Има и други институти, които искат да напуснат БАН, твърди водещ синоптик
Уволнението на шефа на Национален институт по метеорология и хидрология проф. Христофор Брънзов от УС на Българска академия на науките предизвика верижна реакция от оставки на шефове на териториални звена в символ на взаимност. Според работещите в Национален институт по метеорология и хидрология това е напълно неаргументирано решение, с което се цели блокиране на работата на Национален институт по метеорология и хидрология, както и сериозна бюрократична спънка за възможното присъединение на института към Министерството на образованието. На думи обаче Българска академия на науките твърди в формалното си мнение от 30 август, че " Управителният съвет на Българска академия на науките не възразява против отделянето на Национален институт по метеорология и хидрология "
© Надежда Чипева Още по тематиката
Българска академия на науките в профил Христомир Брънзов като шеф на института по метеорология
Ръководството на института също ще се отдръпна в символ на взаимност, разгласи отстраненият
30 авг 2018
Защо не познават метеоролозите
Прогнозите за времето по целия свят би трябвало да се оправят с провокациите на новия климат, а българските и с неприятно ръководство
13 авг 2018 Ако на Общото заседание на Българска академия на науките на 10 септември се гласоподава за излизане на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от структурата на академията, тогава няма да има потребност от законови промени и тази стъпка може да се осъществя от началото на идната година. Ако общото заседание откаже да одобри такова решение, тогава Народното събрание ще би трябвало да направи промени в закона, с които да се уреди излизането на Национален институт по метеорология и хидрология от структурите на Българска академия на науките с всичките му активи и пасиви.
Това разяснява пред " Капитал " синоптичката Анастасия Стойчева, член на протестния щаб на Национален институт по метеорология и хидрология, във връзка продължаващия спор сред института и Българска академия на науките. Стойчева декларира, че има и други институти, които желаят да изоставен Българска академия на науките, а това е явен отзив за неприятното ръководство на академията.
Конфликтът сред Национален институт по метеорология и хидрология и Българска академия на науките продължава към този момент няколко месеца. Институтът желае да напусне академията и да се причисли към Министерството на образованието и науката (МОН) с упованията, че това ще даде по-висок стандарт на възнагражденията на метеоролози и хидролози, които правят високоекспертна работа. Българска академия на науките няма по какъв начин да устоя висококвалифициран личен състав, а след присъединението на Национален институт по метеорология и хидрология към МОН изискванията за работа на чиновниците на института ще се изравнят с тези на този вид държавни специалисти с висок ценз и няма да се работи на минимална заплата, надяват се в института. Национален институт по метеорология и хидрология се нуждае от 18 млн. лева бюджет годишно, което включва и трите милиона, които страната заплаща като членски импорт в разнообразни интернационалните организации, в които членува Национален институт по метеорология и хидрология, като EUMETSAT (Европейска организация за употреба на метеорологичните сателити), ЕCMWF (Европейски център за средносрочни прогнози), WMO (Световната метеорологична организация). С излизането на института от Българска академия на науките страната към този момент непосредствено ще може да устоя тази активност, без да се постанова парите да минават през академията.
" Всеки лев, вложен в хидрометеорологична активност, се връща като облага, когато тя работи обикновено ", споделя Стойчева.
" От Българска академия на науките декларират, че ще има и други институти като нас, които да минат като нас към МОН, само че това е аргумент в наша изгода, тъй като демонстрира, че в Българска академия на науките има нещо доста неправилно ", твърди синоптичката Анастасия Стойчева
[Личен архив]
Миналата сряда чиновниците от Национален институт по метеорология и хидрология за следващ път стачкуваха пред Българска академия на науките и след това пред Министерски съвет, след което се срещнаха с премиера Борисов и с министъра на образованието Красимир Вълчев. След тази среща Вълчев направи изказване, че отделянето може да стане от 1 януари следващата година. А от Българска академия на науките дадоха да се разбере, че одобряват това и ще спомагат, само че вместо това в четвъртък управителният съвет на академията в профил от служба шефа на Национален институт по метеорология и хидрология проф. Христомир Брънзов. Мотивите са неспазване на разпоредби на управителните органи на Българска академия на науките и уронване на престижа на академията, разгласи зам.-председателят на Българска академия на науките Константин Хаджииванов, което на процедура е удостоверение, че проф. Брънзов е уволнен, тъй като поддържа протестно и настояването за обособяване.
От дълго време в института тече борба за чуваемост на проблемите и " когато един шеф ни чу, той стана неуместен ", споделя Анастасия Стойчева. Точно затова нещата към този момент са стигнали до тази точка, от която няма връщане обратно. След отстраняването на проф. Брънзов всички шефове на районните дирекции са си подали оставката, споделя още Стойчева. Това са Евгени Стоянов - филиал Национален институт по метеорология и хидрология - Кюстендил, Иван Фандъков - филиал Национален институт по метеорология и хидрология - Пловдив, Иван Иванов - филиал Национален институт по метеорология и хидрология - Варна, и Павел Вапцаров - филиал Национален институт по метеорология и хидрология - Плевен.
Още в четвъртък работещите Национален институт по метеорология и хидрология стачкуваха против отстраняването на проф. Брънзов и обявиха, че ще подхващат всички ограничения да не се допусне и.д. шеф. Протестиращите оповестиха, че желаят възобновяване на проф. Брънзов на длъжността му и да се продължи с обещанието на Българска академия на науките за излизането на Национален институт по метеорология и хидрология от структурите на академията. В декларация взаимно с КНСБ в петък прикани управлението на Българска академия на науките да възвърне проф. Брънзов на позицията му, а на уеб страницата на Национален институт по метеорология и хидрология протестният щаб назова " бюрократичен и наказателен удар върху всички работещи в нашата система " уволнението на шефа на института.
Като отстраняват проф. Брънзов, само че не назначават никого, това на практика блокира активността на института, сочат работещите там. Вариантите са два – или има цялостно недоумение на работата на института, където утвърждението на шефа не е неизбежно за ефикасната работа, или се прави преднамерено, с цел да се блокира работата и да се попречи на излизането от Българска академия на науките.
" Ако нямаме шеф, не можем да продължим това, което желаеме да създадем - да излезем от Българска академия на науките. А това би трябвало да стане бързо, с цел да може да се включим в бюджета за идната година и той би трябвало да се оформи октомври или средата му. Такива административни трикове ни забавят ", споделя Стойчева.
Национален институт по метеорология и хидрология е бил основан през 1894 година като част от Министерството на просвещението, а към Българска академия на науките минава едвам през 1962 година, т.е. множеството време той е съществувал отвън академията.
Искането да се излезе с " всички активи и пасиви " има отношение към парцелите на Национален институт по метеорология и хидрология, които имат 42 синоптични станции, всяка една вън от градската част. Тези станции се нуждаят от застраховки, наблюдаване, а наблюдаващите на собствен ред имат потребност от постройка и така нататък Синоптиците обаче се тормозят да не би част от парцелите им да бъдат арестувани, защото преди към седем-осем години всички институти в Българска академия на науките са били задължени да си трансферират парцелите към академията.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Българска академия на науките в профил Христомир Брънзов като шеф на института по метеорология
Ръководството на института също ще се отдръпна в символ на взаимност, разгласи отстраненият
30 авг 2018
Защо не познават метеоролозите
Прогнозите за времето по целия свят би трябвало да се оправят с провокациите на новия климат, а българските и с неприятно ръководство
13 авг 2018 Ако на Общото заседание на Българска академия на науките на 10 септември се гласоподава за излизане на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от структурата на академията, тогава няма да има потребност от законови промени и тази стъпка може да се осъществя от началото на идната година. Ако общото заседание откаже да одобри такова решение, тогава Народното събрание ще би трябвало да направи промени в закона, с които да се уреди излизането на Национален институт по метеорология и хидрология от структурите на Българска академия на науките с всичките му активи и пасиви.
Това разяснява пред " Капитал " синоптичката Анастасия Стойчева, член на протестния щаб на Национален институт по метеорология и хидрология, във връзка продължаващия спор сред института и Българска академия на науките. Стойчева декларира, че има и други институти, които желаят да изоставен Българска академия на науките, а това е явен отзив за неприятното ръководство на академията.
Конфликтът сред Национален институт по метеорология и хидрология и Българска академия на науките продължава към този момент няколко месеца. Институтът желае да напусне академията и да се причисли към Министерството на образованието и науката (МОН) с упованията, че това ще даде по-висок стандарт на възнагражденията на метеоролози и хидролози, които правят високоекспертна работа. Българска академия на науките няма по какъв начин да устоя висококвалифициран личен състав, а след присъединението на Национален институт по метеорология и хидрология към МОН изискванията за работа на чиновниците на института ще се изравнят с тези на този вид държавни специалисти с висок ценз и няма да се работи на минимална заплата, надяват се в института. Национален институт по метеорология и хидрология се нуждае от 18 млн. лева бюджет годишно, което включва и трите милиона, които страната заплаща като членски импорт в разнообразни интернационалните организации, в които членува Национален институт по метеорология и хидрология, като EUMETSAT (Европейска организация за употреба на метеорологичните сателити), ЕCMWF (Европейски център за средносрочни прогнози), WMO (Световната метеорологична организация). С излизането на института от Българска академия на науките страната към този момент непосредствено ще може да устоя тази активност, без да се постанова парите да минават през академията.
" Всеки лев, вложен в хидрометеорологична активност, се връща като облага, когато тя работи обикновено ", споделя Стойчева.
" От Българска академия на науките декларират, че ще има и други институти като нас, които да минат като нас към МОН, само че това е аргумент в наша изгода, тъй като демонстрира, че в Българска академия на науките има нещо доста неправилно ", твърди синоптичката Анастасия Стойчева
[Личен архив]
Миналата сряда чиновниците от Национален институт по метеорология и хидрология за следващ път стачкуваха пред Българска академия на науките и след това пред Министерски съвет, след което се срещнаха с премиера Борисов и с министъра на образованието Красимир Вълчев. След тази среща Вълчев направи изказване, че отделянето може да стане от 1 януари следващата година. А от Българска академия на науките дадоха да се разбере, че одобряват това и ще спомагат, само че вместо това в четвъртък управителният съвет на академията в профил от служба шефа на Национален институт по метеорология и хидрология проф. Христомир Брънзов. Мотивите са неспазване на разпоредби на управителните органи на Българска академия на науките и уронване на престижа на академията, разгласи зам.-председателят на Българска академия на науките Константин Хаджииванов, което на процедура е удостоверение, че проф. Брънзов е уволнен, тъй като поддържа протестно и настояването за обособяване.
От дълго време в института тече борба за чуваемост на проблемите и " когато един шеф ни чу, той стана неуместен ", споделя Анастасия Стойчева. Точно затова нещата към този момент са стигнали до тази точка, от която няма връщане обратно. След отстраняването на проф. Брънзов всички шефове на районните дирекции са си подали оставката, споделя още Стойчева. Това са Евгени Стоянов - филиал Национален институт по метеорология и хидрология - Кюстендил, Иван Фандъков - филиал Национален институт по метеорология и хидрология - Пловдив, Иван Иванов - филиал Национален институт по метеорология и хидрология - Варна, и Павел Вапцаров - филиал Национален институт по метеорология и хидрология - Плевен.
Още в четвъртък работещите Национален институт по метеорология и хидрология стачкуваха против отстраняването на проф. Брънзов и обявиха, че ще подхващат всички ограничения да не се допусне и.д. шеф. Протестиращите оповестиха, че желаят възобновяване на проф. Брънзов на длъжността му и да се продължи с обещанието на Българска академия на науките за излизането на Национален институт по метеорология и хидрология от структурите на академията. В декларация взаимно с КНСБ в петък прикани управлението на Българска академия на науките да възвърне проф. Брънзов на позицията му, а на уеб страницата на Национален институт по метеорология и хидрология протестният щаб назова " бюрократичен и наказателен удар върху всички работещи в нашата система " уволнението на шефа на института.
Като отстраняват проф. Брънзов, само че не назначават никого, това на практика блокира активността на института, сочат работещите там. Вариантите са два – или има цялостно недоумение на работата на института, където утвърждението на шефа не е неизбежно за ефикасната работа, или се прави преднамерено, с цел да се блокира работата и да се попречи на излизането от Българска академия на науките.
" Ако нямаме шеф, не можем да продължим това, което желаеме да създадем - да излезем от Българска академия на науките. А това би трябвало да стане бързо, с цел да може да се включим в бюджета за идната година и той би трябвало да се оформи октомври или средата му. Такива административни трикове ни забавят ", споделя Стойчева.
Национален институт по метеорология и хидрология е бил основан през 1894 година като част от Министерството на просвещението, а към Българска академия на науките минава едвам през 1962 година, т.е. множеството време той е съществувал отвън академията.
Искането да се излезе с " всички активи и пасиви " има отношение към парцелите на Национален институт по метеорология и хидрология, които имат 42 синоптични станции, всяка една вън от градската част. Тези станции се нуждаят от застраховки, наблюдаване, а наблюдаващите на собствен ред имат потребност от постройка и така нататък Синоптиците обаче се тормозят да не би част от парцелите им да бъдат арестувани, защото преди към седем-осем години всички институти в Българска академия на науките са били задължени да си трансферират парцелите към академията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ