Спортните надежди: Младите таланти в художествената гимнастика от Елин Пелин
Утре стартира Световната купа по художествена гиманстика, на която България е хазаин. Преди да насочим вниманието си към нашите състезателки, ще ви срещнем с едни девойки от Елин Пелин. Въпреки че градът е дребен, школата притегля десетки деца от региона и приготвя даже олимпийски очаквания.
Те мечтаят да имат медалите на Златните девойки и да слушат българския химн от стълбичката. Гледат всяко съревнование по художествена гимнастика и упражняват всеки ден, с цел да влязат в националния тим. А една от тях към този момент е олимпийска запаса.
Дара Кръстева: Аз съм Дара Кръстева и съм на 12 години. Тази година влязох в народен запас и вървим на лагери през несъмнено време. Там ни гледат, изпитват, вършим нови детайли, научават ни на нещо. Правим по-трудни детайли и всичко е на по-високо равнище. Играя с въже, обръч, топка и лента и това е.
Българска национална телевизия: Колко купи и грамоти имаш?
- Не съм ги броила. Аз започнах със надпреварите още от 6-годишна и не съм ги броила. Първоначално ги броях и медалите, и всичко. Само че след това това към този момент няма значение за мен.
Българска национална телевизия: А какво има значение?
- Това да се оправям, всяко съревнование да има по-голям триумф и да си направя съчетанията. Искам да вляза в народен тим и да не преставам напред.
За място в националния тим още идната година ще се бори Валентина Георгиева. В фамилията й няма спортисти, само че родителите й вземат решение да я запишат на тренировки по художествена гимнастика.
Валентина Георгиева: Мама у дома можеше да прави мост, а баба шпагат. И мама ме учеше на стената, обаче аз постоянно падах и не можех да го направя, само че по-късно тук ме научиха по какъв начин да го върша и бях доста щастлива.
Българска национална телевизия: Кой ти е най-силният апарат?
- Най-силният апарат ми е обръч, тъй като него го усещам като част от мен.Валентина Георигиева - 13г.: За всяко едно съревнование се сготвям с доста труд и постоянно всяко съревнование желая да бъде по-добро от идващото. Искам да се развъртвам и в учебно заведение, тъй като за мен това е доста значимо. Искам да стана IT-специалист. Много обичам компютрите.Теодора Граматикова - треньор и притежател на школата в Елин Пелин: Тези две девойки съм ги поела от 4-5-годишни, когато за първи път стъпиха в залата. Моята кариера като треньор вървеше паралелно на тяхната професионална кариера. Изключително доста старания, било то през нощта да залепвам камъни на трикото на някоя от тях, с цел да наподобява както би трябвало на килима. Доста време ни лиши да разбираем какво развиваме в града. А в действителност аз съм го направила, аз съм упражнявала в състезателен клуб " Илиана ". Състезател съм на " Илиана ". И в един миг, откакто прекратих спортната си кариера взех решение, че е една добра самодейност да създадем нещо в самия град, тъй като имаше извънредно доста деца, които няма с какво да се занимават с изключение на с културна активност, т.е. нямаше професионален спорт.
Община Елин Пелин позволява на школата да употребява спортната зала в града, а за костюмите тимът разчита на спонсори. С доста труд Теодора Граматикова и екипът й от млади треньори реализират триумф и дребните гимнастички не стопират да печелят медали от държавни и интернационалните надпревари. А в града все по-често ги назовават " гордостта на Елин Пелин ".
Теодора Граматикова - треньор и притежател на школата в Елин Пелин: Доста дребни деца, даже на три идват в залата с концепцията да станат като Златните девойки. Някой ден да се срещнат с госпожа Раева или с някои от треньорите на Националния тим. Но към момента изискванията тук като часово време не са ни задоволителни, с цел да бъдем задоволително добре готови.
Българска национална телевизия: А те какво изискват от вас?
- Това е добър въпрос. Здрави нерви. Нормално е. Знаете, има много деца, много състезатели. Ние имаме огромни условия към тях. Има моменти, в които те отхвърлят да продължат подготовка или упражняват много зле за самия ден. Нормално е и те са хора, имат положителни и неприятни дни.
Българска национална телевизия: Има доста мнения, че треньорите са много строги и би трябвало да са строги, с цел да може децата да се развиват добре. Нужно ли е това и по този начин ли е?
- Това е спорт, всичко се случва, би трябвало да има някаква сигурност в метода на тренираност и естествено да покачваме звук от време на време, да пожелаваме дисциплинираност към тях. Все отново желаеме да ги възпитаваме. Не единствено като спортисти, а като персони.
Те мечтаят да имат медалите на Златните девойки и да слушат българския химн от стълбичката. Гледат всяко съревнование по художествена гимнастика и упражняват всеки ден, с цел да влязат в националния тим. А една от тях към този момент е олимпийска запаса.
Дара Кръстева: Аз съм Дара Кръстева и съм на 12 години. Тази година влязох в народен запас и вървим на лагери през несъмнено време. Там ни гледат, изпитват, вършим нови детайли, научават ни на нещо. Правим по-трудни детайли и всичко е на по-високо равнище. Играя с въже, обръч, топка и лента и това е.
Българска национална телевизия: Колко купи и грамоти имаш?
- Не съм ги броила. Аз започнах със надпреварите още от 6-годишна и не съм ги броила. Първоначално ги броях и медалите, и всичко. Само че след това това към този момент няма значение за мен.
Българска национална телевизия: А какво има значение?
- Това да се оправям, всяко съревнование да има по-голям триумф и да си направя съчетанията. Искам да вляза в народен тим и да не преставам напред.
За място в националния тим още идната година ще се бори Валентина Георгиева. В фамилията й няма спортисти, само че родителите й вземат решение да я запишат на тренировки по художествена гимнастика.
Валентина Георгиева: Мама у дома можеше да прави мост, а баба шпагат. И мама ме учеше на стената, обаче аз постоянно падах и не можех да го направя, само че по-късно тук ме научиха по какъв начин да го върша и бях доста щастлива.
Българска национална телевизия: Кой ти е най-силният апарат?
- Най-силният апарат ми е обръч, тъй като него го усещам като част от мен.Валентина Георигиева - 13г.: За всяко едно съревнование се сготвям с доста труд и постоянно всяко съревнование желая да бъде по-добро от идващото. Искам да се развъртвам и в учебно заведение, тъй като за мен това е доста значимо. Искам да стана IT-специалист. Много обичам компютрите.Теодора Граматикова - треньор и притежател на школата в Елин Пелин: Тези две девойки съм ги поела от 4-5-годишни, когато за първи път стъпиха в залата. Моята кариера като треньор вървеше паралелно на тяхната професионална кариера. Изключително доста старания, било то през нощта да залепвам камъни на трикото на някоя от тях, с цел да наподобява както би трябвало на килима. Доста време ни лиши да разбираем какво развиваме в града. А в действителност аз съм го направила, аз съм упражнявала в състезателен клуб " Илиана ". Състезател съм на " Илиана ". И в един миг, откакто прекратих спортната си кариера взех решение, че е една добра самодейност да създадем нещо в самия град, тъй като имаше извънредно доста деца, които няма с какво да се занимават с изключение на с културна активност, т.е. нямаше професионален спорт.
Община Елин Пелин позволява на школата да употребява спортната зала в града, а за костюмите тимът разчита на спонсори. С доста труд Теодора Граматикова и екипът й от млади треньори реализират триумф и дребните гимнастички не стопират да печелят медали от държавни и интернационалните надпревари. А в града все по-често ги назовават " гордостта на Елин Пелин ".
Теодора Граматикова - треньор и притежател на школата в Елин Пелин: Доста дребни деца, даже на три идват в залата с концепцията да станат като Златните девойки. Някой ден да се срещнат с госпожа Раева или с някои от треньорите на Националния тим. Но към момента изискванията тук като часово време не са ни задоволителни, с цел да бъдем задоволително добре готови.
Българска национална телевизия: А те какво изискват от вас?
- Това е добър въпрос. Здрави нерви. Нормално е. Знаете, има много деца, много състезатели. Ние имаме огромни условия към тях. Има моменти, в които те отхвърлят да продължат подготовка или упражняват много зле за самия ден. Нормално е и те са хора, имат положителни и неприятни дни.
Българска национална телевизия: Има доста мнения, че треньорите са много строги и би трябвало да са строги, с цел да може децата да се развиват добре. Нужно ли е това и по този начин ли е?
- Това е спорт, всичко се случва, би трябвало да има някаква сигурност в метода на тренираност и естествено да покачваме звук от време на време, да пожелаваме дисциплинираност към тях. Все отново желаеме да ги възпитаваме. Не единствено като спортисти, а като персони.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ