Защо мъжете се нуждаят от два пъти повече упражнения от жените, за да намалят риска от сърдечни заболявания
Упражненията са като лекарство за сърцето – и както при всяко лекарство, би трябвало да бъде в вярната „ доза “, с цел да бъде дейно. Но скорошно проучване допуска, че тази доза не е идентична за всички. Изследователите открили, че мъжете би трябвало да вършат почти два пъти повече извършения спрямо дамите, с цел да понижат болести в същата степен.
В проучването взели участие над 85 000 възрастни от Обединеното кралство на възраст 37–73 години, които носили акселерометър (устройство, което мери придвижването и равнищата на активност) на китката си в продължение на седем дни. След това били проследявани съвсем осем години.
Резултатите са впечатляващи.
Жените, които правили към четири часа умерена до интензивна физическа интензивност седмично – да вземем за пример бързо вървене, джогинг, колоездене или танци, които форсират дишането и пулса – имали към 30% по-нисък риск от коронарна болест на сърцето. Мъжете трябвало да вършат почти девет часа от същата интензивност, с цел да реализиран сходно понижение на риска.
Това важи и за хората, които към този момент живеят със сърдечно заболяване. Жените с диагноза коронарна болест на сърцето трябвало да правят към 51 минути физическа интензивност седмично, с цел да понижат риска си от гибел от каквато и да е причина с 30% – до момента в който мъжете се нуждаели от към 85 минути извършения.
Макар тези открития да звучат изненадващо, те удостоверяват нещо, което експертите по спортни науки подозират от години. Има и ясна биологична причина, която отчасти изяснява за какво дамите и мъжете получават разнообразни резултати от физическата интензивност.
Биологични разлики
Жените нормално имат по-високи равнища на естроген от мъжете. Този хормон оказва значим резултат върху реакцията на тялото към извършения.
Естрогенът може да помогне на тялото да изгаря повече мазнини като гориво по време на тренировки за устойчивост и оказва помощ за поддържане на здрави кръвоносни съдове – частично посредством подкрепяне на митохондриите (малките „ електроцентрали “ в клетките, които създават енергия).
Жените имат и повече постепенно съкращаващи се мускулни нишки, които са издръжливи и ефикасни. Тези мускули са подобаващи за продължителна, умерена физическа интензивност – тъкмо тази, която предлагат множеството здравни насоки.
Затова разликата в „ нужните минути “, с цел да се реализиран сходни изгоди за сърцето, не е толкоз шокираща.
Понеже в проучването е измервана действителна интензивност посредством устройство, а не посредством мемоари на участниците, данните за физическата интензивност са по-точни.
Изследването демонстрира и това, че повече общо седмично придвижване е обвързвано с по-нисък риск от коронарна болест на сърцето и при дамите, и при мъжете. Всеки печели от повече придвижване – разликата е единствено в това какъв брой минути водят до еднообразно понижение на риска.
Важно е да се подчертае, че проучването не твърди, че дамите би трябвало да спортуват по-малко, нито че мъжете не могат да реализират същите резултати. То единствено демонстрира, че на мъжете може да им е нужно повече седмично придвижване.
Има и ограничавания. Активността е измервана единствено за една седмица, а участниците са проследявани осем години по-късно. Освен това, защото проучването е наблюдателно, фактори като менопауза (когато равнищата на естроген внезапно спадат) или хормонозаместителна терапия не са регистрирани.
Участниците в UK Biobank нормално са по-здрави от междинното население, което може да ограничи това до каква степен резултатите важат за всички.
Препоръки за физическа интензивност
Настоящите насоки на Световната здравна организация, Американската сърдечна асоциация и NHS не вършат разлика сред половете. Но това ново проучване слага въпрос дали тези рекомендации са еднообразно използвани за всички.
Десетилетия наред множеството проучвания са правени главно върху мъже и резултатите са се приемали като годни и за дамите. С навлизането на по-точни измервания виждаме, че дамите и мъжете може да получават разнообразни изгоди от еднакъв размер извършения.
Това е значимо, тъй като дамите и мъжете претърпяват сърдечните болести по друг метод – от признаците до изходите от заболяването. Ако и нужният размер интензивност се разграничава, рекомендациите би трябвало да го отразяват, въпреки и по елементарен и удобен метод.
Това не значи да се споделя на дамите да спортуват по-малко. Базовата рекомендация от 150 минути седмично остава потребна – и доста хора към момента не я доближават. Но дамите, които покриват този най-малко, може да получават повече изгоди за сърцето от мъжете. Това е добър тласък за тези, които мъчно намират време за по-дълги тренировки.
За мъжете посланието не е „ удвоете времето във фитнеса “, а да продължат да усилват интензивността си по метод, който се вписва в всекидневието им.
И мъжете, и дамите се възползват доста от постоянно придвижване – това не е под въпрос. Но би трябвало да се вземат поради биологичните разлики, които въздействат на резултата от упражненията.
Програмите за сърдечна рехабилитация постоянно задават идентични цели за мъже и дами. Това проучване допуска, че може би би трябвало да се обмисли по-персонализиран метод.
До тогава главното обръщение е: движете се повече, седете по-малко. Стремете се към най-малко 150 минути извършения седмично. Ако можете – повече е още по-добре.
Четете още: Има ли „ съвършено “ време за разходка след щедро хранене?




