Университетската Ботаническа градина в Балчик е едно уникално бижу на

Университетската Ботаническа градина в Балчик е едно неповторимо украшение на Северното Черноморие. Простира на повърхност от 194 дка, като огромна част от територията ѝ е със статут на предпазена околност по Закона на предпазените територии. В границите на предпазената околност експерти и фенове могат да следят естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на района. Ботаническата градина е включена в 100-те национални туристически обекта. В територията на Университетска Ботаническата градина влиза и Арихитектурно-парков комплекс „ Двореца “, обхващащ сградния фонд и парковата част на някогашната лятна резиденция на румънската кралица Мария при започване на 20 век. По протежението на морския бряг, на терен с огромна денивелация са обособени тераси – градини, свързани между тях със стръмни стълби, зелени тунели и арки.

През 1955 година теренът на парка е възложен на Софийския Университет за основаване на Ботаническа градина, която се построява под управлението на акад. проф. Даки Йорданов. Постепенно обектът трансформира своята функционалност и от парк с представителни функционалности се трансформира в Ботаническа градина – институция с научни и просветителни функционалности и отворена за необятен публичен достъп. Ботаническата градина е профилирана в развиването на сбирки от тропични и субтропични екзоти, както и други неповторими растения. Известна е с сбирката си от едрозамерни кактуси и сукуленти, експонирани навън през топлите месеци на повърхност от към 1 дка. През 2012 година отвори порти Постоянна експозиция кактуси и сукуленти, и по този начин феновете на тези бодливи екзоти могат да се насладят на цветовете и хубостта им целогодишно. Атракция е и градината със зимоусточиви кактуси.

Интерес за експерти и туристи съставляват и сполучливо интродуцираните в градината екзотични типове като каучуково, бонбонено, книжно дърво, антично гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия, лирово дърво и други В парниците на градината зреят лимони с величина на хандбална топка, както и доста други екзотични плодове като банани, папая и други Емблематично е килимното зацветяване в Божествената градина и красиво завършените партери и кътове на градината, в които са показани едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, предпазени и редки типове, лиани, цъфтящи и вечнозелени шубраци. В тази неповторима градина се отглеждат над 4 600 растителни типа.

Освен хубав ъгъл на България Университетската ботаническа градина в Балчик е място за изследователска и научна активност, студентски практики, начинания, свързани с екологичното обучение и изкуството. Градината е избавителен център на редки и застрашени типове по Вашингтонската спогодба. Тя е член на Световния съвет на ботаническите граднии BGCI, Европейския консорциум на ботаническите градини, Образователната мрежа за екологично обучение в ботаническите градини (EBGEN). Участва със своите сбирки в обмена на семена Index Seminum с ботанически градини от целия свят.

Ботаническата градина е основана преди шест десетилетия от родения в Омуртаг учен проф. доктор Даки Йорданов. Той е едно от огромните имена в историята на българската ботаника и биология. Дълги години е отпред на родната ботаническа просвета и нейн знак. Даки Йорданов е роден на 1.09.1893 година в гр. Омуртаг, в многолюдно и оскъдно семейство. Но все пак трудът, честността и справедливостта са основните човешки добродетели, с които израстват децата на Йордан Вичев и които те резервират за цялостен живот.

Трудно протичат ученическите години на Даки Йорданов. През 1907 година той се записва в шуменското двугодишно земеделско учебно заведение, в което става любим на учителите. През 1909 година приключва с отличен и въпросът „ Сега на къде? ” още веднъж застава пред него, все така сложен и неразгадаем, както преди. Полученото обучение не го задоволява и желанието му да продължи да се учи в този момент е още по-силно и непреодолимо. Подпомогнат от брат си Вичо Йорданов приключва Шуменската гимназия и същата година се записва за студент по естествена история в Софийския университет. Желанието му да следва се сбъдва, занятията в кабинетите и аудитариите го увличат. За страдание скоро е заставен да прекъсне учението си, защото България влиза в пламналата към този момент Първа международна война и той е свикан в армията. Така той губи три години от своето следване, само че мисълта, че би трябвало непременно да приключи висшето си обучение, не му дава мира. През 1919 година Даки Йорданов още веднъж е студент в Софийския университет, а през 1921 година се дипломира като пази семинарна работа на тематика „ Флората в Омуртагската околия ”. 1922 до 1973 година е интервал на дълга пеподавателска кариера в Софийския университет. Едновременно с това той се занимава и с научноизследователска активност. Автор е на повече от 120 научни труда. Работи в разнообразни области на ботаниката. За 15 години се раждат над 30 научни публикации и студии, които са скъп принос в опознаването на българската флора. Той изследва и растителността в Гърция и Албания.

В знак на благодарност и почитание към флористичното дело на Даки Йорданов на негово име са наречени над 10 нови за науката растения. След 1962 година, към този момент в понапреднала възраст, той още веднъж се отдава на дейна изследователска активност – управлява колектив и самичък взе участие в създаването на капиталния труд ”Флора на България ”. Цялото му творчество е плод на забележително усърдие и въодушевена обич към ботаниката, на изстрадан и почтено изпълнен дълг към науката. Статиите на Даки Йорданов съдържат детайли на геоботаниката, фитогеографията и екологията. Той е един от създателите на груповия труд „ Растителност на ливадите и пасищата в България ”. Академик Даки Йорданов работи и в региона на палеоботаниката. Негова заслуга е основаването на секция „ Палеоботаника ” в Института по ботаника към Българска академия на науките.

Той написа и научно-популярна публикация за ролята на насекомите и други животни при разспространението на гъбите. Работи и по проблеми, които имат непосредствена устременост към практиката. Такава е студията му „ По въпроса за опциите и изгодата за развъждане на някои субтропични и южни културни растения в България ”. Като изхожда от естествените екологични условия и биологията на някои субтропични и южни растения /кафе, чай, черен пипер, дафиново дърво и др./ той стига до извода, че всеобщото им развъждане у нас е стопански неизгодно. Подробен темперамент има и публикацията „ Биологични особености на дървесните и храстови типове, които могат да се употребяват при озеленяването на градове и покрайнините им ”. Акад.Даки Йорданов показва българската ботаника на доста интернационалните конгреси, симпозиуми и други Участва в международния ботанически конгрес в Париж /1954 г./, в Монреал /1959 г./, Петербург /1976г./.

Много сили и сила влага и в построяването на Националната ботаническа градина край Драгалевци. Неразделна част от научноизследователската работа на акад. Даки Йорданов е неговата непрекъсната грижа по подготовката и управлението на млади научни фрагменти. И до през днешния ден ние не забравяме неговия завет: „ Основното е да обикнеш определеното от теб и да го следваш праволинейно, да гориш с него, даже в случай че би трябвало да изгориш, само че да живееш със съзнанието, че би трябвало да бъдеш потребен ”.

Инфо: Учители