Д-р Стефан Гайдарски пред Фрог: Управляващи и опозиция се снишиха при избора на Гешев, оставиха президента сам
Управляващи и съпротива се снишиха при избора на Иван Гешев за основен прокурор, оставиха президента самичък. Това сподели пред Фрог нюз Стефан Гайдарски - лекар по право. Ето какво още изясни той за подписания указа на президента за основен прокурор:
Г-н Гайдарски, президентът Румен Радев разгласи, че подписва указа за назначението на Иван Гешев за основен прокурор. Наред с това сподели, че инициира необятен публичен спор за конституционни промени. В каква посока би трябвало да са те, съгласно вас?
Много е амбициозно да се дават оферти. Сегашната Конституция разрешава промени, които не касаят смяната на държавното устройство и които в задоволителна степен биха могли да оправдаят публичните упования. Например във връзка с самата институция Президент. Известно е, че през последните години част от пълномощията на президента бяха орязани. Второ - съгласно мен следва публичен спор по отношение на функционалността на президентското несъгласие.
Какво имате поради?
Струва ми се добре да се намерения президентското несъгласие да се преодолява с квалифицирано болшинство от 2/3-ти. А не както е до момента със 121 гласа. Това би довело до един нов баланс в целия законодателен развой,като имаме поради, че президентът не разполага със законодателна самодейност. Трябва да се даде опция на най-легитимния човек в страната да каже едно „ не “ от най-високо място на законодателни начинания, които не отговорят на публичния интерес. По отношение на смяната на президентското несъгласие ми се коства доста неотложно, навременно и с доста положителни последствия за бъдещето. Нека отново да повторя, че не става дума за Велико национално заседание и нова Конституция, тъй като обществото не е узряло, коства ми се, за подобен акт.
Защо?
Просто би трябвало да съпоставим качеството на последните ни парламенти с това на Велико народно събрание от 91-ва година. Разликата е ясно отчетлива. По отношение на правосъдната промяна, таман президентът е индивидът, който би трябвало да инициира публичен спор с присъединяване на главните фигури в законодателството, представители на съда, прокуратурата, научната общественост. Трябва да се стигне до консенсус във връзка с слабите места. Трябва да се открие огромната пробойна, която води до неналичието на правдивост. Спомняте си, че по време на мандата на президента Росен Плевнелиев, бяха орязани част от неговите пълномощия, като се лиши опцията му за надзор върху част от службите.
А в каква посока би трябвало да са измененията, свързани с процедурата по избора на основен прокурор?
Според мен инициирана от него необятна полемика с присъединяване на всички заинтригувани страни, би могла по съответен метод да отговори на публичните упования.
Оптимист ли сте, че сходна полемика ще докара до действителен резултат и смяна?
Има разлика, когато една полемика е под формата на кръгла маса или някакъв теоретичен конгрес. И напълно друга, когато е инициирана от президента. Смятам, че по този метод се носи напълно различен тип легитимност. Важно е да се чуят другите възгледи и да се търсят съответни промени на Конституцията.
Оптимист ли сте, отново да ви върна на въпроса. Настоявам за него поради обстоятелството, че сред ръководещи и президент има нескрита борба.
Общественото напрежение е налице. Мисля, че нашият президент има задоволително престиж, с цел да потуши това напрежение. Не бива да се потегля с изначалната и типична настройка, че няма нищо да стане, тъй като има противопоставяне. Мисля си, че с ръководещата все още върхушка също може да се реализира консенсус. За множеството значими неща „ дяволът “ е в детайлите и в аргументацията. Т. е. по никакъв метод не оказват помощ послания от сорта на „ повече не може по този начин “, „ не се търпи “ и така нататък, тъй като това си го повтаряме към този момент 30 години. Събран е задоволително опит, има задоволително правосъдна процедура, проблемите са ясни. И таман президентът е индивидът във връзка с една бъдеща оптимизация на процеса.
Чух Румен Радев да показва запаси по отношение на селективността в настройките на Иван Гешев. Неговата функционалност е всички отговорни да бъдат преследвани, а не да се работи по лист. За оптимизъм мъчно може да се приказва. Трябва да се признае за един различен факт -компетентните адвокати с огромна процедура - учени, съдии, юристи, напоследък са се покрили. Няма ги никакви. Явно има някаква причина за това. Но президентът е този, който може да им даде думата. Ако той има даде тази храброст, би могло да се получи нещо заслужено.
Днес при всички случаи главният въпрос ще бъде можеше ли Радев да не подписва указа за Гешев? Или това беше законово състояние?
Това беше законово състояние. В съответният исторически миг всички би трябвало да признаем напъните и заслугата на нашия президент. Той инициира публичен спор, само че за огромно наше страдание не бе подет от жителите. Вие добре помните, че когато първият път не подписа ветото настъпи злокобно безмълвие от всички страни. В един миг господин Радев се оказа самичък. Искам да обърна внимание на парламентарното безмълвие от всички направления - и на ръководещи, и на съпротива. Те по никакъв метод не взеха отношение.
Напротив, останахме с чувството, че всички парламентарни обединения поддържат кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор.
Вижте, доста е любопитна позицията на Българска социалистическа партия. Те от самото начало не споделиха и дума. По всевъзможен метод бягаха от дебата. Имаше добра метафора за техните представители във Висш съдебен съвет, че те не са кучета Лайка изстреляни в космоса. И че в последна сметка, партията, която е номинирала членовете на Висш съдебен съвет, може да изрази позицията си. Парламентарното снишаване и хвърлянето на казуса в полето на президента е извънредно неетично. Не прави чест на парламентарно показаните партии.
Възможно ли е политиците да не желаят да кажат позицията си за Гешев от боязън, поради обстоятелството, че на процедура основният прокурор е с неограничена власт и може да прави каквото си изиска?
Всеки, който има от какво да се опасява, би трябвало да се опасява от всеки основен прокурор, без значение по какъв начин се споделя. Това със страха, съгласно мен, също е нечиста сделка. Проблемът е, че нямаше никакви позиции от парламентарно показаните партии, които обаче елементарно могат да се интерпретира като боязън. Това е печално за политическия живот и цялата ни реалност. В нашия парламент има ръководещи и съпротива. Когато и двете са се снишили по този въпрос, може да се допусна, че това се прави от боязън. Така, че публичната сила би трябвало да се насочи към провеждането на сериозен, законен публичен спор за съдебата промяна. Вероятно знаете, че индивидът от изпълнителната власт, директно виновен за правосъдната промяна е госпожа Екатерина Захариева. Вие чухте и от нея нещо по този въпрос?
Не, изрично.
Значи тук стигаме и до различен въпрос - вицепрезидентът по правосъдната промяна няма отношение и мнение към правосъдната промяна. Какъв знак се дава с мълчанието й към българските жители?! Въпрос с отворен край.
Интервю на Катя Илиева
Г-н Гайдарски, президентът Румен Радев разгласи, че подписва указа за назначението на Иван Гешев за основен прокурор. Наред с това сподели, че инициира необятен публичен спор за конституционни промени. В каква посока би трябвало да са те, съгласно вас?
Много е амбициозно да се дават оферти. Сегашната Конституция разрешава промени, които не касаят смяната на държавното устройство и които в задоволителна степен биха могли да оправдаят публичните упования. Например във връзка с самата институция Президент. Известно е, че през последните години част от пълномощията на президента бяха орязани. Второ - съгласно мен следва публичен спор по отношение на функционалността на президентското несъгласие.
Какво имате поради?
Струва ми се добре да се намерения президентското несъгласие да се преодолява с квалифицирано болшинство от 2/3-ти. А не както е до момента със 121 гласа. Това би довело до един нов баланс в целия законодателен развой,като имаме поради, че президентът не разполага със законодателна самодейност. Трябва да се даде опция на най-легитимния човек в страната да каже едно „ не “ от най-високо място на законодателни начинания, които не отговорят на публичния интерес. По отношение на смяната на президентското несъгласие ми се коства доста неотложно, навременно и с доста положителни последствия за бъдещето. Нека отново да повторя, че не става дума за Велико национално заседание и нова Конституция, тъй като обществото не е узряло, коства ми се, за подобен акт.
Защо?
Просто би трябвало да съпоставим качеството на последните ни парламенти с това на Велико народно събрание от 91-ва година. Разликата е ясно отчетлива. По отношение на правосъдната промяна, таман президентът е индивидът, който би трябвало да инициира публичен спор с присъединяване на главните фигури в законодателството, представители на съда, прокуратурата, научната общественост. Трябва да се стигне до консенсус във връзка с слабите места. Трябва да се открие огромната пробойна, която води до неналичието на правдивост. Спомняте си, че по време на мандата на президента Росен Плевнелиев, бяха орязани част от неговите пълномощия, като се лиши опцията му за надзор върху част от службите.
А в каква посока би трябвало да са измененията, свързани с процедурата по избора на основен прокурор?
Според мен инициирана от него необятна полемика с присъединяване на всички заинтригувани страни, би могла по съответен метод да отговори на публичните упования.
Оптимист ли сте, че сходна полемика ще докара до действителен резултат и смяна?
Има разлика, когато една полемика е под формата на кръгла маса или някакъв теоретичен конгрес. И напълно друга, когато е инициирана от президента. Смятам, че по този метод се носи напълно различен тип легитимност. Важно е да се чуят другите възгледи и да се търсят съответни промени на Конституцията.
Оптимист ли сте, отново да ви върна на въпроса. Настоявам за него поради обстоятелството, че сред ръководещи и президент има нескрита борба.
Общественото напрежение е налице. Мисля, че нашият президент има задоволително престиж, с цел да потуши това напрежение. Не бива да се потегля с изначалната и типична настройка, че няма нищо да стане, тъй като има противопоставяне. Мисля си, че с ръководещата все още върхушка също може да се реализира консенсус. За множеството значими неща „ дяволът “ е в детайлите и в аргументацията. Т. е. по никакъв метод не оказват помощ послания от сорта на „ повече не може по този начин “, „ не се търпи “ и така нататък, тъй като това си го повтаряме към този момент 30 години. Събран е задоволително опит, има задоволително правосъдна процедура, проблемите са ясни. И таман президентът е индивидът във връзка с една бъдеща оптимизация на процеса.
Чух Румен Радев да показва запаси по отношение на селективността в настройките на Иван Гешев. Неговата функционалност е всички отговорни да бъдат преследвани, а не да се работи по лист. За оптимизъм мъчно може да се приказва. Трябва да се признае за един различен факт -компетентните адвокати с огромна процедура - учени, съдии, юристи, напоследък са се покрили. Няма ги никакви. Явно има някаква причина за това. Но президентът е този, който може да им даде думата. Ако той има даде тази храброст, би могло да се получи нещо заслужено.
Днес при всички случаи главният въпрос ще бъде можеше ли Радев да не подписва указа за Гешев? Или това беше законово състояние?
Това беше законово състояние. В съответният исторически миг всички би трябвало да признаем напъните и заслугата на нашия президент. Той инициира публичен спор, само че за огромно наше страдание не бе подет от жителите. Вие добре помните, че когато първият път не подписа ветото настъпи злокобно безмълвие от всички страни. В един миг господин Радев се оказа самичък. Искам да обърна внимание на парламентарното безмълвие от всички направления - и на ръководещи, и на съпротива. Те по никакъв метод не взеха отношение.
Напротив, останахме с чувството, че всички парламентарни обединения поддържат кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор.
Вижте, доста е любопитна позицията на Българска социалистическа партия. Те от самото начало не споделиха и дума. По всевъзможен метод бягаха от дебата. Имаше добра метафора за техните представители във Висш съдебен съвет, че те не са кучета Лайка изстреляни в космоса. И че в последна сметка, партията, която е номинирала членовете на Висш съдебен съвет, може да изрази позицията си. Парламентарното снишаване и хвърлянето на казуса в полето на президента е извънредно неетично. Не прави чест на парламентарно показаните партии.
Възможно ли е политиците да не желаят да кажат позицията си за Гешев от боязън, поради обстоятелството, че на процедура основният прокурор е с неограничена власт и може да прави каквото си изиска?
Всеки, който има от какво да се опасява, би трябвало да се опасява от всеки основен прокурор, без значение по какъв начин се споделя. Това със страха, съгласно мен, също е нечиста сделка. Проблемът е, че нямаше никакви позиции от парламентарно показаните партии, които обаче елементарно могат да се интерпретира като боязън. Това е печално за политическия живот и цялата ни реалност. В нашия парламент има ръководещи и съпротива. Когато и двете са се снишили по този въпрос, може да се допусна, че това се прави от боязън. Така, че публичната сила би трябвало да се насочи към провеждането на сериозен, законен публичен спор за съдебата промяна. Вероятно знаете, че индивидът от изпълнителната власт, директно виновен за правосъдната промяна е госпожа Екатерина Захариева. Вие чухте и от нея нещо по този въпрос?
Не, изрично.
Значи тук стигаме и до различен въпрос - вицепрезидентът по правосъдната промяна няма отношение и мнение към правосъдната промяна. Какъв знак се дава с мълчанието й към българските жители?! Въпрос с отворен край.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ