Увеличава се броят на просрочените и несъбираемите вземания както в

Увеличава се броят на просрочените и несъбираемите вземания както в Европа, по този начин и в България. Един от петима в Западна Европа и един от четирима в Източна Европа заплаща сметките си със забавяне или въобще не ги заплаща. Това демонстрират данните от направено изследване на ЕОС привички на заплащане в Европа 2022.

" Моралът на заплащане спада и при бизнеса, и при жителите. В България настройките, че при бизнеса нещата могат да се подобрят, са мощно занижени. Очакванията бяха през 2022 година нещата да тръгнат нагоре, а се оказа много проблематична със започването на спора и всички стопански последствия, които се образуваха по-късно - спирането на веригите на доставки, увеличените цени, инфлацията, която усещаме по джоба си ", разяснява ръководителят на Асоциацията за ръководство на вземанията Райна Миткова в студиото на  " България заран ".

Прочуването демонстрира, че бизнесът изпитва действителни усложнения. 75% от фактурите им се заплащат постоянно. Останалите 25% се забавят, а част от тях в никакъв случай не идват. Това демонстрира, че бизнесът в действителност изпитва усложнения и има действително утежняване на икономическата обстановка.

" Българските жители са най-редовни в своите заплащания, с нежен интервал на просрочия от 16 дни, по отношение на 20 дни за Европа. Това е добър знак, който не се дължи на цъфтящото икономическото състояние, а на рекордно ниската безработица. Гражданите могат да работят, печелят и могат да си заплащат сметките ", съобщи Миткова пред Bulgaria ON AIR.

А изследването на Асоциацията демонстрира, че над 50% от отговорностите са към банки и финансови институции, следвани от отговорности към лизинг, мобилни оператори, комунални услуги. 

" Ако българинът е усложнен, първо заплаща за дома си, в случай че има ипотека или наем. Следват токът и да има храна. Всички останали отговорности отстъпват на назад във времето, в това число бързите заеми ", уточни още гостът. 

Миткова поучава потребителите да вършат добър план на разноските си. По думите ѝ рядко някой прави фамилен бюджет, който се смята за нещо екзотично.

" При плана първо би трябвало да се отделят бели пари за черни дни - 50-100 лева. Около 30% от приходите отиват за храна, 10-15% са за комунални услуги. Не е толкоз значимо разпределението, колкото в действителност да сме наясно къде отиват нашите пари. Мислим си, че харчим по-малко в сравнение с в реалност ", съобщи ръководителят на Асоциацията за ръководство на вземанията.

Тя посъветва и по какъв начин да усъвършенстваме финансите си - да извършване на покупки на едро и да ограничим ходенето по заведения за хранене.

" Ако имаме усложнения, би трябвало да разчитаме на лични пари. На доктрина би трябвало да имаме буфер от минимум три заплати, добре е да са 9-12 ", уточни Миткова.

И посочи, че по-често задлъжняват младежите, които харчат неразумно положителните заплати, които получават. 

" Трудовият пазар в този момент е доста удобен. Младите хора се оказват в среда, в която имат приходи, които не са си представяли, живеят за мига, харчат каквото завоюват. Как да се оправяме с персоналните си финанси - никой не ни учи ", акцентира Миткова.