2026: годината на климатичния завой в България?
Уроците от 2025 година и основните стъпки към по-прозрачна, научно обоснована климатична политика през идната година
Антоанета Йотова
Визитка: Антоанета Йотова е създател в Климатека. Тя е приключила Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски " и е физик-метеоролог със компетентност " Климатология ". Има дълготраен опит като откривател в региона на измененията в климата и политиките за реагиране на тези промени. Публикувала е огромен брой научни публикации и разбори, взела участие е с отчети на разнообразни конгреси и в планове - национални и интернационалните, в тази и свързани с нея области. Един от първите самостоятелни членове на Коалиция за климата - България, като от основаването ѝ през 2005 година до момента е от най-активните ѝ членове.
Акценти:
През 2025 година се очерта ясно разминаване сред ускоряващите се климатични промени и изоставащите политики за справяне с тях - в интернационален, европейски и български подтекст.
България остава без цялостна национална тактика: имаме закони, тактики и проекти, само че липсват осъществяване, бистрота и съгласуваност.
През 2022 година България попада в Топ 10 на най-засегнатите страни в света от рискови климатични феномени - ясно предизвестие, че „ изчакването " към този момент е риск.
Само за 4 години приходите от продажба на квоти за парникови газове надвишават 7.6 милиарда лева, само че този запас съвсем не се употребява стратегически за акомодация и предварителна защита.
2026 би трябвало да бъде година на осезателен завой - към по-голяма бистрота при вземането на решения и нов народен Климатичен акт, който да обезпечи систематична, научно обоснована и превантивна климатична политика.
2025 година стартира с упования за реализиране на повече резултати от климатичните политики, само че останаха действителности от предходни години - все по-интензивни горещи талази, наводнения и възходящ климатичен риск. Докато светът прави мудни стъпки напред, България остава сред догонването и изоставането. Време е 2026 да бъде година на действителни дейности, а освен на официални тактики за реагиране на климатичните промени.
Необходим завой: бистрота, съгласуваност, Климатичен акт
През 2025 година продължи тревожното разминаване: темповете на климатичните промени се усилват, до момента в който резултатите от използването на политиките за справяне с негативните им резултати изостават. Това още по-осезаемо акцентира потребността от изпреварващи дейности, водещи до по-добра готовност и по-малко вреди заради увеличаващите се климатични опасности.
За България 2026 би трябвало да бъде година на стратегическа смяна. Необходими са две основни направления - по-голяма бистрота при вземането на решения и нова законодателна рамка за климатичните политики.
По-долу преглеждаме какво се случи през 2025 година и за какво тези стъпки към този момент не могат да бъдат отлагани.
Климатичната равносметка на 2025 година постанова нов подход
Последният месец на годината неизбежно носи равносметка - само че когато става дума за климата, тя е не просто традиция, а нужда. Днес на практика няма човешка активност, която да не зависи от времето и климата. А проучванията от последните десетилетия, основани на унифицирани инструментални наблюдения, ясно демонстрират ускоряващи се промени в климата, които към този момент се усещат и на световно, и на локално равнище.
Въпреки научната изясненост, в обществото продължава да има разминаване в разбирането дали и по какъв начин би трябвало да се реагира. Поради сложността на климатичната система на Земята - на нашата планета, резултатите от измененията в климата са разнообразни в обособените елементи на света и върху другите човешки действия. Универсални решения няма, само че едно е несъмнено: бездействието е риск, който към този момент не можем да си позволим.
2025 в един взор - към дилемите за България през 2026 г.
На основата на малко резюме на климатичните политики през 2025 година - интернационалните, европейски и национални, - обрисуваме основните дейности, които България би трябвало да предприеме през 2026 година, с цел да се приспособява, да бъде по-добре готова и да понижи рисковете от ускоряващите се климатични промени.
Международен план
Климатичната политика се построява на първо място на интернационално равнище посредством правно обвързващи съглашения: Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменение на климата (РКОНИК, в действие от 1995 г.), Протоколът от Киото (1997-2020 г.) и от 2015 година, което задава рамката за дейности след 2021 година
Тъй като в процеса на разработване и използване на тези съглашения вземат участие близо 200 страни с разнообразни ползи, договарянията напредват постепенно, а действителните резултати постоянно изостават по отношение на темповете на климатичните промени. Това се видя и на последната климатична конференция през ноември - в Бразилия - където още веднъж стана ясно, че световните старания не съумяват в задоволителна степен да компенсират възходящите опасности.
Европейски проект: общи цели, мудни стъпки
През последното десетилетие Европейският съюз (ЕС) развива климатичните си политики като обща рамка за осъществяване на Парижкото съглашение. Основата на тези политики е- правно обвързващ ангажимент Европейски Съюз да реализира климатична индиферентност до 2050 година
Всяка държава-членка би трябвало да способства със своята национална политика за реализиране задачите на европейската. Но процесът на взимане на решения в Европейски Съюз е муден и комплициран: основните решения се договарят в така наречен триалог сред Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз. Различни стопански и политически ползи на 27 държави-членки вършат единодушието мъчно, а използването на признатите решения - неравномерно в обособените страни и райони.
Пример за закъснение е и настоящата социална консултация за новата планувана за приемане в края на 2026 година Междувременно научната основа на документа - (2024) - предизвестява:
" Необходими са незабавни дейности в този момент, с цел да избегнем решения, които няма да работят в бъдещия климат, да избегнем пагубни опасности. "
Затова поражда разумният въпрос: ще може ли Европейски Съюз да работи в точния момент, в случай че основните принадлежности влизат в действие години откакто рискът е разпознат? И по-конкретно, дали е допустимо да се подхващат незабавни дейности, в случай че Рамката бъде призната и работи за целия Европейски Съюз от началото на 2027 година, когато ще са минали най-малко 4-5 години от оценката на риска и тя към този момент ще е остаряла?
България: сред тактики на хартия и действителни действия
Въпреки че България е утвърдила всички интернационалните съглашения за климата и взе участие във вземането на решения за европейските политики, страната към момента няма ясна, по какъв начин да се приспособява към климатичните промени. Данните от наблюдения и научните проучвания демонстрират ясно възходящи опасности, само че методът у нас остава реактивен и фрагментиран - „ работа на парче ", движена главно от външни фактори, без пречупена през националните потребности и особености тактика.
Това води до систематичен проблем: имаме тактики, проекти, отчети - само че липсват практическо осъществяване и измерим прогрес.
Милиарди от въглеродни квоти - пропуснат запас за климатична адаптация
Един съответен образец в удостоверение на горната оценка е обвързван с необятно публикуваното изказване, че високите цени на електрическата енергия у нас се дължат на обвързване да се заплаща за квоти за излъчвания на парникови газове (ПГ). В реалност обвързване да купуват квоти имат единствено огромните източници на такива излъчвания - главно въглищни Топлоелектрическа централа и огромни горивни съоръжения в разнообразни промишлености. Същевременно, България като цяло под националния предел на излъчвания ПГ - те са с към 60% по-ниски по отношение на 1988 година Това даже ѝ разрешава да продава свободни национални квоти, като приходите от тях са обилни.
Данните от обяснителните мемоари към годишните финансови доклади на фонд „ Сигурност на енергийната система " (ФСЕС) демонстрират, че в интервала 2021-2024 година приходите от продажба на квоти за излъчвания варират сред 1.6 и 2.3 милиарда лв. годишно. В множеството години тези доходи образуват над 60% от всички приходи на фонда (Таблица 1).
Година
Приходи от квоти (млн. лева.)
Дял от постъпленията на фонда
2021
1 625.1
61%
2022
2 134.5
34%
2023
2 283.7
61%
2024
1 608.1
63%
Таблица 1: Приходи от продажба на квоти излъчвания на парникови газове в обществени доклади на ФСЕС -. Данните се разгласяват през февруари на идната година.
От таблицата се вижда също, че за четири години приходите от продажба на квоти надвишават 7.6 милиарда лева Това е голям обществен запас с капацитет да бъдат финансирани най-спешните ограничения за акомодация към климатичните промени, в това число предварителна защита на вреди, устойчиви решения в енергетиката и други уязвими браншове. На процедура обаче тези средства не се употребяват стратегически - липсва ясна връзка сред приходите във ФСЕС и постигането на дълготрайни климатични цели на страната.
Законодателни промени: стъпка напред, само че със значими пропуски
През 2025 година България означи значим прогрес с приемането на промени в Закона за ограничение изменението на климата (ЗОИК). В новата редакция за първи път е заложена дълготрайна национална цел: реализиране на климатична индиферентност и нулеви чисти излъчвания до 2050 година, в сходство с Парижкото съглашение и Европейския закон за климата. Това е основен сигнал за посока на националната климатична политика.
Но законът остави два основни детайла отвън обсега си:
липсва междинна цел за 2040 година - понижаване на чистите излъчвания с най-малко 90%, която би осигурила предвидимост и плавна траектория към 2050 г.;
отпадна предлагането за основаване на Национален теоретичен съвет по климата към Министерския съвет, с разширени функционалности за самостоятелна научна експертиза при подготовка, осъществяване и оценка на климатичните политики.
Тези два детайла биха укрепили научната основа на политиките и биха създали процеса надалеч по-прозрачен и резистентен в средно- и дълготраен проект.
Важното през 2026 година за климатичната политика в България
Краткият взор към климатичните политики през 2025 година води до явен извод: климатът се трансформира по-бързо, в сравнение с ние съумяваме да реагираме. Само за последните 20 години на въглероден диоксид в земната атмосфера е повишена с близо 11% - от 377 ppm през 2004 година до съвсем 424 ppm през 2024 година Спрямо прединдустриалната ера нарастването към този момент е към 50%. И това се случва макар десетилетията интернационалните договорености по РКОНИК и две десетилетия действие на Европейска скица за търговия с излъчвания ().
Паралелно с това, на районно и локално равнище претърпяваме все по-чести и по-интензивни рискови прояви на времето като отражение на световните климатични промени. Затова са нужни изпреварващи, систематични дейности, които да покачат нашата готовност и да лимитират вредите за хората и стопанската система.
България в Топ 10 на най-уязвимите от климатични рискови феномени
Как наподобява това в български подтекст? Според отчет за загубите от рискови климатични феномени, през 2022 година България попада в Топ 10 на най-засегнатите страни в света. е от февруари 2025 година на организацията Germanwatch.
Възможно е в идващите години позицията ни в класацията да се промени леко, само че надали значително - уязвимостта на страната остава висока, както и рискът от тежки последици от климатичните промени у нас.
Това прави още по-наложително през 2026 година да се подхващат дейности, разнообразни от досегашните. Необходим е самодеен, систематичен и повсеместен метод, вместо реактивното „ работа на парче ". Важни са и двата вида дейности: „ отгоре-надолу " - ясно използване на интернационалните и европейските договорености, и „ отдолу-нагоре " - начинания и ограничения, които надграждат и допълват напъните на страната, а не чакат само нейното деяние.
Снимка:
Процесите по света и в Европейски Съюз мощно въздействат на протичащото се у нас, само че българските дейности не трябва просто да копират интернационалните и европейските решения. Те би трябвало да отразяват действителните климатични опасности, характерни за България през днешния ден и в близко бъдеще. Вместо постоянно употребяваното опрощение, че „ Брюксел ни го постанова ", е належащо национално виновните институции да поемат по-ясна роля: да бъдат дейни в европейските процеси - в това число в триалога - и да пазят позиции, съобразени с нашите условия. А при несъблюдение на поети задължения и следващи наказания отговорността да е на съответните органи и лица, а не за сметка на държавния бюджет.
Какви са стъпките за ефикасни климатични политики?
Основните на практика стъпки за реализиране на повсеместен метод към работещи политики в региона на климатичните промени са на няколко равнища.
В общополитически проект: Народното събрание да одобри специфичен правилник за гарантиране на бистрота за позициите на България при взимане на решения в другите равнища на ръководство на Европейски Съюз, както и в интернационалните организации, а след това - наложително информиране за поетите задължения с техния резултат в кратко-, средно- и дълготраен проект.
Така ще се приключи практиката да се поемат задължения от името на страната без персонална или институционална отговорност - в това число наказателна - при тяхното несъблюдение. А при възможни решения и наказания против България от страна на европейски институции, няма да се натоварва държавният бюджет.
Необходимо е също правилникът за работа на Народното събрание да подсигурява използването на правилото за целокупност в законодателния развой: да се оферират, разискват и одобряват актове, които вземат решение действителни публични проблеми и предотвратяват бъдещи рецесии (напр. растящата пожароопасност през лятото при липса на предварителна защита през останалите сезони). Това значи завършек на „ законотворчеството на парче ", при което честите промени през преходни и заключителни разпореждания на несвързани закони основават неефективност и постоянно обслужват лобистки ползи.
Нов народен Климатичен акт
По отношение на климатичните политики в България е належащо незабавно да се създаде нов народен Климатичен акт. Той би трябвало да сътвори обща рамка от правила и механизми за всички стопански браншове и да насочи напъните към дейно ръководство на рисковете от неподходящите климатични промени в страната.
Актът би трябвало:
- да регламентира съответни дейности, съобразени със характерните за България климатични опасности, и да служи като явен „ навигатор " в множеството аспекти на климатичната политика. В него би трябвало ясно да се подредят секторните и междусекторните отговорности, тъй че по-ефективно да се ръководят растящите опасности от неподходящите резултати на климатични промени. Сегашният ЗОИК - даже и след последните промени - не обезпечава нужната рамка за това.
- да слага акцент върху предварителната защита, като ползва правилото на предпазливостта: формулиране и финансиране на най-подходящите ограничения за попречване на отрицателните последствия от климатичните промени. Това би трябвало да стъпва върху научно обоснована оценка на рисковете, обновена на всеки 5 години, и върху съвременни способи за ръководство на рецесии, които да заменят досегашните неефективни практики.
Информацията е предварителна защита
Важно е да продължим и да засилим напъните за редовно информиране на обществото. Не единствено за това какви са резултатите от климатичните промени, изключително при рискови прояви на времето, само че и какво можем да създадем. Хората би трябвало да знаят по какъв начин да реагират, какви решения имат, и, тъй че общите дейности да водят до най-хубавия вероятен резултат за всички.
Климатичните опасности към този момент засягат България директно - посредством все по-чести рискови горещини, пожари, наводнения, дефицит на питейна вода от намалелите водни запаси. Затова 2026 би трябвало да бъде година на промяна на метода: от реактивни ограничения към систематична, научно обоснована политика за реагиране на климатичните промени. С нов климатичен акт, бистрота в процеса на взимане на решения и координирани старания на всички равнища ще сме по-подготвени за обвързваните с тези промени провокации и опасности.
Заглавна фотография: Unsplash.com /
В обявата са употребявани материали от:
WMO,
Антоанета Йотова
Визитка: Антоанета Йотова е създател в Климатека. Тя е приключила Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски " и е физик-метеоролог със компетентност " Климатология ". Има дълготраен опит като откривател в региона на измененията в климата и политиките за реагиране на тези промени. Публикувала е огромен брой научни публикации и разбори, взела участие е с отчети на разнообразни конгреси и в планове - национални и интернационалните, в тази и свързани с нея области. Един от първите самостоятелни членове на Коалиция за климата - България, като от основаването ѝ през 2005 година до момента е от най-активните ѝ членове.
Акценти:
През 2025 година се очерта ясно разминаване сред ускоряващите се климатични промени и изоставащите политики за справяне с тях - в интернационален, европейски и български подтекст.
България остава без цялостна национална тактика: имаме закони, тактики и проекти, само че липсват осъществяване, бистрота и съгласуваност.
През 2022 година България попада в Топ 10 на най-засегнатите страни в света от рискови климатични феномени - ясно предизвестие, че „ изчакването " към този момент е риск.
Само за 4 години приходите от продажба на квоти за парникови газове надвишават 7.6 милиарда лева, само че този запас съвсем не се употребява стратегически за акомодация и предварителна защита.
2026 би трябвало да бъде година на осезателен завой - към по-голяма бистрота при вземането на решения и нов народен Климатичен акт, който да обезпечи систематична, научно обоснована и превантивна климатична политика.
2025 година стартира с упования за реализиране на повече резултати от климатичните политики, само че останаха действителности от предходни години - все по-интензивни горещи талази, наводнения и възходящ климатичен риск. Докато светът прави мудни стъпки напред, България остава сред догонването и изоставането. Време е 2026 да бъде година на действителни дейности, а освен на официални тактики за реагиране на климатичните промени.
Необходим завой: бистрота, съгласуваност, Климатичен акт
През 2025 година продължи тревожното разминаване: темповете на климатичните промени се усилват, до момента в който резултатите от използването на политиките за справяне с негативните им резултати изостават. Това още по-осезаемо акцентира потребността от изпреварващи дейности, водещи до по-добра готовност и по-малко вреди заради увеличаващите се климатични опасности.
За България 2026 би трябвало да бъде година на стратегическа смяна. Необходими са две основни направления - по-голяма бистрота при вземането на решения и нова законодателна рамка за климатичните политики.
По-долу преглеждаме какво се случи през 2025 година и за какво тези стъпки към този момент не могат да бъдат отлагани.
Климатичната равносметка на 2025 година постанова нов подход
Последният месец на годината неизбежно носи равносметка - само че когато става дума за климата, тя е не просто традиция, а нужда. Днес на практика няма човешка активност, която да не зависи от времето и климата. А проучванията от последните десетилетия, основани на унифицирани инструментални наблюдения, ясно демонстрират ускоряващи се промени в климата, които към този момент се усещат и на световно, и на локално равнище.
Въпреки научната изясненост, в обществото продължава да има разминаване в разбирането дали и по какъв начин би трябвало да се реагира. Поради сложността на климатичната система на Земята - на нашата планета, резултатите от измененията в климата са разнообразни в обособените елементи на света и върху другите човешки действия. Универсални решения няма, само че едно е несъмнено: бездействието е риск, който към този момент не можем да си позволим.
2025 в един взор - към дилемите за България през 2026 г.
На основата на малко резюме на климатичните политики през 2025 година - интернационалните, европейски и национални, - обрисуваме основните дейности, които България би трябвало да предприеме през 2026 година, с цел да се приспособява, да бъде по-добре готова и да понижи рисковете от ускоряващите се климатични промени.
Международен план
Климатичната политика се построява на първо място на интернационално равнище посредством правно обвързващи съглашения: Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменение на климата (РКОНИК, в действие от 1995 г.), Протоколът от Киото (1997-2020 г.) и от 2015 година, което задава рамката за дейности след 2021 година
Тъй като в процеса на разработване и използване на тези съглашения вземат участие близо 200 страни с разнообразни ползи, договарянията напредват постепенно, а действителните резултати постоянно изостават по отношение на темповете на климатичните промени. Това се видя и на последната климатична конференция през ноември - в Бразилия - където още веднъж стана ясно, че световните старания не съумяват в задоволителна степен да компенсират възходящите опасности.
Европейски проект: общи цели, мудни стъпки
През последното десетилетие Европейският съюз (ЕС) развива климатичните си политики като обща рамка за осъществяване на Парижкото съглашение. Основата на тези политики е- правно обвързващ ангажимент Европейски Съюз да реализира климатична индиферентност до 2050 година
Всяка държава-членка би трябвало да способства със своята национална политика за реализиране задачите на европейската. Но процесът на взимане на решения в Европейски Съюз е муден и комплициран: основните решения се договарят в така наречен триалог сред Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз. Различни стопански и политически ползи на 27 държави-членки вършат единодушието мъчно, а използването на признатите решения - неравномерно в обособените страни и райони.
Пример за закъснение е и настоящата социална консултация за новата планувана за приемане в края на 2026 година Междувременно научната основа на документа - (2024) - предизвестява:
" Необходими са незабавни дейности в този момент, с цел да избегнем решения, които няма да работят в бъдещия климат, да избегнем пагубни опасности. "
Затова поражда разумният въпрос: ще може ли Европейски Съюз да работи в точния момент, в случай че основните принадлежности влизат в действие години откакто рискът е разпознат? И по-конкретно, дали е допустимо да се подхващат незабавни дейности, в случай че Рамката бъде призната и работи за целия Европейски Съюз от началото на 2027 година, когато ще са минали най-малко 4-5 години от оценката на риска и тя към този момент ще е остаряла?
България: сред тактики на хартия и действителни действия
Въпреки че България е утвърдила всички интернационалните съглашения за климата и взе участие във вземането на решения за европейските политики, страната към момента няма ясна, по какъв начин да се приспособява към климатичните промени. Данните от наблюдения и научните проучвания демонстрират ясно възходящи опасности, само че методът у нас остава реактивен и фрагментиран - „ работа на парче ", движена главно от външни фактори, без пречупена през националните потребности и особености тактика.
Това води до систематичен проблем: имаме тактики, проекти, отчети - само че липсват практическо осъществяване и измерим прогрес.
Милиарди от въглеродни квоти - пропуснат запас за климатична адаптация
Един съответен образец в удостоверение на горната оценка е обвързван с необятно публикуваното изказване, че високите цени на електрическата енергия у нас се дължат на обвързване да се заплаща за квоти за излъчвания на парникови газове (ПГ). В реалност обвързване да купуват квоти имат единствено огромните източници на такива излъчвания - главно въглищни Топлоелектрическа централа и огромни горивни съоръжения в разнообразни промишлености. Същевременно, България като цяло под националния предел на излъчвания ПГ - те са с към 60% по-ниски по отношение на 1988 година Това даже ѝ разрешава да продава свободни национални квоти, като приходите от тях са обилни.
Данните от обяснителните мемоари към годишните финансови доклади на фонд „ Сигурност на енергийната система " (ФСЕС) демонстрират, че в интервала 2021-2024 година приходите от продажба на квоти за излъчвания варират сред 1.6 и 2.3 милиарда лв. годишно. В множеството години тези доходи образуват над 60% от всички приходи на фонда (Таблица 1).
Година
Приходи от квоти (млн. лева.)
Дял от постъпленията на фонда
2021
1 625.1
61%
2022
2 134.5
34%
2023
2 283.7
61%
2024
1 608.1
63%
Таблица 1: Приходи от продажба на квоти излъчвания на парникови газове в обществени доклади на ФСЕС -. Данните се разгласяват през февруари на идната година.
От таблицата се вижда също, че за четири години приходите от продажба на квоти надвишават 7.6 милиарда лева Това е голям обществен запас с капацитет да бъдат финансирани най-спешните ограничения за акомодация към климатичните промени, в това число предварителна защита на вреди, устойчиви решения в енергетиката и други уязвими браншове. На процедура обаче тези средства не се употребяват стратегически - липсва ясна връзка сред приходите във ФСЕС и постигането на дълготрайни климатични цели на страната.
Законодателни промени: стъпка напред, само че със значими пропуски
През 2025 година България означи значим прогрес с приемането на промени в Закона за ограничение изменението на климата (ЗОИК). В новата редакция за първи път е заложена дълготрайна национална цел: реализиране на климатична индиферентност и нулеви чисти излъчвания до 2050 година, в сходство с Парижкото съглашение и Европейския закон за климата. Това е основен сигнал за посока на националната климатична политика.
Но законът остави два основни детайла отвън обсега си:
липсва междинна цел за 2040 година - понижаване на чистите излъчвания с най-малко 90%, която би осигурила предвидимост и плавна траектория към 2050 г.;
отпадна предлагането за основаване на Национален теоретичен съвет по климата към Министерския съвет, с разширени функционалности за самостоятелна научна експертиза при подготовка, осъществяване и оценка на климатичните политики.
Тези два детайла биха укрепили научната основа на политиките и биха създали процеса надалеч по-прозрачен и резистентен в средно- и дълготраен проект.
Важното през 2026 година за климатичната политика в България
Краткият взор към климатичните политики през 2025 година води до явен извод: климатът се трансформира по-бързо, в сравнение с ние съумяваме да реагираме. Само за последните 20 години на въглероден диоксид в земната атмосфера е повишена с близо 11% - от 377 ppm през 2004 година до съвсем 424 ppm през 2024 година Спрямо прединдустриалната ера нарастването към този момент е към 50%. И това се случва макар десетилетията интернационалните договорености по РКОНИК и две десетилетия действие на Европейска скица за търговия с излъчвания ().
Паралелно с това, на районно и локално равнище претърпяваме все по-чести и по-интензивни рискови прояви на времето като отражение на световните климатични промени. Затова са нужни изпреварващи, систематични дейности, които да покачат нашата готовност и да лимитират вредите за хората и стопанската система.
България в Топ 10 на най-уязвимите от климатични рискови феномени
Как наподобява това в български подтекст? Според отчет за загубите от рискови климатични феномени, през 2022 година България попада в Топ 10 на най-засегнатите страни в света. е от февруари 2025 година на организацията Germanwatch.
Възможно е в идващите години позицията ни в класацията да се промени леко, само че надали значително - уязвимостта на страната остава висока, както и рискът от тежки последици от климатичните промени у нас.
Това прави още по-наложително през 2026 година да се подхващат дейности, разнообразни от досегашните. Необходим е самодеен, систематичен и повсеместен метод, вместо реактивното „ работа на парче ". Важни са и двата вида дейности: „ отгоре-надолу " - ясно използване на интернационалните и европейските договорености, и „ отдолу-нагоре " - начинания и ограничения, които надграждат и допълват напъните на страната, а не чакат само нейното деяние.
Снимка:
Процесите по света и в Европейски Съюз мощно въздействат на протичащото се у нас, само че българските дейности не трябва просто да копират интернационалните и европейските решения. Те би трябвало да отразяват действителните климатични опасности, характерни за България през днешния ден и в близко бъдеще. Вместо постоянно употребяваното опрощение, че „ Брюксел ни го постанова ", е належащо национално виновните институции да поемат по-ясна роля: да бъдат дейни в европейските процеси - в това число в триалога - и да пазят позиции, съобразени с нашите условия. А при несъблюдение на поети задължения и следващи наказания отговорността да е на съответните органи и лица, а не за сметка на държавния бюджет.
Какви са стъпките за ефикасни климатични политики?
Основните на практика стъпки за реализиране на повсеместен метод към работещи политики в региона на климатичните промени са на няколко равнища.
В общополитически проект: Народното събрание да одобри специфичен правилник за гарантиране на бистрота за позициите на България при взимане на решения в другите равнища на ръководство на Европейски Съюз, както и в интернационалните организации, а след това - наложително информиране за поетите задължения с техния резултат в кратко-, средно- и дълготраен проект.
Така ще се приключи практиката да се поемат задължения от името на страната без персонална или институционална отговорност - в това число наказателна - при тяхното несъблюдение. А при възможни решения и наказания против България от страна на европейски институции, няма да се натоварва държавният бюджет.
Необходимо е също правилникът за работа на Народното събрание да подсигурява използването на правилото за целокупност в законодателния развой: да се оферират, разискват и одобряват актове, които вземат решение действителни публични проблеми и предотвратяват бъдещи рецесии (напр. растящата пожароопасност през лятото при липса на предварителна защита през останалите сезони). Това значи завършек на „ законотворчеството на парче ", при което честите промени през преходни и заключителни разпореждания на несвързани закони основават неефективност и постоянно обслужват лобистки ползи.
Нов народен Климатичен акт
По отношение на климатичните политики в България е належащо незабавно да се създаде нов народен Климатичен акт. Той би трябвало да сътвори обща рамка от правила и механизми за всички стопански браншове и да насочи напъните към дейно ръководство на рисковете от неподходящите климатични промени в страната.
Актът би трябвало:
- да регламентира съответни дейности, съобразени със характерните за България климатични опасности, и да служи като явен „ навигатор " в множеството аспекти на климатичната политика. В него би трябвало ясно да се подредят секторните и междусекторните отговорности, тъй че по-ефективно да се ръководят растящите опасности от неподходящите резултати на климатични промени. Сегашният ЗОИК - даже и след последните промени - не обезпечава нужната рамка за това.
- да слага акцент върху предварителната защита, като ползва правилото на предпазливостта: формулиране и финансиране на най-подходящите ограничения за попречване на отрицателните последствия от климатичните промени. Това би трябвало да стъпва върху научно обоснована оценка на рисковете, обновена на всеки 5 години, и върху съвременни способи за ръководство на рецесии, които да заменят досегашните неефективни практики.
Информацията е предварителна защита
Важно е да продължим и да засилим напъните за редовно информиране на обществото. Не единствено за това какви са резултатите от климатичните промени, изключително при рискови прояви на времето, само че и какво можем да създадем. Хората би трябвало да знаят по какъв начин да реагират, какви решения имат, и, тъй че общите дейности да водят до най-хубавия вероятен резултат за всички.
Климатичните опасности към този момент засягат България директно - посредством все по-чести рискови горещини, пожари, наводнения, дефицит на питейна вода от намалелите водни запаси. Затова 2026 би трябвало да бъде година на промяна на метода: от реактивни ограничения към систематична, научно обоснована политика за реагиране на климатичните промени. С нов климатичен акт, бистрота в процеса на взимане на решения и координирани старания на всички равнища ще сме по-подготвени за обвързваните с тези промени провокации и опасности.
Заглавна фотография: Unsplash.com /
В обявата са употребявани материали от:
WMO,
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ