На война, като на война
Успяха! Коалицията на войнолюбците стъпи на шията на Тръмп и унищожиха проекта, който беше почнал да ни намирисва на мир. А мирът беше близко, както го дефинира в едно от интервютата си тези дни Джефри Сакс.
Зеленски, почувствал заплахата че може войната да спре, чакаше Европейският съюз единствено да се заекне по тематиката и незабавно се прекатурна през глава. Независимо че неведнъж повтаряше преди този момент, че не желае решението му да докара до разкъсване на връзките със Съединени американски щати. В името на справедливостта Евросъюзът в действителност не мръдна от своята позиция, колкото и да ни нагарча от нея. Украйна няма да си я дадем. Урсула фон дер Лайен даже разгласи 3-те си условия, през която няма да престъпят „ искащите “. Думите й основателно провокираха реакцията на един водещ американски коментатор. Той дори и не изрича мнение, а единствено съобщи „ О, боже, тя е злополука! “ А какво може да е друго тя, откакто все едно и също си приказва като изтъркана плоча, най-много, че няма да се допусне смяна на държавните граници в Европа. Глупостта човешка, както е загатнал Айнщайн, като вселената е безкрайна. Ако обаче тя се съчетае с къса памет, става токсична. Заслужава госпожата да бъде запитана, тази правна максима единствено за Украйна ли се отнася? Или когато клъцнаха границите на Сърбия и цяла нова страна направиха от региона Косово, е имало различен закон, а не същият. Тогава Европа се направи на разсеяна. Въпреки, че и от там прилетяха самолетите, които трябваше да „ демократизират “ този път Сърбия. Украйна ни е нужна и ще вървим с нея до дъно, декларират всички към госпожата, и без терзание допълват за какво - другояче няма да успеем да се оправим с Русия. Мерц, както се очакваше, реагира с естествените за него малоумие и късогледство и прикани: „ Да нападнем! “ Общо взето това беше смисълът на думите му, с които, увити с всевъзможни заклинания, пророчества и дипломатически въртележки, на процедура той се изплези на Тръмп. Интересното се случи безусловно преди Орбан да тръгне за Москва. Той съумя, в случай че се има вяра на уеб страниците, да изгони Урсула от Европарламента. Не устоя, завалията, да слуша това, което той четеше от формален отчет за корупционните схеми на стойност 5 милиарда евро, в които още веднъж свети името й. Мерц като правилен неин рицар на момента я бил последвал. Ако и това лъсне нескрито, ще е забавно къде ще избягат и от кого двамата ни супергерои.
Това, че самозабравилото се ято от ястреби в Европейския съюз, са решили да вървят с Украйна до дъно, в случай че го огледа човек от морална страна, би могло да го одобри като клетва за честност. Това „ до дъно “ обаче, мисля, че ще разсъни в западноевропейското общество много неприятни чувства. Във военно политически проект да се върви до дъно с воюващ против някого, значи, че би трябвало да калкулираш и нещо друго с изключение на мечтаната победа, най дребното тъй като може да стане противоположното. Това на нас, деятелите и отличниците в Европейския съюз би трябвало да ни подскаже, че с нашия откачен табиет да поддържаме всяко налудничаво предложение от брюкселската госпожа и нейните съпътници, рискуваме да се окажем също в групата на тези, които в действителност ще стигнат до края. А тъй като, както нормално ни упрекват, сме доста близки с Русия и знаем какво съставлява тя като мощ, без подозрение в главата на всеки българин този край ясно е предсказан в какъв тип ще пристигна.
Тръмп разбра, че не може да излезе на глава с евроопонентите си и подвигна ръце. Остави своите най близки сътрудници, Ванс и Рубио да им теглят по една, а самичък съобщи, че няма да има „ мъртва линия “ и ще ги остави да си договарят, колкото си желаят и където си желаят. Путин надлежно в звук с Тръмп отговори на западноевропейците съвсем по същия метод единствено че с противоположен знак - щом не щете договаряния, рече, ние ще си вземем нашето по другия метод. Тук, в случай че следваме мъдрите мисли на професор Витанов, е редно като любители-евростратези да се запитаме, докога ще дразним мечката? Докато излезе от хралупата си и ни подгони ли? За изтеклата година стана пределно ясно, че съветската страна без значение от първичните си пропагандни заявки, към този момент се е отказала да превъзпитава украинците и да завзема цяла Украйна. Задачите на военната интервенция бяха сведени до точни географски параметри, които още първоначално бяха законодателно и административно избрани.
Това го разбра Тръмп и като естествен търговец и политик-ентусиаст се сети, че би трябвало да избавя туй, което може да се избави. Неговите ползи са в това, което ще остане от тая страна. Според наличната действителност, в случай че има някой разум главата си, при новосъздаващата се държавна целокупност Украйна от придвижване може да бъде приобщена във всевъзможни европейски, атлантически и не знам какви съюзи, даже и руснаците сега изрично да не желаят тя да бъде член на НАТО. Ясно е, че в случай че завърши тази война по към този момент проектиралия се метод, дали ще бъде публично член на НАТО Украйна или ще подписва двустранни и тристранни контракти за всевъзможен тип помощ, съдействие и взаимни дейности, това е, както се споделя, гарнитурата към главното ядене, което не би трябвало да се сервира. Хората обаче и с гарнитура се наяждат. Въпросът е „ искащите “ да вдянат най-сетне кой какво желае да вземе и кой какво желае да даде.
За да не одобряват тази даденост, повода е, че Брюксел и Зеленски ги занимава това, което ще настъпи откакто спре войната. Тогава тъкмо Зеленски, който сега приказва за достолепието на украинците и за това, че те са хора, които няма да продадат свободата си, ще пристигна време навръх тези хора да дава отговор на два въпроса - по тази причина ли трябваше да си отидат два милиона момчета и мъже убити и инвалиди и къде са парите. На фронта останалите живи най-добре знаят, какво стига до тях. Войната за Зеленски е метод на оцеляване, за водачите на Европейския съюз – също. Проблемът пред тях обаче е различен, че и с тази война политически те отново няма да оцелеят. Тук там по някой водач на страна от Съюза, без да е Орбан, еднолично или групово се опълчва на техните оферти и техните решения, което е начало на развой, който няма противоположен ход. Той ще продължи безалтернативно и то по една основна причина – болшинството от жителите на Европа към този момент са с отрицателната оценка за европейските водачи и тяхната политика. В някои страни нещата отиват към съществени катарзисни промени и измежду тях са страни като Германия, Франция, Австрия. Дори една Белгия, колкото и да е непретенциозно нейното наличие в Европейския съюз, подвигна междинен пръст на евробосовете и съобщи, че няма да краде дружно с тях съветски пари, тъй като си пази националните ползи.
Жалкото е друго. Пак се доближихме до мира и отново се разминахме. Бедата може да настъпи и да пристигна тъкмо откъм Съединени американски щати. Все повече нараства в политиката на американците актуалността на проблемите с
Зеленски, почувствал заплахата че може войната да спре, чакаше Европейският съюз единствено да се заекне по тематиката и незабавно се прекатурна през глава. Независимо че неведнъж повтаряше преди този момент, че не желае решението му да докара до разкъсване на връзките със Съединени американски щати. В името на справедливостта Евросъюзът в действителност не мръдна от своята позиция, колкото и да ни нагарча от нея. Украйна няма да си я дадем. Урсула фон дер Лайен даже разгласи 3-те си условия, през която няма да престъпят „ искащите “. Думите й основателно провокираха реакцията на един водещ американски коментатор. Той дори и не изрича мнение, а единствено съобщи „ О, боже, тя е злополука! “ А какво може да е друго тя, откакто все едно и също си приказва като изтъркана плоча, най-много, че няма да се допусне смяна на държавните граници в Европа. Глупостта човешка, както е загатнал Айнщайн, като вселената е безкрайна. Ако обаче тя се съчетае с къса памет, става токсична. Заслужава госпожата да бъде запитана, тази правна максима единствено за Украйна ли се отнася? Или когато клъцнаха границите на Сърбия и цяла нова страна направиха от региона Косово, е имало различен закон, а не същият. Тогава Европа се направи на разсеяна. Въпреки, че и от там прилетяха самолетите, които трябваше да „ демократизират “ този път Сърбия. Украйна ни е нужна и ще вървим с нея до дъно, декларират всички към госпожата, и без терзание допълват за какво - другояче няма да успеем да се оправим с Русия. Мерц, както се очакваше, реагира с естествените за него малоумие и късогледство и прикани: „ Да нападнем! “ Общо взето това беше смисълът на думите му, с които, увити с всевъзможни заклинания, пророчества и дипломатически въртележки, на процедура той се изплези на Тръмп. Интересното се случи безусловно преди Орбан да тръгне за Москва. Той съумя, в случай че се има вяра на уеб страниците, да изгони Урсула от Европарламента. Не устоя, завалията, да слуша това, което той четеше от формален отчет за корупционните схеми на стойност 5 милиарда евро, в които още веднъж свети името й. Мерц като правилен неин рицар на момента я бил последвал. Ако и това лъсне нескрито, ще е забавно къде ще избягат и от кого двамата ни супергерои.
Това, че самозабравилото се ято от ястреби в Европейския съюз, са решили да вървят с Украйна до дъно, в случай че го огледа човек от морална страна, би могло да го одобри като клетва за честност. Това „ до дъно “ обаче, мисля, че ще разсъни в западноевропейското общество много неприятни чувства. Във военно политически проект да се върви до дъно с воюващ против някого, значи, че би трябвало да калкулираш и нещо друго с изключение на мечтаната победа, най дребното тъй като може да стане противоположното. Това на нас, деятелите и отличниците в Европейския съюз би трябвало да ни подскаже, че с нашия откачен табиет да поддържаме всяко налудничаво предложение от брюкселската госпожа и нейните съпътници, рискуваме да се окажем също в групата на тези, които в действителност ще стигнат до края. А тъй като, както нормално ни упрекват, сме доста близки с Русия и знаем какво съставлява тя като мощ, без подозрение в главата на всеки българин този край ясно е предсказан в какъв тип ще пристигна.
Тръмп разбра, че не може да излезе на глава с евроопонентите си и подвигна ръце. Остави своите най близки сътрудници, Ванс и Рубио да им теглят по една, а самичък съобщи, че няма да има „ мъртва линия “ и ще ги остави да си договарят, колкото си желаят и където си желаят. Путин надлежно в звук с Тръмп отговори на западноевропейците съвсем по същия метод единствено че с противоположен знак - щом не щете договаряния, рече, ние ще си вземем нашето по другия метод. Тук, в случай че следваме мъдрите мисли на професор Витанов, е редно като любители-евростратези да се запитаме, докога ще дразним мечката? Докато излезе от хралупата си и ни подгони ли? За изтеклата година стана пределно ясно, че съветската страна без значение от първичните си пропагандни заявки, към този момент се е отказала да превъзпитава украинците и да завзема цяла Украйна. Задачите на военната интервенция бяха сведени до точни географски параметри, които още първоначално бяха законодателно и административно избрани.
Това го разбра Тръмп и като естествен търговец и политик-ентусиаст се сети, че би трябвало да избавя туй, което може да се избави. Неговите ползи са в това, което ще остане от тая страна. Според наличната действителност, в случай че има някой разум главата си, при новосъздаващата се държавна целокупност Украйна от придвижване може да бъде приобщена във всевъзможни европейски, атлантически и не знам какви съюзи, даже и руснаците сега изрично да не желаят тя да бъде член на НАТО. Ясно е, че в случай че завърши тази война по към този момент проектиралия се метод, дали ще бъде публично член на НАТО Украйна или ще подписва двустранни и тристранни контракти за всевъзможен тип помощ, съдействие и взаимни дейности, това е, както се споделя, гарнитурата към главното ядене, което не би трябвало да се сервира. Хората обаче и с гарнитура се наяждат. Въпросът е „ искащите “ да вдянат най-сетне кой какво желае да вземе и кой какво желае да даде.
За да не одобряват тази даденост, повода е, че Брюксел и Зеленски ги занимава това, което ще настъпи откакто спре войната. Тогава тъкмо Зеленски, който сега приказва за достолепието на украинците и за това, че те са хора, които няма да продадат свободата си, ще пристигна време навръх тези хора да дава отговор на два въпроса - по тази причина ли трябваше да си отидат два милиона момчета и мъже убити и инвалиди и къде са парите. На фронта останалите живи най-добре знаят, какво стига до тях. Войната за Зеленски е метод на оцеляване, за водачите на Европейския съюз – също. Проблемът пред тях обаче е различен, че и с тази война политически те отново няма да оцелеят. Тук там по някой водач на страна от Съюза, без да е Орбан, еднолично или групово се опълчва на техните оферти и техните решения, което е начало на развой, който няма противоположен ход. Той ще продължи безалтернативно и то по една основна причина – болшинството от жителите на Европа към този момент са с отрицателната оценка за европейските водачи и тяхната политика. В някои страни нещата отиват към съществени катарзисни промени и измежду тях са страни като Германия, Франция, Австрия. Дори една Белгия, колкото и да е непретенциозно нейното наличие в Европейския съюз, подвигна междинен пръст на евробосовете и съобщи, че няма да краде дружно с тях съветски пари, тъй като си пази националните ползи.
Жалкото е друго. Пак се доближихме до мира и отново се разминахме. Бедата може да настъпи и да пристигна тъкмо откъм Съединени американски щати. Все повече нараства в политиката на американците актуалността на проблемите с
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ