Калин Терзийски срещу милионите на Григор
Успехът на Григор Димитров продължава да провокира мнения, не липсват и нелепи съпоставения. В неговите милиони се огледа и писателят Калин Терзийски, като невчесаните му мисли във Фейсбук са много странни. Защото се прави съпоставяне сред напълно разнообразни професионални сегменти. Пък и Терзийски не е попадал в топ 3 на писателите в света, с цел да бъде базата въпреки всичко по-реалистична.
„ Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша. Но съм съвсем сигурен, че тя ще е жестоко негативна. Това, ненапълно, ще ме зарадва – тъй като ще ме освободи от задължението да одобрявам сънародниците си „ на съществено “. Така. Григор Димитров, прочут български тенисист с европейски и международни достижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина $.
Игра на тенис. Горе-долу в същите времена – да речем година по-рано – писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно – също получавал европейско и международно самопризнание, до момента в който пишеше за лондонско издание, а точно – за вестника на българите живеещи във Англия – получаваше за всеки собствен роман по 25 паунда. Но в един прекрасен ден основният редактор му заяви, че повече от 10 паунда на роман не може да му дава.
Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден... или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем „ По жицата “ или „ Андрешко “ да бъдат оценени по 10 паунда парчето? После Калин Терзийски си даде сметка, че очевидно писателите би трябвало да умрат, с цел да зацъкат с език българите.
И след това от кумова срама да им отдадат някаква гузна респект. А до момента в който умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, въпреки всичко, би трябвало да помним, е дух, познание и величествена мъдрост. Все отново “, написа Терзийски във Фейсбук.
По-късно той прави съпоставяне и на гения за тениса и литературата.
„ Защо всеки споделя: Ти знаеш ли какъв заплашителен труд и гений трябват за тениса? Обаче никой не се замисля какъв труд би трябвало за същинската литература. Знам отговора. Защото даже и най-жалките злобари, тия, които просто си пишат някакви мръсотийки във Фейсбук считат, че и тяхното писане е нещо като писането на писателя. Нали – просто си написа индивидът? Тогава и аз мога да си мисля, че в случай че си подмятам тенис топка – също съм огромен тенисист. Но аз не си мисля такива неща “.
tialoto
„ Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша. Но съм съвсем сигурен, че тя ще е жестоко негативна. Това, ненапълно, ще ме зарадва – тъй като ще ме освободи от задължението да одобрявам сънародниците си „ на съществено “. Така. Григор Димитров, прочут български тенисист с европейски и международни достижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина $.
Игра на тенис. Горе-долу в същите времена – да речем година по-рано – писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно – също получавал европейско и международно самопризнание, до момента в който пишеше за лондонско издание, а точно – за вестника на българите живеещи във Англия – получаваше за всеки собствен роман по 25 паунда. Но в един прекрасен ден основният редактор му заяви, че повече от 10 паунда на роман не може да му дава.
Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден... или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем „ По жицата “ или „ Андрешко “ да бъдат оценени по 10 паунда парчето? После Калин Терзийски си даде сметка, че очевидно писателите би трябвало да умрат, с цел да зацъкат с език българите.
И след това от кумова срама да им отдадат някаква гузна респект. А до момента в който умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, въпреки всичко, би трябвало да помним, е дух, познание и величествена мъдрост. Все отново “, написа Терзийски във Фейсбук.
По-късно той прави съпоставяне и на гения за тениса и литературата.
„ Защо всеки споделя: Ти знаеш ли какъв заплашителен труд и гений трябват за тениса? Обаче никой не се замисля какъв труд би трябвало за същинската литература. Знам отговора. Защото даже и най-жалките злобари, тия, които просто си пишат някакви мръсотийки във Фейсбук считат, че и тяхното писане е нещо като писането на писателя. Нали – просто си написа индивидът? Тогава и аз мога да си мисля, че в случай че си подмятам тенис топка – също съм огромен тенисист. Но аз не си мисля такива неща “.
tialoto
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ