Великото зануляване. Светът на 2030 г.
Улрих Мис , роден през 1951 година, е социолог и политолог. Областите, в които работи, включват: рецензия на капитализма, упадъка на демокрацията, екологията, антимилитаризма. Последната му обява е „ Мегаманипулация “, Франкфурт 2020 година
Пише за медиите „ Рубикон “, „ КенФМ “ и е член на публицистичната гилдия на седмичника „ Демократична опозиция “.
Корона рецесията го направи напълно явно: още при започване на 2020 година фасадата на западните демокрации се пропука. При преодоляването на пандемията ръководещите прибегнаха съвсем без изключение до искрено властнически способи, а тяхното използване прерасна в скрит план на международния хайлайф, който засенчи всяка „ доктрина на конспирацията “.
Нищо не е разкривало с такава изясненост същинската функционалност на бюрократичната страна, както въпросната рецесия.
Улрих Мис дава думата на интернационалните специалисти от разнообразни области. Те преглеждат от разнообразни ъгли „ новото обикновено “, което глобалистите от финансовия свят и Световния стопански конгрес са планували за човечеството: един цифровизиран, следен, трансхуманен и изцяло обезчовечен свят.
Необходимо е да задълбочим своя разбор и да използваме всяко познание като оръжие за опозиция.
„ Прекрасният нов свят “ на Олдъс Хъксли… от дълго време е станал действителност
„ Причина, заради която новият тоталитаризъм би трябвало да наподобява на остарелия, несъмнено, не съществува. Правителство, което ръководи благодарение на тояги и взводове за екзекуция, насилствен апетит, всеобщо мятане в пандиза и всеобщо изселване, е освен нечовешко (сега към този момент никого не го е грижа за това), само че то е и явно непригодно, а в ерата на високо развитата технология непригодността е грях против Светия Дух.
Истински пригодна тоталитарна страна ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт на политическите вождове и тяхната войска от управници управлява население от плебеи, които не е належащо да бъдат насилвани, с цел да се подчиняват, тъй като те обичат своето иго. В сегашните тоталитарни страни задачата да бъдат накарани хората да заобичат своето иго е предоставена на министерствата на пропагандата, на вестникарите и на учителите. “
Утопията като че ли е доста по-близо до нас, в сравнение с човек можеше да си показа единствено преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче наподобява изцяло допустимо този смут да се стовари върху нас и след по-малко от век. И то, в случай че до тогава успеем да се обуздаем и не се самовзривим.
И в действителност, в случай че не изберем да децентрализираме и да използуваме приложната просвета, само че не като цел, за чието реализиране човешките същества би трябвало да бъдат използувани като оръдия, а като метод да сътвори една раса от свободни човеци, ние имаме единствено две благоприятни условия за избор: или голям брой национални, милитаризирани тоталитарни режими, които имат за основа ужаса от атомната бомба, а за последица – заличаването на цивилизацията (или в случай че войната е лимитирана – увековечаването на милитаризма) или един общочовешки тоталитаризъм, който е подбуден от обществения безпорядък, провокиран от бурното развиване на технологията като цяло и съответно от атомната гражданска война, и който прераства, притиснат от нуждата за склонност и резистентност, в благоденствуващата робия на Утопията.
„ Днес изкуството за надзор над съзнанието е на път да стане просвета. Експертите в тази просвета знаят какво вършат и за какво го вършат. В работата си те се управляват от теории и хипотези, които се основават на солидна база от пробен материал. Благодарение на новите прозрения и процедурите, които те вършат вероятни, кошмарът, който е „ съвсем сбъднат в властническата система на Хитлер “, скоро ще бъде изцяло сбъднат. “
