Милена Любенова за Международния фестивал Сурва: Традицията се адаптира към съвременността
В 30-то юбилейно издание на Международния фестивал за маскарадни игри " Сурва “ участваха рекорден брой участници – над 10 000. Това сподели Милена Любенова от Института по фолклористика при Българска академия на науките, която е и част от журито на фестивала в Перник, в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “.
105 български и 17 задгранични групи са взели присъединяване в тазгодишното издание – кукери, сурвакари, бабугери, станчинари, камилари, джамалари. Големият брой участници е същинско предизвикателство за журито, на фестивала, призна тя. " Подборът на групите е най-трудната част, тъй като има доста положителни, доста атрактивни групи. Моето усещане е, че с всяка минала година сякаш те се стимулират от ден на ден. Още в първия фестивален ден си дадохме сметка, че ще бъде извънредно мъчно, защото се даде поръчка за доста мощни участия “, описа Милена Любенова.
Различните маскарадни групи показват обичаите, присъщи за техния район. Журито прави оценка близостта до традицията, районните и местни специфики и особености на всяка група.
Наградите са доста и в разнообразни категории. " По регламента на фестивала най-големите награди се водят така наречен маски – златна, сребърна и бронзова. Тази година имахме една нова категория, в която журито ще връчи близо 30 награди. Ние предложихме да бъдат отличени дългогодишните участници във фестивала, които са съдействали за неговото развиване. Това са групи, взели участие годишно, които са печелили огромни награди и са били атракция за публиката “, описа Любенова.
Кукерите и сурвакарите са част от маскарадната традиция на България, изясни фолклористът. " Тя е присъща за цялата територия на страната, само че другите маскарадни игри имат присъщи районни и местни характерности. Разликата сред кукерите и сурвакарите е, че сурвакарите са част от така наречен зимен календарен цикъл. От там идва и наименованието им – сурвакари. В Пернишко им споделят също сурвишкари, сурвичкарие, мечкари. “
За Средна Западна и Югозападна България са присъщи маскарадните игри, които са част от зимния календарен цикъл, до момента в който кукерите са част от пролетния календарен цикъл и предпролетните празници. Те се свързват със Сирни Заговезни. Тези игри са присъщи за регионите на Североизточна, Югоизточна и Южна България, разясни Милена Любенова.
Маските в Пернишко са два вида – антропоморфни и зооморфни, като доминират вторите. " Едните са с кожа и рога, другите са огромни структури, на които се лепят птичи пера. Това са част от локалните особености в самия район “, уточни тя.
" Тези персонажи се маскират, тъй като излизат в един интервал, който в обичайна просвета е прочут като времето на " мръсните “ дни. Това е интервалът в годината, в който слънцето е най-ниско, и хората са вярвали, че в същото време границите сред нашия сват и отвъдното са доста пропускливи и са вярвали, че в нашия свят могат да нахлуят вредоносни сили, които да навредят на живота на хората, да повлияят на плодородието, да донесат стихии. Поради тази причина се е вярвало, че когато хората се маскират, те могат да защитят своята общественост. Слагайки маска, хората са придобивали силата да станат посредници сред двата свята. Т.е. те са можели по този метод да противодействат на тези зли сили. Отивайки ту в единия, ту в другия свят, те са можели да реализират контакт и с нашите предшественици. Именно този контакт в същото време на годината е давал вярата, че предците пазят своето семейство, жанр и общественост “, изясни Милена Любенова.
Традицията се трансформира и това е неизбежно, счита тя. Така тя се приспособява към съвременността. " Тези детайли от традицията, които не са пропускливи, които са по-консервативни, те за жалост не се приспособяват в актуалния метод на живот и малко по малко умират, стопират да се практикуват. Тези ритуали, които са по-консервативни и не търпят такава интервенция и акомодация, изчезват. Те остават в книгите, в архивите, в записите. Често пъти даже самите носители, пробвайки се да възстановят нещо, им е мъчно, тъй като то към този момент е прекратено. Докато при маскарадите нещата стоят по по-различен метод. Те претърпяват доста промени във времето, има нововъведения. Невинаги тези неща се харесват на откривателите, само че ние не сме способни да го променим. Съвременните сурвакари са едно семейство, което се включва цялото в празника – мъжът, дамата, детето “, описа фолклористът
105 български и 17 задгранични групи са взели присъединяване в тазгодишното издание – кукери, сурвакари, бабугери, станчинари, камилари, джамалари. Големият брой участници е същинско предизвикателство за журито, на фестивала, призна тя. " Подборът на групите е най-трудната част, тъй като има доста положителни, доста атрактивни групи. Моето усещане е, че с всяка минала година сякаш те се стимулират от ден на ден. Още в първия фестивален ден си дадохме сметка, че ще бъде извънредно мъчно, защото се даде поръчка за доста мощни участия “, описа Милена Любенова.
Различните маскарадни групи показват обичаите, присъщи за техния район. Журито прави оценка близостта до традицията, районните и местни специфики и особености на всяка група.
Наградите са доста и в разнообразни категории. " По регламента на фестивала най-големите награди се водят така наречен маски – златна, сребърна и бронзова. Тази година имахме една нова категория, в която журито ще връчи близо 30 награди. Ние предложихме да бъдат отличени дългогодишните участници във фестивала, които са съдействали за неговото развиване. Това са групи, взели участие годишно, които са печелили огромни награди и са били атракция за публиката “, описа Любенова.
Кукерите и сурвакарите са част от маскарадната традиция на България, изясни фолклористът. " Тя е присъща за цялата територия на страната, само че другите маскарадни игри имат присъщи районни и местни характерности. Разликата сред кукерите и сурвакарите е, че сурвакарите са част от така наречен зимен календарен цикъл. От там идва и наименованието им – сурвакари. В Пернишко им споделят също сурвишкари, сурвичкарие, мечкари. “
За Средна Западна и Югозападна България са присъщи маскарадните игри, които са част от зимния календарен цикъл, до момента в който кукерите са част от пролетния календарен цикъл и предпролетните празници. Те се свързват със Сирни Заговезни. Тези игри са присъщи за регионите на Североизточна, Югоизточна и Южна България, разясни Милена Любенова.
Маските в Пернишко са два вида – антропоморфни и зооморфни, като доминират вторите. " Едните са с кожа и рога, другите са огромни структури, на които се лепят птичи пера. Това са част от локалните особености в самия район “, уточни тя.
" Тези персонажи се маскират, тъй като излизат в един интервал, който в обичайна просвета е прочут като времето на " мръсните “ дни. Това е интервалът в годината, в който слънцето е най-ниско, и хората са вярвали, че в същото време границите сред нашия сват и отвъдното са доста пропускливи и са вярвали, че в нашия свят могат да нахлуят вредоносни сили, които да навредят на живота на хората, да повлияят на плодородието, да донесат стихии. Поради тази причина се е вярвало, че когато хората се маскират, те могат да защитят своята общественост. Слагайки маска, хората са придобивали силата да станат посредници сред двата свята. Т.е. те са можели по този метод да противодействат на тези зли сили. Отивайки ту в единия, ту в другия свят, те са можели да реализират контакт и с нашите предшественици. Именно този контакт в същото време на годината е давал вярата, че предците пазят своето семейство, жанр и общественост “, изясни Милена Любенова.
Традицията се трансформира и това е неизбежно, счита тя. Така тя се приспособява към съвременността. " Тези детайли от традицията, които не са пропускливи, които са по-консервативни, те за жалост не се приспособяват в актуалния метод на живот и малко по малко умират, стопират да се практикуват. Тези ритуали, които са по-консервативни и не търпят такава интервенция и акомодация, изчезват. Те остават в книгите, в архивите, в записите. Често пъти даже самите носители, пробвайки се да възстановят нещо, им е мъчно, тъй като то към този момент е прекратено. Докато при маскарадите нещата стоят по по-различен метод. Те претърпяват доста промени във времето, има нововъведения. Невинаги тези неща се харесват на откривателите, само че ние не сме способни да го променим. Съвременните сурвакари са едно семейство, което се включва цялото в празника – мъжът, дамата, детето “, описа фолклористът
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ