Хампарцумян: Не е работа на полуграмотни хора да решават за еврозоната
В университетските среди могат да вършат докторантури на тематика по какъв начин ще се разпадне Еврозоната, само че това са университетски хипотези, които служат за развиването на финансовата просвета. Те не са за шерване с полуграмотното простолюдие. Съжалявам, просто има разлика. В страната милион и половина са функционално необразовани, което значи, че не могат да осмислят прочетеното. Такива хора не може да вземат решение дали да сме в Еврозоната или не.
Това съобщи в студиото на PrimeTime банкерът Левон Хампарцумян. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и необикновен геополитически смисъл.
„ Ние желаеме да сме членове на Европейски Съюз и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди “, безапелационен е банкерът.
Чуваме причини срещу еврото от хора, които са били отпред на страната в пагубни събития за българската стопанска система и в този момент ни дават ум какво да вършим оттук насетне. Те имат два казуса – първо, че техният витален цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в държавното управление при пагубното срутване на България през 1997 година
Хампарцумян уточни, че наклонността е да плащаме по-високи лихви по държавните задължения, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, тъй като вероятните опасности за българската стопанска система са усилват. Банкерът не счита, че има заплаха да сме в положение да не можем да погасим държавните си задължения.
Това съобщи в студиото на PrimeTime банкерът Левон Хампарцумян. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и необикновен геополитически смисъл.
„ Ние желаеме да сме членове на Европейски Съюз и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди “, безапелационен е банкерът.
Чуваме причини срещу еврото от хора, които са били отпред на страната в пагубни събития за българската стопанска система и в този момент ни дават ум какво да вършим оттук насетне. Те имат два казуса – първо, че техният витален цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в държавното управление при пагубното срутване на България през 1997 година
Хампарцумян уточни, че наклонността е да плащаме по-високи лихви по държавните задължения, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, тъй като вероятните опасности за българската стопанска система са усилват. Банкерът не счита, че има заплаха да сме в положение да не можем да погасим държавните си задължения.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ