Решението на ВСС за Георги Чолаков разгневи Съюза на съдиите
Управителният съвет на Съюза на съдиите в България показва тежкото си отвращение от невижданото решение на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) от 12 ноември 2024 година да назначи досегашния ръководител на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков за краткотрайно изпълняващ същата служба и след приключването на периода на пълномощията му.
Това решение погазва както текста на наложителното пояснение, обещано от Конституционния съд в Решение № 4/21.04.2005 година по конституционно дело 11/2004 година, съгласно което избраните в Конституцията мандати на ръководителите на висшите съдилища не следва да се не престават, по този начин и претекстовете на същото решение и мненията по него, които показват значимостта на това висшите правосъдни длъжности да се заемат за стеснен, предвидим период от време. Съгласно посоченото решение противоконституционно се явява всяко законодателно или административно решение, което позволява фактическо продължение на мандата на заемащо длъжността ръководител на Върховния административен съд лице за неустановен интервал от време – до встъпването на идващ титуляр.
Съобразяването с експлицитната конституционна уредба, предвиждаща закрепена дълготрайност на мандата на ръководителите на висшите съдилища и на основния прокурор, и недопустимост на продължение на същия мандат, както и с посоченото решение на Конституционния съд, задължава Висшия правосъден съвет при догадка на приключване на мандата и липса на определен титуляр да дефинира изпълняващ функционалностите всред съдиите и прокурорите, отговарящи на условията за заемане на съответната служба. Във Върховния административен съд правораздават над 100 съдии, всички те имат задоволителен професионален опит, а най-малко няколко имат и управнически качества, с цел да поемат краткотрайно ръководството му. В този смисъл и е изцяло лишено от учредения позоваването на нужда от някакъв „ предпазен механизъм “ посредством непременното избиране на сегашния ръководител на Върховен административен съд за изпълняващ функционалностите и след приключване на периода на мандата му. Подходът на болшинството в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет – да бъде авансово квалифицирано фактическото продължаването на мандата на настоящия ръководител на Върховен административен съд посредством потребление на процедурата, използвана за останалите административни ръководители, съставлява демонстративно и жестоко неуважение на Конституцията.
Безпрецедентното пробутване на практиката за продължение без краен период на титулярството на едни и същи лица на пълномощия за ръководство във висшите органи на правосъдната власт към този момент придобива характерности на непоследователност. За да се резервира конституционния ред, вземането на решения за овластяване на лицата, изпълняващи управнически функционалности на най-върховно равнище следва да се управлява освен от официални причини, а и от откритите конституционни правила за ограничение на властовите пълномощия и предотвратяването на концентрацията им в една персона.
Намираме за належащо да посочим и че решението на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да разпореди на настоящия ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков да продължи да управлява съда и след приключване на мандата му не подхожда и на демонстрираните от него качества досега. Такива образци в досегашния интервал на неговата активност като ръководител на Върховен административен съд и член на Висш съдебен съвет са: невижданото му искане за „ рестартиране “ на състезанието за повишение на съдии в комерсиалните отделения на апелативните съдилища от последния месец, направено след оповестяване на предварителното класиране в него; толерирането на неяснота в работата на Върховния административен съд посредством укриването на данни за точния брой на присъстващите съдии в постройката на същия съд по време на последните избори за членове на Висшия правосъден съвет от съдийската квота и други.
Поради това настояваме Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет да анулира решението си за избор на краткотрайно изпълняващ функционалностите ръководител на Върховния административен съд и да ги разпореди на разположение, друго от досегашния ръководител. Настояваме и същата да съобщи ясно правилата, по които ще реализира кадровите си пълномощия и да уточни на обществото какви ограничения ще одобри, с цел да избегне практиката на безпределно продължаваните мандати на управителни фрагменти в правосъдната власт.
Призоваваме и субектите, които имат пълномощия да сезират Конституционния съд, да изискат пояснение на текстовете от Конституцията, установяващи продължителността на мандатите на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор и възбраната за тяхно повторение, с цел да бъде категорично обяснен въпросът дали е възможно овластяване на титулярите на тези длъжности и отвън техните мандати под формата на определянето им за изпълняващи функционалностите до избор на техни приемници.
И най-после, може би се постанова да създадем един явен исторически паралел. В края на XVIII век Франция се намира в политическа рецесия, което слага кралят в нужда да опрости данъчната система и за пръв път да таксува с налози аристократите. За да има мощ този кралски указ обаче, е трябвало да бъде вписан в регистъра на Парламента на Париж – най-висшият правосъден орган в кралството. Съдиите от този парламент, до един представители на аристокрацията, като се усещат в състояние на власт, отхвърлят да създадат това, с цел да защитят аристократичните си привилегии. Като няма различен избор, кралят привиква през 1789 година за пръв път от над един век Генералните щати – представителният орган във френската политика. Депутатите в тях обаче дотолкоз са омерзени от корупцията на абсолютистката власт, че провокират Френската гражданска война. Последната уверено поставя завършек на цялата власт на аристокрацията, а мнозина от представителите на последната се лишават и от главите си – даже и да са били против решението на съдиите от Парламента на Париж, което е спряло провеждането на кардинална промяна, с цел да резервира откритата официално власт.
Тази преживелица ясно демонстрира, че когато една група хора, базирайки се на в действителност неограничената си власт, с цел да капсулират и поддържат същата със основаване на непробиваеми привилегировани групи, без да вземат поради ползите на правораздаването и смисъла на функционалностите си в държавното ръководство, най-после рискува да бъде лишена от цялата си власт по безреден, само че неминуем метод. Цената на това обаче се заплаща освен от самозабравилата се група, а от цялото общество. І БГНЕС
Това решение погазва както текста на наложителното пояснение, обещано от Конституционния съд в Решение № 4/21.04.2005 година по конституционно дело 11/2004 година, съгласно което избраните в Конституцията мандати на ръководителите на висшите съдилища не следва да се не престават, по този начин и претекстовете на същото решение и мненията по него, които показват значимостта на това висшите правосъдни длъжности да се заемат за стеснен, предвидим период от време. Съгласно посоченото решение противоконституционно се явява всяко законодателно или административно решение, което позволява фактическо продължение на мандата на заемащо длъжността ръководител на Върховния административен съд лице за неустановен интервал от време – до встъпването на идващ титуляр.
Съобразяването с експлицитната конституционна уредба, предвиждаща закрепена дълготрайност на мандата на ръководителите на висшите съдилища и на основния прокурор, и недопустимост на продължение на същия мандат, както и с посоченото решение на Конституционния съд, задължава Висшия правосъден съвет при догадка на приключване на мандата и липса на определен титуляр да дефинира изпълняващ функционалностите всред съдиите и прокурорите, отговарящи на условията за заемане на съответната служба. Във Върховния административен съд правораздават над 100 съдии, всички те имат задоволителен професионален опит, а най-малко няколко имат и управнически качества, с цел да поемат краткотрайно ръководството му. В този смисъл и е изцяло лишено от учредения позоваването на нужда от някакъв „ предпазен механизъм “ посредством непременното избиране на сегашния ръководител на Върховен административен съд за изпълняващ функционалностите и след приключване на периода на мандата му. Подходът на болшинството в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет – да бъде авансово квалифицирано фактическото продължаването на мандата на настоящия ръководител на Върховен административен съд посредством потребление на процедурата, използвана за останалите административни ръководители, съставлява демонстративно и жестоко неуважение на Конституцията.
Безпрецедентното пробутване на практиката за продължение без краен период на титулярството на едни и същи лица на пълномощия за ръководство във висшите органи на правосъдната власт към този момент придобива характерности на непоследователност. За да се резервира конституционния ред, вземането на решения за овластяване на лицата, изпълняващи управнически функционалности на най-върховно равнище следва да се управлява освен от официални причини, а и от откритите конституционни правила за ограничение на властовите пълномощия и предотвратяването на концентрацията им в една персона.
Намираме за належащо да посочим и че решението на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да разпореди на настоящия ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков да продължи да управлява съда и след приключване на мандата му не подхожда и на демонстрираните от него качества досега. Такива образци в досегашния интервал на неговата активност като ръководител на Върховен административен съд и член на Висш съдебен съвет са: невижданото му искане за „ рестартиране “ на състезанието за повишение на съдии в комерсиалните отделения на апелативните съдилища от последния месец, направено след оповестяване на предварителното класиране в него; толерирането на неяснота в работата на Върховния административен съд посредством укриването на данни за точния брой на присъстващите съдии в постройката на същия съд по време на последните избори за членове на Висшия правосъден съвет от съдийската квота и други.
Поради това настояваме Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет да анулира решението си за избор на краткотрайно изпълняващ функционалностите ръководител на Върховния административен съд и да ги разпореди на разположение, друго от досегашния ръководител. Настояваме и същата да съобщи ясно правилата, по които ще реализира кадровите си пълномощия и да уточни на обществото какви ограничения ще одобри, с цел да избегне практиката на безпределно продължаваните мандати на управителни фрагменти в правосъдната власт.
Призоваваме и субектите, които имат пълномощия да сезират Конституционния съд, да изискат пояснение на текстовете от Конституцията, установяващи продължителността на мандатите на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор и възбраната за тяхно повторение, с цел да бъде категорично обяснен въпросът дали е възможно овластяване на титулярите на тези длъжности и отвън техните мандати под формата на определянето им за изпълняващи функционалностите до избор на техни приемници.
И най-после, може би се постанова да създадем един явен исторически паралел. В края на XVIII век Франция се намира в политическа рецесия, което слага кралят в нужда да опрости данъчната система и за пръв път да таксува с налози аристократите. За да има мощ този кралски указ обаче, е трябвало да бъде вписан в регистъра на Парламента на Париж – най-висшият правосъден орган в кралството. Съдиите от този парламент, до един представители на аристокрацията, като се усещат в състояние на власт, отхвърлят да създадат това, с цел да защитят аристократичните си привилегии. Като няма различен избор, кралят привиква през 1789 година за пръв път от над един век Генералните щати – представителният орган във френската политика. Депутатите в тях обаче дотолкоз са омерзени от корупцията на абсолютистката власт, че провокират Френската гражданска война. Последната уверено поставя завършек на цялата власт на аристокрацията, а мнозина от представителите на последната се лишават и от главите си – даже и да са били против решението на съдиите от Парламента на Париж, което е спряло провеждането на кардинална промяна, с цел да резервира откритата официално власт.
Тази преживелица ясно демонстрира, че когато една група хора, базирайки се на в действителност неограничената си власт, с цел да капсулират и поддържат същата със основаване на непробиваеми привилегировани групи, без да вземат поради ползите на правораздаването и смисъла на функционалностите си в държавното ръководство, най-после рискува да бъде лишена от цялата си власт по безреден, само че неминуем метод. Цената на това обаче се заплаща освен от самозабравилата се група, а от цялото общество. І БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ