Слави Георгиев: Общината налива пари в нови колодруми
Усвоихме едвам 367 хиляди лева от 20-те милиона за Пловдив 2019 Културните обекти на Пловдив ще станат, но различен път
Слави Георгиев е роден в Пловдив през 1980 година. Завършва Търговската гимназия и е магистър по право в ПУ " Паисий Хилендарски ". От 2007 година е общински консултант. В сегашния мандат е ръководител на групата общински съветници от „ Патриотичен фронт “ в пловдивския Общински съвет.
- Г-н Георгиев, в Апликационната книга за Европейската столица на културата 2019 (ЕСК) бяха заложени няколко мегапроекта. Инициативата е пред старта си, само че те не са осъществени. Защо се стигна до тази несполука съгласно
вас?
- Голяма част от тях бяха заложени без действителна идея и проект за тяхната икономическа жизнеспособност след възможното им създаване. Други пък въобще не можеха да бъдат осъществени, тъй като върху тях общината няма никаква опция за въздействие, тъй като просто не е притежател. В Тютюневия град да вземем за пример единственото, което е благосъстоятелност на общината, е инфраструктурата - улиците и тротоарите.
Всички здания са частни
Как е пропуснато при приватизацията през 2003 година Общината да не придобие складовете, е друга тематика. Същото е с остров Адата - Общината няма въздействие върху него, защото е частна благосъстоятелност. Отдавна стана ясно, че там нищо няма да се случи.
По-тревожното е, че тя не се оправи и със личните си обекти - кино " Космос “, площад " Централен ", някогашния Детмаг и новата Галерия на художниците.
Като цяло те са едно и също - културни пространства. Пловдив имаше потребност от тях, само че остава въпросът за какво те не бяха осъществени. Ясно е, че те няма да бъдат подготвени за Европейска столица на културата, въпреки да е обезпечено държавно финансиране в размер на 20 млн. Първо,
закъснението при тях беше съдбовно.
Втората неточност е, че Общината на процедура няма идея, по която да ги развиваме. Не е ясно какво ще вършим, откакто влагаме 1 млн. лева в някогашния Детмаг, нито е ясно какво ще вършим с кино „ Космос “, откакто влагаме 3 или както стана ясно неотдавна - 5 млн. лева Не е ясно и по какъв начин галерията на ул. „ Гладстон “ ще се извърши с живот. Защото не е рационално, когато ние влагаме милиони, тя да бъде употребена само от Дружеството на пловдивските художници. На процедура сътворяваме едни нови културни " колодруми " - наливат се доста пари, а след това обектите ще лежат на гърба на пловдивчани, тъй като ще би трябвало да се устоят с парите от общинския бюджет, т.е. на данъкоплатците.
- За 2019-а обаче е деклариран голям интерес към залите и културната инфраструктура. Говори се, че наемите се движат сред 2 и 16 хиляди лв.. Защо обаче частните зали и галерии са цялостни, а общинските - не?
- Има доста общински културни обекти в Пловдив, в които са вложени съществени средства, само че
те не могат да се самоиздържат.
Субсидират се годишно от общинския бюджет. Сред образците са Домът на културата " Борис Христов ", Колодрумът и други. Имаше ли потребност толкоз доста средства да се влагат в Колодрума, който явно не се употребява и не събира желанията на хората, които употребяват зали?
Или може би трябваше да се насочим към едно по-малко и по-компактно оборудване, което щеше по-адекватно да отговори на потребностите на потребителите. Тук няма по какъв начин да не дам образец с частната зала С.И.Л.А., която съвсем не остава без събития. Тя беше издигната с доста по-малко средства, бързо получи своята натовареност и към този момент е стопански преференциална за вложителя. Ние би трябвало
да си вършим сметката в какво влагаме
средствата на данъкоплатците - дали е рационално. За това обаче трябват доста по-сериозни разбори, спор измежду жителите и специалистите, както и в Общинския съвет.
- Какви са упованията ви за Европейска столица на културата?
- Културната столица е едно доста хубаво събитие за Пловдив, защото несъмнено покачва туристическия имидж на града ни. Ще има мултиплициращ резултат върху дребния и междинния бизнес в Пловдив, който ще може да се възползва от многото гости. Представях си обаче, че философията и тактиката на ЕСК ще залагат на локалната еднаквост и уникалността на Пловдив и това, което съставлява нашата културна традиция. Точно тях обаче не разграничавам в програмата на ЕСК. Те сякаш бяха изтикани в ъгъла от един напредничав вид просвета, която също има място, само че не с толкоз огромен интензитет, какъвто получи при раздаването на плановете.
Моите терзания са, че се прави
опит да се постанова различен вид просвета, която подменя идентичността на Пловдив
и неговите обичаи. За страдание по-голямата част от плановете няма да оставят трайни среди, а ще бъдат краткосрочни единствено за деня или седмицата, и по-скоро няма да могат да привлекат доста хора. Вадя от това число събитията от годишния културен календар, които, в случай че се вгледаме в програмата, построяват гръбнака на ЕСК. Сред тях са Hills of Rock, Международният фолклорен фестивал, „ Сцена на кръстопът “, Opera Open и други
Най-голямата ми рецензия е, че пловдивчани очевидно не усещат съпричастност към ЕСК. Голямата цел не е да има N на брой събития на основната улица или в " Капана ". Огромната част от събитията се осъществят в идеалния център и пешеходната зона. Не вършим събития, които да дадат искра в кварталите. Това е проблем за цялата управническа политика на настоящия кметски екип - влага се в центъра, а кварталите са забравени. А в тях живеят 80% от жителите на Пловдив.
Слави Георгиев е роден в Пловдив през 1980 година. Завършва Търговската гимназия и е магистър по право в ПУ " Паисий Хилендарски ". От 2007 година е общински консултант. В сегашния мандат е ръководител на групата общински съветници от „ Патриотичен фронт “ в пловдивския Общински съвет.
- Г-н Георгиев, в Апликационната книга за Европейската столица на културата 2019 (ЕСК) бяха заложени няколко мегапроекта. Инициативата е пред старта си, само че те не са осъществени. Защо се стигна до тази несполука съгласно
вас?
- Голяма част от тях бяха заложени без действителна идея и проект за тяхната икономическа жизнеспособност след възможното им създаване. Други пък въобще не можеха да бъдат осъществени, тъй като върху тях общината няма никаква опция за въздействие, тъй като просто не е притежател. В Тютюневия град да вземем за пример единственото, което е благосъстоятелност на общината, е инфраструктурата - улиците и тротоарите.
Всички здания са частни
Как е пропуснато при приватизацията през 2003 година Общината да не придобие складовете, е друга тематика. Същото е с остров Адата - Общината няма въздействие върху него, защото е частна благосъстоятелност. Отдавна стана ясно, че там нищо няма да се случи.
По-тревожното е, че тя не се оправи и със личните си обекти - кино " Космос “, площад " Централен ", някогашния Детмаг и новата Галерия на художниците.
Като цяло те са едно и също - културни пространства. Пловдив имаше потребност от тях, само че остава въпросът за какво те не бяха осъществени. Ясно е, че те няма да бъдат подготвени за Европейска столица на културата, въпреки да е обезпечено държавно финансиране в размер на 20 млн. Първо,
закъснението при тях беше съдбовно.
Втората неточност е, че Общината на процедура няма идея, по която да ги развиваме. Не е ясно какво ще вършим, откакто влагаме 1 млн. лева в някогашния Детмаг, нито е ясно какво ще вършим с кино „ Космос “, откакто влагаме 3 или както стана ясно неотдавна - 5 млн. лева Не е ясно и по какъв начин галерията на ул. „ Гладстон “ ще се извърши с живот. Защото не е рационално, когато ние влагаме милиони, тя да бъде употребена само от Дружеството на пловдивските художници. На процедура сътворяваме едни нови културни " колодруми " - наливат се доста пари, а след това обектите ще лежат на гърба на пловдивчани, тъй като ще би трябвало да се устоят с парите от общинския бюджет, т.е. на данъкоплатците.
- За 2019-а обаче е деклариран голям интерес към залите и културната инфраструктура. Говори се, че наемите се движат сред 2 и 16 хиляди лв.. Защо обаче частните зали и галерии са цялостни, а общинските - не?
- Има доста общински културни обекти в Пловдив, в които са вложени съществени средства, само че
те не могат да се самоиздържат.
Субсидират се годишно от общинския бюджет. Сред образците са Домът на културата " Борис Христов ", Колодрумът и други. Имаше ли потребност толкоз доста средства да се влагат в Колодрума, който явно не се употребява и не събира желанията на хората, които употребяват зали?
Или може би трябваше да се насочим към едно по-малко и по-компактно оборудване, което щеше по-адекватно да отговори на потребностите на потребителите. Тук няма по какъв начин да не дам образец с частната зала С.И.Л.А., която съвсем не остава без събития. Тя беше издигната с доста по-малко средства, бързо получи своята натовареност и към този момент е стопански преференциална за вложителя. Ние би трябвало
да си вършим сметката в какво влагаме
средствата на данъкоплатците - дали е рационално. За това обаче трябват доста по-сериозни разбори, спор измежду жителите и специалистите, както и в Общинския съвет.
- Какви са упованията ви за Европейска столица на културата?
- Културната столица е едно доста хубаво събитие за Пловдив, защото несъмнено покачва туристическия имидж на града ни. Ще има мултиплициращ резултат върху дребния и междинния бизнес в Пловдив, който ще може да се възползва от многото гости. Представях си обаче, че философията и тактиката на ЕСК ще залагат на локалната еднаквост и уникалността на Пловдив и това, което съставлява нашата културна традиция. Точно тях обаче не разграничавам в програмата на ЕСК. Те сякаш бяха изтикани в ъгъла от един напредничав вид просвета, която също има място, само че не с толкоз огромен интензитет, какъвто получи при раздаването на плановете.
Моите терзания са, че се прави
опит да се постанова различен вид просвета, която подменя идентичността на Пловдив
и неговите обичаи. За страдание по-голямата част от плановете няма да оставят трайни среди, а ще бъдат краткосрочни единствено за деня или седмицата, и по-скоро няма да могат да привлекат доста хора. Вадя от това число събитията от годишния културен календар, които, в случай че се вгледаме в програмата, построяват гръбнака на ЕСК. Сред тях са Hills of Rock, Международният фолклорен фестивал, „ Сцена на кръстопът “, Opera Open и други
Най-голямата ми рецензия е, че пловдивчани очевидно не усещат съпричастност към ЕСК. Голямата цел не е да има N на брой събития на основната улица или в " Капана ". Огромната част от събитията се осъществят в идеалния център и пешеходната зона. Не вършим събития, които да дадат искра в кварталите. Това е проблем за цялата управническа политика на настоящия кметски екип - влага се в центъра, а кварталите са забравени. А в тях живеят 80% от жителите на Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ