Нищо не може да внуши на открития и смел човек присъщата за ближните му угнетеност - ХЕНРИ ДЕЙВИД ТОРО
Установявал съм неведнъж, че няма по-мило и радушно, по-чисто и обнадеждаващо другарство от общуването с Природата – даже и за най-отчаяните мизантропи и меланхолици.
За оня, който живее измежду Природата и има своето вътрешно равновесие, потиснатост не съществува.
За здравия и неопетнен слух гръмотевичната стихия звучи като същинска еолова арфа.
Нищо не може да внуши на открития и самоуверен човек присъщата за ближните му унилост.
Радвам ли се на приятелството на годишните времена, имам вяра, че нищо не може да трансформира живота ми в задължение.
Често ми споделят: „ Сигурно се чувстваш уединен, където живееш, и ти се ще да си по-близо до хора – изключително в дъждовните и зимните дни и нощи. “
Изкушавам се да отвърна така:
Цялата тая земя, която обитаваме, не е нищо повече от точка в пространството.
Какво разстояние, мислите, дели най-отдалечените един от различен поданици на оная там звезда, чиито размери не могат да се открият с нашите уреди?
Защо да се чувствам самотен?
Да не би планетата ни да не е част от Млечния път?
Въпросът, който ми задавате, не ми наподобява изключително значим.
Какво е дистанцията, което отделя индивида от ближните му и го прави уединен?
Убедил съм се, че с напрягане на нозете не се реализира умствено доближаване.
„ Уолдън или Живот в гората “
Хенри Дейвид Торо е американски публицист и мъдрец, прочут най-много с автобиографичната си книга Уолдън от 1854, в която споделя за доброволния си изгнанически живот в барака край едноименното езеро.
Книгата е прослава на семплия живот измежду природата и бягството от цивилизацията. Торо е една от водещите фигури в придвижването трансцендентализъм, чиито хрумвания освен изповядва на думи, само че и потвърждава на процедура посредством персоналния си образец:
„ Бях се самоназначил за контрольор на дъждовните и снежни стихии, и изпълнявах отговорностите си добросъвестно, макар че не получавах нито цент за това. “
