Урал е известен в Русия не само със суровата си

Урал е прочут в Русия освен със суровата си хубост, само че и като исторически промишлен център.

Този самобитен нюанс притегля и съветски художници.

„Прекрасни зелени планини! Когато се усещам печален, унасям се в мислите си в родните зелени планини, стартира да ми се коства, че там небето е по-високо и по-ясно, а хората са толкоз благи, а аз самият ставам по-добър. Да, аз още веднъж ходя по тези планини, изкачвам скалисти стръмнини, слизам в дълбоки дерета, седнал съм дълго време покрай планински извори, вдишвам прелестен планински въздух, изпълнен с аромата на планински билки и цветя, и безпределно чувам какво шепне столетната гора…“ – по този начин съветският публицист Дмитрий Мамин-Сибиряк приказва за родните си планини Урал.

Урал е „килерът“ на Русия, който съхранява големи ресурси от естествени запаси. Почти всички детайли на периодическата таблица могат да бъдат открити тук.

Не е изненадващо, че точно Уралските планини се трансформират в един от индустриалните центрове и най-важната металургична база на страната, където заводите и фабриките порастват като гъби от началото на XVIII век. Местната промишленост изиграва значима роля за това, че Русия излиза като победител от десетки войни и спорове, в които взе участие.

Аполинарий Васнецов. Балада. Урал, 1897 Одески живописен музей/Свободни източници

Аполинарий Васнецов. Езеро в планинска Башкирия. Урал, 1895 Държавен Руски музей/Свободни източници

Владимир Казанцев. На гарата. Зимна заран на Уралската железница, 1891 Свободни източници

Аполинарий Васнецов. Планинско езеро. Урал, 1892 Свободни източници

Алексей Денисов-Уралски. Октомври в Урал Свободни източници

Аполинарий Васнецов. Тайга в Урал. Синята планина, 1891 Третяковска галерия/Свободни източници

Аполинарий Васнецов. Нощ. Урал Свободни източници

Аполинарий Васнецов. Уралски пейзаж, 1930 Нижнетагилски живописен музей на изобразителните изкуства/Свободни източници

Владимир Казанцев. В Урал, 1888 Иркутски регионален живописен музей „В.П.Сукачев“/Свободни източници

Георги Савицки. Довеждане на служащи във фабриката в Урал, 1820 Държавен исторически музей/Sputnik

Аполинарий Васнецов. Уралски пейзаж, 1890-1891 Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Василий Раев. Уралски рандеман, 1837 Музей по антропология и етнография на името „Петър Велики“ (Кунсткамера)

Аполинарий Васнецов. Гора в планината Благодат. Среден Урал, 1890 Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Борис Йохансон. В остарял уралски цех, 1937 Държавна Третяковска галерия/Павел Балабанов/Sputnik

създател:

източник: bg.rbth.com