С колело от Финландия до Сингапур. Или как се бяга от ежедневието
В 26-ата година от живота си Валтери Хейнила взема решение, че му е писнало. Той работи в стартъп компания, само че осъзнава, че има потребност от отмора. „ Времето стартира да се форсира. Дните се сливаха, а след това – и месеците “, споделя пред CNBC младият мъж. И с цел да се измъкне от омагьосания кръг понеделник-петък-сметки-заплата, той взема решение да тръгне на път. Но въпросът е по какъв начин. Планът е утвърден от неговия другар Алвари Пойкола и двамата потеглят с... колела. За осем месеца те минават през 21 страни, с цел да пропътуват дистанцията от Финландия до Сингапур. И макар че през множеството време въртят педали, им се постанова да се качат и на няколко полета поради разнообразни спънки – в Украйна се води война, в Афганистан са на власт талибаните, а пък Китай не издава визи. 
www.facebook.com/valluheinila Пътуването, споделя Хейнила, му е дало опция да „ избяга от шума на обществото “ и да научи много за себе си, до момента в който е „ на седлото по 10 часа дневно “. Двамата другари потеглят на път без изключително обмисляне или подготовка. Не са прецизирали даже какво ще ядат. А когато си на колело не е толкоз елементарно да караш от една сладкарница до друга. „ Осъзнахме, че Източна Европа е много еднакъв терен. Това ни беше тренировката преди да стигнем до грузинските планини и Таджикистан “, споделя той. Двамата велопътешественици минавата през Киргизстан и Казахстан преди да се насочат към Виетнам и Тайланд. И се радват на опцията да видят тази част от света. „ Във Финландия живеем сносно. Важно е да знаеш какво се случва и на други места “, споделя Хейнила. 
www.facebook.com/valluheinila Това пътешестване не е измежду най-приятните, най-малко от позиция на храната. Обикновено закуската е каша или палачинки. След няколко часа каране двамата стопират, за сготвят обяд. Бюджетът им е най-малък – 20 $ дневно. Готвят на газов котлон. Веднъж обаче газта им свършва и пият яйцата сурови. За 10 хиляди километра на пътя колелото на Хейнила се чупи 37 пъти. Спукването на гума е нещо всекидневно. Има обаче и по-сериозни повреди. И защото на пътя няма сервиз или аварийни елементи като в града, се учиш да се справяш самичък. Други обикновени улеснения като питейна вода също липсват из прашните колоездачни пътеки. Веднъж Хейнила кара 20 км., с цел да вземе вода, борейки се в същото време с диария и световъртеж. „ Тялото ти влиза в режим на оцеляване и се справяш “, споделя той. Въпреки компликациите споделя, че нито за момент не си е помислил да се откаже. Смята, че за малко време е събрал „ мемоари що се касае за 10 години “.
След идването си в Сингапур двамата другари отиват първо във финландското посолство. Там честват сполучливия свършек на велосипедната авантюра със свои сънародници. Едва откакто преглеждат Сингапур и почиват, стартират да вършат развносметка на пътуването. „ Преди да тръгнем се притеснявах, че това може да навреди на кариерата ми. А в този момент мисля, че мога да си намеря всяка работа, която желая. Толкова съм самонадеян “, споделя Хейнила. Казва, че възнамерява и бъдещи премеждие, да вземем за пример да прекоси Балтийско море с падълборд. А измежду значимите неща, които е научил, е, че човек би трябвало да приема компликациите и да ги преодолява вместо все да възнамерява какво ще прави в бъдеще.
www.facebook.com/valluheinila Пътуването, споделя Хейнила, му е дало опция да „ избяга от шума на обществото “ и да научи много за себе си, до момента в който е „ на седлото по 10 часа дневно “. Двамата другари потеглят на път без изключително обмисляне или подготовка. Не са прецизирали даже какво ще ядат. А когато си на колело не е толкоз елементарно да караш от една сладкарница до друга. „ Осъзнахме, че Източна Европа е много еднакъв терен. Това ни беше тренировката преди да стигнем до грузинските планини и Таджикистан “, споделя той. Двамата велопътешественици минавата през Киргизстан и Казахстан преди да се насочат към Виетнам и Тайланд. И се радват на опцията да видят тази част от света. „ Във Финландия живеем сносно. Важно е да знаеш какво се случва и на други места “, споделя Хейнила. www.facebook.com/valluheinila Това пътешестване не е измежду най-приятните, най-малко от позиция на храната. Обикновено закуската е каша или палачинки. След няколко часа каране двамата стопират, за сготвят обяд. Бюджетът им е най-малък – 20 $ дневно. Готвят на газов котлон. Веднъж обаче газта им свършва и пият яйцата сурови. За 10 хиляди километра на пътя колелото на Хейнила се чупи 37 пъти. Спукването на гума е нещо всекидневно. Има обаче и по-сериозни повреди. И защото на пътя няма сервиз или аварийни елементи като в града, се учиш да се справяш самичък. Други обикновени улеснения като питейна вода също липсват из прашните колоездачни пътеки. Веднъж Хейнила кара 20 км., с цел да вземе вода, борейки се в същото време с диария и световъртеж. „ Тялото ти влиза в режим на оцеляване и се справяш “, споделя той. Въпреки компликациите споделя, че нито за момент не си е помислил да се откаже. Смята, че за малко време е събрал „ мемоари що се касае за 10 години “. След идването си в Сингапур двамата другари отиват първо във финландското посолство. Там честват сполучливия свършек на велосипедната авантюра със свои сънародници. Едва откакто преглеждат Сингапур и почиват, стартират да вършат развносметка на пътуването. „ Преди да тръгнем се притеснявах, че това може да навреди на кариерата ми. А в този момент мисля, че мога да си намеря всяка работа, която желая. Толкова съм самонадеян “, споделя Хейнила. Казва, че възнамерява и бъдещи премеждие, да вземем за пример да прекоси Балтийско море с падълборд. А измежду значимите неща, които е научил, е, че човек би трябвало да приема компликациите и да ги преодолява вместо все да възнамерява какво ще прави в бъдеще.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ