Символичната война на Република България
Уважаеми читатели, предлагам ви да прочетете деликатно идващото известие от уеб страницата на Народното събрание:
,,Народното заседание реши България да изпрати военна и военно-техническа поддръжка на Украйна. Със 148 гласа „ за “, 46 – „ срещу “ и един въздържал се Народното събрание одобри плана за решение, импортиран от Министерския съвет. Обемът и типът на въоръжението, което България ще даде на Украйна, са засекретени.
Актът на Народното събрание е резултат от решението на Народното събрание от началото на ноември, с което беше предоставено на Министерския съвет в период до един месец да внесе план на решение за даване на военна и военно-техническа поддръжка за Украйна.
Решението планува Народното събрание да позволи пребиваването на до 60 лица от въоръжените сили на Украйна, годишно, за присъединяване в модули за подготовка на бойни санитари на територията на България по отношение на осъществяване на Мисията на Европейския съюз за подкрепяне на Украйна. Предвижда се още присъединяване на до 50 български военнослужещи за образование за потреблението на предоставено в границите на Мисията на Европейския съюз за подкрепяне на Украйна въоръжение и техника, на територията на страни членки на Европейски Съюз и/или в България.
Участие на до 5 български военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на Европейски Съюз за общовойсково образование в Полша и/или Многонационалното командване за профилирана подготовка в Германия, планува решението.
Министерският съвет предлага поддръжката за Украйна да бъде осъществена по два метода. Първият е посредством подписване на съглашение на двустранна основа с украинската страна за даване на въоръжение, техника и муниции. Вторият механизъм за подкрепяне на Украйна е посредством принос към Мисията на Европейски съюз за подкрепяне на Украйна (EUMAM UA).
Народните представители одобриха на първо четене и законопроекта за одобрение на Споразумението сред Министерството на защитата на България и Министерството на защитата на Украйна по отношение на безплатно даване на въоръжение, техника и муниции. Предстои законопроектът да бъде разискван на второ четене от Народното събрание. ” - https://parliament.bg/bg/news/ID/5598 - финален достъп на 10 декември 2022 година
И по този начин, за оказването на военна помощ на една от страните в спора сред Съединени американски щати и Русия на територията на Украйна са дали своят вот 148 депутати. Против – 46 и един въздържал се...отсъствали 45. Благоразумно и поучително! Преди 81 години при съвсем същото съответствие в българското Народно събрание се гласоподава оповестяването на война против Англия и Америка...В заседателната зала на Народното събрание е владеел духът на еуфория. Заседанието приключва с патриотичната ария и химн „ Шуми Марица “.
Не обичам аналогиите, само че всеки историк знае, че доста постоянно одобряваме ли ги или не, те напират. И по това време цяла Европа, отпред с нацистка Германия под предводителството на непобедимия Вермахт и гениалният негов фюрер са водили война против източния абсолютизъм на Русия за отбрана на евроатлантическите полезности...Войната се води на територията на Украйна.
Това огромно събитие, несъмнено, не е плод на инцидентно скимване или ненадейно избуял възторг. То има своята предистория. Това е историята на българския фашизъм.
Българският фашизъм се побратими с немския на 1 март 1941 година, откакто организира типичните за всеки фашизъм вътрешнополитически „ мероприятия ”. Така напълно закономерно на 13 декември 1941 година към този момент бе извършено и доста значимото фашистко външнополитическо мероприятие - оповестяването на война на Съединени американски щати и Англия.
Нека обаче не забравяме какво направиха предците на „ новите ” десни, когато преди 75 години викаха „ ура ”, а уличните им гамени пееха по софийските улици бодрия нацистки марш: „ ний ще литнем против Англия “. Обявяването на война против Съединени американски щати и Англия бе оповестено в Народното събрание от министър-председателя Богдан Филов.
Това бе една безумна постъпка, от която, първо - България нямаше никаква потребност и второ - не бе задължена да извърши този акт по силата на Тристранния пакт, подписан на 1 март същата година.
Защо тогава стана по този начин?
Защото по този начин искаше посланикът на нацистка Германия в София Адолф Бекерле.
А нашият дипломат в Берлин - Първан Драганов категорично бе предизвестил държавното управление в София, че съгласно клаузите на Тристранния пакт България не е длъжна да следва Германия в оповестяването на война на Съединени американски щати и още по-малко на Англия. Но „ националните ” представители от ръководещото фашистко болшинство в Народното събрание пееха „ Шуми Марица ” и викаха „ ура ”...
На този ден Съюз на съветските социалистически републики бе пощаден от фашизираните депутати и те не му оповестиха война. Но по тази причина пък оповестиха война на Комунистическия интернационал.
На същото парламентарно съвещание министърът на външните работи на Царство България, кроткият и доста добър другояче служител Иван Попов, патетично съобщи, че е подписал в Берлин така наречен „ Антикоминтерновски пакт ” и страната към този момент и по друга линия бе част от Оста „ Рим-Берлин-Токио ”...
Кому беше нужно всичко това, откакто не сме били длъжни да го вършим? Разбира се – на нацистка Германия. А раболепието и нацистките убеждения на властващата тогава политическа върхушка в България довършиха останалото.
За утешение на публичното мнение бе пусната в послание комичната нелепост, че войната против Съединени американски щати и Англия няма да е същинска, а единствено...символична, т.е. война с намигане...
Уважаеми читатели, тези оценки, цялата атмосфера, не ви ли припомнят на днешния ден?
Колко алегорична се оказа след това тази война, ще забележим по-нататък.
Сега дано се върнем обратно, с цел да разберем по какъв начин този безумен външнополитически акт бе логичен свършек на една продажна, нагла и жестока политика вътре в страната.
След разгрома на България в Първата международна война и последвалата я национална злополука българската буржоазия бе завряна в ъгъла на политическия живот в страната – в действителност там, където и бе мястото.
Но това бе за малко. След кървавия деветоюнски прелом от 1923 година прогерманската българска буржоазия стартира да подражава - на първо време на образеца на фашистка Италия и нейното дуче Бенито Мусолини, а след 1933 година и на нацистка Германия.
След установяването на едноличния режим на цар Борис Кобургготскипрез 1935 година българският фашизъм закупи свои национални черти и с право бе избран от Георги Димитров като монархофашизъм. Самият Богдан Филов уверяваше посещаващите го през 1941 – 44 г. немци, че режимът в България е като в Германия, а царят е нашият фюрер.
Българският фашизъм имаше за пример немския, само че си беше наше родно произвеждане - сходен, само че не равнозначен с него.
Точно след 2 години, през октомври 1943 година съюзническите сили на Англия и Америка стартират масирани бомбардировки над София. Обявената война престава да бъде алегорична. И чак на 14 октомври 1943 година, с 91 бомбардировача и 49 съпровождащи ги изтребители, бе осъществена първата масирана бомбардировка на столицата ни. Започна осъществяването на съюзническата военна интервенция с кодовото название „ Приливна вълна ”, траяла до 17 април 1944 година.
Това първо нахлуване завари градът напълно неготов за него - паниката е била дадена късно и умират доста хора. Лъсва цялостната неопитност на Царството без цар – България да опази популацията на столицата.
Управляващата тогава страната високоинтелигентна монархо-фашистка клика наивно и неуместно вярваше, че „ ще ни се размине ”, тъй като нашият „ правилен в битката ” съдружник ще ни пази от враговете.
Но за какво не и поради това, че войната ни с тях е алегорична, че патологичната злоба на У.Чърчил към българския народ ще бъде укротена от британския кралски двор? Нали нашият обичан „ Цар “-предводител е сходен с него по линия на Кобургите! Тогава даже се пускаха клюки, че до момента в който е жив царя бомбардировки няма да има, но - на,той умря и подлите англосаксонци ни нападнаха.
Но нещата бяха доста елементарни - през октомври 1943 година англоамериканските войски бяха към този момент надълбоко навлезли в Италия и владееха южната ѝ част, от където самолетите с лекост доближиха България.
Но „ златната юноша ” на Царството маршируваше по софийските улици и пееше ли пееше - „ Ний ще литнем против Англия… ”.
* * *
Бомбардировката на англо-американските самолети от 14 ноември бе осъществена тъкмо две седмици преди първата обща среща на „ тримата огромни ” – Фр.Д. Рузвелт, Й.В. Сталин и У. Чърчил в Техеран.
Защо?
С тази бомбардировка У. Чърчил подсказа каква ще бъде ориста на България и нейния пронацистки политически хайлайф след войната. А в Техеран английският министър председател се опита да завоюва утвърждението на Й.В. Сталин за жестока кавга с родината ни. У. Чърчил бе изискал „ руснаците да санкционират България за нейната непризнателност към своите освободители ”. Той бе ги заплашил, че ще след бомбардировките София ще се трансформира в „ картофено поле “. Знаменитият отговор на Й.В. Сталин е другояче малко прочут на българския народ и до през днешния ден: ”Русия ще накаже България по този начин, както любящият татко санкционира своя развратен наследник ”... Това не бяха празни приказки. След 5 месеца руският началник удържа на думата си…
След Техеран бомбардировките на англо-американската авиация не престават с нова мощ.
Десет дни от първото последва второ – на 24 ноември. След това – на 10 декември, след него - на 20 декември. Отначало съдружниците връхлитаха единствено денем, само че когато в интервенцията Кралските Военновъздушни сили на Англия се включиха пълноценно нападенията станаха денонощни.
Най-мощната и най-разрушителна дотогава бомбардировка е осъществена на 10 януари 1944 година Тя е нещо като новогодишен привет от набожните англосаксонци към „ народа, който си казвал „ честито ” след баня “.
Нападението е денем и нощта на 5 талази. В него вземат участие 220 бомбардировача, сред които за пръв път и така наречен „ летящи замъци ”. Те са съпроводени от 100 изтребителя.
На 30 март е осъществена още една - най-мощната и последна бомбардировка на София. И още една, последна за страната и за интервенция „ Приливна вълна ” - на 17 април 1944 година След това масираните бомбардировки над България внезапно секват.
Интересно е - за какво?
В началото на април 1944 година Г. Димитров и В. Коларов се срещат с Й.В. Сталин и го молят да се застъпи пред съдружниците за прекъсване на безсмисления въздушен гнет над почтеното гражданско население на България.
Й.В. Сталин се обръща към У. Чърчил с искане това незабавно да стане. Така, на 17 април 1944 година У. Чърчил изпраща един финален привет към ненавижданите от него българи – нападнато е летището край Карлово, където изгарят 70 български и немски самолета.
Бомбардировките стопират, само че те са cвършили своето. Убитите в тях са 1720, ранените – 2071, изцяло разрушени са 5232 здания, отчасти – 12 567. А финансовите загуби са колосални – 13 млрд и 275 млн лв..
Бомбардировките стопират, само че У. Чърчил не се отхвърля от готвеното от него отмъщение против омразните му българи. Той към този момент се е споразумял с Г.М.Димитров /Гемето/ Южна България да бъде раздадена на нашите съседи – Пиринска Македония на Югославия, Родопите от Предела до Свиленград и на север до Асеновград на Гърция като отплата на нанесените им вреди по време на войната.
На Турция, за нейния благоразположен неутралитет към съдружниците, се падала територията на изток от р. Тунджа до Черно море и на север по билото на Стара планина до нос Емине.
Това щеше да се случи с Родината ни, в случай че Вторият фронт бе открит на Балканите и съдружниците бяха нахлули в България от юг, на което мощно се е надявала българската буржоазия – и прогерманска,и пробританска.
Това щеше да е наказването от обичните ни през днешния ден нови съдружници за решението на нашия фашистки политически хайлайф да разгласи война на „ Англия и Америка ”, въпреки и алегорична.
Нашата продажна, тъпа и алчна буржоазия не знаеше, че даже и символичните войни имат своята логичност. А историческата логичност е безпощадна. Тя докара страната до 9 септември 1944 година и страшната заплаха от трета национална злополука...
Още на Ялтенската конференция (4-11 февруари 1945 г.) съдружниците от антихитлеристката коалиция договаряха териториалното статукво на България.
А по-късно - на Парижката мирна конференция с думите на В.М. Молотов: ‘българи, бъдете спокойни: нито педя ваша земя няма да бъде отнета ”, завърши заплахата Родината ни да преживее още една национална злополука.
Потомците на музи фашистки хор на 25 Обикновено Народно заседание през днешния ден премълчават всичко това. Този път, само че без акапелно пеене, депутатите от 48 Народно събрание също по този начин въодушевено взеха решение за,,символичното ” ни присъединяване във войната на Изток - в Украйна…
In memoriam:
67 народни представители от 25 Народно събрание – от съвсем всички, като се изключи малобройната съпротива – поддържат България да разгласи война на Англия и Америка. Тези 67 са наказани от Народния съд на гибел.
В 48 Народно събрание 148 депутати утвърдиха непрякото присъединяване на България в актуалната „ алегорична “ война в Украйна, а 46 – срещу и един въздържал се.
Уважаеми читатели, в изнесените данни – нищо персонално.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
,,Народното заседание реши България да изпрати военна и военно-техническа поддръжка на Украйна. Със 148 гласа „ за “, 46 – „ срещу “ и един въздържал се Народното събрание одобри плана за решение, импортиран от Министерския съвет. Обемът и типът на въоръжението, което България ще даде на Украйна, са засекретени.
Актът на Народното събрание е резултат от решението на Народното събрание от началото на ноември, с което беше предоставено на Министерския съвет в период до един месец да внесе план на решение за даване на военна и военно-техническа поддръжка за Украйна.
Решението планува Народното събрание да позволи пребиваването на до 60 лица от въоръжените сили на Украйна, годишно, за присъединяване в модули за подготовка на бойни санитари на територията на България по отношение на осъществяване на Мисията на Европейския съюз за подкрепяне на Украйна. Предвижда се още присъединяване на до 50 български военнослужещи за образование за потреблението на предоставено в границите на Мисията на Европейския съюз за подкрепяне на Украйна въоръжение и техника, на територията на страни членки на Европейски Съюз и/или в България.
Участие на до 5 български военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на Европейски Съюз за общовойсково образование в Полша и/или Многонационалното командване за профилирана подготовка в Германия, планува решението.
Министерският съвет предлага поддръжката за Украйна да бъде осъществена по два метода. Първият е посредством подписване на съглашение на двустранна основа с украинската страна за даване на въоръжение, техника и муниции. Вторият механизъм за подкрепяне на Украйна е посредством принос към Мисията на Европейски съюз за подкрепяне на Украйна (EUMAM UA).
Народните представители одобриха на първо четене и законопроекта за одобрение на Споразумението сред Министерството на защитата на България и Министерството на защитата на Украйна по отношение на безплатно даване на въоръжение, техника и муниции. Предстои законопроектът да бъде разискван на второ четене от Народното събрание. ” - https://parliament.bg/bg/news/ID/5598 - финален достъп на 10 декември 2022 година
И по този начин, за оказването на военна помощ на една от страните в спора сред Съединени американски щати и Русия на територията на Украйна са дали своят вот 148 депутати. Против – 46 и един въздържал се...отсъствали 45. Благоразумно и поучително! Преди 81 години при съвсем същото съответствие в българското Народно събрание се гласоподава оповестяването на война против Англия и Америка...В заседателната зала на Народното събрание е владеел духът на еуфория. Заседанието приключва с патриотичната ария и химн „ Шуми Марица “.
Не обичам аналогиите, само че всеки историк знае, че доста постоянно одобряваме ли ги или не, те напират. И по това време цяла Европа, отпред с нацистка Германия под предводителството на непобедимия Вермахт и гениалният негов фюрер са водили война против източния абсолютизъм на Русия за отбрана на евроатлантическите полезности...Войната се води на територията на Украйна.
Това огромно събитие, несъмнено, не е плод на инцидентно скимване или ненадейно избуял възторг. То има своята предистория. Това е историята на българския фашизъм.
Българският фашизъм се побратими с немския на 1 март 1941 година, откакто организира типичните за всеки фашизъм вътрешнополитически „ мероприятия ”. Така напълно закономерно на 13 декември 1941 година към този момент бе извършено и доста значимото фашистко външнополитическо мероприятие - оповестяването на война на Съединени американски щати и Англия.
Нека обаче не забравяме какво направиха предците на „ новите ” десни, когато преди 75 години викаха „ ура ”, а уличните им гамени пееха по софийските улици бодрия нацистки марш: „ ний ще литнем против Англия “. Обявяването на война против Съединени американски щати и Англия бе оповестено в Народното събрание от министър-председателя Богдан Филов.
Това бе една безумна постъпка, от която, първо - България нямаше никаква потребност и второ - не бе задължена да извърши този акт по силата на Тристранния пакт, подписан на 1 март същата година.
Защо тогава стана по този начин?
Защото по този начин искаше посланикът на нацистка Германия в София Адолф Бекерле.
А нашият дипломат в Берлин - Първан Драганов категорично бе предизвестил държавното управление в София, че съгласно клаузите на Тристранния пакт България не е длъжна да следва Германия в оповестяването на война на Съединени американски щати и още по-малко на Англия. Но „ националните ” представители от ръководещото фашистко болшинство в Народното събрание пееха „ Шуми Марица ” и викаха „ ура ”...
На този ден Съюз на съветските социалистически републики бе пощаден от фашизираните депутати и те не му оповестиха война. Но по тази причина пък оповестиха война на Комунистическия интернационал.
На същото парламентарно съвещание министърът на външните работи на Царство България, кроткият и доста добър другояче служител Иван Попов, патетично съобщи, че е подписал в Берлин така наречен „ Антикоминтерновски пакт ” и страната към този момент и по друга линия бе част от Оста „ Рим-Берлин-Токио ”...
Кому беше нужно всичко това, откакто не сме били длъжни да го вършим? Разбира се – на нацистка Германия. А раболепието и нацистките убеждения на властващата тогава политическа върхушка в България довършиха останалото.
За утешение на публичното мнение бе пусната в послание комичната нелепост, че войната против Съединени американски щати и Англия няма да е същинска, а единствено...символична, т.е. война с намигане...
Уважаеми читатели, тези оценки, цялата атмосфера, не ви ли припомнят на днешния ден?
Колко алегорична се оказа след това тази война, ще забележим по-нататък.
Сега дано се върнем обратно, с цел да разберем по какъв начин този безумен външнополитически акт бе логичен свършек на една продажна, нагла и жестока политика вътре в страната.
След разгрома на България в Първата международна война и последвалата я национална злополука българската буржоазия бе завряна в ъгъла на политическия живот в страната – в действителност там, където и бе мястото.
Но това бе за малко. След кървавия деветоюнски прелом от 1923 година прогерманската българска буржоазия стартира да подражава - на първо време на образеца на фашистка Италия и нейното дуче Бенито Мусолини, а след 1933 година и на нацистка Германия.
След установяването на едноличния режим на цар Борис Кобургготскипрез 1935 година българският фашизъм закупи свои национални черти и с право бе избран от Георги Димитров като монархофашизъм. Самият Богдан Филов уверяваше посещаващите го през 1941 – 44 г. немци, че режимът в България е като в Германия, а царят е нашият фюрер.
Българският фашизъм имаше за пример немския, само че си беше наше родно произвеждане - сходен, само че не равнозначен с него.
Точно след 2 години, през октомври 1943 година съюзническите сили на Англия и Америка стартират масирани бомбардировки над София. Обявената война престава да бъде алегорична. И чак на 14 октомври 1943 година, с 91 бомбардировача и 49 съпровождащи ги изтребители, бе осъществена първата масирана бомбардировка на столицата ни. Започна осъществяването на съюзническата военна интервенция с кодовото название „ Приливна вълна ”, траяла до 17 април 1944 година.
Това първо нахлуване завари градът напълно неготов за него - паниката е била дадена късно и умират доста хора. Лъсва цялостната неопитност на Царството без цар – България да опази популацията на столицата.
Управляващата тогава страната високоинтелигентна монархо-фашистка клика наивно и неуместно вярваше, че „ ще ни се размине ”, тъй като нашият „ правилен в битката ” съдружник ще ни пази от враговете.
Но за какво не и поради това, че войната ни с тях е алегорична, че патологичната злоба на У.Чърчил към българския народ ще бъде укротена от британския кралски двор? Нали нашият обичан „ Цар “-предводител е сходен с него по линия на Кобургите! Тогава даже се пускаха клюки, че до момента в който е жив царя бомбардировки няма да има, но - на,той умря и подлите англосаксонци ни нападнаха.
Но нещата бяха доста елементарни - през октомври 1943 година англоамериканските войски бяха към този момент надълбоко навлезли в Италия и владееха южната ѝ част, от където самолетите с лекост доближиха България.
Но „ златната юноша ” на Царството маршируваше по софийските улици и пееше ли пееше - „ Ний ще литнем против Англия… ”.
* * *
Бомбардировката на англо-американските самолети от 14 ноември бе осъществена тъкмо две седмици преди първата обща среща на „ тримата огромни ” – Фр.Д. Рузвелт, Й.В. Сталин и У. Чърчил в Техеран.
Защо?
С тази бомбардировка У. Чърчил подсказа каква ще бъде ориста на България и нейния пронацистки политически хайлайф след войната. А в Техеран английският министър председател се опита да завоюва утвърждението на Й.В. Сталин за жестока кавга с родината ни. У. Чърчил бе изискал „ руснаците да санкционират България за нейната непризнателност към своите освободители ”. Той бе ги заплашил, че ще след бомбардировките София ще се трансформира в „ картофено поле “. Знаменитият отговор на Й.В. Сталин е другояче малко прочут на българския народ и до през днешния ден: ”Русия ще накаже България по този начин, както любящият татко санкционира своя развратен наследник ”... Това не бяха празни приказки. След 5 месеца руският началник удържа на думата си…
След Техеран бомбардировките на англо-американската авиация не престават с нова мощ.
Десет дни от първото последва второ – на 24 ноември. След това – на 10 декември, след него - на 20 декември. Отначало съдружниците връхлитаха единствено денем, само че когато в интервенцията Кралските Военновъздушни сили на Англия се включиха пълноценно нападенията станаха денонощни.
Най-мощната и най-разрушителна дотогава бомбардировка е осъществена на 10 януари 1944 година Тя е нещо като новогодишен привет от набожните англосаксонци към „ народа, който си казвал „ честито ” след баня “.
Нападението е денем и нощта на 5 талази. В него вземат участие 220 бомбардировача, сред които за пръв път и така наречен „ летящи замъци ”. Те са съпроводени от 100 изтребителя.
На 30 март е осъществена още една - най-мощната и последна бомбардировка на София. И още една, последна за страната и за интервенция „ Приливна вълна ” - на 17 април 1944 година След това масираните бомбардировки над България внезапно секват.
Интересно е - за какво?
В началото на април 1944 година Г. Димитров и В. Коларов се срещат с Й.В. Сталин и го молят да се застъпи пред съдружниците за прекъсване на безсмисления въздушен гнет над почтеното гражданско население на България.
Й.В. Сталин се обръща към У. Чърчил с искане това незабавно да стане. Така, на 17 април 1944 година У. Чърчил изпраща един финален привет към ненавижданите от него българи – нападнато е летището край Карлово, където изгарят 70 български и немски самолета.
Бомбардировките стопират, само че те са cвършили своето. Убитите в тях са 1720, ранените – 2071, изцяло разрушени са 5232 здания, отчасти – 12 567. А финансовите загуби са колосални – 13 млрд и 275 млн лв..
Бомбардировките стопират, само че У. Чърчил не се отхвърля от готвеното от него отмъщение против омразните му българи. Той към този момент се е споразумял с Г.М.Димитров /Гемето/ Южна България да бъде раздадена на нашите съседи – Пиринска Македония на Югославия, Родопите от Предела до Свиленград и на север до Асеновград на Гърция като отплата на нанесените им вреди по време на войната.
На Турция, за нейния благоразположен неутралитет към съдружниците, се падала територията на изток от р. Тунджа до Черно море и на север по билото на Стара планина до нос Емине.
Това щеше да се случи с Родината ни, в случай че Вторият фронт бе открит на Балканите и съдружниците бяха нахлули в България от юг, на което мощно се е надявала българската буржоазия – и прогерманска,и пробританска.
Това щеше да е наказването от обичните ни през днешния ден нови съдружници за решението на нашия фашистки политически хайлайф да разгласи война на „ Англия и Америка ”, въпреки и алегорична.
Нашата продажна, тъпа и алчна буржоазия не знаеше, че даже и символичните войни имат своята логичност. А историческата логичност е безпощадна. Тя докара страната до 9 септември 1944 година и страшната заплаха от трета национална злополука...
Още на Ялтенската конференция (4-11 февруари 1945 г.) съдружниците от антихитлеристката коалиция договаряха териториалното статукво на България.
А по-късно - на Парижката мирна конференция с думите на В.М. Молотов: ‘българи, бъдете спокойни: нито педя ваша земя няма да бъде отнета ”, завърши заплахата Родината ни да преживее още една национална злополука.
Потомците на музи фашистки хор на 25 Обикновено Народно заседание през днешния ден премълчават всичко това. Този път, само че без акапелно пеене, депутатите от 48 Народно събрание също по този начин въодушевено взеха решение за,,символичното ” ни присъединяване във войната на Изток - в Украйна…
In memoriam:
67 народни представители от 25 Народно събрание – от съвсем всички, като се изключи малобройната съпротива – поддържат България да разгласи война на Англия и Америка. Тези 67 са наказани от Народния съд на гибел.
В 48 Народно събрание 148 депутати утвърдиха непрякото присъединяване на България в актуалната „ алегорична “ война в Украйна, а 46 – срещу и един въздържал се.
Уважаеми читатели, в изнесените данни – нищо персонално.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ