Утрото е по-мъдро от вечерта, казват старите хора. След безобразните

Утрото е по-мъдро от вечерта, споделят старите хора. След безобразните фрагменти с принуждение пред Народния спектакъл нощес преди премиерата на " Оръжията и индивидът " сутринта идва с още по-стряскащо осъзнаване. Защо ли? Защото пред постройката на първата ни сцена стачкуваха (не всички, схваща се) хора с скотски инстинкти. Убедена съм, просто е задоволително да забележим фрагментите с експанзията против някои артисти.
Прочетете още
Може ли някой, който е слушал по какъв начин Владимир Пенев произнася сакралните строфи на Димчо Дебелянов, Валери Петров, Никола Вапцаров и излива душата си посредством функциите си на сцената, да му посегне? Да го блъска, удря, дърпа? Да му вземе очилата? И то тъй като спокойно и безшумно е пристигнал да гледа спектакъл! Ами не, не може! Ръцете му ще замръзнат, злобата му ще се свие. Самото лъчение на този надарен човек ще го смири!

Фактът, че видяхме този заслужен българин притиснат до стената, опасан от зверове, за които няма престижи, гении, достижения, е индикативен каква е менталната и духовна кондиция на народа ни.

Протестът пред Народния спектакъл е признак на тежко заболяване и по-лошо - насилието в центъра на София е предвесник на непредсказуем бунт. Метеж, подстрекаван от образовани и на пръв взор интелигентни хора, само че изпълнен от неовладяема навалица. Страшно ще бъде, в случай че, недай си боже, се случи огромен случай. Спомнете си блокираните улици при случая с дребното момченце Пепи, убито от личната си майка! Представете си какво би провокирала сходна покруса през днешния ден!

И не, не става дума за национално достолепие или засегнатост, нанесена на историческата ни памет, както се плюнчат по малките екрани подстрекателите на снощното принуждение. Ако бяхме толкоз почтени и нетърпими към ударите против националната ни горделивост, от дълго време щяхме да сме съсредоточили дейностите си към това да изметем политическата наслойка, която ни бута от десетилетия към нравствен крах, безпросветност, а за какво не и оскотяване. При това можем да го създадем по доста по-хуманен метод като гласуваме на избори, а не да вървим за риба.

Нищо пред Народния спектакъл не беше инцидентно и по-лошо - нищо няма да бъде инцидентно. И ще бъде ужасно, тъй като както видяхме, драгата полиция се трансформира в почетен шпалир на насилието. Органите на реда бяха безпомощни фенове на ниско театро, с което сигурно ще предизвикаме доста по-иронични мнения по света от тези на Бърнард Шоу.

Добрата вест за екипа на " Оръжията и индивидът " е, че въпреки и по този жесток метод, публиката към този момент е обезпечена. Най-малкото, тъй като това е единствената опция на естествените хора да покажат отношението си към насилието нощес. За пиесата, наличието ѝ, режисьорските решения, актьорската игра, сценографията и музиката няма смисъл да се написа. Снощи те изобщо не представляваха интерес за тълпата пред театъра.

Е, за мнозина от " бунтарите " се случи и " проглеждане ", тъй като евентуално за първи път се " срещнаха " с Народния спектакъл.