Успение Богородично или Голяма Богородица е един от 12-те най-големи

Успение Богородично или Голяма Богородица е един от 12-те най-големи християнски празници, празнуван еднообразно от православни, католици и от други християнски деноминации.

Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението й.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си.

Вярва се, че Богородица оказва помощ на бездетни дами да се снабдят с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят блага - домашно направени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги слагат под иконата на светицата.

Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица /на 8 септември/, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.

На този ден се вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.