Весела Морова: Джазът прави жените по-красиви
В Америка се научих да не се поверявам сляпо на престижи, признава певицата
Публиката на 20-ия юбилеен джаз фест в Банско това лято безусловно се влюби в младата, красива и сияйна Весела Морова. Излъчването й на сцената е необикновено, а гласът й впечатлява даже подобен умел музикант като Любомир Денев. Весела се смее, че към този момент познава и котките в Банско, тъй като идва в любопитното градче най-малко 10 пъти на джаз феста, а като реализатор бе на сцената за четвърти.
Родена е в Габрово навръх 8 март 1987 година и може би това е една от тайните аргументи да е толкоз женствена. В Габрово прави и първите си стъпки в джаз музиката в оркестъра на Манол Цоков. По-късно отпътува за Съединени американски щати, приключва Clark University с две специалности – „Международни отношения“ и „Музика“. Две години учи пеене в известния музикален лицей „Бъркли“ в Бостън, където взе участие в разнообразни обединения за джаз, етно и латино музика. Там води и лично радиопредаване за етно музика.
– Весела, всеки млад реализатор изпитва театрална тресчица. Но като те гледах по какъв начин се държиш, ти май към този момент си преодоляла това?
– Определено към този момент мога да предвидя събитията. Дори няма място за театрална тресчица, тъй като имам куп механически неща, с които се занимавам – част от организацията на всяка изява. В Банско едната година бях с огромна тайфа и бразилец, другата – със студентите на проф. Стефка Оникян, в този момент с Любо Денев. Тази техническа работа е преди всичко. После идват нотите. Музиката в главата. Представянето на сцената.
– Прави усещане един забавен феномен – множеството джаз певици са извънредно красиви. Включително и ти. Това предписание ли е?
– Има доста теории за женската хубост. В джаза певиците, които в действителност носят в сърцето си тази музика, имат изключително лъчение, стават красиви по джазов метод. Джазът е музика на освободената душа. Или на душата, която желае да се освободи. И това автоматизирано прави една жена по-привлекателна.
– Ти си от поколението, което не познава времето, когато джазът в България е бил неразрешен. Но единствено допреди 40-50 години той е рискова зона. Мислиш ли, че българинът е извървял своя път в посока независимост?
– Джазът е американска музика. Както и рок, арендби, соул – във всички тях се съдържа думата освободеност. Ако дадем за образец половата хипи гражданска война през 60-те години, публичните връзки постоянно дават отражение върху музиката. И даже тя ги предшества. Авторите са леки медиуми. Усещат публичните настроения толкоз добре. Да, в действителност съм от поколението, което не познава живота преди 1989 година Но имах щастието, когато бях доста дребна, да пея с оркестъра на най-популярния и дълготраен музикант в Габрово – маестро Манол Цоков – „Суинг Дикси Бенд“. Той беше един от видните джазмени в Габрово и е направил доста за популяризирането на тази музика. От него знам доста истории. Той беше направил и фестивал в Габрово. И ще се веселя скоро да съумея да оказа помощ този фестивал да се възроди. Не мисля, че по нещо поколенията преди мен, които са свирили джаз, се отличават по освободеност. Дори мога да кажа, че жаждата за независимост, когато я нямаш, е по-силна оттогава, когато я имаш. Тя прави изкуството ти още по-силно. Ние през днешния ден я одобряваме малко наготово. Всъщност в джаза има доста правила. И един новак може да се почувства много съкрушен. Все отново това не е най-простата музика. Говорим за естетика, ритми, импровизация. И аз към момента изучавам, устремявам се да реализира тази освободеност, която идва основно от натрупвания – слушане, пеене, доктрина.
– За твоето потомство към този момент нямаше загради да учи където изиска. Защо реши да полетиш към Америка?
– Получих цялостна стипендия да изучавам в Clark University – Масачузетс. Избрах интернационалните връзки. Да, занимавах се с музика, само че трябваше да имам и друга подготовка. Освен това боготворя британския. Исках по през целия ден да съм заровена в книги, да чета, да узнавам за света. Кръгозорът ми се разшири. Комуникацията стана друга. Но аз приключих и музикална компетентност, като бях солист на колежанския биг бенд, комбо състава, и акапелната групировка. Това им е хубаво на американците – тяхната система разрешава да завършиш две специалности, които могат да нямат нищо общо. Смятат, че изкуството би трябвало да съпътства всеки човек, без значение с какво се занимава. Може да си инженер, само че да посвирваш на саксофон. Направи ми усещане, че в Щатите във всяко учебно заведение, детска градина, университет е вкарана музика. Затова и американците са доста музикални. Имат възприятие за темп. Дори най-малките си вършат мюзикъли, да вземем за пример.
– Имаш ли другари в България откакто толкоз дълго си живяла на открито?
– Върнах се преди 5 години и започнах да провеждам една група в София – Bulgalien – за събиране на чужденци у нас – пристигнали краткотрайно и желаят да си намерят другари. Всеки месец имахме срещи. И аз си търсех среда. Впоследствие музиката стана обединително звено в другарствата.
– Срещна ли любовта?
– Бях я срещнала за един миг в Щатите. А тук имаше други дребни моменти… (смее се). Засега отминават тези дребни моменти. Вярвам, че нещата ще се случат, когато се случат. Наистина за мен приоритет е музиката.
Симеон Николов:
Ядрен апокалипсис в Северна Корея е малко евентуален
Погрешно е да се счита, че Китай има огромни благоприятни условия за влияние над Пхенян, макар икономическа и енергийна обязаност, предизвестява специалистът по интернационална сигурност
Симеон Николов е български посланик и политик, заместник-министър на защитата през интервала 2005-2008 година Завършил е Техническия университет, Дрезден, Германска демократична република. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия – в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Достига до служба консултант в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като основен специалист по интернационална политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005).
– Г-н Николов, по какъв начин ще коментирате протичащото се сред Съединени американски щати и Северна Корея?
– Развитието на следващата рецесия сред тези две страни удостоверява първичните прогнози за ескалация на взаимните закани и проява на сили и благоприятни условия. Свидетелство за последното е идното в средата на октомври взаимно военноморско обучение на Съединени американски щати и Южна Корея, в което ще взе участие американският самолетоносач „Роналд Рейгън“ с съпътстващата го корабна формация. И това става макар предизвестието от Пхенян, че в случай че се повторят случаи като прелитанията на бомбардирвачите Б-1Б наоколо до базите с подводниците на КНДР, ще бъдат свалени. Това крие заплаха от случай, при който една от страните може да изпусне нервите си и да провокира началото на война.
– Лидерите на двете страни не стопират да насочат предизвестия един към различен.
– На пръв взор държанието на Тръмп и Ким Чен Ун е непредсказуемо, а Съединени американски щати се намират на крачка от война със Северна Корея. В реалност обаче по-вероятно е разпалването на война против Иран и провокационни дейности на въоръжени от Съединени американски щати „прокси“-сили в Източна Украйна, в сравнение с нуклеарен апокалипсис в Северна Корея. Имено тъй като всички си дават сметка за следствията за района и света. За разлика от случая с Ирак, когато даже съюзнически страни се усъмниха в изказванията на американското разузнаване, че Саддам Хюсеин разполага с оръжие за всеобщо поразяване.
– Какво цели севернокорейският водач с тези неспирни ракетни тествания?
– Колкото и налудничаво да бъде представяно държанието на севернокорейския деспот, отпред на един нечовечен и изолиран от света режим, тактиката му е доста прагматична. Той търси сигурност за тази богата страна, криеща находища от потребни изкопаеми за 2,79 трилиона $, на фона на мощното американско военно наличие в района /35 000 военни/ и образеца със ориста на Ирак, Либия и Сирия, и вижда пътя към това в развиването на нуклеарни оръжия като въздържащо средство. Северна Корея към момента не е в положение да нанесе нуклеарен удар против Съединени американски щати, само че явно желанието й е да бъде приета за нуклеарна мощ и да бъде одобрено статуквото на полуострова. За интернационалната общественост обаче е недопустимо допускането на нова нуклеарна страна, тъй като ще последват опити за придобиване на такова оръжие и от други страни – Саудитска Арабия, Турция и други Изходът би могъл да бъде в предложение за мораториум върху нуклеарните опити, след което да стартират дипломатически договаряния със Северна Корея.
– Кои са главните закани, пред които е изправена Европа?
– Старият континент е заплашен от съчетаването и наслагването на няколко съществени закани: дълготрайно мигрантско нашествие; напреднала към този момент ислямизация и радикализация на мюсюлманското и локалното население; прекосяване на терористичната вълна в нова фаза на оранизирани от бойни групи атентати; икономическите загуби от наложеното й от Съединени американски щати държание на наказания против Русия; компликациите, свързани с Брекзит и влошените връзки с подобен значим до неотдавна сътрудник като Турция, на който към този момент не може да се разчита.
– Как ще коментирате референдума за самостоятелност в Каталуния и какви последствия ще има той за Европа?
– Този референдум в действителност беше в нарушаване на конституцията, а след упражненото принуждение от изпратената от централната власт полиция и генералната стачка на каталунците фронтовете се втвърдиха и обстановката ескалира. До това можеше и да не се стигне, в случай че държавното управление в Мадрид беше предложило законен референдум с печеливши стопански причини или в случай че бе стартирало промени в конституцията и по-справедливо систематизиране на финансовите средства. С дейностите си испанският министър председател способства за окървавяване на референдума и сътвори единствено за един ден повече последователи на независимостта, в сравнение с през последните 10 години. Роди се ненавист, която няма да бъде преодоляна скоро.
– Какво следва оттук нататък за Испания?
– Сега пред държавното управление в Мадрид има единствено две неприятни благоприятни условия. Първата е да договаря с каталунския президент, който наруши конституцията. Втората е да приложи член 155 на конституцията, допускащ да се отнеме властта на каталунското държавно управление с следващо покоряване на централната власт и нови избори. Тема за размисъл е декларираното от премиера Артур Мас, че самостоятелна Каталуния не бяга от отговорност и се вижда в сърцето на НАТО, а „ако се появи нов Афганистан, ще се пролее и каталунска кръв“. В проучване на Atlantic Council /финансиран от НАТО тинк-танк/ се прави даже оценката, че след няколко години при слагане акцент върху развиването на Военноморски сили и двете си пристанища /Барселона и Тарратона/, Каталуния може да се трансформира в значима средиземноморска мощ.
– Какви са рисковете за България в този изменящ се свят?
– Най-опасна е наклонността към загуба на национална еднаквост, отвод от обичаи и пренаписване на историята ни. В дълготраен проект сериозна ще се окаже демографската рецесия. Не по-малко рисково е неглижирането на съществени стълбове на държавността като сигурността, армията, правовия ред и други, което издава липса на просвета в политиката за сигурност. На последващо място е неразбирането на политическите елити до момента, че Европейски Съюз и НАТО са на първо място принадлежности за реализиране и отстояване на националните цели, а не команден пулт за натискане на копчета и категорично послушание. Безспорната ни европейска ориентировка не значи загърбване на национални ползи и това го потвърждават всекидневно нашите съдружници.
– А кои са външните закани?
– Най-коварна е пълзящата ислямизация от Турция и Близкия изток, която има към този момент корени в Европа и в непосредствена непосредственост – Западните Балкани. А в турските учебни заведения към този момент се преподава джихад. Новият курс на Саудитска Арабия след визитата на президента Тръмп съдържа и концепцията за представянето на уахабизма за естествена вяра, а тези живителни уахабитски сокове на международния тероризъм ще ударят в това число и Западните Балкани. Друг риск е определянето ни като фронтова страна по думите на някогашния асистент държавен секретар на Съединени американски щати госпожа Нюланд, както и възможната вероятност да изпаднем в периферията на Европа, трансформирайки се в буферна бежанска зона. Не директна военна интервенция, а стопански зависимости и хибридни форми на опасност са същинските опасности за България, които могат радикално да трансформират в отрицателен проект бъдещето й.
И още…
Коронясаха най-красивата арменка в България
Мария заченала мъчно
Цеци Красимирова се гушка с нов мъж
Майките на Мегз и Джулиана се скараха
Белослава върти по четири торти дневно
Елчин Сангу изгрява на огромния екран
Луната е покрита с антични градове и бази на НЛО
Тайните на имението Плейбой
Тиквата не е просто ястие
Публиката на 20-ия юбилеен джаз фест в Банско това лято безусловно се влюби в младата, красива и сияйна Весела Морова. Излъчването й на сцената е необикновено, а гласът й впечатлява даже подобен умел музикант като Любомир Денев. Весела се смее, че към този момент познава и котките в Банско, тъй като идва в любопитното градче най-малко 10 пъти на джаз феста, а като реализатор бе на сцената за четвърти.
Родена е в Габрово навръх 8 март 1987 година и може би това е една от тайните аргументи да е толкоз женствена. В Габрово прави и първите си стъпки в джаз музиката в оркестъра на Манол Цоков. По-късно отпътува за Съединени американски щати, приключва Clark University с две специалности – „Международни отношения“ и „Музика“. Две години учи пеене в известния музикален лицей „Бъркли“ в Бостън, където взе участие в разнообразни обединения за джаз, етно и латино музика. Там води и лично радиопредаване за етно музика.
– Весела, всеки млад реализатор изпитва театрална тресчица. Но като те гледах по какъв начин се държиш, ти май към този момент си преодоляла това?
– Определено към този момент мога да предвидя събитията. Дори няма място за театрална тресчица, тъй като имам куп механически неща, с които се занимавам – част от организацията на всяка изява. В Банско едната година бях с огромна тайфа и бразилец, другата – със студентите на проф. Стефка Оникян, в този момент с Любо Денев. Тази техническа работа е преди всичко. После идват нотите. Музиката в главата. Представянето на сцената.
– Прави усещане един забавен феномен – множеството джаз певици са извънредно красиви. Включително и ти. Това предписание ли е?
– Има доста теории за женската хубост. В джаза певиците, които в действителност носят в сърцето си тази музика, имат изключително лъчение, стават красиви по джазов метод. Джазът е музика на освободената душа. Или на душата, която желае да се освободи. И това автоматизирано прави една жена по-привлекателна.
– Ти си от поколението, което не познава времето, когато джазът в България е бил неразрешен. Но единствено допреди 40-50 години той е рискова зона. Мислиш ли, че българинът е извървял своя път в посока независимост?
– Джазът е американска музика. Както и рок, арендби, соул – във всички тях се съдържа думата освободеност. Ако дадем за образец половата хипи гражданска война през 60-те години, публичните връзки постоянно дават отражение върху музиката. И даже тя ги предшества. Авторите са леки медиуми. Усещат публичните настроения толкоз добре. Да, в действителност съм от поколението, което не познава живота преди 1989 година Но имах щастието, когато бях доста дребна, да пея с оркестъра на най-популярния и дълготраен музикант в Габрово – маестро Манол Цоков – „Суинг Дикси Бенд“. Той беше един от видните джазмени в Габрово и е направил доста за популяризирането на тази музика. От него знам доста истории. Той беше направил и фестивал в Габрово. И ще се веселя скоро да съумея да оказа помощ този фестивал да се възроди. Не мисля, че по нещо поколенията преди мен, които са свирили джаз, се отличават по освободеност. Дори мога да кажа, че жаждата за независимост, когато я нямаш, е по-силна оттогава, когато я имаш. Тя прави изкуството ти още по-силно. Ние през днешния ден я одобряваме малко наготово. Всъщност в джаза има доста правила. И един новак може да се почувства много съкрушен. Все отново това не е най-простата музика. Говорим за естетика, ритми, импровизация. И аз към момента изучавам, устремявам се да реализира тази освободеност, която идва основно от натрупвания – слушане, пеене, доктрина.
– За твоето потомство към този момент нямаше загради да учи където изиска. Защо реши да полетиш към Америка?
– Получих цялостна стипендия да изучавам в Clark University – Масачузетс. Избрах интернационалните връзки. Да, занимавах се с музика, само че трябваше да имам и друга подготовка. Освен това боготворя британския. Исках по през целия ден да съм заровена в книги, да чета, да узнавам за света. Кръгозорът ми се разшири. Комуникацията стана друга. Но аз приключих и музикална компетентност, като бях солист на колежанския биг бенд, комбо състава, и акапелната групировка. Това им е хубаво на американците – тяхната система разрешава да завършиш две специалности, които могат да нямат нищо общо. Смятат, че изкуството би трябвало да съпътства всеки човек, без значение с какво се занимава. Може да си инженер, само че да посвирваш на саксофон. Направи ми усещане, че в Щатите във всяко учебно заведение, детска градина, университет е вкарана музика. Затова и американците са доста музикални. Имат възприятие за темп. Дори най-малките си вършат мюзикъли, да вземем за пример.
– Имаш ли другари в България откакто толкоз дълго си живяла на открито?
– Върнах се преди 5 години и започнах да провеждам една група в София – Bulgalien – за събиране на чужденци у нас – пристигнали краткотрайно и желаят да си намерят другари. Всеки месец имахме срещи. И аз си търсех среда. Впоследствие музиката стана обединително звено в другарствата.
– Срещна ли любовта?
– Бях я срещнала за един миг в Щатите. А тук имаше други дребни моменти… (смее се). Засега отминават тези дребни моменти. Вярвам, че нещата ще се случат, когато се случат. Наистина за мен приоритет е музиката.
Симеон Николов:
Ядрен апокалипсис в Северна Корея е малко евентуален
Погрешно е да се счита, че Китай има огромни благоприятни условия за влияние над Пхенян, макар икономическа и енергийна обязаност, предизвестява специалистът по интернационална сигурност
Симеон Николов е български посланик и политик, заместник-министър на защитата през интервала 2005-2008 година Завършил е Техническия университет, Дрезден, Германска демократична република. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия – в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Достига до служба консултант в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като основен специалист по интернационална политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005).
– Г-н Николов, по какъв начин ще коментирате протичащото се сред Съединени американски щати и Северна Корея?
– Развитието на следващата рецесия сред тези две страни удостоверява първичните прогнози за ескалация на взаимните закани и проява на сили и благоприятни условия. Свидетелство за последното е идното в средата на октомври взаимно военноморско обучение на Съединени американски щати и Южна Корея, в което ще взе участие американският самолетоносач „Роналд Рейгън“ с съпътстващата го корабна формация. И това става макар предизвестието от Пхенян, че в случай че се повторят случаи като прелитанията на бомбардирвачите Б-1Б наоколо до базите с подводниците на КНДР, ще бъдат свалени. Това крие заплаха от случай, при който една от страните може да изпусне нервите си и да провокира началото на война.
– Лидерите на двете страни не стопират да насочат предизвестия един към различен.
– На пръв взор държанието на Тръмп и Ким Чен Ун е непредсказуемо, а Съединени американски щати се намират на крачка от война със Северна Корея. В реалност обаче по-вероятно е разпалването на война против Иран и провокационни дейности на въоръжени от Съединени американски щати „прокси“-сили в Източна Украйна, в сравнение с нуклеарен апокалипсис в Северна Корея. Имено тъй като всички си дават сметка за следствията за района и света. За разлика от случая с Ирак, когато даже съюзнически страни се усъмниха в изказванията на американското разузнаване, че Саддам Хюсеин разполага с оръжие за всеобщо поразяване.
– Какво цели севернокорейският водач с тези неспирни ракетни тествания?
– Колкото и налудничаво да бъде представяно държанието на севернокорейския деспот, отпред на един нечовечен и изолиран от света режим, тактиката му е доста прагматична. Той търси сигурност за тази богата страна, криеща находища от потребни изкопаеми за 2,79 трилиона $, на фона на мощното американско военно наличие в района /35 000 военни/ и образеца със ориста на Ирак, Либия и Сирия, и вижда пътя към това в развиването на нуклеарни оръжия като въздържащо средство. Северна Корея към момента не е в положение да нанесе нуклеарен удар против Съединени американски щати, само че явно желанието й е да бъде приета за нуклеарна мощ и да бъде одобрено статуквото на полуострова. За интернационалната общественост обаче е недопустимо допускането на нова нуклеарна страна, тъй като ще последват опити за придобиване на такова оръжие и от други страни – Саудитска Арабия, Турция и други Изходът би могъл да бъде в предложение за мораториум върху нуклеарните опити, след което да стартират дипломатически договаряния със Северна Корея.
– Кои са главните закани, пред които е изправена Европа?
– Старият континент е заплашен от съчетаването и наслагването на няколко съществени закани: дълготрайно мигрантско нашествие; напреднала към този момент ислямизация и радикализация на мюсюлманското и локалното население; прекосяване на терористичната вълна в нова фаза на оранизирани от бойни групи атентати; икономическите загуби от наложеното й от Съединени американски щати държание на наказания против Русия; компликациите, свързани с Брекзит и влошените връзки с подобен значим до неотдавна сътрудник като Турция, на който към този момент не може да се разчита.
– Как ще коментирате референдума за самостоятелност в Каталуния и какви последствия ще има той за Европа?
– Този референдум в действителност беше в нарушаване на конституцията, а след упражненото принуждение от изпратената от централната власт полиция и генералната стачка на каталунците фронтовете се втвърдиха и обстановката ескалира. До това можеше и да не се стигне, в случай че държавното управление в Мадрид беше предложило законен референдум с печеливши стопански причини или в случай че бе стартирало промени в конституцията и по-справедливо систематизиране на финансовите средства. С дейностите си испанският министър председател способства за окървавяване на референдума и сътвори единствено за един ден повече последователи на независимостта, в сравнение с през последните 10 години. Роди се ненавист, която няма да бъде преодоляна скоро.
– Какво следва оттук нататък за Испания?
– Сега пред държавното управление в Мадрид има единствено две неприятни благоприятни условия. Първата е да договаря с каталунския президент, който наруши конституцията. Втората е да приложи член 155 на конституцията, допускащ да се отнеме властта на каталунското държавно управление с следващо покоряване на централната власт и нови избори. Тема за размисъл е декларираното от премиера Артур Мас, че самостоятелна Каталуния не бяга от отговорност и се вижда в сърцето на НАТО, а „ако се появи нов Афганистан, ще се пролее и каталунска кръв“. В проучване на Atlantic Council /финансиран от НАТО тинк-танк/ се прави даже оценката, че след няколко години при слагане акцент върху развиването на Военноморски сили и двете си пристанища /Барселона и Тарратона/, Каталуния може да се трансформира в значима средиземноморска мощ.
– Какви са рисковете за България в този изменящ се свят?
– Най-опасна е наклонността към загуба на национална еднаквост, отвод от обичаи и пренаписване на историята ни. В дълготраен проект сериозна ще се окаже демографската рецесия. Не по-малко рисково е неглижирането на съществени стълбове на държавността като сигурността, армията, правовия ред и други, което издава липса на просвета в политиката за сигурност. На последващо място е неразбирането на политическите елити до момента, че Европейски Съюз и НАТО са на първо място принадлежности за реализиране и отстояване на националните цели, а не команден пулт за натискане на копчета и категорично послушание. Безспорната ни европейска ориентировка не значи загърбване на национални ползи и това го потвърждават всекидневно нашите съдружници.
– А кои са външните закани?
– Най-коварна е пълзящата ислямизация от Турция и Близкия изток, която има към този момент корени в Европа и в непосредствена непосредственост – Западните Балкани. А в турските учебни заведения към този момент се преподава джихад. Новият курс на Саудитска Арабия след визитата на президента Тръмп съдържа и концепцията за представянето на уахабизма за естествена вяра, а тези живителни уахабитски сокове на международния тероризъм ще ударят в това число и Западните Балкани. Друг риск е определянето ни като фронтова страна по думите на някогашния асистент държавен секретар на Съединени американски щати госпожа Нюланд, както и възможната вероятност да изпаднем в периферията на Европа, трансформирайки се в буферна бежанска зона. Не директна военна интервенция, а стопански зависимости и хибридни форми на опасност са същинските опасности за България, които могат радикално да трансформират в отрицателен проект бъдещето й.
И още…
Коронясаха най-красивата арменка в България
Мария заченала мъчно
Цеци Красимирова се гушка с нов мъж
Майките на Мегз и Джулиана се скараха
Белослава върти по четири торти дневно
Елчин Сангу изгрява на огромния екран
Луната е покрита с антични градове и бази на НЛО
Тайните на имението Плейбой
Тиквата не е просто ястие
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ