България очарова с китни природни паркове и живописни резервати
Уникалната територия на страната ни не стопира да очарова, както нас, българите, по този начин и чужденците, с богатото си естествено многообразие. През най-наситения с пътешествия интервал от годината ще ви заведем на виртуална разходка из естествените паркове и резервати – там, където горите са девствени, а флората е недокосната от човешка ръка.
В България естествените паркове попадат в категория V – предпазен ландшафт/акватория. Според българското законодателство главната разлика сред естествен парк и народен парк е в това, че цялата територия на националния парк е държавна благосъстоятелност и в него не са включени селища. В естествения парк не е наложително собствеността да е държавна и включването на селища към територията му са разрешени.
Законът за предпазените територии в България в естествените паркове не разрешава следните действия: строителство, неразрешено със заповедта за оповестяване на парка и проекта за управление; рандеман на потребни изкопаеми по открит способ; събиране на редки, ендемитни, реликтни и предпазени типове, с изключение на за научни цели; събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания; внасяне на неприсъщи за региона растителни и скотски типове и други
В България са оповестени публично 11 естествени парка с обща повърхност 256 441,4 хектара или 2,31% от територията на страната. Ще ви представим всеки от тях с отличителните му белези и вероятните направления, растителния и скотски свят, както и обектите, които могат да бъдат посетени в покрайнината.
Витоша е първият естествен парк на територията на България, както и на Балканския полустров, разгласен за подобен през далечната 1934 година Разположен е на територията на планина Витоша, югоизточно от Перник. Територията на парка е 27 079 хектара.
Растителният свят в парка е многолик - 500 типа сладководни водорасли; 805 типа гъби; 360 типа лишеи; Животинският свят също е доста богат, тук може да видите птиците жълтоглаво кралче, огромен цветен калвач и мишелов, бозайниците сребърен елен, вълк и лисица и цели 13 типа прилепи.
На територията на парка се намират и два резервата - Бистришко бранище и Торфено бранище. На територията на парк Витоша се намира пещерата Духлата.
Природният парк Златни пясъци, разгласен за подобен през 1943 година, е ситуиран сред град Варна и морския курорт Златни пясъци. Той има много богат растителен и скотски свят. На територията на парка има 5 типичен маршрута и 4 профилирани. По протежението на маршрутите има места за отдих и чешми.
Три профилирани маршрута са предопределени за подрастващите, защото срещат малчуганите с особеностите на флората и фауната на региона. Те са следните: дендрологичен, веломаршрут и за хора със специфични потребности (включително хора с инвалидни колички и незрящи).
Маршрутите са с друга дълготрайност – сред 40 минути и 4,5 часа и показват биологичното многообразие на парка. По протежението им са ситуирани кътове за отдих, чешми и погледни площадки. Подходящи са за пешеходен туризъм, природо-познавателен туризъм, културно-познавателен туризъм, велотуризъмфототуризъм и за хора със специфични потребности.
От 2005 година действа Посетителски и информативен център, в който се предлага водачество по маршрутите в парка, тематични беседи, осведомителни издания и изявления и други В него се обитава и парковата администрация – Дирекция на Природен парк „ Златни пясъци “.
През 1970 година за естествен парк е обявен и Русенски Лом, намиращ се на към 20 км южно от Русе. Паркът е бил ситуиран по поречията на реките Баниски Лом, Черни Лом и Бели Лом. В продължение на милиони години водата, вятърът и земните придвижвания са моделирали величествения каньоновиден пролом с неговата присъща физиономия. Забележителни са девствената гора Батаклията, раят на птиците Бакаджика, скалния исполин Мамула и доста пещери и навеси, населявани от индивида още от каменната ера.
До естествения парк се намира археологическият резерват „ Скални църкви ”. Той е ситуиран в село Иваново и главния обект, който е включен в него е манастирът „ Св. Архангел Михаил “ („ Затрупаната черква “). Манастирът е бил главен културен и църковен център на региона през късното Средновековие. Голям е броят на църквите на теритоията на естествения парк, като общия брой настоящи и нефункциониращи храмове е над 30.
Тук се намира и археологическият резерват „ Средновековен град Червен ”, който се намира в село Червен. Някога на мястото на днешното село се е намирал един от главните културни центрове в североизточната Дунавска низина.
Тук е и единственият настоящ в България скален манастир край село Басарбово - „ Св. Димитър Басарбовски “.
Природният парк Сините камъни е част от Сливенската планина, която е част от Стара планина. През 1980 година е разгласен за естествен парк за опазване на красивата природа. Паркът разполага с богат растителен свят - открити са над 1000 типа висши растения. Паркът има многочислени представители на животните, птиците, насекомите и други
През същата година в листата влиза и естествен парк „ Шуменско плато ”. Той заема повърхност от 3929,9 хектара. Най-високата точка в парка е на 502 м. От исторически аспект най-значимият обект в естествения парк е Шуменската цитадела (Стария град), построена от жилищни, паметни и крепостни постройки. Поради богатото многообразие от растителни и скотски типове, през 1980 г Шуменското плато е оповестено за естествен парк. Тук има условия за упражняване и на рисковите спортове като скално катерене, спелеотуризъм, парапланеризъм и други За улеснение на туристите са построени туристически заслони, беседки, чешми и кътове за отдих.
Врачански Балкан пък е разгласен за естествен парк през 1989 година Той обгръща огромна част от Северозападна България и съвсем цялата Врачанска планина, която е дял на Стара планина. Разпростира се на 28 844 хектара. Богат е на растителни и скотски типове, като някои от тях са застрашени от изгубване. Преобладават дъбовите и буковите гори.
Природен парк Странджа, заемащ повърхност от 1161 кв.км., е разгласен за най-голямата предпазена територия в България от 14 юли 2000 година Намира се на територията на планина Странджа, като граничи с Турция на юг и Черно море на изток. Пет естествени резервата, осем естествени забележителности и четиринадесет предпазени местности намират място в парка. Около 64 реликтни типа животни и растения се срещат в Странджа, 7 от тях не се срещат другаде в Европа. Същото важи и за типичните гори от края на терциера, покриващи 80% от територията му. Тази предпазена територия е присъща с най-вече гръбначни животни - 413 типа, а безгръбначните са 600 типа. Милиони птици минават годишно по миграционният път - Виа Понтика.
В региона на Странджа са съхранени доста монументи на духовната и материална просвета от предходни столетия. Почти без спиране се редуват културни пластове от енеолита и бронзовата ера, тракийската мегалитна просвета, античността, средновековието, българското Възраждане, до най-новата ни история. Опорен миг в развиването на територията е епохата на одриско-сапийската династия, когато Бизия (днешният град Виза в Турция) става столица на Одриското царство. Към интервала на Бизийската просвета – I в. пр.н.е., се отнасят голям брой могилни некрополи и независими гробници, от които и куполната гробница-светилище в местността „ Мишкова равнища “. Уникални също са и потъналите селища в българската акватория на Черно море.
Природен парк Персина се намира на северната граница на България, по поречието на река Дунав. Разположен е на повърхност от 21 762,2 хектара по цялата дължина на Свищовско – Беленската равнина. Обявяването му за предпазена територия през 2000 година цели съхранението и възобновяване на крайдунавски влажни зони, като изключително се натъртва на опазване естественото положение на многочислените острови, влизащи в рамките на парка.
Местността Рилски манастир се намира на територията на община Рила. Като предпазена територия паркът е самостоятелен през 2000 година На територията на парка се намират голям брой езера, висши растения, животни, риби, птици. През паркът минават и доста пешеходни туристически направления. В парка се намира обителта на Рилския манастир, който е реликва епохи наред за българската православна религия и просвета.
А паркът, носещ името на Българка, се намира на северните скатове на централната част от Стара планина - над Шипченския и Тревненския дял от планината. Паркът е публично разгласен за предпазена територия през 2002г, защото има голямо многообразие от растителни и скотски типове, благоприятствани от разнообразния релеф и климат. На територията, която обгръща, се намират предпазените местности Студен бунар, Столища, Мъхченица-Йововци и Соколския манастир. Посетителите на парка могат да се насладят на естествените забележителности Мъхнатите скали, Виканата канара, Естествено тисово находище и вековното дърво Големият бук.
Природният парк Беласица включва по-голямата част от едноименната планина, която се намира на територията на България. Към нея спадат община Петрич, област Благоевград и десетки села. Обявен е за естествен парк през 2007 година за опазване на вековни гори. Паркът има богат скотски и растителен свят. На територията на парка се намират четири тематични маршрута, по които са сложени осведомителни табели, които срещат туристите с забавни обстоятелства.
Дотук с естествените паркове у нас. Продължаваме с опознаване на резерватите на българска територия, чието предопределение е повече от разнообразно.
Резерватите са предпазени територии, в които се опазват мостри от естествени екоситеми, включващи присъщи или забележителни растителни и скотски типове и техните местообитания. Те са извънредно държавна благосъстоятелност. В България съществуват 55 резервата с обща повърхност 77 124,05 хектара. Около 72% от площта на резерватите в България са в рамките на национални и естествени паркове.
Резерватите се основават за запазване на естествения им темперамент, научна и просветителна активност, запазване на генетичните запаси, опазване на естествени местообитания и популации на предпазени редки, ендемични и реликтни типове, развиване на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.
Забранени са всевъзможни действия като се изключи защитата им, визити с научна цел, събиране на семенен материал, диви растителни и скотски типове само с научна цел или възобновяване им на други места в количества, способи и време, които изключват нарушавания в екосистемите.
В идващите редове ще ви представим някои от най-любопитните предпазени територии със статута на резервати на територията на България.
Биосферният резерват Узунбоджак или Лопушна в Малко Търново е част от Природен парк Странджа и е разгласен за предпазена територия, като през март 1977 година е включен в програмата Човек и биосфера на ЮНЕСКО. В него съществуват неповторими за Европа екосистеми. Разположен е на юг от село Кости и се намира в долината на река Резовска, на към 20 км от устието на реката.
Ако попаднете в региона, безусловно посетете и резерват Силкосия сред селата Българи и Кости. Резерватът е със относително дребна повърхност, само че предлага огромно многообразие от растения, животни и птици. На територията на парка са открити над 200 типа висши растения. Обитаван е най-вече от влечуги - жаби, костенурки и така нататък От бозайниците се срещат пума, вълк, белка и други В резервата гнездят кълвачи, славей, кос, сойка и други
Наблизо е и неземно красивият резерват Тисовица, намиращ в община Царево. Заема повърхност от 749,3 хектара. Резервата е мъчнопроходим - по скатовете на реките Тисовица и Мързевска река. Тук се намира едно от 5-те залежи на тис. Две от дърветата са на повече от 150 години. Биоразнообразието на влечуги, земноводни, птици и бозайници в резервата е огромно.
В Шуменско път се намират 3 резервата, съчетаващи естествени особености и исторически разкопки в едно.
Резерватът Патлейна се намира на 6 км от град Велики Преслав, област Шумен. Представлява линия гора, която е ситуирана отдясно на реката Голяма Камчия. Обявен е за резерват през 1948 година за да се опази единственото естествено находище на див рожков в България. Растителният и животинският свят са извънредно богати. На територията на резервата се намират няколко исторически обекта.
Кабиюк е най-голямото държавно стопанство, където по най-нови способи се отглеждат племенни животни за търговия, както у нас, по този начин и в чужбина. Той отстои на 15 км от град Шумен. Съществува от 7 век, когато на това място се построява старобългарски аул, за първата българска столица Плиска да бъде охранявана от запад. В средата на 19 век тук се стартират да се отглеждат арабски коне, а по-късно се трансформира в стопанство, в което се отглеждат висококласни расови животни и качествени семена за посев, които се продават в цялата страна.
И най-известният, знак на България, Археологическият резерват Мадара. Той се намира при скалите на местността Мадара, на 30 км от град Шумен и на 15 км от Плиска. Целият комплекс обгръща няколкостотин декара повърхност. Центърът на резервата е ситуиран към Голямата пещера, която съставлява скален заслон с височина 30 метра, и намиращата се в съседство Малка пещера. Тези две естествени формирания са били дом на най-древното население на Балканите. В Голямата пещера са открити оброчни плочки на Тракийския конник, което демонстрира, че тя е била тракийско светилище. Съществува доктрина, че тук са били, по този начин наречените, летни резиденции на кановете.
Природните запаси на българска територия са неограничени. Ще се уверите сами, в случай че решите да посетите някое от изброените местенца. Гарантираме ви прелестно изкарване, чист въздух и натурален релакс. Малчуганите пък ще изживеят незабравими мигове в опознаване на разнообразния скотски и растителен свят.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
В България естествените паркове попадат в категория V – предпазен ландшафт/акватория. Според българското законодателство главната разлика сред естествен парк и народен парк е в това, че цялата територия на националния парк е държавна благосъстоятелност и в него не са включени селища. В естествения парк не е наложително собствеността да е държавна и включването на селища към територията му са разрешени.
Законът за предпазените територии в България в естествените паркове не разрешава следните действия: строителство, неразрешено със заповедта за оповестяване на парка и проекта за управление; рандеман на потребни изкопаеми по открит способ; събиране на редки, ендемитни, реликтни и предпазени типове, с изключение на за научни цели; събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания; внасяне на неприсъщи за региона растителни и скотски типове и други
В България са оповестени публично 11 естествени парка с обща повърхност 256 441,4 хектара или 2,31% от територията на страната. Ще ви представим всеки от тях с отличителните му белези и вероятните направления, растителния и скотски свят, както и обектите, които могат да бъдат посетени в покрайнината.
Витоша е първият естествен парк на територията на България, както и на Балканския полустров, разгласен за подобен през далечната 1934 година Разположен е на територията на планина Витоша, югоизточно от Перник. Територията на парка е 27 079 хектара.
Растителният свят в парка е многолик - 500 типа сладководни водорасли; 805 типа гъби; 360 типа лишеи; Животинският свят също е доста богат, тук може да видите птиците жълтоглаво кралче, огромен цветен калвач и мишелов, бозайниците сребърен елен, вълк и лисица и цели 13 типа прилепи.
На територията на парка се намират и два резервата - Бистришко бранище и Торфено бранище. На територията на парк Витоша се намира пещерата Духлата.
Природният парк Златни пясъци, разгласен за подобен през 1943 година, е ситуиран сред град Варна и морския курорт Златни пясъци. Той има много богат растителен и скотски свят. На територията на парка има 5 типичен маршрута и 4 профилирани. По протежението на маршрутите има места за отдих и чешми.
Три профилирани маршрута са предопределени за подрастващите, защото срещат малчуганите с особеностите на флората и фауната на региона. Те са следните: дендрологичен, веломаршрут и за хора със специфични потребности (включително хора с инвалидни колички и незрящи).
Маршрутите са с друга дълготрайност – сред 40 минути и 4,5 часа и показват биологичното многообразие на парка. По протежението им са ситуирани кътове за отдих, чешми и погледни площадки. Подходящи са за пешеходен туризъм, природо-познавателен туризъм, културно-познавателен туризъм, велотуризъмфототуризъм и за хора със специфични потребности.
От 2005 година действа Посетителски и информативен център, в който се предлага водачество по маршрутите в парка, тематични беседи, осведомителни издания и изявления и други В него се обитава и парковата администрация – Дирекция на Природен парк „ Златни пясъци “.
През 1970 година за естествен парк е обявен и Русенски Лом, намиращ се на към 20 км южно от Русе. Паркът е бил ситуиран по поречията на реките Баниски Лом, Черни Лом и Бели Лом. В продължение на милиони години водата, вятърът и земните придвижвания са моделирали величествения каньоновиден пролом с неговата присъща физиономия. Забележителни са девствената гора Батаклията, раят на птиците Бакаджика, скалния исполин Мамула и доста пещери и навеси, населявани от индивида още от каменната ера.
До естествения парк се намира археологическият резерват „ Скални църкви ”. Той е ситуиран в село Иваново и главния обект, който е включен в него е манастирът „ Св. Архангел Михаил “ („ Затрупаната черква “). Манастирът е бил главен културен и църковен център на региона през късното Средновековие. Голям е броят на църквите на теритоията на естествения парк, като общия брой настоящи и нефункциониращи храмове е над 30.
Тук се намира и археологическият резерват „ Средновековен град Червен ”, който се намира в село Червен. Някога на мястото на днешното село се е намирал един от главните културни центрове в североизточната Дунавска низина.
Тук е и единственият настоящ в България скален манастир край село Басарбово - „ Св. Димитър Басарбовски “.
Природният парк Сините камъни е част от Сливенската планина, която е част от Стара планина. През 1980 година е разгласен за естествен парк за опазване на красивата природа. Паркът разполага с богат растителен свят - открити са над 1000 типа висши растения. Паркът има многочислени представители на животните, птиците, насекомите и други
През същата година в листата влиза и естествен парк „ Шуменско плато ”. Той заема повърхност от 3929,9 хектара. Най-високата точка в парка е на 502 м. От исторически аспект най-значимият обект в естествения парк е Шуменската цитадела (Стария град), построена от жилищни, паметни и крепостни постройки. Поради богатото многообразие от растителни и скотски типове, през 1980 г Шуменското плато е оповестено за естествен парк. Тук има условия за упражняване и на рисковите спортове като скално катерене, спелеотуризъм, парапланеризъм и други За улеснение на туристите са построени туристически заслони, беседки, чешми и кътове за отдих.
Врачански Балкан пък е разгласен за естествен парк през 1989 година Той обгръща огромна част от Северозападна България и съвсем цялата Врачанска планина, която е дял на Стара планина. Разпростира се на 28 844 хектара. Богат е на растителни и скотски типове, като някои от тях са застрашени от изгубване. Преобладават дъбовите и буковите гори.
Природен парк Странджа, заемащ повърхност от 1161 кв.км., е разгласен за най-голямата предпазена територия в България от 14 юли 2000 година Намира се на територията на планина Странджа, като граничи с Турция на юг и Черно море на изток. Пет естествени резервата, осем естествени забележителности и четиринадесет предпазени местности намират място в парка. Около 64 реликтни типа животни и растения се срещат в Странджа, 7 от тях не се срещат другаде в Европа. Същото важи и за типичните гори от края на терциера, покриващи 80% от територията му. Тази предпазена територия е присъща с най-вече гръбначни животни - 413 типа, а безгръбначните са 600 типа. Милиони птици минават годишно по миграционният път - Виа Понтика.
В региона на Странджа са съхранени доста монументи на духовната и материална просвета от предходни столетия. Почти без спиране се редуват културни пластове от енеолита и бронзовата ера, тракийската мегалитна просвета, античността, средновековието, българското Възраждане, до най-новата ни история. Опорен миг в развиването на територията е епохата на одриско-сапийската династия, когато Бизия (днешният град Виза в Турция) става столица на Одриското царство. Към интервала на Бизийската просвета – I в. пр.н.е., се отнасят голям брой могилни некрополи и независими гробници, от които и куполната гробница-светилище в местността „ Мишкова равнища “. Уникални също са и потъналите селища в българската акватория на Черно море.
Природен парк Персина се намира на северната граница на България, по поречието на река Дунав. Разположен е на повърхност от 21 762,2 хектара по цялата дължина на Свищовско – Беленската равнина. Обявяването му за предпазена територия през 2000 година цели съхранението и възобновяване на крайдунавски влажни зони, като изключително се натъртва на опазване естественото положение на многочислените острови, влизащи в рамките на парка.
Местността Рилски манастир се намира на територията на община Рила. Като предпазена територия паркът е самостоятелен през 2000 година На територията на парка се намират голям брой езера, висши растения, животни, риби, птици. През паркът минават и доста пешеходни туристически направления. В парка се намира обителта на Рилския манастир, който е реликва епохи наред за българската православна религия и просвета.
А паркът, носещ името на Българка, се намира на северните скатове на централната част от Стара планина - над Шипченския и Тревненския дял от планината. Паркът е публично разгласен за предпазена територия през 2002г, защото има голямо многообразие от растителни и скотски типове, благоприятствани от разнообразния релеф и климат. На територията, която обгръща, се намират предпазените местности Студен бунар, Столища, Мъхченица-Йововци и Соколския манастир. Посетителите на парка могат да се насладят на естествените забележителности Мъхнатите скали, Виканата канара, Естествено тисово находище и вековното дърво Големият бук.
Природният парк Беласица включва по-голямата част от едноименната планина, която се намира на територията на България. Към нея спадат община Петрич, област Благоевград и десетки села. Обявен е за естествен парк през 2007 година за опазване на вековни гори. Паркът има богат скотски и растителен свят. На територията на парка се намират четири тематични маршрута, по които са сложени осведомителни табели, които срещат туристите с забавни обстоятелства.
Дотук с естествените паркове у нас. Продължаваме с опознаване на резерватите на българска територия, чието предопределение е повече от разнообразно.
Резерватите са предпазени територии, в които се опазват мостри от естествени екоситеми, включващи присъщи или забележителни растителни и скотски типове и техните местообитания. Те са извънредно държавна благосъстоятелност. В България съществуват 55 резервата с обща повърхност 77 124,05 хектара. Около 72% от площта на резерватите в България са в рамките на национални и естествени паркове.
Резерватите се основават за запазване на естествения им темперамент, научна и просветителна активност, запазване на генетичните запаси, опазване на естествени местообитания и популации на предпазени редки, ендемични и реликтни типове, развиване на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.
Забранени са всевъзможни действия като се изключи защитата им, визити с научна цел, събиране на семенен материал, диви растителни и скотски типове само с научна цел или възобновяване им на други места в количества, способи и време, които изключват нарушавания в екосистемите.
В идващите редове ще ви представим някои от най-любопитните предпазени територии със статута на резервати на територията на България.
Биосферният резерват Узунбоджак или Лопушна в Малко Търново е част от Природен парк Странджа и е разгласен за предпазена територия, като през март 1977 година е включен в програмата Човек и биосфера на ЮНЕСКО. В него съществуват неповторими за Европа екосистеми. Разположен е на юг от село Кости и се намира в долината на река Резовска, на към 20 км от устието на реката.
Ако попаднете в региона, безусловно посетете и резерват Силкосия сред селата Българи и Кости. Резерватът е със относително дребна повърхност, само че предлага огромно многообразие от растения, животни и птици. На територията на парка са открити над 200 типа висши растения. Обитаван е най-вече от влечуги - жаби, костенурки и така нататък От бозайниците се срещат пума, вълк, белка и други В резервата гнездят кълвачи, славей, кос, сойка и други
Наблизо е и неземно красивият резерват Тисовица, намиращ в община Царево. Заема повърхност от 749,3 хектара. Резервата е мъчнопроходим - по скатовете на реките Тисовица и Мързевска река. Тук се намира едно от 5-те залежи на тис. Две от дърветата са на повече от 150 години. Биоразнообразието на влечуги, земноводни, птици и бозайници в резервата е огромно.
В Шуменско път се намират 3 резервата, съчетаващи естествени особености и исторически разкопки в едно.
Резерватът Патлейна се намира на 6 км от град Велики Преслав, област Шумен. Представлява линия гора, която е ситуирана отдясно на реката Голяма Камчия. Обявен е за резерват през 1948 година за да се опази единственото естествено находище на див рожков в България. Растителният и животинският свят са извънредно богати. На територията на резервата се намират няколко исторически обекта.
Кабиюк е най-голямото държавно стопанство, където по най-нови способи се отглеждат племенни животни за търговия, както у нас, по този начин и в чужбина. Той отстои на 15 км от град Шумен. Съществува от 7 век, когато на това място се построява старобългарски аул, за първата българска столица Плиска да бъде охранявана от запад. В средата на 19 век тук се стартират да се отглеждат арабски коне, а по-късно се трансформира в стопанство, в което се отглеждат висококласни расови животни и качествени семена за посев, които се продават в цялата страна.
И най-известният, знак на България, Археологическият резерват Мадара. Той се намира при скалите на местността Мадара, на 30 км от град Шумен и на 15 км от Плиска. Целият комплекс обгръща няколкостотин декара повърхност. Центърът на резервата е ситуиран към Голямата пещера, която съставлява скален заслон с височина 30 метра, и намиращата се в съседство Малка пещера. Тези две естествени формирания са били дом на най-древното население на Балканите. В Голямата пещера са открити оброчни плочки на Тракийския конник, което демонстрира, че тя е била тракийско светилище. Съществува доктрина, че тук са били, по този начин наречените, летни резиденции на кановете.
Природните запаси на българска територия са неограничени. Ще се уверите сами, в случай че решите да посетите някое от изброените местенца. Гарантираме ви прелестно изкарване, чист въздух и натурален релакс. Малчуганите пък ще изживеят незабравими мигове в опознаване на разнообразния скотски и растителен свят.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ