Обявиха кои са двата големи здравни проблема на българското общество
Увеличаването на хората с психопатии и зависимости са два огромни здравни казуса на българското общество. Това сподели психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова на полемика в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна. Тема на диалога бе психологичното здраве на българското общество, в него взеха присъединяване и шефът на Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ Иванка Динева и социологът проф. Иво Христов.
Прочетете още
Психичното здраве на българите много се поразклати в последните десетина години. Ставаме очевидци на ненормално държание, сподели Гълъбова, само че разясни, че тежките психологични разстройства - психози, са едно, а друго са психопатиите или личностовото разстройство, с което се сблъскваме всеки ден. По думите психопатите доста постоянно реагират с експанзия. Те не желаят да съблюдават публичните правила и желаят да доближат персоналната си цел, без значение какви вреди ще донесе това на близките. Те са рискови, вредят на себе си и другите и придават този противен образ обществото ни, добави специалистката.
Другият доста огромен проблем, който разклаща съществено психологичното ни здраве, са различните типове зависимости - алкохол, опиати, хазарт, екрани, изясни лекарката. Те водят наложително до обществена гибел, в случай че подвластният не реши да се бори и лекува. По думите й в България няма профилирани лечебни центрове за лекуване на зависимости и тези пациенти стигат до психиатриите, пандизите или гробищата.
По данни от Националния център по публично здраве и разбори, за предходната година през лекари са минали 11 800 души с остра интоксикация, сподели Гълъбова и добави, че съгласно нея действителният брой е три пъти повече. От тези регистрирани случаи над 1 700 са на деца до 18 години, отровили се с опиати или алкохол.
Ако продължим по този метод, ще стигнем до разпад на обществото, а ние сме тръгнали решително по този път, сподели тя. Притеснителното е, че използването на разнообразни субстанции отключва психози. По думите й към този момент никой не се друса с хероин, употребяват се психостимуланти като кокаин, амфетамин, метамфетамин, метадон и всевъзможни дизайнерски дроги, които се употребяват всеобщо. Проблемът с тях е, че „ удрят “ центрове в мозъка, свързани със сърдечната активност и изходът постоянно е летален.
Д-р Гълъбова счита, че и измежду политиците и властимащите има хора със съществени личностови разстройства, както и такива, които използват неразрешени субстанции, а това е тревожно, тъй като води до липса на емпатия. Това е белег и на цялото ни общество съгласно нея - неналичието на възприятие за общественост и грижа за другия.
В умозаключение лекарката заключи, че актуалният човек е доста обезпокоителен, желае да живее бързо и да опита от всичко, тъй като счита, че светът ще свърши, а той няма да е пробвал всички удоволствия. Релаксът, удоволствието и индивидуализмът са издигнати в фетиш. Деца израстват в безлюбие и принуждение, по тази причина стават или насилници или жертви.
Това, че психологичното здраве стартира да става тематика у нас, е добре, каза директорът на ИА „ Медицински контрол “ Иванка Динева. Тя също счита, че в обществото ни има липса на емпатия и грижа, както и че е неприемливо да се срещат случаи на хора, на които е отказана здравна помощ. Трябва да ценим основаното обратно във времето и да отглеждаме децата без екрани, добави Динева.
В полемиката се включи и социологът проф. Иво Христов. Според него българското общество няма визия за себе си, само че няма и запас и предпочитание да я сътвори. В природата на българина е да счита себе си за съвършен, непознато му е да поема отговорност, няма обществена кохезия и упреква другия или събитията за всичко, което в действителност зависи от него самия. Това е полуобщество в обществен разпад, сподели той.
Прочетете още
Психичното здраве на българите много се поразклати в последните десетина години. Ставаме очевидци на ненормално държание, сподели Гълъбова, само че разясни, че тежките психологични разстройства - психози, са едно, а друго са психопатиите или личностовото разстройство, с което се сблъскваме всеки ден. По думите психопатите доста постоянно реагират с експанзия. Те не желаят да съблюдават публичните правила и желаят да доближат персоналната си цел, без значение какви вреди ще донесе това на близките. Те са рискови, вредят на себе си и другите и придават този противен образ обществото ни, добави специалистката.
Другият доста огромен проблем, който разклаща съществено психологичното ни здраве, са различните типове зависимости - алкохол, опиати, хазарт, екрани, изясни лекарката. Те водят наложително до обществена гибел, в случай че подвластният не реши да се бори и лекува. По думите й в България няма профилирани лечебни центрове за лекуване на зависимости и тези пациенти стигат до психиатриите, пандизите или гробищата.
По данни от Националния център по публично здраве и разбори, за предходната година през лекари са минали 11 800 души с остра интоксикация, сподели Гълъбова и добави, че съгласно нея действителният брой е три пъти повече. От тези регистрирани случаи над 1 700 са на деца до 18 години, отровили се с опиати или алкохол.
Ако продължим по този метод, ще стигнем до разпад на обществото, а ние сме тръгнали решително по този път, сподели тя. Притеснителното е, че използването на разнообразни субстанции отключва психози. По думите й към този момент никой не се друса с хероин, употребяват се психостимуланти като кокаин, амфетамин, метамфетамин, метадон и всевъзможни дизайнерски дроги, които се употребяват всеобщо. Проблемът с тях е, че „ удрят “ центрове в мозъка, свързани със сърдечната активност и изходът постоянно е летален.
Д-р Гълъбова счита, че и измежду политиците и властимащите има хора със съществени личностови разстройства, както и такива, които използват неразрешени субстанции, а това е тревожно, тъй като води до липса на емпатия. Това е белег и на цялото ни общество съгласно нея - неналичието на възприятие за общественост и грижа за другия.
В умозаключение лекарката заключи, че актуалният човек е доста обезпокоителен, желае да живее бързо и да опита от всичко, тъй като счита, че светът ще свърши, а той няма да е пробвал всички удоволствия. Релаксът, удоволствието и индивидуализмът са издигнати в фетиш. Деца израстват в безлюбие и принуждение, по тази причина стават или насилници или жертви.
Това, че психологичното здраве стартира да става тематика у нас, е добре, каза директорът на ИА „ Медицински контрол “ Иванка Динева. Тя също счита, че в обществото ни има липса на емпатия и грижа, както и че е неприемливо да се срещат случаи на хора, на които е отказана здравна помощ. Трябва да ценим основаното обратно във времето и да отглеждаме децата без екрани, добави Динева.
В полемиката се включи и социологът проф. Иво Христов. Според него българското общество няма визия за себе си, само че няма и запас и предпочитание да я сътвори. В природата на българина е да счита себе си за съвършен, непознато му е да поема отговорност, няма обществена кохезия и упреква другия или събитията за всичко, което в действителност зависи от него самия. Това е полуобщество в обществен разпад, сподели той.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ