Забравихме ли бомбите над Хирошима
В 8,15 ч. сутринта на 6 август 1945 година светът научи, че се появило ново мощно оръжие за заличаване на човечеството. В този момент преди 73 години с една единствена атомна бомба бе изпепелен японският град Хирошима. Заповедта за първата в международната история нуклеарна офанзива е издадена от американския президент Хари Труман. В утрото на 6 август американският бомбардировач B-29 "Енола Гей ", с пълководец на екипажа - полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомната бомба "Малчугана ". Бомбата експлодира на височина 600 метра над града, с взривен еквивалент на към 13 килотона тротил.
Никога преди оня черен 6 август на Земята не е имало толкоз страшна покруса. Хората, попаднали в епицентъра на гърмежа, се трансформирали в пепел за един момент. На земята от тях останали единствено бели сенки. Радиацията обаче траяла да убива хора и след детонацията, години наред.
Три дни по-късно ужасът се повтаря в различен японски град Нагасаки. Втората атомна бомба е кръстена "Дебелака ".
Днес общата цифра от починалите и умрелите от двете атомни бомбардировки в Япония е над 450 хиляди души, а 9 200 000 японци остават без дом.
В наши дни на всеки 6 август, в деня и часа на нещастието в Хирошима звъни камбана. А гостите от Америка идват да "почетат паметта " на убитите и за следващ път да заявят, че са създали услуга на Япония. Според Съединени американски щати точно Америка е "спасила " целия свят от продължение на войната.
Историците и до през днешния ден спорят кой е прав - нужна ли е била тази ужасяваща бомбардировка, с цел да се постави край и на последния участник в оста Рим-Берлин-Токио? Американците настояват, че по този начин са предотвратили нахлуването на личните им войски в Япония, което пък е избавило доста хора. Според други, японските управляващи към този момент по този начин или другояче били подготвени с капитулацията и тези бомбардировки са били изцяло непотребни. Както споделя военачалник Дуайт Айзенхауер, "Япония в този миг търси някакъв метод да се съобщи с минимална загуба за страната. Не беше належащо да ги ударим с това извънредно нещо ".
Ударите над Хирошима и Нагасаки заслужено са подложени на критика като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични дейности от страна на Съединени американски щати. Именно те обаче стават основа на разгорялата се по-късно конкуренция във въоръжаването сред някогашните съдружници Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, защото руският водач Сталин е бил съществено угрижен от съществуването на сходно оръжие у "идеологическия зложелател ".
Днес издигащите се атомни гъби над японските градове от дълго време са се трансформирали в главен знак на силата и разрушителността на актуалното оръжие, въплъщение на началото на нуклеарния век.
И този пъкъл не е останал в предишното. Докато съществува нуклеарно оръжие, а политици заплашват да го употребяват, този смут може да се повтори.
Още по-страшното е, че през днешния ден има надалеч по-унищожителни бомби от "Малчугана " и "Дебелака ". След атомната се появи водородната бомба, появи се неутронното оръжие. Днешните оръжия към този момент могат да убиват не десетки хиляди, а десетки милиони.
"Гражданското общество схваща, че нуклеарното оръжие е неефикасно за гарантиране на сигурността на страната. Днес една бомба може да бъде хиляди пъти по-мощна от тези, които бяха хвърлени преди 72 години ", предизвести кметът на Хирошима Кадзуми Мацуи. "Всяко потребление на нуклеарно оръжие може да трансформира целия свят в пъкъл ", съобщи кметът.
Опасна е освен мощта на новите оръжия, рисков е също и стремежът на от ден на ден страни да се снабдят с него.
Струва си да си спомним предизвестието на великия Албърт Айнщайн: "Ако в международната война номер три стартират да водят война с атомни бомби, то в международната война номер четири ще се бият с тояги ".
Днес човечеството няма различен избор, с изключение на просто да се избави от нуклеарното оръжие един път и вечно. И в никакъв случай да не забравяме какво тъкмо се случи в оня пагубен август през далечната 1945-а.
Никога преди оня черен 6 август на Земята не е имало толкоз страшна покруса. Хората, попаднали в епицентъра на гърмежа, се трансформирали в пепел за един момент. На земята от тях останали единствено бели сенки. Радиацията обаче траяла да убива хора и след детонацията, години наред.
Три дни по-късно ужасът се повтаря в различен японски град Нагасаки. Втората атомна бомба е кръстена "Дебелака ".
Днес общата цифра от починалите и умрелите от двете атомни бомбардировки в Япония е над 450 хиляди души, а 9 200 000 японци остават без дом.
В наши дни на всеки 6 август, в деня и часа на нещастието в Хирошима звъни камбана. А гостите от Америка идват да "почетат паметта " на убитите и за следващ път да заявят, че са създали услуга на Япония. Според Съединени американски щати точно Америка е "спасила " целия свят от продължение на войната.
Историците и до през днешния ден спорят кой е прав - нужна ли е била тази ужасяваща бомбардировка, с цел да се постави край и на последния участник в оста Рим-Берлин-Токио? Американците настояват, че по този начин са предотвратили нахлуването на личните им войски в Япония, което пък е избавило доста хора. Според други, японските управляващи към този момент по този начин или другояче били подготвени с капитулацията и тези бомбардировки са били изцяло непотребни. Както споделя военачалник Дуайт Айзенхауер, "Япония в този миг търси някакъв метод да се съобщи с минимална загуба за страната. Не беше належащо да ги ударим с това извънредно нещо ".
Ударите над Хирошима и Нагасаки заслужено са подложени на критика като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични дейности от страна на Съединени американски щати. Именно те обаче стават основа на разгорялата се по-късно конкуренция във въоръжаването сред някогашните съдружници Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, защото руският водач Сталин е бил съществено угрижен от съществуването на сходно оръжие у "идеологическия зложелател ".
Днес издигащите се атомни гъби над японските градове от дълго време са се трансформирали в главен знак на силата и разрушителността на актуалното оръжие, въплъщение на началото на нуклеарния век.
И този пъкъл не е останал в предишното. Докато съществува нуклеарно оръжие, а политици заплашват да го употребяват, този смут може да се повтори.
Още по-страшното е, че през днешния ден има надалеч по-унищожителни бомби от "Малчугана " и "Дебелака ". След атомната се появи водородната бомба, появи се неутронното оръжие. Днешните оръжия към този момент могат да убиват не десетки хиляди, а десетки милиони.
"Гражданското общество схваща, че нуклеарното оръжие е неефикасно за гарантиране на сигурността на страната. Днес една бомба може да бъде хиляди пъти по-мощна от тези, които бяха хвърлени преди 72 години ", предизвести кметът на Хирошима Кадзуми Мацуи. "Всяко потребление на нуклеарно оръжие може да трансформира целия свят в пъкъл ", съобщи кметът.
Опасна е освен мощта на новите оръжия, рисков е също и стремежът на от ден на ден страни да се снабдят с него.
Струва си да си спомним предизвестието на великия Албърт Айнщайн: "Ако в международната война номер три стартират да водят война с атомни бомби, то в международната война номер четири ще се бият с тояги ".
Днес човечеството няма различен избор, с изключение на просто да се избави от нуклеарното оръжие един път и вечно. И в никакъв случай да не забравяме какво тъкмо се случи в оня пагубен август през далечната 1945-а.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ