В селото на Нургюл се пази най-старият датиран надпис на кирилица
Уникалният скален манастир край с. Крепча ще бъде реставриран
Може да се спори кой е първият български аскет - свети Иван Рилски или отец Антони от региона на Опака
Днес всички пътища в търговищкото село Крепча водят към шахматното знамение Нургюл Салимова. На входа откъм общинския център Опака още стои огромен транспарант за добре пристигнала на момичето, а на входа на кметството е окачена голяма нейна фотография над шахматната дъска, която а-ха да скрие надписа " Крепча, кметство ".
Дори пътят към скалния манастир край селото минава около шахматния клуб, в който Нургюл е правила първите си стъпки. Обителта накара света да заприказва за Крепча доста преди да се роди днешната ни международна вицешампионка.
Причината за това са надписите, издълбани в скалите. Те са към 20 - на кирилица и на староеврейски. Староеврейските към момента не са разгадани, счита се, че измежду тях има и рунически знаци. Но два от надписите са избрани като най-старите в славянския свят на кирилица от проф. Казимир Попконстантинов от университета във Велико Търново, който ги разчел като млад археолог през 1971 година, когато работел в музея в Търговище.
“В 6430/921 година през месец октомври умря раб божи Антон ”. Това гласи единият надпис. Това е най-старият датиран надпис на кирилица в света. Открит е вдясно от входа на скалната църква. Годината е 921-а, времето на цар Симеон Велики. За учените тази датировка значи доста - тя подсказва, че в Крепча е имало грамотни хора, духовници, вероятно не един и двама, които са владеели кирилицата и са можели да пишат на тази писменост единствено 30-40 години след нейното основаване, най-вероятно във Велики Преслав.
“Информацията, че отец Антон е умрял през 921 година, ни споделя, че този човек си е тръгнал от този свят 6 години преди цар Симеон и 25 преди свети Иван Рилски, т.е. бил е техен съвременник. Не знаем дали са се познавали, само че до момента смятахме, че таман свети Иван е учредител на българското отшелничество. При съществуването на този буква евентуално би трябвало да променим това, без, несъмнено, да ги противопоставяме двамата. Антони сигурно е бил локален и е основал скалния манастир край Крепча, след него са пристигнали и други монаси. Недалеч отсам се намира Гърчиновското градище - град цитадела от първото българско царства, X в., и не е изключено таман неговият шеф да е бил “спонсор ” за основаването на манастира ”, споделя уредникът от Регионалния исторически музей в Търговище Мирослав Георгиев, който се грижи за крепченската обител.
Проф. Казимир Попконстантинов разгласява надписа през 1976 година за първи път в списание “Археология ”. Текстът не е целият - още тогава ученият открил, че самият надпис е от 9 реда, само че останалото не личало добре. В наши дни текстът от скалата е сниман с съвременна 3D инсталация на Русенския университет и упованията са благодарение на компютър проф. Попконстантинов да успее да го разчете до дъно.
Самият манастир е открит към 1904 - 1905 година от археолога Карел Шкорпил, който по това време бил преподавател във Варна и през ваканциите идвал да изследва старините по поречието на Русенски Лом и цялото Поломие. Скалите край Крепча са на Каракош дере, приток на Черни Лом. Местните са съобщили за манастира на Шкорпил, а той е съумял, евентуално благодарение на дървена стълба или въжета, да се качи до него и да му направи карта. Той не могъл да забележи датирания надпис на кирилица, само че разкрил различен, написан на същата писменост - 5-редов. Преписал го, въпреки и не доста тъкмо.
“Той също се отнася за отец Антони и гласи: " В името на Отца, и Сина, и Светаго Духа, тук почива светият отец Антони, а който направи в черквата житница, да дава отговор пред Бога, написа недостойният Михал, амин. Този надпис не е датиран, в него има и няколко знака, взаимствани от глаголицата, само че методът на изписване на буквите подсказва, че е от времето на първия надпис ”, добавя Мирослав Георгиев.
Проф. Попконстантинов е разчел в началото една от думите в надписа като житница - това било допустимо по времето на цар Симеон, защото след неговите военни победи в Тракия българската армия е вземала житото на победените и го складирала и в черкви заради липса на други подобаващи места. Но по-късно колежката на Попконстантинов от Велико Търново проф. Мария Спасова разчита думата като жилище и ученият май бил податлив да одобри това нейно тълкувание.
Самият манастир е на височина към 40 метра от земята е и издигнат в скалите на три равнища. Предполага се, че на първото е имало 5 ниши, които са употребявани за икономически потребности, да вземем за пример хранилища, или за килии на монасите. Те били затваряни с дървени структури, белези от които личат и до през днешния ден върху снагата на скалата. От това равнище е ставал достъпът до второто - то било обособено като чардак. Там е черквата на манастира, поместена в две пещерички с общи размери 6 на 6 метра. Те били издялани в камъка изкуствено и обработени най-вероятно от наети за задачата каменоделци. Майсторите избили в скалите и два прозореца - скъпо за времето начинание.
Тази църква в наше време носи името “Всички български светии ”, само че то е условно. Дадено ѝ е в наши време и всяка година Русенският митрополит Наум идва през юни, когато е християнският празник Вси светии, и служи в скалната църква. Но името може да се промени, когато в близост се създадат археологически разкопки, каквато концепция има, и откритите при тях артефакти вероятно да подскажат по какъв начин в реалност се е наричала черквата.
На второто равнище има и гробница с 3 гроба, единият от които сигурно е на монаха Антони. Достъпът до нея обаче е сложен, нужно е особено съоръжение и може би алпинистки умения.
Третото равнище на манастира е малко загадъчно - скалата е изветряла и по нея към този момент не си личат доста добре следите от дървените структури на килиите там. Знае се обаче, че през 70-те години Попконстантинов ги е видял добре.
Вероятно първоначално скалата с структурата си е разрешавала хората да се качват по-лесно, само че с времето това се е трансформирало, защото тази канара е мека. Може за това да са повлияли и гърмежите от каменните кариери в близост.
Самото село Крепча със своите към 1400 поданици в този момент е мюсюлманско, само че тук са идвали поклонници християни от близките селища, от Попово и Опака. Може би са носили със себе си и стълби. Като обект за поклонение манастирът е прочут някъде от времето на Шкорпил - началото на ХХ в. За разлика от през днешния ден, тогава да си напишеш името върху старините, не било светотатство - преди време това се е считало като тип молитва към Бога. Затова по снагата на скалите и до момента има написани имена от хора, идвали тук през 1898 или 1924.г, употребили старите графични моливи, разяснява Мирослав Георгиев.
В по-ново време към манастира водела желязна стълба, само че поради случай с възпитаник през 80-те години локален преподавател я отрязал. По план на общината построили сегашната стълба през 2007 година
“Решението обаче не беше положително, тъй като достъпът до манастира стана напълно свободен и имаше хора, които злоупотребяваха и оскверняваха това свято място. Сега това се контролира от музея в Търговище, има и алегорична входна такса ”, споделя Георгиев.
Не стига това, само че преди няколко години в региона бил въдворен от Варна духовник от Бялото приятелство на име Серафим Геновски, който без да пита решил да прави усъвършенствания - донесъл икони в скалната черква, построил дървена кула към стълбата, поставил и дървено клепало, укрепил с дърво парапета на стълбата.
" Само че това не беше законно, тъй като този човек го правеше в несъгласие с българските закони и владиката Наум го отпрати към София. Това бе по този начин, тъй като скалният манастир край Крепча от 1976 година е регистраран като монумент на културата, а през 2020 година бе разгласен и за недвижима културна полезност с национално значение и с цел да се работи в нея, би трябвало да се следват избрани правила ", обръща внимание Мирослав Георгиев.
С тези характерните правила ще бъде съгласуван новият план за реституция, консервация и социализация на манастира, който приготвя община Опака. Негов създател е проф. Николай Тулешков, познавач по храмова архитектура. Ще бъдат построени посетителски център и паркинг, част от обителта ще се възвърне, а надписите ще бъдат почистени и консервирани. Предвиждат се озвучаване и осветяване с съвременна техника.
Като цяло финансирането на концепцията към момента не е обезпечено, само че локалните са оптимисти. Вече намерили първите 35 хиляди лв. за архитектуртото планиране - те пристигнали като подаяние от курорта " Албена " АД, чийто началник се оказал човек с локални корени.
Ваньо Стоилов
Може да се спори кой е първият български аскет - свети Иван Рилски или отец Антони от региона на Опака
Днес всички пътища в търговищкото село Крепча водят към шахматното знамение Нургюл Салимова. На входа откъм общинския център Опака още стои огромен транспарант за добре пристигнала на момичето, а на входа на кметството е окачена голяма нейна фотография над шахматната дъска, която а-ха да скрие надписа " Крепча, кметство ".
Дори пътят към скалния манастир край селото минава около шахматния клуб, в който Нургюл е правила първите си стъпки. Обителта накара света да заприказва за Крепча доста преди да се роди днешната ни международна вицешампионка.
Причината за това са надписите, издълбани в скалите. Те са към 20 - на кирилица и на староеврейски. Староеврейските към момента не са разгадани, счита се, че измежду тях има и рунически знаци. Но два от надписите са избрани като най-старите в славянския свят на кирилица от проф. Казимир Попконстантинов от университета във Велико Търново, който ги разчел като млад археолог през 1971 година, когато работел в музея в Търговище.
“В 6430/921 година през месец октомври умря раб божи Антон ”. Това гласи единият надпис. Това е най-старият датиран надпис на кирилица в света. Открит е вдясно от входа на скалната църква. Годината е 921-а, времето на цар Симеон Велики. За учените тази датировка значи доста - тя подсказва, че в Крепча е имало грамотни хора, духовници, вероятно не един и двама, които са владеели кирилицата и са можели да пишат на тази писменост единствено 30-40 години след нейното основаване, най-вероятно във Велики Преслав.
“Информацията, че отец Антон е умрял през 921 година, ни споделя, че този човек си е тръгнал от този свят 6 години преди цар Симеон и 25 преди свети Иван Рилски, т.е. бил е техен съвременник. Не знаем дали са се познавали, само че до момента смятахме, че таман свети Иван е учредител на българското отшелничество. При съществуването на този буква евентуално би трябвало да променим това, без, несъмнено, да ги противопоставяме двамата. Антони сигурно е бил локален и е основал скалния манастир край Крепча, след него са пристигнали и други монаси. Недалеч отсам се намира Гърчиновското градище - град цитадела от първото българско царства, X в., и не е изключено таман неговият шеф да е бил “спонсор ” за основаването на манастира ”, споделя уредникът от Регионалния исторически музей в Търговище Мирослав Георгиев, който се грижи за крепченската обител.
Проф. Казимир Попконстантинов разгласява надписа през 1976 година за първи път в списание “Археология ”. Текстът не е целият - още тогава ученият открил, че самият надпис е от 9 реда, само че останалото не личало добре. В наши дни текстът от скалата е сниман с съвременна 3D инсталация на Русенския университет и упованията са благодарение на компютър проф. Попконстантинов да успее да го разчете до дъно.
Самият манастир е открит към 1904 - 1905 година от археолога Карел Шкорпил, който по това време бил преподавател във Варна и през ваканциите идвал да изследва старините по поречието на Русенски Лом и цялото Поломие. Скалите край Крепча са на Каракош дере, приток на Черни Лом. Местните са съобщили за манастира на Шкорпил, а той е съумял, евентуално благодарение на дървена стълба или въжета, да се качи до него и да му направи карта. Той не могъл да забележи датирания надпис на кирилица, само че разкрил различен, написан на същата писменост - 5-редов. Преписал го, въпреки и не доста тъкмо.
“Той също се отнася за отец Антони и гласи: " В името на Отца, и Сина, и Светаго Духа, тук почива светият отец Антони, а който направи в черквата житница, да дава отговор пред Бога, написа недостойният Михал, амин. Този надпис не е датиран, в него има и няколко знака, взаимствани от глаголицата, само че методът на изписване на буквите подсказва, че е от времето на първия надпис ”, добавя Мирослав Георгиев.
Проф. Попконстантинов е разчел в началото една от думите в надписа като житница - това било допустимо по времето на цар Симеон, защото след неговите военни победи в Тракия българската армия е вземала житото на победените и го складирала и в черкви заради липса на други подобаващи места. Но по-късно колежката на Попконстантинов от Велико Търново проф. Мария Спасова разчита думата като жилище и ученият май бил податлив да одобри това нейно тълкувание.
Самият манастир е на височина към 40 метра от земята е и издигнат в скалите на три равнища. Предполага се, че на първото е имало 5 ниши, които са употребявани за икономически потребности, да вземем за пример хранилища, или за килии на монасите. Те били затваряни с дървени структури, белези от които личат и до през днешния ден върху снагата на скалата. От това равнище е ставал достъпът до второто - то било обособено като чардак. Там е черквата на манастира, поместена в две пещерички с общи размери 6 на 6 метра. Те били издялани в камъка изкуствено и обработени най-вероятно от наети за задачата каменоделци. Майсторите избили в скалите и два прозореца - скъпо за времето начинание.
Тази църква в наше време носи името “Всички български светии ”, само че то е условно. Дадено ѝ е в наши време и всяка година Русенският митрополит Наум идва през юни, когато е християнският празник Вси светии, и служи в скалната църква. Но името може да се промени, когато в близост се създадат археологически разкопки, каквато концепция има, и откритите при тях артефакти вероятно да подскажат по какъв начин в реалност се е наричала черквата.
На второто равнище има и гробница с 3 гроба, единият от които сигурно е на монаха Антони. Достъпът до нея обаче е сложен, нужно е особено съоръжение и може би алпинистки умения.
Третото равнище на манастира е малко загадъчно - скалата е изветряла и по нея към този момент не си личат доста добре следите от дървените структури на килиите там. Знае се обаче, че през 70-те години Попконстантинов ги е видял добре.
Вероятно първоначално скалата с структурата си е разрешавала хората да се качват по-лесно, само че с времето това се е трансформирало, защото тази канара е мека. Може за това да са повлияли и гърмежите от каменните кариери в близост.
Самото село Крепча със своите към 1400 поданици в този момент е мюсюлманско, само че тук са идвали поклонници християни от близките селища, от Попово и Опака. Може би са носили със себе си и стълби. Като обект за поклонение манастирът е прочут някъде от времето на Шкорпил - началото на ХХ в. За разлика от през днешния ден, тогава да си напишеш името върху старините, не било светотатство - преди време това се е считало като тип молитва към Бога. Затова по снагата на скалите и до момента има написани имена от хора, идвали тук през 1898 или 1924.г, употребили старите графични моливи, разяснява Мирослав Георгиев.
В по-ново време към манастира водела желязна стълба, само че поради случай с възпитаник през 80-те години локален преподавател я отрязал. По план на общината построили сегашната стълба през 2007 година
“Решението обаче не беше положително, тъй като достъпът до манастира стана напълно свободен и имаше хора, които злоупотребяваха и оскверняваха това свято място. Сега това се контролира от музея в Търговище, има и алегорична входна такса ”, споделя Георгиев.
Не стига това, само че преди няколко години в региона бил въдворен от Варна духовник от Бялото приятелство на име Серафим Геновски, който без да пита решил да прави усъвършенствания - донесъл икони в скалната черква, построил дървена кула към стълбата, поставил и дървено клепало, укрепил с дърво парапета на стълбата.
" Само че това не беше законно, тъй като този човек го правеше в несъгласие с българските закони и владиката Наум го отпрати към София. Това бе по този начин, тъй като скалният манастир край Крепча от 1976 година е регистраран като монумент на културата, а през 2020 година бе разгласен и за недвижима културна полезност с национално значение и с цел да се работи в нея, би трябвало да се следват избрани правила ", обръща внимание Мирослав Георгиев.
С тези характерните правила ще бъде съгласуван новият план за реституция, консервация и социализация на манастира, който приготвя община Опака. Негов създател е проф. Николай Тулешков, познавач по храмова архитектура. Ще бъдат построени посетителски център и паркинг, част от обителта ще се възвърне, а надписите ще бъдат почистени и консервирани. Предвиждат се озвучаване и осветяване с съвременна техника.
Като цяло финансирането на концепцията към момента не е обезпечено, само че локалните са оптимисти. Вече намерили първите 35 хиляди лв. за архитектуртото планиране - те пристигнали като подаяние от курорта " Албена " АД, чийто началник се оказал човек с локални корени.
Ваньо Стоилов
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ