От читателите: Съсипаните пловдивски тротоари не са за ходен...
Уважаеми публицисти от в. „ Марица “,
Това не е тъжба в смисъла на понятието, това е обезверен стон да се разсъни виновното мислене на пловдивските общинари.
Живея в регион „ Южен “, така наречен " Кючук Париж " ( " Малък Париж ", каква ирония). Години наред Общината си затваряше очите за противозаконните гаражи, създали квартала ни неузнаваемо противен, години наред Общината, както и всички останали, си затваряше очите пред съсипването на тротоарите, построени по времето на социализма.
По сегашните унищожени тротоари не биха се движили товарни магарета, не се виждат в никакъв случай и детски колички, само че по тях може всекидневно да се види по какъв начин пъплят възрастни хора, постоянно с бастуни. Толкова ли станахме безхаберни, толкоз ли свикнахме с тази грозотия, толкоз ли пропаднахме духовно, ние народ ли сме, или мърша (по Славейков)?
Нашите общински управляващи несъмнено не знаят, че с изключение на с плочки и бетонови блокчета, тротоарите могат да се осъществят и с асфалтово или циментово покритие (като в Канада).
Дежурният отговор е - несъмнено, че няма пари.
Всяка община би трябвало да има контролни органи, които да наблюдават положението на улиците и тротоарите и при нужда да ги ремонтират, както това се прави на всички места.
Наивно се надявам, че все някой ще си мръдне пръста, тъй като омбудсманът на Пловдив е просто беззащитен. Срам ме е, че пребивавам в такава окаяна среда. И това не е единствено в този квартал, всички останали могат да се „ гордеят “, че са такива в Пловдив - Европейската столица на културата.
С почитание и най-добри пожелания
Инж. В. Мезев
Това не е тъжба в смисъла на понятието, това е обезверен стон да се разсъни виновното мислене на пловдивските общинари.
Живея в регион „ Южен “, така наречен " Кючук Париж " ( " Малък Париж ", каква ирония). Години наред Общината си затваряше очите за противозаконните гаражи, създали квартала ни неузнаваемо противен, години наред Общината, както и всички останали, си затваряше очите пред съсипването на тротоарите, построени по времето на социализма.
По сегашните унищожени тротоари не биха се движили товарни магарета, не се виждат в никакъв случай и детски колички, само че по тях може всекидневно да се види по какъв начин пъплят възрастни хора, постоянно с бастуни. Толкова ли станахме безхаберни, толкоз ли свикнахме с тази грозотия, толкоз ли пропаднахме духовно, ние народ ли сме, или мърша (по Славейков)?
Нашите общински управляващи несъмнено не знаят, че с изключение на с плочки и бетонови блокчета, тротоарите могат да се осъществят и с асфалтово или циментово покритие (като в Канада).
Дежурният отговор е - несъмнено, че няма пари.
Всяка община би трябвало да има контролни органи, които да наблюдават положението на улиците и тротоарите и при нужда да ги ремонтират, както това се прави на всички места.
Наивно се надявам, че все някой ще си мръдне пръста, тъй като омбудсманът на Пловдив е просто беззащитен. Срам ме е, че пребивавам в такава окаяна среда. И това не е единствено в този квартал, всички останали могат да се „ гордеят “, че са такива в Пловдив - Европейската столица на културата.
С почитание и най-добри пожелания
Инж. В. Мезев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ