Уолдън, или Живот в гората“ излиза през 1854 и се

„ Уолдън, или Живот в гората “ излиза през 1854 и се радва на извънредно добър банкет. Когато се отдръпва на езерото Уолдън в елементарна барака, която самичък си е построил, американският мъдрец Хенри Дейвид Торо слага началото на един автентичен опит. Идеята му е, че животът ни е излишно комплициран от излишествата и условностите на цивилизацията. Простият живот покрай природата връща индивида към изконните му полезности, до същинската му същина. Творбата му „ Уолдън “, от която ви представяме определена част, е самобитен дневник на този завладяващ житейски опит, траял 2 години, 2 месеца и 2 дни. Целта му е да покаже на дело, че човек може да бъде създател на своя живот, да го опрости до самата му същина и да му придаде личен смисъл.

Кралете и кралиците, които  единствено по един път обличат някоя дреха, въпреки да е особено направена от придворните шивачи, не познават удоволствието да носиш комфортна дреха по размер. Те по нищо не се разграничават от дървените стойки, на които се окачват новите облекла.

Ден след ден, облеклата ни от ден на ден се приспособяват към нас, белязани от нрава на своя собственик, додето накрай с тях не ни се разделя съвсем толкоз, колкото и с телата, та също прибягваме до грижи и здравна помощ за възобновяване им.

Досега никой не е паднал в очите ми, задето е имал кръпка на дрехата си; уверен съм обаче, че у множеството хора стремежът към елегантни или най-малко чисти и здрави облекла надвива над устрема към чиста съвест. А в действителност неизкърпените облекла не издават никакъв различен грях с изключение на небрежност.

Понякога предизвиквам познатите си с въпроси като тоя: „ Бихте ли обули панталон с кръпка или два шева над коляното? “ Повечето възкликват така, като че ли това би провалило бъдещето им. По-лесно биха докуцали до града със строшен крайник, в сравнение с да се приберат със разкъсан панталон. Станала ли е акцидент с краката на джентълмена, това може да се поправи; в случай че обаче сходна акцидент е сполетяла крачолите на панталона му – вяра няма – тъй като той се преценява не с достойното за почитание, а с уважаваното от обществото.

Познаваме напълно малко хора и прекалено много панталони. Облечете някое чучело в костюма си, застанете гол до него и ще видите, че множеството хора ще стартират да поздравяват плашилото.

Неотдавна минавах около една равнища и като видях шапка и палто, окачени на кол, незабавно разпознах притежателя й. Само дето беше по-очукан от градушките спрямо последния път, когато се видяхме.

Разказвали са ми за едно куче, което лаело по всеки чужд, доближил облечен къщата на господаря си, само че елементарно притихвало, в случай че крадецът бил гол.

Интересно дали хората ще съумяват да съблюдават публичната подчиненост, в случай че им бъдат отнети облеклата. А вие ще съумеете ли да определите освен това изискване кои от група цивилизовани люде принадлежат към висшата класа?

Веднъж открие ли призванието си, човек няма потребност от нов костюм, с цел да му се отдаде – остарелият, потопен кой знае от кой момент в таванския прахуляк, ще му свърши добра работа. Износените обувки ще служат на героя по-дълго, в сравнение с прислужникът му – в случай че героите въобще имат прислужници, - а още по-стародавни от обувките са босите нозе, които също могат да му бъдат от изгода.

Само тия, които вървят по балове и вземат участие в законодателни комисии, имат потребност от доста костюми – да ги сменят толкоз постоянно, колкото пъти се трансформира индивидът в тях.

Моят съвет е да стоите по-далеч от ония каузи, които изискват ново палто наместо нов човек. Не е ли нов индивидът, по какъв начин ще му прилегне новото палто? Ако се впускате в ново начинание, пробвайте със старите облекла.

Може би не би трябвало да си купуваме ново палто, колкото и протрито и мръсно да е остарялото, додето не сме направили нещо такова, че да се почувстваме нови хора: тогава в остарялото палто ще бъдем като ново вино в остарели мехове.

При нас, както и при птиците, промяната на перушината би трябвало да бележи прелом в живота. В интервала на линеенето гмурецът отлита към уединени места. Змията съблича остарялата си кожа, а гъсеницата –топлата си шуба. Така и при нас облеклата не са нищо повече от бренна обвивка. Не го ли разберем, трансформираме се в нещо, което не сме, и в последна сметка неизбежно падаме и в своите, и в хорските очи.

Поискам ли да си поръчам избран модел дреха, шивачката пренебрежително ми отвръща: „ Това към този момент не се носи! “, без да прецизира от кого не се носи, като че ли цитира някакъв престиж, неопределен като самата Съдба, и много се озорвам додето получа каквото искам, просто тъй като тя не може да повярва, че приказвам съществено и в действителност съм толкоз необмислен. Чуя ли тия загадъчни слова, постоянно пропадам в размисъл, повтаряйки си всяко едно поотделно, нека схвана до каква степен безличното „ не “ се е свързало с моето  „ Аз “ и до каква степен авторитетно може да се намесва в неща, които директно ме засягат; най-после ме обзема предпочитание да отвърна по същия мистериозен метод: „ Вярно, че до неотдавна не се носеше, само че към този момент се носи. “

Какъв е смисълът шивачката да ми взема мярка, откакто не мери характера ми, а единствено широчината на раменете ми, като че ли са окачалка за облекла? Вместо да боготворим Грациите и Парките, ние боготворим Модата. С безгранична авторитетност тя преде, тъче и крои.

Ако основната маймуна в Париж си нахлупи пътническа шапка, всички американски маймуни ще я последват начаса. Понякога изгубвам вяра да срещна най-малко малко елементарност и честност у хората. Те първо би трябвало да минат през мощна преса, която да изстиска старите им разбирания, тъй че дълго да не могат да се опомнят; само че даже и тогава в нечия глава ще се развие личинка, излюпила се от неизвестно по какъв начин попаднало яйце – тия яйца и огън не ги гори, - и всички старания ще отидат на вятъра. Все отново да не забравяме, че египетската пшеница е достигнала до нас с помощта на мумиите.

Всяка дреха, взета настрана от индивида е жалка и нелепа. Само сериозните очи, гледащи от нея, и чистият живот, протичащ в нея, карат присмеха да замлъкне и освещават одеждите на един народ. Ако Арлекин се превива от стомашни болки, костюмът му също ще би трябвало да изрази положението му. Но в случай че боец е изумен от граната, дрипите му получават достолепието на пурпурни одежди.

Детинските и дивашките пристрастия на мъже и дами към все нови и нови модели облекла принуждават значително хора да въртят и превърта т калейдоскопите, додето открият десените и кройките, които ще бъдат на мода. Производителите знаят, че това са единствено прищевки. От два десена, различаващи се само по цвета на някоя и друга нишка, единият може да се разпродаде начаса, а другият да находища по рафтовете и на идващия сезон внезапно да се окаже най-модният.

На тоя декор татуировките напълно не наподобяват така отвратителни, както се твърди. Те не са демонстрация на безчовечие просто тъй като проникват надълбоко в кожата и не могат да бъдат променяни.

Снимка: Benjamin D. Maxham active 1848 - 1858 - National Portrait Gallery, Washington ~ en.wikipedia.org