26 млн. куфари загубени или повредени по летищата през 2022-а
Увеличават се жалбите, свързани със просрочен или изгубен багаж по време на полет тази година по отношение на миналата, заяви шефът на Европейски потребителски център (ЕПЦ) България Соня Спасова, предава Българска телеграфна агенция.
Прочетете още
Според Спасова една от аргументите за това е увеличеният брой пътуващи след края на рестриктивните мерки, свързани с КОВИД-19. Другата причина е стеснен и понижен личен състав по терминалите.
На въпрос какви стъпки би трябвало да предприеме пасажер, който откри, че багажът му не е дошъл на летището, Спасова отговори, че първо би трябвало да отиде на гише, което дава отговор за изгубен багаж. Там той би трябвало да попълни протокол (известен като ПИР) - доказателство, че куфарът му не е дошъл на летището и да опише детайлности, свързани с типа му. Практиката на ЕПЦ демонстрира, че в границите на същия или на идващия ден куфарът бива открит. Въпреки това, с цел да се застрахова пасажерът, с изключение на този протокол на летището, той би трябвало да попълни и формуляр на уеб страницата на самолетната компания. Максималният период за това е 7 дни от датата на кацане. Някои самолетни компании обаче дават и по-кратък период – до 5 дни от датата на кацане, уточни Спасова.
Ако пасажерът пътува до страна, друга от тази, в която живее, има право да направи разноски за артикули от първа нужда. Това са най-много козметика, долни дрехи, чорапи. Добре е да се пазят касовите бележки за тези разноски, с цел да може след това те да бъдат осребрени от страната на самолетната компания.
Повечето самолетни компании имат информация на уеб страницата си какви разноски биха покрили в такава обстановка. Дрехите, които се купуват, няма да се осребрят в цялостната им стойност, тъй като се допуска, че по-късно ще продължат да се употребяват. " Има някакъв %, който ще бъде осребрен от страна на самолетната компания. Няма унифициран размер, всяка компания го взема решение на база вътрешните си правила, добави Соня Спасова.
Ако до 21 дни багажът не е открит и доставен на пасажера, тогава се води за изгубен. " До двадесет и първия ден е по-скоро занимателен ", разяснява изпълнителният шеф на ЕПЦ България. Спасова посочи, че след този период пасажерът би трябвало да изиска отплата с формуляр на уеб страницата на самолетната компания. Максималната отплата за изгубен багаж е до 1600 евро.
Трябва обаче да бъде потвърдено наличието от изгубения куфар. Това може да стане посредством касови бележки и различен тип платежни документи за нещата, които пасажерът е имал в багажа си. Колкото повече доказателства има, толкоз по-голяма е вероятността изплатената отплата да бъде в по-висок размер. В противоположен случай самолетните компании обезщетяват изгубените куфари на база кг чекиран багаж.
Ако куфарът тежи 10 кг, компенсацията ще бъде приблизително към 20 евро на кг – т.е. към 200 евро.
В международен мащаб за 2022 година 26 млн. куфара, сакове и всевъзможен тип багаж е бил изгубен, развален или строшен на летищата по света, уточни Спасова. В България този % във връзка с жалбите е дребен, макар че има покачване по отношение на миналата година.
Ако багажът бъде открит и все пак има някакви неналичия, отново е въпрос на доказване, добави Соня Спасова. Тогава отново се подава тъжба до самолетната компания с доказателство какъв брой е бил тежък куфарът, когато е бил чекиран и какъв брой е тежестта му по-късно. При развален багаж се минава през същата процедура, както и при изгубен, само че в тази ситуация би трябвало да се създадат и фотоси на разваления куфар.
Когато пасажерът пътува с трансфер и употребява услугите на повече от една самолетна компания, при изгубен багаж отплата дължи тази, при която е бил чекиран багажът. Допълнително самолетните компании между тях може да уредят взаимоотношенията си. Полетите на самолетни компании, които не са нискотарифни, са свързани, изясни Спасова.
Другите постоянно срещани тъжби на пасажерите, свързани с въздушния превоз, са за закъснели или анулирани полети. " Това е към 24 % от всички тъжби, които сме получили до момента от началото на годината ", съобщи шефът на ЕПЦ България. Спасова посочи, че следователно най-важното е да се разбере повода, заради която е просрочен полетът.
След като мине вторият час, в който самолетът не е изхвърчал от летището, самолетната компания би трябвало да се погрижи за пасажера. Това значи тя да даде храни и питиета или да бъдат дадени ваучери, с които пасажерите да си ги закупят от избран магазин на летището. Другият вид е пасажерите сами да си закупят тези храни или питиета, като е значимо да се пазят касовите бележки за разноските, които след това да се изискат от самолетната компания.
Ако закъснението на полета продължи по-дълго време, самолетната компания би трябвало да обезпечи и нощувка, в това число превозът до и от хотела също би трябвало да бъде заплатен от нея. Ако това не се случи, пасажерите могат сами да платят за нощувка в хотел на цена в рационални граници и отново с касова записка да потвърдят заплащането, с цел да им се възстановят разноските.
Освен на храна, питиета и нощувка, пасажерите имат право и на две безвъзмездни позвънявания. " Тези права са неотменими, без значение от повода за закъснението на полета ", посочи Спасова. Ако полетът обаче закъснява по виновност на самолетната компания, тогава пасажерът може да има право и на парична отплата, отвън тази за храна и питиета.
Размерът на компенсацията зависи от дистанцията на полета. За най-масовите полети, които са до 1500 км в Европейския съюз, компенсацията е 250 евро на пасажер. Спасова обаче посочи, че тази отплата се изплаща, единствено в случай че има виновност самолетната компания и полетът кацне с повече от 3 часа забавяне.
Ако повода за закъснението е някакъв мощен снеговалеж или различен тип проблеми, тогава самолетната компания не дължи отплата. " Грижата за пасажерите е наложителна, без значение от повода за закъснението ", сподели още Соня Спасова
Прочетете още
Според Спасова една от аргументите за това е увеличеният брой пътуващи след края на рестриктивните мерки, свързани с КОВИД-19. Другата причина е стеснен и понижен личен състав по терминалите.
На въпрос какви стъпки би трябвало да предприеме пасажер, който откри, че багажът му не е дошъл на летището, Спасова отговори, че първо би трябвало да отиде на гише, което дава отговор за изгубен багаж. Там той би трябвало да попълни протокол (известен като ПИР) - доказателство, че куфарът му не е дошъл на летището и да опише детайлности, свързани с типа му. Практиката на ЕПЦ демонстрира, че в границите на същия или на идващия ден куфарът бива открит. Въпреки това, с цел да се застрахова пасажерът, с изключение на този протокол на летището, той би трябвало да попълни и формуляр на уеб страницата на самолетната компания. Максималният период за това е 7 дни от датата на кацане. Някои самолетни компании обаче дават и по-кратък период – до 5 дни от датата на кацане, уточни Спасова.
Ако пасажерът пътува до страна, друга от тази, в която живее, има право да направи разноски за артикули от първа нужда. Това са най-много козметика, долни дрехи, чорапи. Добре е да се пазят касовите бележки за тези разноски, с цел да може след това те да бъдат осребрени от страната на самолетната компания.
Повечето самолетни компании имат информация на уеб страницата си какви разноски биха покрили в такава обстановка. Дрехите, които се купуват, няма да се осребрят в цялостната им стойност, тъй като се допуска, че по-късно ще продължат да се употребяват. " Има някакъв %, който ще бъде осребрен от страна на самолетната компания. Няма унифициран размер, всяка компания го взема решение на база вътрешните си правила, добави Соня Спасова.
Ако до 21 дни багажът не е открит и доставен на пасажера, тогава се води за изгубен. " До двадесет и първия ден е по-скоро занимателен ", разяснява изпълнителният шеф на ЕПЦ България. Спасова посочи, че след този период пасажерът би трябвало да изиска отплата с формуляр на уеб страницата на самолетната компания. Максималната отплата за изгубен багаж е до 1600 евро.
Трябва обаче да бъде потвърдено наличието от изгубения куфар. Това може да стане посредством касови бележки и различен тип платежни документи за нещата, които пасажерът е имал в багажа си. Колкото повече доказателства има, толкоз по-голяма е вероятността изплатената отплата да бъде в по-висок размер. В противоположен случай самолетните компании обезщетяват изгубените куфари на база кг чекиран багаж.
Ако куфарът тежи 10 кг, компенсацията ще бъде приблизително към 20 евро на кг – т.е. към 200 евро.
В международен мащаб за 2022 година 26 млн. куфара, сакове и всевъзможен тип багаж е бил изгубен, развален или строшен на летищата по света, уточни Спасова. В България този % във връзка с жалбите е дребен, макар че има покачване по отношение на миналата година.
Ако багажът бъде открит и все пак има някакви неналичия, отново е въпрос на доказване, добави Соня Спасова. Тогава отново се подава тъжба до самолетната компания с доказателство какъв брой е бил тежък куфарът, когато е бил чекиран и какъв брой е тежестта му по-късно. При развален багаж се минава през същата процедура, както и при изгубен, само че в тази ситуация би трябвало да се създадат и фотоси на разваления куфар.
Когато пасажерът пътува с трансфер и употребява услугите на повече от една самолетна компания, при изгубен багаж отплата дължи тази, при която е бил чекиран багажът. Допълнително самолетните компании между тях може да уредят взаимоотношенията си. Полетите на самолетни компании, които не са нискотарифни, са свързани, изясни Спасова.
Другите постоянно срещани тъжби на пасажерите, свързани с въздушния превоз, са за закъснели или анулирани полети. " Това е към 24 % от всички тъжби, които сме получили до момента от началото на годината ", съобщи шефът на ЕПЦ България. Спасова посочи, че следователно най-важното е да се разбере повода, заради която е просрочен полетът.
След като мине вторият час, в който самолетът не е изхвърчал от летището, самолетната компания би трябвало да се погрижи за пасажера. Това значи тя да даде храни и питиета или да бъдат дадени ваучери, с които пасажерите да си ги закупят от избран магазин на летището. Другият вид е пасажерите сами да си закупят тези храни или питиета, като е значимо да се пазят касовите бележки за разноските, които след това да се изискат от самолетната компания.
Ако закъснението на полета продължи по-дълго време, самолетната компания би трябвало да обезпечи и нощувка, в това число превозът до и от хотела също би трябвало да бъде заплатен от нея. Ако това не се случи, пасажерите могат сами да платят за нощувка в хотел на цена в рационални граници и отново с касова записка да потвърдят заплащането, с цел да им се възстановят разноските.
Освен на храна, питиета и нощувка, пасажерите имат право и на две безвъзмездни позвънявания. " Тези права са неотменими, без значение от повода за закъснението на полета ", посочи Спасова. Ако полетът обаче закъснява по виновност на самолетната компания, тогава пасажерът може да има право и на парична отплата, отвън тази за храна и питиета.
Размерът на компенсацията зависи от дистанцията на полета. За най-масовите полети, които са до 1500 км в Европейския съюз, компенсацията е 250 евро на пасажер. Спасова обаче посочи, че тази отплата се изплаща, единствено в случай че има виновност самолетната компания и полетът кацне с повече от 3 часа забавяне.
Ако повода за закъснението е някакъв мощен снеговалеж или различен тип проблеми, тогава самолетната компания не дължи отплата. " Грижата за пасажерите е наложителна, без значение от повода за закъснението ", сподели още Соня Спасова
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ