Утре е свят празник! Ето какво НЕ се прави, за да не се разлютят болестите
Утре, 17 януари е Антоновден, отдаден на Св. преподобни Антоний Велики – първият утвърден учредител на монашеския аскетизъм, чиито живот минава в молитва и пост.
Според националните вярвания, Антоновден, който честваме, с цел да се предпазим от заболяванията и шарките.
В националния календар на Антоновден се правят разнообразни обреди за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и " синята пъпка ". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана " за белята, за лелята ", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е прочут още и като Лелинден. Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се празнуват един след различен и на тези дни честват всички ковачи, железари и ножари.
Св. Антоний Велики е роден към 251 година в Египет, умира на 105-годишна възраст, на 17 януари – датата, която е отредена в църковния календар за респект към паметта и делото му. Св. Антоний се смята за първия измежду монасите, които се отдават на монашески живот надалеч от света, в цялостна самотност и отреченост от земните изкушения и пороци. Помагал на хората с духовни упътвания и с дарбата си на врач, получена след десетилетия на тестване. Оставя след себе си многочислени възпитаници и почитатели.
Както знаем, националният бит на същата дата, се назовава Антоновден. Освен персонален и фамилен празник на всички, които носят името Антон, Андон, Дончо, Антония и техни производни, в българската традиция денят и ритуалите към него са свързани с вярването, че светецът е настойник на заболяванията, дружно със своя брат близнак Атанас (Св. Атанасий, чийто църковен празник е на 18 януари).
В националните показа заболяванията са възрастни дами, които обикалят света и пакостят на хората. Според вярванията, не трябва да се загатват същинските им имена, с цел да не ги вика човек. Затова народът ни ги назовава „ лелички ”, „ сладки и медени ”, „ благички ”. Смята се, че Антон и Атанас били ковачи, даже изобретили ковашките клещи. Затова те се смятат и за настойници на ковачи, ножари и железари.
В някои краища на страната дедите ни смятали празника за „ неприятен “. В националните показа свети Антон и свети Атанас са братя близнаци, които съгласно легендата са ковачи. Народът вярвал, че заболяванията се раждат на Антоновден и потеглят по хората на идващия ден – Атанасовден, тъй че правели всичко допустимо да ги омилостивят, изпълнявайки обреди на Антоновден, за които вярвали, че оказват помощ да омилостивят неприятните заболявания и да държат лелята надалеч от вкъщи си. В някои краища на България и Антоновден, и Атанасовден – на 18 януари – и през днешния ден се смятат за едни от най-големите празници, заради което ги почитат уместно – с общоселски курбани – за здраве и благополучие, за предотвратяване от заболявания и за запазване на обредите, традициите и обичаите за идните генерации.
Според националните вярвания, Антоновден, който честваме, с цел да се предпазим от заболяванията и шарките.
В националния календар на Антоновден се правят разнообразни обреди за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и " синята пъпка ". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана " за белята, за лелята ", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е прочут още и като Лелинден. Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се празнуват един след различен и на тези дни честват всички ковачи, железари и ножари.
Св. Антоний Велики е роден към 251 година в Египет, умира на 105-годишна възраст, на 17 януари – датата, която е отредена в църковния календар за респект към паметта и делото му. Св. Антоний се смята за първия измежду монасите, които се отдават на монашески живот надалеч от света, в цялостна самотност и отреченост от земните изкушения и пороци. Помагал на хората с духовни упътвания и с дарбата си на врач, получена след десетилетия на тестване. Оставя след себе си многочислени възпитаници и почитатели.
Както знаем, националният бит на същата дата, се назовава Антоновден. Освен персонален и фамилен празник на всички, които носят името Антон, Андон, Дончо, Антония и техни производни, в българската традиция денят и ритуалите към него са свързани с вярването, че светецът е настойник на заболяванията, дружно със своя брат близнак Атанас (Св. Атанасий, чийто църковен празник е на 18 януари).
В националните показа заболяванията са възрастни дами, които обикалят света и пакостят на хората. Според вярванията, не трябва да се загатват същинските им имена, с цел да не ги вика човек. Затова народът ни ги назовава „ лелички ”, „ сладки и медени ”, „ благички ”. Смята се, че Антон и Атанас били ковачи, даже изобретили ковашките клещи. Затова те се смятат и за настойници на ковачи, ножари и железари.
В някои краища на страната дедите ни смятали празника за „ неприятен “. В националните показа свети Антон и свети Атанас са братя близнаци, които съгласно легендата са ковачи. Народът вярвал, че заболяванията се раждат на Антоновден и потеглят по хората на идващия ден – Атанасовден, тъй че правели всичко допустимо да ги омилостивят, изпълнявайки обреди на Антоновден, за които вярвали, че оказват помощ да омилостивят неприятните заболявания и да държат лелята надалеч от вкъщи си. В някои краища на България и Антоновден, и Атанасовден – на 18 януари – и през днешния ден се смятат за едни от най-големите празници, заради което ги почитат уместно – с общоселски курбани – за здраве и благополучие, за предотвратяване от заболявания и за запазване на обредите, традициите и обичаите за идните генерации.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ