Ускоряването на растежа на работните заплати би бил най-стабилният и

Ускоряването на растежа на работните заплати би бил най-стабилният и статистически важен резултат от присъединението на България към еврозоната през 2026 година, в случай че се следва опита на страни, които към този момент са приели еврото. Това уточни проф. доктор Виктор Йоцов от Института за стопански проучвания (ИИИ) към Българската академия на науките (БАН) по време на полемика, оповестяват от институцията.

Той означи обаче, че с цел да се резервира конкурентоспособността на стопанската система ни, бъдещето повишаване на заплащането би трябвало да се поддържа в сходство с продуктивността на труда. Според Йоцов, в случай че изоставането на продуктивността не се навакса, това може да докара до първична инфлация, подкопаваща действителния растеж на работните заплати.

Проф. Йоцов анализира пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, 6 от които са част от еврозоната. Той уточни, че огромна част от позитивните трендове след 2000 година, измежду които - възходящо ниво на претовареност, спадаща безработица, по-високи заплати и по-висока продуктивност, се дължат на първо място на интеграцията в Европейския съюз, а не толкоз на приемането на еврото от страните в еврозоната.  В този смисъл, не промяната на валутата, а структурните промени, вложенията в човешки капитал и достъпът до единния пазар на Европейски Съюз са главните мотори на конвергенцията, уточни икономистът от Българска академия на науките.

Очакваният дефицит на работна мощ и възходящото възнаграждение ще доведат до увеличение на вложенията в автоматизация, цифровизация и нови технологии като метод за компенсиране на недостига на фрагменти, уточни тя. След което добави, че въвеждането на еврото в България също ще има влияние. Очаква се това да има позитивни резултати, измежду които - по-нисък валутен риск, по-добър достъп до финансиране, по-ниски лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.