На Запада ще се наложи да се включи пряко в Украйна
Унищожава ли войната демокрацията или е последното средство за запазването ѝ?
Върху този въпрос разсъждава известният украински публицист Юрий Андрухович в изявление за.
В предаването " Събота 150 " Андрухович приказва и за най-новия си разказ - " Радио нощ ", в който се споделя историята на музикант от една източноевропейска страна.
" Това е страна с доста мощно тоталитарно минало, чийто президент се пробва да откри нова тирания. Главният воин – музикантът Йосип Ротски – взема решение да взе участие в митингите против ръководството и това се трансформира в най-важната смяна в неговия живот. Идеята беше да опиша личните си прекарвания през 2013 и 2014 година, когато излизах на майданите в Киев и други градове. По това време пътувах и прекарвах седмици наред на разнообразни места. Събрах избрани усещания, изключително от нощните часове на майданите, и чаках моментът да ги опиша. Исках да мине несъмнено време от тези прекарвания преди да стартира.
Идеята за книгата ми пристигна през 2017 година. Тогава започнах да пиша за този пианист, който свири на майдана. На втори проект историята е обусловена от детската ми обвързаност към слушането на радио. От доста време насам желаех да напиша книжовен текст под формата на радио монолог. Героят го чете нощем, когато множеството хора спят. Аудиторията му е дребна, само че това е и преимущество, тъй като самият представител може да е по-открит, почтен, доста трагичен и артистичен. Обединих тези две хрумвания в книгата и в основния воин – от една страна той е участник в гражданска война, от друга е човек, който споделя по радиото. "
Когато самият вие бяхте на майданите, имахте ли чувството, че сте нещо като бъдещия си воин – протестиращият актьор? Във вашия случай с бъдещата задача да предадете събитията и личните си чувства.
" Артистите имаха значително наличие и на двата майдана. По време на Оранжевата гражданска война през 2004 година това беше спокойно наличие и даде прекрасен образец по какъв начин артистите могат да вземат участие в гражданска война, в която неналичието на принуждение е принцип. Всички участващи хора на изкуството разсъждавахме, че сме там, с цел да предотвратим насилието с поеми, музика и картини и да се уверим, че задачата ще бъде реализирана по кротичък път.
Опитахме се да повторим всичко това през 2014 година. В началото концепцията беше същата - колкото повече изкуство, просвета и актьори има там, толкоз по-малък е рискът от принуждение. Но обстановката и режимът бяха извънредно разнообразни. Те съумяха да ескалират напрежението по доста проведен и ефикасен метод. Накрая артистите също бяха част от физическите конфликти. "
Когато писахте книгата, бяхте ли отчаян от следствията на революцията през 2014 година?
" Писах книгата на два стадия в границите на две години - през 2018-а се подготвях, като събирах бележките си. Повечето от текста написах през 2019 година, когато имахме доста странни избори. Най-напред Володимир Зеленски завоюва президентския избор, което тогава за мен беше знак, че с обществото ни се случва нещо рисково - то може да гласоподава за един безспорен невежа в политиката, който е бил част от развлекателната промишленост на предходния режим.
Същата година партията на Зеленски завоюва и парламентарните избори. Аз и доста от хората, които бяха протестирали на майдана, започнахме да гледаме към бъдещето с огромна паника. Това е и една от аргументите романът ми на моменти да има отчаян и скептичен звук, само че на първо място той е подигравателен. "
Промени ли се мнението Ви за Володимир Зеленски и партията му или войната заигра ролята на заслон пред предходните проблеми на Украйна?
" Войната, несъмнено, е най-опасното предизвикателство пред нас. В същото време украинците не престават да живеят с концепцията, че сме извънредно корумпирана страна и гледат сериозно на всяка власт. Това е типична линия на украинското общество – единствено да се твърди, че корупцията е на всички места.
Но също по този начин считам, че Володимир Зеленски се промени доста от февруари 2022 насам като президент на воюваща страна. В тази си роля той заслужава висока оценка. Все още го подлагам на критика, само че не съм сигурен, че някой различен би се справил по-добре. Той има умеенето доста добре да комуникира с интернационалната общественост и сътрудниците си от други страни. И е доста безапелационен. Разбира се, в този момент приказваме за военновременен президент. Веднъж го формулирах по този начин - той беше неприятен комик, който стана добър трагичен артист. "
Заради войната в Украйна няма да има президентски избори, които другояче трябваше да се проведат тази година. Смятате ли, че продължителността на това военно състояние заплашва демокрацията в идеалистичния смисъл, поради който протестирахте преди 10 години?
" Най-напред би трябвало да имаме поради самото изключително състояние, в което живеем. Това е война, в границите на която сме непрекъснат обект на офанзиви. В конституцията на страната е планувано, че изборите са невъзможни в такава обстановка. В тях няма да могат да вземат участие доста украински жители.
Аз съм склонен да няма избори до края на войната. Не съм склонен обаче с наклонността президентската власт да се усилва поради сегашната обстановка. Надявам се публицистите и водачите на публичното мнение да могат да подлагат на критика и да реагират на такива трендове, каквито към този момент се следят, с цел да се резервира салдото сред управляващите.
Въпреки това съм уверен, че в момента всички значими решения се взимат на фронта. Най-важният властови фактор не са президентът и неговата администрация, нито държавното управление или Народното събрание, а украинската войска. В нейните ръце е изходът на войната, от който зависи въобще и оцеляването на демокрацията в Украйна. "
Смятахте ли се за пацифист преди войната?
" Аз съм от поколението директно след хипитата. Любимата ми литература бяха Херман Хесе и американските поети-битници. Бях дете, когато Съединени американски щати водеха война във Виетнам, а след това юноша, до момента в който Съюз на съветските социалистически републики воюваше в Афганистан. През целия си живот съм гледал на войната като на неприятно нещо, което не одобрявам. Като бях в казармата при започване на 80-те, се стараех да съм допустимо най-лошият боец – еднообразен пацифист.
Но в този момент живеем в напълно друг свят. В него доминантна е съветската експанзия, на която няма пацифистки метод да се противопоставиш. Не можеш да спреш съветската експанзия с пацифистки жестове. Вижте и революцията в Беларус през 2020 година - те се пробваха не да се бият, а да стачкуват спокойно против режима на Лукашенко. Бяха унищожени и доста от тях в този момент са в лагери.
Нас ни атакува една ужасяваща система. Не можеш да застанеш с методите на Ганди против съветските танкове. Има единствено един метод да спрем тази експанзия - да сме въоръжени и да отговорим военно.
Ако се предадем, ще бъдем унищожени. Когато западните страни пращат военна помощ на Украйна, въпреки да е на час по лъжичка, те оказват помощ на себе си. В момента оказват помощ на 70 % от страната ни да води естествен живот. Ако получим повече оръжия, то Украйна ще може да отблъсне агресора по-бързо и дейно. Но съжаляващите, че Западът изпраща военна помощ на Украйна, би трябвало да са почтени към себе си - те са съгласни милиони украинци да бъдат пожертвани в името на мира с Русия. "
Доколкото Ви разбирам, не смятате, че Западът оказва помощ задоволително на Украйна.
" Не. Не го прави и главната причина е, че всички имат огромен, съвсем философски боязън от Русия, на първо време като нуклеарна мощ. В същото време те в действителност се пробват да оказват помощ на Украйна и са почтени, когато споделят, че Украйна не би трябвало да губи войната. Това е несъгласие сред мисли и каузи, което се дължи на неналичието на храброст да вложат всичко в украинската победа.
Това, несъмнено, е развой. Очаквам персонални промени на политическо равнище след идната поредност от избори в западните страни. Изборите са непредсказуеми, тъй като това е демокрацията, само че аз чакам тези страни от ден на ден да се ангажират с спора, даже да не желаят. Защото това е стилът на Русия - тя непрекъснато ескалира и подвига залозите. Западните политици няма да могат просто да стоят в профил и да пращат по малко помощ и указания на Украйна. Сигурен съм, че ще настъпи миг, в който няма да имат различен избор, с изключение на да вземат участие директно във войната.
Това в този момент се разисква и тук не имам предвид единствено формулировката на френския президент Макрон. Когато има подобен проблем, той не може просто да изчезне. Русия непрекъснато ги предизвика и си играе с изявления и хрумвания, че, да вземем за пример, ще изстреля нуклеарни ракети по цели в страни от НАТО. Москва играе доста рисково и процесът не може да бъде спрян. Хората в България и на всички места по света би трябвало да схванат, че съветската експанзия по отношение на нашата страна не е териториален спор. Целта не е просто да им дадем малко наши земи. Те желаят да открият нов международен ред с нови правила, в който правото е на страната на мощния, желаят да разделят света по нов метод. Това не е проблем единствено на Украйна и украинците – ние просто сме им съседи и първа жертва. "
Нека в края се върнем на Вашата книга. В нея има един превъзходен епизод, представляващ сън на основния воин. В съня двойка пътуващи музиканти от времето на Ренесанса вървят по доста сложен път и преодоляват разнообразни провокации, от приятелско изменничество до разярени носорози, с цел да доближат някаква химерна обетована земя. Като четец и в подтекста на книгата аз възприех това като алюзия за пътя на посттоталирарното общество и обособените човеци в него към някакво дадено ярко бъдеще, пред което непрестанно се появяват спънки - корупция, вражди и характерни локални проблеми. Едновременно с това самото ярко бъдеще постоянно остава неразбираемо, тъй като за обособените хора то може да има напълно разнообразни измерения, учредени на техните лични разбирания. Има ли обетована земя за украинците и даде ли ѝ войната по-ясни контури?
" Ние се намираме в неповторим и определящ интервал от своята история. Можем да го назовем хамлетов - да бъдеш или да не бъдеш. Опитвам се да обмислям като максималист, който към момента си показва по-добро бъдеще. Аз съм скептичен в писането си, само че не и в личните си визии и пожелания за всички нас. В настоящия миг има един доста стеснен кулоар, който свършва с вход към нещо друго. Ние би трябвало да го прекосим. Проблемите на украинското общество, които са трупани с епохи, са съсредоточени в настоящия исторически миг. Ако преминем през него, оцелеем и защитим бъдещето си и правото да съществуваме, тогава ще достигнем един идващ стадий от нашата история и действителност. Може би това е обетованата земя - една нова, процъфтяваща и демократична страна. Разбира се, това е химера, а утопиите са невъзможни. Дистопиите обаче са вероятни и единствения метод да ги предотвратяваме е като сътворяваме утопии. "
Върху този въпрос разсъждава известният украински публицист Юрий Андрухович в изявление за.
В предаването " Събота 150 " Андрухович приказва и за най-новия си разказ - " Радио нощ ", в който се споделя историята на музикант от една източноевропейска страна.
" Това е страна с доста мощно тоталитарно минало, чийто президент се пробва да откри нова тирания. Главният воин – музикантът Йосип Ротски – взема решение да взе участие в митингите против ръководството и това се трансформира в най-важната смяна в неговия живот. Идеята беше да опиша личните си прекарвания през 2013 и 2014 година, когато излизах на майданите в Киев и други градове. По това време пътувах и прекарвах седмици наред на разнообразни места. Събрах избрани усещания, изключително от нощните часове на майданите, и чаках моментът да ги опиша. Исках да мине несъмнено време от тези прекарвания преди да стартира.
Идеята за книгата ми пристигна през 2017 година. Тогава започнах да пиша за този пианист, който свири на майдана. На втори проект историята е обусловена от детската ми обвързаност към слушането на радио. От доста време насам желаех да напиша книжовен текст под формата на радио монолог. Героят го чете нощем, когато множеството хора спят. Аудиторията му е дребна, само че това е и преимущество, тъй като самият представител може да е по-открит, почтен, доста трагичен и артистичен. Обединих тези две хрумвания в книгата и в основния воин – от една страна той е участник в гражданска война, от друга е човек, който споделя по радиото. "
Когато самият вие бяхте на майданите, имахте ли чувството, че сте нещо като бъдещия си воин – протестиращият актьор? Във вашия случай с бъдещата задача да предадете събитията и личните си чувства.
" Артистите имаха значително наличие и на двата майдана. По време на Оранжевата гражданска война през 2004 година това беше спокойно наличие и даде прекрасен образец по какъв начин артистите могат да вземат участие в гражданска война, в която неналичието на принуждение е принцип. Всички участващи хора на изкуството разсъждавахме, че сме там, с цел да предотвратим насилието с поеми, музика и картини и да се уверим, че задачата ще бъде реализирана по кротичък път.
Опитахме се да повторим всичко това през 2014 година. В началото концепцията беше същата - колкото повече изкуство, просвета и актьори има там, толкоз по-малък е рискът от принуждение. Но обстановката и режимът бяха извънредно разнообразни. Те съумяха да ескалират напрежението по доста проведен и ефикасен метод. Накрая артистите също бяха част от физическите конфликти. "
Когато писахте книгата, бяхте ли отчаян от следствията на революцията през 2014 година?
" Писах книгата на два стадия в границите на две години - през 2018-а се подготвях, като събирах бележките си. Повечето от текста написах през 2019 година, когато имахме доста странни избори. Най-напред Володимир Зеленски завоюва президентския избор, което тогава за мен беше знак, че с обществото ни се случва нещо рисково - то може да гласоподава за един безспорен невежа в политиката, който е бил част от развлекателната промишленост на предходния режим.
Същата година партията на Зеленски завоюва и парламентарните избори. Аз и доста от хората, които бяха протестирали на майдана, започнахме да гледаме към бъдещето с огромна паника. Това е и една от аргументите романът ми на моменти да има отчаян и скептичен звук, само че на първо място той е подигравателен. "
Промени ли се мнението Ви за Володимир Зеленски и партията му или войната заигра ролята на заслон пред предходните проблеми на Украйна?
" Войната, несъмнено, е най-опасното предизвикателство пред нас. В същото време украинците не престават да живеят с концепцията, че сме извънредно корумпирана страна и гледат сериозно на всяка власт. Това е типична линия на украинското общество – единствено да се твърди, че корупцията е на всички места.
Но също по този начин считам, че Володимир Зеленски се промени доста от февруари 2022 насам като президент на воюваща страна. В тази си роля той заслужава висока оценка. Все още го подлагам на критика, само че не съм сигурен, че някой различен би се справил по-добре. Той има умеенето доста добре да комуникира с интернационалната общественост и сътрудниците си от други страни. И е доста безапелационен. Разбира се, в този момент приказваме за военновременен президент. Веднъж го формулирах по този начин - той беше неприятен комик, който стана добър трагичен артист. "
Заради войната в Украйна няма да има президентски избори, които другояче трябваше да се проведат тази година. Смятате ли, че продължителността на това военно състояние заплашва демокрацията в идеалистичния смисъл, поради който протестирахте преди 10 години?
" Най-напред би трябвало да имаме поради самото изключително състояние, в което живеем. Това е война, в границите на която сме непрекъснат обект на офанзиви. В конституцията на страната е планувано, че изборите са невъзможни в такава обстановка. В тях няма да могат да вземат участие доста украински жители.
Аз съм склонен да няма избори до края на войната. Не съм склонен обаче с наклонността президентската власт да се усилва поради сегашната обстановка. Надявам се публицистите и водачите на публичното мнение да могат да подлагат на критика и да реагират на такива трендове, каквито към този момент се следят, с цел да се резервира салдото сред управляващите.
Въпреки това съм уверен, че в момента всички значими решения се взимат на фронта. Най-важният властови фактор не са президентът и неговата администрация, нито държавното управление или Народното събрание, а украинската войска. В нейните ръце е изходът на войната, от който зависи въобще и оцеляването на демокрацията в Украйна. "
Смятахте ли се за пацифист преди войната?
" Аз съм от поколението директно след хипитата. Любимата ми литература бяха Херман Хесе и американските поети-битници. Бях дете, когато Съединени американски щати водеха война във Виетнам, а след това юноша, до момента в който Съюз на съветските социалистически републики воюваше в Афганистан. През целия си живот съм гледал на войната като на неприятно нещо, което не одобрявам. Като бях в казармата при започване на 80-те, се стараех да съм допустимо най-лошият боец – еднообразен пацифист.
Но в този момент живеем в напълно друг свят. В него доминантна е съветската експанзия, на която няма пацифистки метод да се противопоставиш. Не можеш да спреш съветската експанзия с пацифистки жестове. Вижте и революцията в Беларус през 2020 година - те се пробваха не да се бият, а да стачкуват спокойно против режима на Лукашенко. Бяха унищожени и доста от тях в този момент са в лагери.
Нас ни атакува една ужасяваща система. Не можеш да застанеш с методите на Ганди против съветските танкове. Има единствено един метод да спрем тази експанзия - да сме въоръжени и да отговорим военно.
Ако се предадем, ще бъдем унищожени. Когато западните страни пращат военна помощ на Украйна, въпреки да е на час по лъжичка, те оказват помощ на себе си. В момента оказват помощ на 70 % от страната ни да води естествен живот. Ако получим повече оръжия, то Украйна ще може да отблъсне агресора по-бързо и дейно. Но съжаляващите, че Западът изпраща военна помощ на Украйна, би трябвало да са почтени към себе си - те са съгласни милиони украинци да бъдат пожертвани в името на мира с Русия. "
Доколкото Ви разбирам, не смятате, че Западът оказва помощ задоволително на Украйна.
" Не. Не го прави и главната причина е, че всички имат огромен, съвсем философски боязън от Русия, на първо време като нуклеарна мощ. В същото време те в действителност се пробват да оказват помощ на Украйна и са почтени, когато споделят, че Украйна не би трябвало да губи войната. Това е несъгласие сред мисли и каузи, което се дължи на неналичието на храброст да вложат всичко в украинската победа.
Това, несъмнено, е развой. Очаквам персонални промени на политическо равнище след идната поредност от избори в западните страни. Изборите са непредсказуеми, тъй като това е демокрацията, само че аз чакам тези страни от ден на ден да се ангажират с спора, даже да не желаят. Защото това е стилът на Русия - тя непрекъснато ескалира и подвига залозите. Западните политици няма да могат просто да стоят в профил и да пращат по малко помощ и указания на Украйна. Сигурен съм, че ще настъпи миг, в който няма да имат различен избор, с изключение на да вземат участие директно във войната.
Това в този момент се разисква и тук не имам предвид единствено формулировката на френския президент Макрон. Когато има подобен проблем, той не може просто да изчезне. Русия непрекъснато ги предизвика и си играе с изявления и хрумвания, че, да вземем за пример, ще изстреля нуклеарни ракети по цели в страни от НАТО. Москва играе доста рисково и процесът не може да бъде спрян. Хората в България и на всички места по света би трябвало да схванат, че съветската експанзия по отношение на нашата страна не е териториален спор. Целта не е просто да им дадем малко наши земи. Те желаят да открият нов международен ред с нови правила, в който правото е на страната на мощния, желаят да разделят света по нов метод. Това не е проблем единствено на Украйна и украинците – ние просто сме им съседи и първа жертва. "
Нека в края се върнем на Вашата книга. В нея има един превъзходен епизод, представляващ сън на основния воин. В съня двойка пътуващи музиканти от времето на Ренесанса вървят по доста сложен път и преодоляват разнообразни провокации, от приятелско изменничество до разярени носорози, с цел да доближат някаква химерна обетована земя. Като четец и в подтекста на книгата аз възприех това като алюзия за пътя на посттоталирарното общество и обособените човеци в него към някакво дадено ярко бъдеще, пред което непрестанно се появяват спънки - корупция, вражди и характерни локални проблеми. Едновременно с това самото ярко бъдеще постоянно остава неразбираемо, тъй като за обособените хора то може да има напълно разнообразни измерения, учредени на техните лични разбирания. Има ли обетована земя за украинците и даде ли ѝ войната по-ясни контури?
" Ние се намираме в неповторим и определящ интервал от своята история. Можем да го назовем хамлетов - да бъдеш или да не бъдеш. Опитвам се да обмислям като максималист, който към момента си показва по-добро бъдеще. Аз съм скептичен в писането си, само че не и в личните си визии и пожелания за всички нас. В настоящия миг има един доста стеснен кулоар, който свършва с вход към нещо друго. Ние би трябвало да го прекосим. Проблемите на украинското общество, които са трупани с епохи, са съсредоточени в настоящия исторически миг. Ако преминем през него, оцелеем и защитим бъдещето си и правото да съществуваме, тогава ще достигнем един идващ стадий от нашата история и действителност. Може би това е обетованата земя - една нова, процъфтяваща и демократична страна. Разбира се, това е химера, а утопиите са невъзможни. Дистопиите обаче са вероятни и единствения метод да ги предотвратяваме е като сътворяваме утопии. "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ