Гризенето на нокти при децата
Упорит и необятно публикуван табиет измежду най-малко половината от децата. При младежите този % спада, само че остава факт при значително възрастни. Независимо от годините, в основата на онихофагията стоят едни и същи аргументи.
Най-често това са стресът, паниката, вътрешното напрежение и неудовлетворението, които са отражение на спорове сред личността и заобикалящата го среда. В детска възраст мотивите изобилстват, само че парадоксално от време на време остават незабележими за възрастните. Тръгването на детска градина, внезапното обособяване от майката, напрежение сред родителите, травматичен случай, злополука или даже един заплашителен филм биха могли да бъдат причина детето да стартира да си гризе ноктите. Ако в къщи високият звук е нормалната среда, то детето може да одобри това като опасността пред интегритета на фамилията, което от своя страна схваща като директна персонална заплаха. Понякога просто му липсва внимание и това е постоянно срещан проблем в днешния забързан свят. Тогава бързо се научава да го притегля с този си табиет.
Гризането на ноктите може да бъде реплика. Това е методът на децата да усвояват и то не наложително умения с позитивен знак. Ако някой от родителите има този табиет, той от една страна е модел за подражателство, а от друга това сочи негов личен проблем, който самичък има потребност от решение. Разбира се, има и една напълно банална причина, близка до неналичието на задоволително внимание – скуката. Дете, което пораства единствено, не получава задоволително интензивна грижа или такава, която да подхожда на темперамента му, ползите и настройките му, също е в положение да стартира да го прави. Гризането на ноктите се схваща от някои психолози като тип самонараняване. Децата могат да го вършат, наказвайки себе си, когато тяхното образование се базира на строгото наказване, прекомерно сурови ограничения, недобре подбрани пояснения, обиди или закани. Всичко това може да рефлектира в толкоз резистентен табиет, че да продължи с години и даже десетилетия. Накрая измежду аргументите се загатва неналичието на силиций в организма. Той е нужен изключително на децата като детайл, който подкрепя усвояването на калций.
Как да помогнем на детето да изкорени този табиет?
Един дребен % родители споделят, че децата им са се преборили единствено след един спокоен диалог и подобаващи пояснения. Да разкажеш какъв брой добре наподобява маникюрът на мама и че това не е тъй като си е гризала ноктите или, че такива красиви ръце ще има всеки, който се откаже от навика, от време на време прави работа. За страдание рядко е задоволително. Още повече, че на 2-3 годишни деца е мъчно да бъде обяснено по метод, който да ги стимулира задоволително, тъй като изисква известно равнище на самоконтрол. Родителите могат да следят детето и да му вършат забележки всякога, когато посегне към устата си и това може да го откаже най-малко за известно време, само че в съзнанието му се загнездва концепцията, че това е метод да прикове вниманието към себе си. Ако това е главният претекст, то по този начин кръгът се затваря.
В общия случай, изкореняването на напрежението и дразнителите не е резултат от еднократно деяние. Затова е добре да се вгледаме по-дълбоко в живота на детето, фамилията и средата му отвън него. Важно е да го създадем от негова позиция. Децата мъчно формулират дълбоките си потребности и по тази причина те постоянно излизат на повърхността под формата на сходни признаци.
Родителите не би трябвало да подминават всичко това с лека ръка, тъй като то е сигнал за бездънен проблем. Дали детето не е подложено на жестоко отношение, дали ние самите му осигуряваме приятна среда, дали фамилията и споровете, които на пръв взор не го засягат, в действителност не му въздействат прекомерно пагубно. Щом гризането на ноктите е автоматизиран отговор на неприемлива среда, какво да променим в нея.
Млада майка споделя, че нейният личен проблем, почнал още в детството, е отшумял в тийнейджърските години с развода на родителите и. В различен случай, когато някой (или и двамата) родители са подложени на стрес, това се предава на децата редом с навика. Майка на две деца, които отглежда сама, споделя по какъв начин напрежението и „ избива ” в гризане на ноктите, което от дълго време не е правила. Малкото и дете също стартира да го прави.
Консултация с психолог е доста удачно решение. Там споделяме проблемите си без да бъдем съдени и сме в положение под деликатното му управление да стигнем до корена на нещата. Някои експерти поучават да се отдели едно особено време от деня за гризане на ноктите. Това от една страна освобождава човек от чувството, че е нарушител, от друга побира навика в избрани граници и в действителност го трансформира в занятие, което след това елементарно можем да изоставим.
Често родителите прибягват до чисто механични решения, които от време на време дават резултат, само че постоянно имат и противоположен резултат. Намазване с лютиви или горчиви препарати да вземем за пример. Това убеждава детето, че прави нещо доста неправилно и е наказвано по този метод. Умереността в отпора на този табиет също е значима. Не би трябвало да е прекомерно натрапчива, с цел да не стресира детето в допълнение. Продават се специфични препарати – лакове, които също са ефикасни в някои случаи. Наред с всичко друго можете да режете ноктите на детето по-плътно, с цел да няма какво да гризе. Поддържането на хубав маникюр е различен метод да се възпре разрушаването му, наред със залепянето на специфични стикери. Поставянето на шини на зъбите, които пречат на отхапването може да се трансформира в спънка и за към месец да се откаже от навика. Метални ръкавици са друго откритие, което обаче евентуално основава много дискомфорт.
Промяна в храненето на децата също може да даде резултат, в случай че повода е в дефицита на силиций. Силицият е доста публикуван детайл на Земята и можем да го открием в храни като камбите, зелените маслини, пълнозърнестите артикули и зелените зеленчуци. Бамбукът, соята и кафявият ориз също са потребни храни при дефицит на този микроелемент.
И най-после, в случай че въпреки всичко се изправите пред подобен проблем, то първо поговорете с детето си. То надали може да назове ясно своите дълбоки потребности и паники, само че в случай че „ слушате сред редовете ”, ще разберете от кое място да започнете.
Най-често това са стресът, паниката, вътрешното напрежение и неудовлетворението, които са отражение на спорове сред личността и заобикалящата го среда. В детска възраст мотивите изобилстват, само че парадоксално от време на време остават незабележими за възрастните. Тръгването на детска градина, внезапното обособяване от майката, напрежение сред родителите, травматичен случай, злополука или даже един заплашителен филм биха могли да бъдат причина детето да стартира да си гризе ноктите. Ако в къщи високият звук е нормалната среда, то детето може да одобри това като опасността пред интегритета на фамилията, което от своя страна схваща като директна персонална заплаха. Понякога просто му липсва внимание и това е постоянно срещан проблем в днешния забързан свят. Тогава бързо се научава да го притегля с този си табиет.
Гризането на ноктите може да бъде реплика. Това е методът на децата да усвояват и то не наложително умения с позитивен знак. Ако някой от родителите има този табиет, той от една страна е модел за подражателство, а от друга това сочи негов личен проблем, който самичък има потребност от решение. Разбира се, има и една напълно банална причина, близка до неналичието на задоволително внимание – скуката. Дете, което пораства единствено, не получава задоволително интензивна грижа или такава, която да подхожда на темперамента му, ползите и настройките му, също е в положение да стартира да го прави. Гризането на ноктите се схваща от някои психолози като тип самонараняване. Децата могат да го вършат, наказвайки себе си, когато тяхното образование се базира на строгото наказване, прекомерно сурови ограничения, недобре подбрани пояснения, обиди или закани. Всичко това може да рефлектира в толкоз резистентен табиет, че да продължи с години и даже десетилетия. Накрая измежду аргументите се загатва неналичието на силиций в организма. Той е нужен изключително на децата като детайл, който подкрепя усвояването на калций.
Как да помогнем на детето да изкорени този табиет?
Един дребен % родители споделят, че децата им са се преборили единствено след един спокоен диалог и подобаващи пояснения. Да разкажеш какъв брой добре наподобява маникюрът на мама и че това не е тъй като си е гризала ноктите или, че такива красиви ръце ще има всеки, който се откаже от навика, от време на време прави работа. За страдание рядко е задоволително. Още повече, че на 2-3 годишни деца е мъчно да бъде обяснено по метод, който да ги стимулира задоволително, тъй като изисква известно равнище на самоконтрол. Родителите могат да следят детето и да му вършат забележки всякога, когато посегне към устата си и това може да го откаже най-малко за известно време, само че в съзнанието му се загнездва концепцията, че това е метод да прикове вниманието към себе си. Ако това е главният претекст, то по този начин кръгът се затваря.
В общия случай, изкореняването на напрежението и дразнителите не е резултат от еднократно деяние. Затова е добре да се вгледаме по-дълбоко в живота на детето, фамилията и средата му отвън него. Важно е да го създадем от негова позиция. Децата мъчно формулират дълбоките си потребности и по тази причина те постоянно излизат на повърхността под формата на сходни признаци.
Родителите не би трябвало да подминават всичко това с лека ръка, тъй като то е сигнал за бездънен проблем. Дали детето не е подложено на жестоко отношение, дали ние самите му осигуряваме приятна среда, дали фамилията и споровете, които на пръв взор не го засягат, в действителност не му въздействат прекомерно пагубно. Щом гризането на ноктите е автоматизиран отговор на неприемлива среда, какво да променим в нея.
Млада майка споделя, че нейният личен проблем, почнал още в детството, е отшумял в тийнейджърските години с развода на родителите и. В различен случай, когато някой (или и двамата) родители са подложени на стрес, това се предава на децата редом с навика. Майка на две деца, които отглежда сама, споделя по какъв начин напрежението и „ избива ” в гризане на ноктите, което от дълго време не е правила. Малкото и дете също стартира да го прави.
Консултация с психолог е доста удачно решение. Там споделяме проблемите си без да бъдем съдени и сме в положение под деликатното му управление да стигнем до корена на нещата. Някои експерти поучават да се отдели едно особено време от деня за гризане на ноктите. Това от една страна освобождава човек от чувството, че е нарушител, от друга побира навика в избрани граници и в действителност го трансформира в занятие, което след това елементарно можем да изоставим.
Често родителите прибягват до чисто механични решения, които от време на време дават резултат, само че постоянно имат и противоположен резултат. Намазване с лютиви или горчиви препарати да вземем за пример. Това убеждава детето, че прави нещо доста неправилно и е наказвано по този метод. Умереността в отпора на този табиет също е значима. Не би трябвало да е прекомерно натрапчива, с цел да не стресира детето в допълнение. Продават се специфични препарати – лакове, които също са ефикасни в някои случаи. Наред с всичко друго можете да режете ноктите на детето по-плътно, с цел да няма какво да гризе. Поддържането на хубав маникюр е различен метод да се възпре разрушаването му, наред със залепянето на специфични стикери. Поставянето на шини на зъбите, които пречат на отхапването може да се трансформира в спънка и за към месец да се откаже от навика. Метални ръкавици са друго откритие, което обаче евентуално основава много дискомфорт.
Промяна в храненето на децата също може да даде резултат, в случай че повода е в дефицита на силиций. Силицият е доста публикуван детайл на Земята и можем да го открием в храни като камбите, зелените маслини, пълнозърнестите артикули и зелените зеленчуци. Бамбукът, соята и кафявият ориз също са потребни храни при дефицит на този микроелемент.
И най-после, в случай че въпреки всичко се изправите пред подобен проблем, то първо поговорете с детето си. То надали може да назове ясно своите дълбоки потребности и паники, само че в случай че „ слушате сред редовете ”, ще разберете от кое място да започнете.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ