Стажантът боец: Слав Велков от 38 ОУ „Васил Априлов“ до Wall Street Journal
В амбициозните стопански системи има специфичен термин за младежите, които се грижат за автобиографията си овреме: стажанти воини (interns warriors).
Вместо да разчитат, че оценките и триумфите им от влиятелния университет, в който учат, ще им обезпечат мечтаната работа (някой ден), те избират да работят, трупайки потребни стажове и работейки по лични планове.
Това не е просто обред за имидж, воден от мотото „ Трябва да покажа, че върша повече, тъй като всички останали демонстрират, че вършат повече “, а осъзната цел за придобиване на действителен професионален опит по време на дипломирането.
Изборът на организация е решителен, тъй като нейната роля не е да краси биографията на бъдещия кадър (все едно просто е посетил най-хубавия бар в Манхатън), а да му даде нужните умения, отговарящи както на търсенето на пазара на труда, по този начин и на личните му показа за развиване, което идва с превъзмогването на провокации.
Такава организация е - институция в света на бизнес медиите, само че освен.
Публикациите на изданието срутват и подвигат акции, дават картина на пазарите в целия свят във всички сфери – финанси, парцели, енергетика, технологии и прочие, прекатурват кариери на изпълнителни шефове, описват вдъхновяващи истории за триумфи и провали на прохождащи и наложили се брандове; WSJ e и на първа линия в геополитическите войни, продължавайки да съблюдава журналистическите стандарти.
Затова и не е изненадващо, че съвсем всеки младеж, който желае да работи със наличие – образно, текстово, експертно, концептуално – би се радвал не просто да има подобен бранд в автобиографията си, само че и да знае какво действително е получил от него.
Един от тях е 23-годишният българин Слав Велков, който към този момент е бил част от медия, чието име е синоним на понятието „ медия “.
Слав приключва 38-мо ОУ “Васил Априлов ”, след което и Американския лицей в София. Приет е допълнително от 10 американски университета, само че избира Fordham University поради „ репутацията и местоположението на университета в Ню Йорк “.
Получава цялостна стипендия, което е необичайност в Съединени американски щати за интернационалните студенти, и приключва с две специалности – „ Кино и телевизия “ и „ Визуални изкуства “.
„ Винаги съм рисувал, постоянно съм снимал и постоянно съм желал да създавам в Ню Йорк. Fordham University ми даде опцията да извърша фантазиите си “, споделя Слав, който към този момент е осъществя свои креативен планове. Най-новият е късометражният филм Strangers, на който Слав е режисьор и сценарист и чиято премиера се състоя на 17 септември в границите на Soho International Film Festival.
В момента Слав работи върху най-новия си късометражен филм, който снима в България и Америка.
Слав на снимачната площадка на Strangers
Силата на американското обучение съгласно него е в предметите, които студентите са задължени да взимат отвън специалностите си:
„ Честно казано, лекциите по философия, история и литература ми помогнаха повече да се ориентирам като създател, в сравнение с техническите предмети от специалността ми. “
Има обаче и още една съставна част във формулата: да се научиш на експедитивност, акуратност и успеваемост, без да претупваш креативния метод:
„ Всички сме чували за огромни режисьори, които вършат един филм 10 години, само че истината е, че при започване на моята кариера професионализмът и спазването на периоди - изключително в град като Ню Йорк - са извънредно значими “, споделя Слав.
След четиримесечен стаж в WSJ, в границите на който по 20 часа на седмица е в сърцето на световната медия, той споделя пред Profit.bg по какъв начин се стига от 38-мо ОУ “Васил Априлов ” до стаж в The Wall Street Journal и какво научава за журналистическата специалност в един от най-известните ѝ представители.
Слав, по какъв начин попаднахте в WSJ? Имат ли медии от този сан профилирани стратегии, с които притеглят млади и надарени хора?
Подаването на документите ми за стаж в WSJ беше значително случайност. Видях, че компанията търси стажанти в областта на образните медии и видео публицистиката, и изпратих резюмето си онлайн.
Разбира се, повода да подам документи не беше инцидентна. Винаги съм уважавал публицистиката на WSJ и съм желал да се докосна до тази влиятелна медия. Също по този начин, като млад кино режисьор, считам че темпото и динамичността в WSJ ме научиха да работя бързо, дейно и икономично – нещо, което, най-общо казано, остава на назад във времето в изкуството, а в действителност е доста значимо. И не на последно място, постоянно съм имал интерес към стопанската система. В WSJ имах опцията да погледна на международни събития през икономическа и бизнес позиция.
Какви бяха дилемите ви и имаха ли отношение към това, което специализирахте във FordhamUniversity?
Работата ми се състоеше основно в асистиране на целия развой на основаването на аудиовизуална публицистика. Това значи писане на сюжети, които би трябвало да бъдат приключени за по-малко от 3 часа. Ежедневна работа с камери, осветяване и подготовка за изявленията. След изявлението мигновенно започвах да инсталирам или да асистирам на главните монтажисти в тяхната работа със субтитриране, събиране на фрагменти, фотоси и в детайли изложение на източниците. Тъй като видеото за деня трябваше да бъде инсталирано и оповестено до 4 часа следобяд, обядът нормално - съвсем постоянно - беше на бюрото по време на работа.
Иначе сигурно бих споделил, че този стаж имаше отношение към работата ми в областта на киното и рисуването във Fordham University. Както загатнах, главното умеене, което научих, беше да взимам решения бързо и дейно.
Всички сме чували за огромни режисьори, които вършат един филм за 10 години, само че истината е, че при започване на моята кариера професионализмът и спазването на периоди - изключително в град като Ню Йорк - са извънредно значими.
Създаването на къси видеа ми сподели още, че от време на време дребните, простички похвати и правила са толкоз значими, колкото огромните хрумвания.
В изкуството постоянно си мечтаем за международни и разтърсващи послания, само че също толкоз значение има темпото на монтажа, позицията на камерата, качеството на звука и, несъмнено, предаването на плана в период.
Какъв е методът на WSJ към младите фрагменти?
Подходът към младите фрагменти е приказен. Изключително, даже изненадващо добра организация на стажанстската стратегия. Всичко е ясно обяснено, предоставено ни е цялото належащо съоръжение. Хората са постоянно склонни да отделят от времето си, с цел да ни оказват помощ и като цяло всички се радват на стажантите. Разбира се, упованията са високи, само че сътрудниците почитат труда и дисциплината.
Видеоотделът на WSJ е огромен и имах опцията да се срещна с доста хора, само че моят екип беше относително дребен. Състоеше се от 4-5 души и основно създавахме видео за Twitter. Отделно има екип, който се занимава с YouTube, Instagram и други обществени мрежи.
Каква е атмосферата в офисите на WSJ?
За мен процесът беше изненадващо спокоен, най-малко видимо. Преди да стартира работа си мислех, че в офиса ще е шумно, натоварено, ще се вика, крещи и още една камара клишета, които съм научил от филми за медии и вестници. На процедура обаче никой не покачва звук, никой не тича. Хората просто правят работа в своя ъгъл от офиса.
А каква е атмосферата към постройката на WSJ?
Офисът на WSJ се намира в постройката на News Corporation в Midtown, Манхатън - квартал с основно високи офисни здания, Times Square и доста туристи. Интригуващото на този регион е спореният микс от евтини киоски, бълващи от пушек шахти, бездомни хора и комплицирани туристи, от една страна, а от друга - офисите на най-големите корпорации в света, най-скъпите заведения за хранене и най-амбициозните хора.
Как протичаше един ваш ден в тази среда на амбициозни хора?
Работата публично стартира в 9 часа, само че всички идват по-рано.
В 9:30 часа основната редакторка се среща с редакторите на другите отдели - видео, просвета, стопанска система и така нататък - и разисква тематиките на деня.
Междувременно аз имам две срещи. Първата е с моя екип и е извънредно значима. За не повече от 10 минути решаваме коя ще е историята на деня в Twitter.
Следващата среща е с шефовете на видео екипа, които утвърждават или не утвърждават нашата концепция за видео репортаж.
От 9:45 нататък започваме работа по видеото. Често се случва обаче репортерът, който ще интервюираме, да не е в офиса или да е ангажиран. В подобен случай започваме работа по нов репортаж, което значи, че имаме по-малко от 4 часа да го приключим.
Докато моите сътрудници пишат сюжета, аз отивам в студиото и приготвям камерите, осветлението и микрофоните. Както загатнах по-рано, след изявлението оказвам помощ със събирането на фрагменти и източници.
Може би най-интересната част от процеса е писането на сюжета и снимането, а най-тягостната - събирането на източници, тъй като всичко би трябвало да бъде изписано вярно и подредено в папки с още десетки хиляди файлове.
Кой е планът, с който се гордеетеот интервала на стажа си в WSJ?
Най-интересният план, който сътворих по моя самодейност, беше за новото приложение на Аpple - Apple Music Classical.
Заинтригува ме за какво Apple реши да влага милиони в приложение за класическа музика? Отговорът по този начин и не стана явен.
От една страна, считам, че е доста добре компания с подобен мащаб да влага в популяризирането на класическа музика. От друга страна, обаче, решението не е изключително финансово стабилно. Дали Apple имат дълготрайна тактика, или това е план по избор на някой от борда на компанията, следва да разберем
Apple’s latest music app focuses on classical works. @bzcohen explains why and how the metadata behind that app could make finding all genres of music easier. #WSJWhatsNowhttps://t.co/aoDSDbYfrdpic.twitter.com/PHeFJsiIkm
— The Wall Street Journal (@WSJ) May 29, 2023
Кои са значимите неща, които научихте при започване на вашата кариера?
Бързина при осъществяване на плановете е едно от нещата, както към този момент загатнах.
Научих и, че журналистът - или най-малко вида публицист, който WSJ поддържа - е човек без съответна персонална визия или позиция. Човек, който може да съобщи обстоятелствата такива, каквито са, а не такива, каквито му се желае да бъдат.
Научих още, че без значение в каква компания си - даже известна и влиятелна като WSJ - качеството на работата ти и позицията ти се крепи единствено и само на личната ти самодейност и професионализъм и на оценката, която получаваш.
Как стажът в WSJ оформи идващите ви цели?
Макар и къс, този опит в медийната промишленост ме научи, че нейният интегритет съвсем напълно зависи от персоналната оценка и морал на хората, които работят в нея.
Нищо не стопира мен и всеки един публицист да разгласява неверна информация, в случай че желае или в случай че не се интересува. Това, което видях в WSJ, са хора с ангажираност и лоялност към обстоятелствата.
По отношение на задачите ми, стажът ме научи, че обстоятелствата не са познание. Да, обстоятелствата са извънредно значими, изключително в свят на обществени мрежи и непрекъснати подправени вести, само че те се трансформират в познание, когато върху тях е сложена морална оценка. С това се занимава философията и изкуството и това е моята пристрастеност.
Мечтая да извадя цялостния капацитет от себе си, от това, което върша: кинорежисура, писане на сюжети, изобразяване. Оттам нататък моята цел е да стана напълно финансово самостоятелен от изкуството си и да имам опцията да създавам както в Европа, по този начин и в Америка.
Ако пък съумея да докосна феновете, това ще е най-голямата премия.
Иван Гайдаров
Вместо да разчитат, че оценките и триумфите им от влиятелния университет, в който учат, ще им обезпечат мечтаната работа (някой ден), те избират да работят, трупайки потребни стажове и работейки по лични планове.
Това не е просто обред за имидж, воден от мотото „ Трябва да покажа, че върша повече, тъй като всички останали демонстрират, че вършат повече “, а осъзната цел за придобиване на действителен професионален опит по време на дипломирането.
Изборът на организация е решителен, тъй като нейната роля не е да краси биографията на бъдещия кадър (все едно просто е посетил най-хубавия бар в Манхатън), а да му даде нужните умения, отговарящи както на търсенето на пазара на труда, по този начин и на личните му показа за развиване, което идва с превъзмогването на провокации.
Такава организация е - институция в света на бизнес медиите, само че освен.
Публикациите на изданието срутват и подвигат акции, дават картина на пазарите в целия свят във всички сфери – финанси, парцели, енергетика, технологии и прочие, прекатурват кариери на изпълнителни шефове, описват вдъхновяващи истории за триумфи и провали на прохождащи и наложили се брандове; WSJ e и на първа линия в геополитическите войни, продължавайки да съблюдава журналистическите стандарти.
Затова и не е изненадващо, че съвсем всеки младеж, който желае да работи със наличие – образно, текстово, експертно, концептуално – би се радвал не просто да има подобен бранд в автобиографията си, само че и да знае какво действително е получил от него.
Един от тях е 23-годишният българин Слав Велков, който към този момент е бил част от медия, чието име е синоним на понятието „ медия “.
Слав приключва 38-мо ОУ “Васил Априлов ”, след което и Американския лицей в София. Приет е допълнително от 10 американски университета, само че избира Fordham University поради „ репутацията и местоположението на университета в Ню Йорк “.
Получава цялостна стипендия, което е необичайност в Съединени американски щати за интернационалните студенти, и приключва с две специалности – „ Кино и телевизия “ и „ Визуални изкуства “.
„ Винаги съм рисувал, постоянно съм снимал и постоянно съм желал да създавам в Ню Йорк. Fordham University ми даде опцията да извърша фантазиите си “, споделя Слав, който към този момент е осъществя свои креативен планове. Най-новият е късометражният филм Strangers, на който Слав е режисьор и сценарист и чиято премиера се състоя на 17 септември в границите на Soho International Film Festival.
В момента Слав работи върху най-новия си късометражен филм, който снима в България и Америка.
Слав на снимачната площадка на Strangers
Силата на американското обучение съгласно него е в предметите, които студентите са задължени да взимат отвън специалностите си:
„ Честно казано, лекциите по философия, история и литература ми помогнаха повече да се ориентирам като създател, в сравнение с техническите предмети от специалността ми. “
Има обаче и още една съставна част във формулата: да се научиш на експедитивност, акуратност и успеваемост, без да претупваш креативния метод:
„ Всички сме чували за огромни режисьори, които вършат един филм 10 години, само че истината е, че при започване на моята кариера професионализмът и спазването на периоди - изключително в град като Ню Йорк - са извънредно значими “, споделя Слав.
След четиримесечен стаж в WSJ, в границите на който по 20 часа на седмица е в сърцето на световната медия, той споделя пред Profit.bg по какъв начин се стига от 38-мо ОУ “Васил Априлов ” до стаж в The Wall Street Journal и какво научава за журналистическата специалност в един от най-известните ѝ представители.
Слав, по какъв начин попаднахте в WSJ? Имат ли медии от този сан профилирани стратегии, с които притеглят млади и надарени хора?
Подаването на документите ми за стаж в WSJ беше значително случайност. Видях, че компанията търси стажанти в областта на образните медии и видео публицистиката, и изпратих резюмето си онлайн.
Разбира се, повода да подам документи не беше инцидентна. Винаги съм уважавал публицистиката на WSJ и съм желал да се докосна до тази влиятелна медия. Също по този начин, като млад кино режисьор, считам че темпото и динамичността в WSJ ме научиха да работя бързо, дейно и икономично – нещо, което, най-общо казано, остава на назад във времето в изкуството, а в действителност е доста значимо. И не на последно място, постоянно съм имал интерес към стопанската система. В WSJ имах опцията да погледна на международни събития през икономическа и бизнес позиция.
Какви бяха дилемите ви и имаха ли отношение към това, което специализирахте във FordhamUniversity?
Работата ми се състоеше основно в асистиране на целия развой на основаването на аудиовизуална публицистика. Това значи писане на сюжети, които би трябвало да бъдат приключени за по-малко от 3 часа. Ежедневна работа с камери, осветяване и подготовка за изявленията. След изявлението мигновенно започвах да инсталирам или да асистирам на главните монтажисти в тяхната работа със субтитриране, събиране на фрагменти, фотоси и в детайли изложение на източниците. Тъй като видеото за деня трябваше да бъде инсталирано и оповестено до 4 часа следобяд, обядът нормално - съвсем постоянно - беше на бюрото по време на работа.
Иначе сигурно бих споделил, че този стаж имаше отношение към работата ми в областта на киното и рисуването във Fordham University. Както загатнах, главното умеене, което научих, беше да взимам решения бързо и дейно.
Всички сме чували за огромни режисьори, които вършат един филм за 10 години, само че истината е, че при започване на моята кариера професионализмът и спазването на периоди - изключително в град като Ню Йорк - са извънредно значими.
Създаването на къси видеа ми сподели още, че от време на време дребните, простички похвати и правила са толкоз значими, колкото огромните хрумвания.
В изкуството постоянно си мечтаем за международни и разтърсващи послания, само че също толкоз значение има темпото на монтажа, позицията на камерата, качеството на звука и, несъмнено, предаването на плана в период.
Какъв е методът на WSJ към младите фрагменти?
Подходът към младите фрагменти е приказен. Изключително, даже изненадващо добра организация на стажанстската стратегия. Всичко е ясно обяснено, предоставено ни е цялото належащо съоръжение. Хората са постоянно склонни да отделят от времето си, с цел да ни оказват помощ и като цяло всички се радват на стажантите. Разбира се, упованията са високи, само че сътрудниците почитат труда и дисциплината.
Видеоотделът на WSJ е огромен и имах опцията да се срещна с доста хора, само че моят екип беше относително дребен. Състоеше се от 4-5 души и основно създавахме видео за Twitter. Отделно има екип, който се занимава с YouTube, Instagram и други обществени мрежи.
Каква е атмосферата в офисите на WSJ?
За мен процесът беше изненадващо спокоен, най-малко видимо. Преди да стартира работа си мислех, че в офиса ще е шумно, натоварено, ще се вика, крещи и още една камара клишета, които съм научил от филми за медии и вестници. На процедура обаче никой не покачва звук, никой не тича. Хората просто правят работа в своя ъгъл от офиса.
А каква е атмосферата към постройката на WSJ?
Офисът на WSJ се намира в постройката на News Corporation в Midtown, Манхатън - квартал с основно високи офисни здания, Times Square и доста туристи. Интригуващото на този регион е спореният микс от евтини киоски, бълващи от пушек шахти, бездомни хора и комплицирани туристи, от една страна, а от друга - офисите на най-големите корпорации в света, най-скъпите заведения за хранене и най-амбициозните хора.
Как протичаше един ваш ден в тази среда на амбициозни хора?
Работата публично стартира в 9 часа, само че всички идват по-рано.
В 9:30 часа основната редакторка се среща с редакторите на другите отдели - видео, просвета, стопанска система и така нататък - и разисква тематиките на деня.
Междувременно аз имам две срещи. Първата е с моя екип и е извънредно значима. За не повече от 10 минути решаваме коя ще е историята на деня в Twitter.
Следващата среща е с шефовете на видео екипа, които утвърждават или не утвърждават нашата концепция за видео репортаж.
От 9:45 нататък започваме работа по видеото. Често се случва обаче репортерът, който ще интервюираме, да не е в офиса или да е ангажиран. В подобен случай започваме работа по нов репортаж, което значи, че имаме по-малко от 4 часа да го приключим.
Докато моите сътрудници пишат сюжета, аз отивам в студиото и приготвям камерите, осветлението и микрофоните. Както загатнах по-рано, след изявлението оказвам помощ със събирането на фрагменти и източници.
Може би най-интересната част от процеса е писането на сюжета и снимането, а най-тягостната - събирането на източници, тъй като всичко би трябвало да бъде изписано вярно и подредено в папки с още десетки хиляди файлове.
Кой е планът, с който се гордеетеот интервала на стажа си в WSJ?
Най-интересният план, който сътворих по моя самодейност, беше за новото приложение на Аpple - Apple Music Classical.
Заинтригува ме за какво Apple реши да влага милиони в приложение за класическа музика? Отговорът по този начин и не стана явен.
От една страна, считам, че е доста добре компания с подобен мащаб да влага в популяризирането на класическа музика. От друга страна, обаче, решението не е изключително финансово стабилно. Дали Apple имат дълготрайна тактика, или това е план по избор на някой от борда на компанията, следва да разберем
Apple’s latest music app focuses on classical works. @bzcohen explains why and how the metadata behind that app could make finding all genres of music easier. #WSJWhatsNowhttps://t.co/aoDSDbYfrdpic.twitter.com/PHeFJsiIkm
— The Wall Street Journal (@WSJ) May 29, 2023
Кои са значимите неща, които научихте при започване на вашата кариера?
Бързина при осъществяване на плановете е едно от нещата, както към този момент загатнах.
Научих и, че журналистът - или най-малко вида публицист, който WSJ поддържа - е човек без съответна персонална визия или позиция. Човек, който може да съобщи обстоятелствата такива, каквито са, а не такива, каквито му се желае да бъдат.
Научих още, че без значение в каква компания си - даже известна и влиятелна като WSJ - качеството на работата ти и позицията ти се крепи единствено и само на личната ти самодейност и професионализъм и на оценката, която получаваш.
Как стажът в WSJ оформи идващите ви цели?
Макар и къс, този опит в медийната промишленост ме научи, че нейният интегритет съвсем напълно зависи от персоналната оценка и морал на хората, които работят в нея.
Нищо не стопира мен и всеки един публицист да разгласява неверна информация, в случай че желае или в случай че не се интересува. Това, което видях в WSJ, са хора с ангажираност и лоялност към обстоятелствата.
По отношение на задачите ми, стажът ме научи, че обстоятелствата не са познание. Да, обстоятелствата са извънредно значими, изключително в свят на обществени мрежи и непрекъснати подправени вести, само че те се трансформират в познание, когато върху тях е сложена морална оценка. С това се занимава философията и изкуството и това е моята пристрастеност.
Мечтая да извадя цялостния капацитет от себе си, от това, което върша: кинорежисура, писане на сюжети, изобразяване. Оттам нататък моята цел е да стана напълно финансово самостоятелен от изкуството си и да имам опцията да създавам както в Европа, по този начин и в Америка.
Ако пък съумея да докосна феновете, това ще е най-голямата премия.
Иван Гайдаров
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ