Уморен и отвратен от шумния и неспокоен град, човекът решил

Уморен и погнусен от шумния и разтревожен град, индивидът решил да откри безшумно и умерено място, където да се отдаде известно време на размисъл и самосъзерцание.

Изкачил се високо в планината, навлязъл в дълбоки гори, където не се мяркала жива душа. Но не съумял да се състредоточи – пречела му песента на щурците!

Навлязъл още по-навътре в гората, само че там пък птиците пеели доста високо и смущавали общуването му с вътрешното „ Аз ”.

В търсене на безспорната тишина, тогава индивидът влезнал в една пещера. Там било доста безшумно, само че някъде в гънките й шапка вода. Звукът на капките напряко го вбесил.

Тогава индивидът си построил дребен, звукоизолиран бункер, без порти и прозорци. Но в цялостната тишина ясно отеквало тиктакането на часовника му. Човекът свалил часовника от ръката си и гневно го запратил в стената. Седнал, поел надълбоко въздух и се приготвил най-накрая да се наслаждения на цялостен покой, но… „ Туп-туп, туп-туп… ”, пулсирало сърцето му все по-гръмко и гръмко...

Поука: Всички проблеми, както и техните решения се намират не някъде към нас, а вътре в нас.