Мръсните тайни на българската история. Над 8000 души строят АЕЦ “Козлодуй”
Усиленото създаване на фабрики и всестранното развиване на индустрията, придобили темперамент на съревнование в годините след 1944 година са невъзможни без електрическа енергия, написа 24 часа.
В края на 50-те години стартира да се усеща нейният дефицит и се оказва, че с изключение на нарушавания баланс “произведена-потребявана електрическа енергия ” в устрема да се вършат нови фабрики са понижени и парите за строителство на нови електроцентрали. През 1960 година цялата енергийна система на България създава 780 000 киловатчаса, като 400 000 от тях се падат на водноелектрическите и 323 000 на топлоелектрическите. Дизеловите централи дават 31 000 квтч, заводските 20 000 и заради все по-нарастващия дефицит 6000 квтч се внасят от Румъния. Това скоро става извънредно незадоволително и на България не ѝ доближават към 200 000 киловатчаса на ден.
Заради това се вкарва режим на тока. Консумацията за битови консуматори се лимитира сред 17,30 и 21,30 ч, а работата на предприятията, които са на две смени, се пригажда по този начин, че да не визира пиковото ползване в тия часове. В ония години се работи и в събота до обед, само че почивният ден и половина е разграничен по график за заводите в страната в останалите 5 работни дни – все, с цел да се пести ток. По това време е почнало строителството на Топлоелектрическа централа “Марица-изток ”, само че още преди да проработи, се регистрира, че и той няма да задоволи непрестанно възходящите потребности на страната, тъй като надали ще стигне единствено да зарежда рудник “Трояново 1 ”, акумулаторния цех и заводите за пресовани дървени плоскости в Старозагорски и прилежащите му окръзи.
През 1965 година са създадени общо 8, 9 милиарда квтч, потреблението обаче е 10,3 милиарда Предвижда се в най-скоро време цялостното създаване на Топлоелектрическа централа “Марица-изток 2 ” и Топлоелектрическа централа “Варна ” – и двете с мощ 600 мегаватчаса. На идната година към този момент се планува импорт на висококалорични енергийни източници, както и нарастването този на електрическа енергия. Това обаче коства много пари и с цел да се понижат разноските, се взема решение за строителството на АЕЦ в България. Разработката е предоставена на “Енергопроект ” – организация към Министерството на енергетиката и горивата. Още преди да започва работата, Държавна сигурност регистрира, че към плана интерес имат повече от 11 чужденци, посетили министерството през годината, както и по каква технология се изгарят нискокалоричните въглища в “Марица-изток ”.
С предписание на Министерския съвет от 3 април 1967 година е одобрен идейният план за електропровода от Съюз на съветските социалистически републики на 400 киловолта по трасето Молдовска Топлоелектрическа централа – подстанция Добруджа. По него ще могат да се придвижват до 3 милиарда квтч годишно посредством българската подстанция. Електропроводът би трябвало да влиза в България при с. Лозница край Генерал Тошево. Стойността му е 18,7 млн. лева На руска територия той се строи от Съюз на съветските социалистически републики, а България го построява на своя, само че и на румънска. За хода на договарянията, както и за градежа на директния електропровод от Съюз на съветските социалистически републики за България излизат любопитни подробностти от Комисията по досиетата. В продължение на 2 година Румъния слага тежки и неизпълними условия на страната ни за прекосяване на електропровода от 750 киловатчаса от Хмелницката и Константиновската АЕЦ в Съюз на съветските социалистически републики до България, като северното трасе на електропровода доближава до Полша, а южното – до България. Противоречията с Румъния, която дълго време упорства да получава повече от плануваните в контракта количества електрическа енергия, са преодолени с дълги и продължителни договаряния сред Тодор Живков и Николае Чаушеску. Те са скрепени с контракт в ловното стопанство “Воден ” и токът от Съюз на съветските социалистически републики най-накрая потегля към България.
През 1968 година към този момент и тази електрическа енергия е незадоволителна. Прави се тактика за потребление на висококалорични енергийни източници, в които е включено и атомното гориво. Че в България е имало и по-рано такива хрумвания, свидетелства документ на Бюрото на Министерския съвет от 29 март 1967 година Като първа стъпка е решено да се направи план за съглашение за научно-техническо съдействие с Комисариата по атомна сила на френската република. Предвижда се замяна на експерти, взаимно образование в региона на радиоактивните изотопи и нуклеарната инсталация, потребление на научноизследователски реактори.
Изходът е явен – строителство на атомна електроцентрала. Че се мисли в вероятност, потвърждава и един различен документ – след съвсем двегодишни договаряния на 16 декември 1969 година ръководителят на Комитета за просвета и механически напредък Иван Попов подписва конвенция за свързване на електропроводите на България и Турция. Това би трябвало да стане за 22 месеца – с други думи, малко преди да бъде приключен АЕЦ-ът и да стартира износът на ток към югоизточната ни съседка. През юли 1976 година след стартирането на АЕЦ “Козлодуй ” пък са свързани електропроводите на България и Гърция.
На 14 ноември 1969 година стартира строителството на АЕЦ “Козлодуй ”. В него вземат участие 14 организации. Стойността на централата е избрана на 311 332 367 тогавашни лв., като разноските за изследване и планиране са 10 333 000. Проектът е отговор на предписание 413 на Министерския съвет от 1 ноември 1968 година Тогава е сметнато, че годишните разноски за презареждане на реакторите ще са 24,6 млн. лева Икономическият резултат от това е, че годишният размер на продукцията ще е 5,18 милиарда квтч – електрическа енергия на стойност 91,69 млн. лева
Проектът, приключен през ноември 1969 година, е дело на колектив на НИППИЕС “Енергопроект ”-София, с шеф А. Денчев и основен инженер М. Тодоров, само че е взаимно дело с ТЕП – Москва. Главен инженер е Ножаров и негови помощници са Добрев, Брусев и Никита Шервашидзе, два пъти министър на енергетиката през 90-те години на предишния век. Оборудването е напълно руско. Съюз на съветските социалистически републики по това време строи сходни атомни електроцентрали и в така наречен буржоазен страни, което не съставлява държавна загадка и още при строителството на площадката идват западногермански, италиански и швейцарски експерти.
Строителството стартира със 174 души, които през 1972 година нарастват на 8096. Промишленият личен състав, който ще обслужва централата, е очакван по планове на 704 души. От общата сума за строителство 6,2 млн. лева са за културно-битово строителство, а за в началото зареждане на реакторите – 54 млн. лева
На 3 юли 1970 година Министерският съвет афишира построяването на първата у нас и до момента единствена атомна електрическа централа за обект от първостепенно национално значение. Определен е период за стартиране на първи блок с мощ 440 мегавата през второто тримесечие на 1974 година и на втори блок със същата мощ през третото тримесечие на 1975 година Предвидени са и жилища и общежитие, които би трябвало да бъдат приключени три месеца след предаване на централата за употреба. Решено е за две години да се изпратят в Съюз на съветските социалистически републики до 100 души строители и толкоз монтажисти за специфичните действия. Променен е и градоустройственият проект на Козлодуй, с цел да се обезпечат визи за строителство на жилища за централата. В документа на Комисията по досиетата е направено допълнението, че на членове на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и Централния кооперативен съюз не може да се лишава земята, дадена им за персонално прилагане. Само за потребностите на непознатите експерти и инвеститорския и експлоатационен надзор са направени 500 жилища и културно-битови здания.
Министерският съвет задължава Министерството на градежите и архитектурата за 1971 година да обезпечи “над изходните данни за доставка на машини и уреди по първо направление 3 606 800 лева и по второ 1 393 700 лева – по едното се заплаща в рубли,1 а по другото – в долари. Машините, оборудването и материалите са превозени по р. Дунав, а нуклеарното гориво, належащо за зареждане на централата, е доставено “от Съюз на съветските социалистически републики до най-близкото летище до централата ”, написа в документа. За разтоварване на машините особено от Съюз на съветските социалистически републики е доставен 100-тонен плаващ кран. Още тогава е планувано Министерството на вътрешната търговия и Централният кооперативен съюз “да провеждат комерсиалната мрежа и особено доставяне на хората с хранителни артикули и други артикули ”. Финансирането на обекта става посредством Българската промишлена банка.
Допълнителното заплащане на служащите по построяването е до 30 на 100 от главната заплата.
Веднага са основани и постове за дозиметричен надзор, открити са детски ясли и градини, здравни заведения. Като премия се планува през идващите 3 година да се обезпечи приемът на 30 младежи за всяка година, отличили се в строителството на централата. През 1971 година от Видин, Враца, Михайловград (днешната Монтана) и Плевен са обезпечени 3200 служащи. Това провокира недоволството на първите секретари на тогавашните окръжни комитети на Българска комунистическа партия. Те изпращат пояснения до Централен комитет на Българска комунистическа партия, че като изпратят толкоз служащи на градежа, ще се наруши работата и ще закъсат с проекта на индустрията и селскостопанската продукция. Никой не им обръща внимание и витиевато им е отговорено: “Да се намерят спомагателни запаси! ”
Още в първия план е планувана опция за второ уголемение с нови 880 мегавата. През 1976 година е признат идейният план на втория стадий от построяването на АЕЦ “Козлодуй ”. Той е контрактуван от дълго време, тъй като още през второто полугодие на 1973 година стартират изкопните работи на основния корпус на, както тогава го назовават АЕЦ “Козлодуй – 2 ”. Той също планува два реактора вид ВВЕР- 440 с единична мощ 440 мегавата и 4 турбини, всяка с мощ 220 мегавата. Годишният разход на гориво за двете дейни зони е избран на 29,4 т и това е регламентирано в подписания протокол сред министъра на външната търговия на Народна република България Иван Недев и първия зам.-председател на Комитета за външни стопански връзки при Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики И. Архипов. Основното съоръжение би трябвало да бъде доставено през 1976/1977 година Това значи, че първи блок ще влезе в употреба през 1978 година, а втори – през 1979 година Определена е и цената на машините и оборудванията – 139 461 106 тогавашни лв.. Стойността на едно презареждане с гориво дружно с транспортните разноски е изчислена на 20 млн. лева Годишната приложимост на реакторите пък по прорект е 7000 часа и годишно ще дават 5,6 милиарда квтч.
От ноември 1973 година се прави експериментален пуск на обособени детайли от централата. На 10 юни 1974 година стартира зареждането на нуклеарното гориво на първи реактор. На 24 юли в 22,01 ч., механически казано “Първият реактор и първа турбина влизат в паралел с 10 на 100 от мощността на реактора и 22 мегавата от турбината ” и това са първите създадени киловатчаса от атомна сила в България. На 16 август турбината доближава оптималната си мощ от 220 мегавата при потребление 50 на 100 от мощността на реактора. Откриването е несъмнено за 4 септември 1974 година На 30 септември 1975 година би трябвало да бъде пуснат втори блок. Пръв шеф на АЕЦ-а е Козма Кузманов.
През 1982 година АЕЦ създава към 28 на 100 от електрическата енергия в страната, само че в избрани дни в зимния интервал доближава 42 – 43 на 100. С влизането на 5-и и 6-и енергоблок делът на АЕЦ в общото количество създавана електрическа енергия ще доближи 48 на 100, написа в решения на Министерския съвет тогава. За 1982 година АЕЦ е създал 19,5 милиарда квтч. За една година пък на два пъти изпращаме отработеното нуклеарно гориво в Съюз на съветските социалистически републики и 4 пъти получаваме свежо. Срокът за откупуване на общите капитални инвестиции е изчислен на 7,7 година
Общо електроцентралата след разширението създава 1760 мегаватчаса. При цена за електрическата енергия единствено 2 стотинки в ония години това се оказва много печелившо начинание. Да не забравяме и валутните доходи от износа за Гърция и Турция. Светът използва приблизително 1058 квтч, а България – 1426. Министерският съвет регистрира, че по произвеждане на електрическа енергия на глава от популацията България има 1426 киловатчаса, а приблизително за света те са 1058 при започване на 1968 година Това демонстрира единствено с какви темпове се прави индустриализацията на страната в годините на социализма. Доколко сполучливо и дейно – това е друго поле за размисъл. Загубите обаче при преноса на електрическа енергия тогава са към 10 – 11 на 100. Анализирано е, че за електрическата енергия от Топлоелектрическа централа разноските са с 4 – 6 на 100 повече, в сравнение с в Полша и Чехословакия. През 1967 година себестойността на електрическата сила за киловатчас е била 1,76 стотинки при 1,94 през 1960 година Най-ниска тогава е себестойността на създаваната електрическа енергия в “Марица-изток ”, само че е пресметнато, че единствено за 1968 година в нея ще се преразходват 1 820 000 тона въглища, а в “Марица-изток 2 ” – 1 370 000 тона. Топлоелектрическа централа “Варна ” при нейните 600 мегавата създава годишно 3,6 милиарда киловатчаса, а “Марица-изток ” 2 – 3,9 милиарда Във Варна това става с горива за 34 604 000 лв..
През 1962 година се прави обстоен проект за развиване на енергетиката. Тогава се регистрира, че България създава 1 300 000 киловатчаса на ден – от Топлоелектрическа централа, на които е обещано преимущество, са 730 000, от Водноелектрическа централа – 544 000, само че и вносът от Румъния се е нараснал на 21 983 000 квтч. Общото ползване на електрическа енергия в индустрията е 60 на 100. Тогава в вероятностите за енергетиката се пресмята, че през 1965 година, т.е. единствено след 3 година, страната ще използва общо 23 милиарда киловатчаса, които през 1970 година ще набъбнат на 40 милиарда. Приоритет се дава на развиването на Източномаришкия каменовъглен басеин, както се назовава тогава. Става ясно обаче, че енергетиката по метода, по който дава преимущество на Топлоелектрическа централа и Водноелектрическа централа, не може да задоволи тези възходящи непрестанно потребности. По това време пред пуск са топлоелектрическите централи “Марица-изток 1 ” (първата турбина на “Марица-изток 2 ” е пусната през идната 1966 г.), “Трайчо Костов ” в София, и ВЕЦ-овете на бент. “Ивайловград ” и “Кърджали ”, както и други по-малки. Става ясно, че в Топлоелектрическа централа “Марица-изток 1 ” методът на изгаряне на въглища посредством предварителното им сушене е стар и води до всекидневен преразход на 200 тона, което значи загуби годишно от към 60 млн. лева Скоро се минава на непосредствено изгаряне – способ, към този момент натрапен в Германия, Франция, Гърция и другаде. Изграждат се и рудниците 2 и 3 в Трояново. През 1974 година газопроводът от Съюз на съветските социалистически републики е достигнал до София и към този момент се проектира преоборудването на централите на газ. Първите от тях са ТЕЦ-овете “София ” и “Трайчо Костов ” по план още от 1972 година Освен тях да преминат на газ са планувани и Топлоелектрическа централа “Девня ”, химическите фабрики във Враца и циментовият цех “Златна Панега ”.
През 1978 година България слага настояването пред Съюз на съветските социалистически републики да построява АЕЦ с 1000-мегаватови реактори, само че министърът на енергетиката и електрификацията на Съюз на съветските социалистически републики П. С. Непорожний дава отговор, че електропреносната мрежа на страната е със слаби междусистемни връзки, които не разрешават да се строят такива огромни реактори.
Реализира се обаче остарелият план за уголемение. През септември 1980 година би трябвало да бъде пуснат трети блок и до края на 1981 година – четвърти. По това време стартира и строителството на пети енергоблок, чийто пусков период е избран за 1985 година, само че е изменен за началото на второто тримесечие на 1986 година, излиза наяве от документ от 7 май 1985 година В него се приказва и за осми реактор на площадката в Козлодуй, който би трябвало да влезе в употреба до края на 1988 година
Виж още:
