начало. “
Пловдивска диря е измежду моторите на огромната реституция на желязната черква. През 2001-ва група общественици и предприемачи от Пловдив посещават храма. Виждайки окаяното му положение, незабавно стартират начинания за събиране на средства.
Иван Чомаков, кмет на Пловдив в интервала 1999-2007 година: „ Първото нещо, което възстановихме пловдивчани, това беше иконостасът. Той беше в доста тежко положение. Втората фаза беше позлатяването на кубетата. Също участвахме в реставрирането и възобновяване на метоха, който е против църквата, и в основаването на музей в Българската екзархия. “
Пловдивската и Истанбулската общини подписват контракт за побратимяване. Част от клаузите в него тогава е и възобновяване на културно-исторически монументи, какъвто е Желязната черква.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ