Унай Емери – Анализаторът
Унай Емери е един от най-актуалните футболни треньори в света. В момента e отпред на ПСЖ, европейски гранд с безкрайна финансова мощност. За да стигне до Париж, испанецът води тимове от долните дивизии в родината си като “Лорка” и “Алмерия”. В следствие работи и във “Валенсия”, както и “Спартак” (Москва), с цел да се върне в Испания. Превърна се в най-успешния треньор в историята на “Севиля”. С отбора завоюва три следващи трофея в Лига Европа. От лятото на 2016-та е треньор на френския гранд.
С парижани към този момент завоюва купа и купа във Франция. Голямата цел пред клуба е желан трофей в Шампионската лига. И за какво не? Испанецът към този момент е посочил, че може да печели в Европа. Всичко това, с помощта на неговата пристрастеност да… проучва.
Психологията също му е правилен асистент, за разлика от годините, когато е играл футбол. Сам признава, че като състезател е бил техничен, само че със слаба душeвност. Футболистът Унай Емери бил от сантименталните играчи. Обичал прекомерно доста самата игра, с цел да пази главата си хладна, когато би трябвало. Нямал нрав на победител за сметка на прекомерно доста дефекти, с цел да стане огромен футболист. Физически също отстъпвал. Сигурен е, че опитът като играч му оказал помощ да е треньорът, в който се трансформирал през днешния ден.
Още като състезател е желал да бъде ментор. На 23 години тренира голобради момчета в родния му град Ондарибия. На 24-и се сдобил с първия си патент, а последните дипломи в треньорската специалност придобива на 28-29 годишна възраст. За разлика от огромна част от наставниците, които стартират да учат, откакто приключат с футболните си кариери.
Прекарва цялата си футболна кариера в слушане, наблюдение и анализиране какво се случва на терена. Съжалява, че го осмислил и почнал да го употребява едвам откакто станал ментор.
На времето съотборниците се шегували с него, като го наричали „ угрижен гъз “, поради непрекъснатата умислена физиономия, която имал.
Тогава и в този момент обаче съблюдава една и съща традиция. Обича да се разхожда по игрището преди срещата. Това му оказва помощ да мисли. Нарича го „ сладко умерено наслаждение “. Признава, че постоянно трансформира проектите си, поради добра вътрешен глас тъкмо в тези моменти.
Първият му тим като треньор е „ Лорка “, където е играл като футболист. Шефовете го изненадват с предлагането да спре с футбола и да поеме отбора. Когато влиза в съблекалнята, съотборниците го питат къде е треньорът и да не би да е болен, че той ще води заниманието. Емери дава отговор:
„ Здравейте! Бях ваш съотборник, само че от този миг аз съм шефът! “
Неговата максима като ментор е в никакъв случай да не мисли за бъдещето. Това поражда единствено подозрение, а и те кара да не действаш сега. Най-далечното бъдеще за Емери е на следващия ден. Днес работи за идващия мач. Когато срещата завърши, стартира да мисли за тренировката на идващия ден.
Това, което има сега го счита за справедливо – да води един от най-богатите и мощни тимове в света. Бил е треньор и на скромни отбори. Например, „ Алмерия “, с който се изкачва от трета до втора дивизия. По това време прекарва и дребното си свободно време в гледане на мачове. По думите му, те са били стотици. Интересува се е от това по какъв начин тимът печели? Защо и каква е повода? Какво тъкмо тренира? Както и противоположното – какво не работи при губещите отбори? Отборът играе неприятно, само че печели. Другият – добре и красиво, само че губи. Каква е повода?
„ Във футбола ученето идва през очите “, твърди наставникът.
Съжалява, че не може да отиде на различен стадион и да гледа онлайн като фен футболна среща, тъй като ще стартират спекулации. Веднага по вестниците ще излезе лист с имена на играчи, които сякаш следи. А Емери се интересува от груповото деяние, когато гледа мач. Как се движи тимът по терена, методът на офанзива, играта в отбрана и така нататък Няма модел за треньор. Харесва всички. Емери се има за гъба, която попива всичко.
И поради това продължава да гледа срещи по малкия екран, тъй като продължава да се учи.
Привърженик е на прочувствената просветеност. Тя му оказва помощ да ръководи съблекалня с милионери. Психологическият аспект постоянно го е привличал. Измисля сюжет, който играчите виждат и знаят какво би трябвало да вършат. Ако отиде на подготовка и покаже нещо, което ще изненада футболистите, значи, че е работил зле.
Разчита на самостоятелната и групова логика на психиката. Засилва конкурентния дух и изостря сетивата на целия отбор. Когато има двама играчи на една и съща позиция, работи повече с този, който не играе.
„ Защото би трябвало да покаже физически и умствено, че е по-добър от останалите на същата позиция “, признава Емери.
Не харесва треньорите, които заобикалят връзката с играчите. За него това е тъжно. Емери разчита на огромна обич и доверие в съблекалнята. Не желае да е деспот, а водач на група от 22 души, които са подготвени да направя всичко за него.
Празната химикалка във “Валенсия”
По време на престоя си във “Валенсия”, Унай Емери същисва съблекалнята с видеоразбори.
“Всеки мач виждам в детайли на видео, като мога да прекарам към 12 часа, в които да проучвам всичко – признава треньорът. – След това върша клип, с който изяснявам на играчите си в границите на 60 минути какво би трябвало да знаят. Ако не могат да го схванат, значи не внимават.”
И един път си го изкарва на състезател на “прилепите”, въпреки че и до през днешния ден не се знае кой е той.
Емери раздал подробна информация за всеки футболист, против който ще се изправят възпитаниците му в идващия мач, както и лист с писалка за мемоари. И тогава непослушникът си го получил. Емери му дал празна писалка. След лекцията го попитал: “Кажи в този момент на всички какво си записа?”.
За него
Той е захласнат от футбола
Трябва да прекарате малко време с него и ще разберете какъв е. Обсебен е от футбола. Просто е болен. Веднъж неприятелски състезател ме попита по какъв начин се работи с Емери, защото се познават. Казах му, че сме гледали видео три дни, с цел да разберем по какъв начин да ги спрем. Той ми отвърна “да, да, знам”. Със сигурност Емери е най-хубавият, с който съм работил. Бяхме дружно три години, само че не можах да устоя и четвърта. Просто се махнах.
Хоакин, някогашен състезател на “Валенсия”
“Трудолюбив” даже не му подхожда
Винаги съм вярвал в него и в никакъв случай за момент не съм се усъмнил в неговият гений. Унай Емери е един от най-хубавите треньори в света. Дори да паднем от последния няма да го уволня. Знам по какъв начин работи. Трудолюбив даже не е точната дума за него. Заради това е в ПСЖ. Ако загубим причина ще диря в мотивацията на играчите, не в метода му на работа.
Насер Ал-Хелайфи, притежател на ПСЖ
По-добър стратег е от Капело
Нямах най-хубавите взаимоотношения с него. Между нас връзката бе нещо като обич и ненавист. Въпреки това станах по-зрял футболист под негово управление. Спечелих доста титли, с помощта на Емери. Работил съм и с Фабио Капело, само че той е по-добър стратег, а и е вманиачен на тази тематика. Гледахме непрекъснато видео разбори. Накара ни да мислим друго и то в позитивен аспект.
Хосе Антонио Рейес, някогашен състезател на “Севиля”
Искам отново да работим дружно
Най-важният треньор, който съм имал по време на кариерата си. За мен той е най-хубавият в тази специалност. Подобри ме във всяко отношение като футболист. Винаги съм се чувствал спокоен с него, тъй като обичаше да се доверяваше на играчите. Добър другар, имаме отлична връзка. Бих желал да работя още веднъж с него.
Карлос Бака, състезател на “Виляреал”
С парижани към този момент завоюва купа и купа във Франция. Голямата цел пред клуба е желан трофей в Шампионската лига. И за какво не? Испанецът към този момент е посочил, че може да печели в Европа. Всичко това, с помощта на неговата пристрастеност да… проучва.
Психологията също му е правилен асистент, за разлика от годините, когато е играл футбол. Сам признава, че като състезател е бил техничен, само че със слаба душeвност. Футболистът Унай Емери бил от сантименталните играчи. Обичал прекомерно доста самата игра, с цел да пази главата си хладна, когато би трябвало. Нямал нрав на победител за сметка на прекомерно доста дефекти, с цел да стане огромен футболист. Физически също отстъпвал. Сигурен е, че опитът като играч му оказал помощ да е треньорът, в който се трансформирал през днешния ден.
Още като състезател е желал да бъде ментор. На 23 години тренира голобради момчета в родния му град Ондарибия. На 24-и се сдобил с първия си патент, а последните дипломи в треньорската специалност придобива на 28-29 годишна възраст. За разлика от огромна част от наставниците, които стартират да учат, откакто приключат с футболните си кариери.
Прекарва цялата си футболна кариера в слушане, наблюдение и анализиране какво се случва на терена. Съжалява, че го осмислил и почнал да го употребява едвам откакто станал ментор.
На времето съотборниците се шегували с него, като го наричали „ угрижен гъз “, поради непрекъснатата умислена физиономия, която имал.
Тогава и в този момент обаче съблюдава една и съща традиция. Обича да се разхожда по игрището преди срещата. Това му оказва помощ да мисли. Нарича го „ сладко умерено наслаждение “. Признава, че постоянно трансформира проектите си, поради добра вътрешен глас тъкмо в тези моменти.
Първият му тим като треньор е „ Лорка “, където е играл като футболист. Шефовете го изненадват с предлагането да спре с футбола и да поеме отбора. Когато влиза в съблекалнята, съотборниците го питат къде е треньорът и да не би да е болен, че той ще води заниманието. Емери дава отговор:
„ Здравейте! Бях ваш съотборник, само че от този миг аз съм шефът! “
Неговата максима като ментор е в никакъв случай да не мисли за бъдещето. Това поражда единствено подозрение, а и те кара да не действаш сега. Най-далечното бъдеще за Емери е на следващия ден. Днес работи за идващия мач. Когато срещата завърши, стартира да мисли за тренировката на идващия ден.
Това, което има сега го счита за справедливо – да води един от най-богатите и мощни тимове в света. Бил е треньор и на скромни отбори. Например, „ Алмерия “, с който се изкачва от трета до втора дивизия. По това време прекарва и дребното си свободно време в гледане на мачове. По думите му, те са били стотици. Интересува се е от това по какъв начин тимът печели? Защо и каква е повода? Какво тъкмо тренира? Както и противоположното – какво не работи при губещите отбори? Отборът играе неприятно, само че печели. Другият – добре и красиво, само че губи. Каква е повода?
„ Във футбола ученето идва през очите “, твърди наставникът.
Съжалява, че не може да отиде на различен стадион и да гледа онлайн като фен футболна среща, тъй като ще стартират спекулации. Веднага по вестниците ще излезе лист с имена на играчи, които сякаш следи. А Емери се интересува от груповото деяние, когато гледа мач. Как се движи тимът по терена, методът на офанзива, играта в отбрана и така нататък Няма модел за треньор. Харесва всички. Емери се има за гъба, която попива всичко.
И поради това продължава да гледа срещи по малкия екран, тъй като продължава да се учи.
Привърженик е на прочувствената просветеност. Тя му оказва помощ да ръководи съблекалня с милионери. Психологическият аспект постоянно го е привличал. Измисля сюжет, който играчите виждат и знаят какво би трябвало да вършат. Ако отиде на подготовка и покаже нещо, което ще изненада футболистите, значи, че е работил зле.
Разчита на самостоятелната и групова логика на психиката. Засилва конкурентния дух и изостря сетивата на целия отбор. Когато има двама играчи на една и съща позиция, работи повече с този, който не играе.
„ Защото би трябвало да покаже физически и умствено, че е по-добър от останалите на същата позиция “, признава Емери.
Не харесва треньорите, които заобикалят връзката с играчите. За него това е тъжно. Емери разчита на огромна обич и доверие в съблекалнята. Не желае да е деспот, а водач на група от 22 души, които са подготвени да направя всичко за него.
Празната химикалка във “Валенсия”
По време на престоя си във “Валенсия”, Унай Емери същисва съблекалнята с видеоразбори.
“Всеки мач виждам в детайли на видео, като мога да прекарам към 12 часа, в които да проучвам всичко – признава треньорът. – След това върша клип, с който изяснявам на играчите си в границите на 60 минути какво би трябвало да знаят. Ако не могат да го схванат, значи не внимават.”
И един път си го изкарва на състезател на “прилепите”, въпреки че и до през днешния ден не се знае кой е той.
Емери раздал подробна информация за всеки футболист, против който ще се изправят възпитаниците му в идващия мач, както и лист с писалка за мемоари. И тогава непослушникът си го получил. Емери му дал празна писалка. След лекцията го попитал: “Кажи в този момент на всички какво си записа?”.
За него
Той е захласнат от футбола
Трябва да прекарате малко време с него и ще разберете какъв е. Обсебен е от футбола. Просто е болен. Веднъж неприятелски състезател ме попита по какъв начин се работи с Емери, защото се познават. Казах му, че сме гледали видео три дни, с цел да разберем по какъв начин да ги спрем. Той ми отвърна “да, да, знам”. Със сигурност Емери е най-хубавият, с който съм работил. Бяхме дружно три години, само че не можах да устоя и четвърта. Просто се махнах.
Хоакин, някогашен състезател на “Валенсия”
“Трудолюбив” даже не му подхожда
Винаги съм вярвал в него и в никакъв случай за момент не съм се усъмнил в неговият гений. Унай Емери е един от най-хубавите треньори в света. Дори да паднем от последния няма да го уволня. Знам по какъв начин работи. Трудолюбив даже не е точната дума за него. Заради това е в ПСЖ. Ако загубим причина ще диря в мотивацията на играчите, не в метода му на работа.
Насер Ал-Хелайфи, притежател на ПСЖ
По-добър стратег е от Капело
Нямах най-хубавите взаимоотношения с него. Между нас връзката бе нещо като обич и ненавист. Въпреки това станах по-зрял футболист под негово управление. Спечелих доста титли, с помощта на Емери. Работил съм и с Фабио Капело, само че той е по-добър стратег, а и е вманиачен на тази тематика. Гледахме непрекъснато видео разбори. Накара ни да мислим друго и то в позитивен аспект.
Хосе Антонио Рейес, някогашен състезател на “Севиля”
Искам отново да работим дружно
Най-важният треньор, който съм имал по време на кариерата си. За мен той е най-хубавият в тази специалност. Подобри ме във всяко отношение като футболист. Винаги съм се чувствал спокоен с него, тъй като обичаше да се доверяваше на играчите. Добър другар, имаме отлична връзка. Бих желал да работя още веднъж с него.
Карлос Бака, състезател на “Виляреал”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ