Денят в червено и бяло: Как Индонезия празнува Деня на независимостта с традиции, игри и гордост
Улиците на Индонезия пламват в алено и бяло! Всяка година на 17 август нацията отбелязва своя Ден на независимостта - историческата дата от 1945 година, когато Сукарно и Мохамад Хата прогласяват свободата на страната от колониалното ръководство и слагат началото на нова глава в историята на архипелага.
От публични церемонии по издигане на флагове до колоритни културни представления и оживени игри, денят съчетава тържествено възпоменание с щастлив празник.
Индонезийците честват със занимателни и неповторими обичаи - от ястие на висящи бисквити със завързани ръце до надпревари кой пръв ще покатери намазано с лой дърво, доказвайки какъв брой колоритна и радостна е тяхната просвета.
Посланикът на Индонезия Листиана Операнта разкри ексклузивно в свое изявление пред Vesti.bg за непредвидените прилики сред България и Индонезия, както и за едно от най-важните празненства за страната – Денят на независимостта.
Как протича празникът, любопитни традиции и прилики сред Индонезия и България научете в долните редове:
Защо и по какъв начин се чества Денят на независимостта в Индонезия?
Денят на независимостта е доста значим за индонезийците, изключително за тези, които живеят в чужбина, тъй като е освен народен празник, само че и време да помислим за нашата дълга история на битка за независимост. На 17 август 1945 година се отбелязва денят, в който нашите предшественици афишират независимостта от колониализма и основават свободна и самостоятелна нация.
Като жители, индонезийците постоянно умеят да свързват празника с отдаване на респект и припомняне на битките на нашите предшественици, както и с разнообразни радостния, в това число забавни игри с другари и семейство, с цел да създадат деня паметен и занимателен.
Винаги започваме с публична гала – издигане на знамето и декламиране на нашето заричане към нацията. Има „ Paskibra “ – подготвена и влиятелна група младежи, които извършват церемонията по издигане на знамето, подбирана прецизно всяка година.
След формалната гала нормално организираме фамилни и групови занимателни действия. Те са предопределени да засилят връзката със фамилията и съседите.
В Деня на независимостта кварталите в Индонезия също украсяват в червено и бяло (цветовете на националния флаг), като даже се състезават кой ще направи дома или улицата си най-красива и празнична.
В последна сметка, за нас Денят на независимостта е специфичен ден за респект и празнуване.
Какво е персоналното ви усещане от живота и работата като дипломат на Индонезия в България?
В София съм единствено от шест седмици и имам още доста да проучвам и да видя, само че до момента животът тук беше доста забавен и прелестен. Срещнах се с няколко посланици, пребиваващи в София, и всички те споделят едно мнение – България, изключително София, е отлично място за живеене и предлага доста за разкриване.
В професионален проект съм впечатлена от посрещането от страна на министерствата. Правителството прави всичко допустимо да приветства задграничните високопоставени посетители. Разбрах, че се провеждат разнообразни начинания, с цел да се даде на дипломатическия корпус по-добро схващане за българите и България – за нейния народ, просвета и капацитет.
Лично аз, като човек, който се интересува от история, се любувам на многото исторически аспекти на страната – музеите, античния град Сердика, парковете и горите към София, историята на Пловдив, Рилския манастир, художествените галерии. Харесвам и културата на кафе и печива . Най-голямото ми предизвикателство е да науча езика, с цел да мога най-малко да се оправям обществено, а скоро – и да разбирам хората и местата посредством тяхната история и език.
Имате ли обичана част от празника за Деня на независимостта и има ли любопитни обичаи?
Любимото ми постоянно е било церемонията по издигането на знамето. Трябва да се оцени какъв брой доста подготовка влагат участниците. Те постоянно репетират детайлите на церемонията дни, даже седмици преди събитието. Посвещават време и старания, с цел да бъде всичко съвършено.
Като индонезиец, живеещ в чужбина, нищо не може да размени гордостта и дълбокото възприятие на признателност, когато вдигнеш ръка, с цел да поздравиш знамето, и изпееш националния химн. Чувството е друго и доста стопля сърцето.
Има доста обичайни игри на този ден – ястие на висящи бисквити със завързани ръце , бягане с лъжица, в която има топче, без да го изпуснеш, или надпреварване с чували на краката. Една доста забавна игра, неповторима за Индонезия, е, когато група хора се състезават да стигнат до дарове, окачени на намазано с лой дърво ; който успее да стигне до върха, печели. Но най-голямото развлечение идва от тълпата – овации, крясъци и смях вършат прекарването живо и радостно.
Какво значи за вас Денят на независимостта?
Това значи единение, мемоари, работа и взаимопомощ, само че и отмора със фамилията.
Това е време, в което си спомняме предишното, до момента в който честваме сегашното. Денят предизвиква духа на съдействие, работейки дружно за споделено бъдеще, само че също по този начин разрешава моменти на релакс със фамилията. В последна сметка, това е ден да оценим суверенитета си, да признаем общия ни път и да се ангажираме с построяването на по-добра Индонезия.
В опита ви с двете страни има ли прилики сред българската и индонезийската просвета?
Абсолютно има няколко прилики и съм сигурна, че с времето ще открия още.
Един значим аспект, който забелязах, живеейки в София през последните седмици, е по какъв начин българите ценят общността . Често виждам фамилии в паркове с децата си (родители, малчугани и разширеното семейство – баби и дядовци), които прекарват свободното си време на пикник, в разходка или дружно в ресторант.
Като разрастваща се страна, сходно на Индонезия, България натъртва на фамилните връзки, другарствата, общността и обществената съгласуваност. Това е полезност, тъй като технологиите и модерният метод на живот постоянно основават бариери и отдалечават хората от човешките връзки.
Как младите индонезийци през днешния ден възприемат празника и какво обръщение бихте им отправили?
Мисля, че множеството млади индонезийци се радват на Деня на независимостта освен като на празник. Те са неразделна част от него и вземат участие интензивно в подготовката и церемонията. Дори в огромни градове като Джакарта и Сурабая можем да забележим поколението Z да се включва в обичайните игри. Усещането е още по-силно в районите и по-малките градове. Младите постоянно внасят изобретателни хрумвания и софтуерни детайли, с цел да създадат игрите и дейностите по-интересни.
Моето обръщение е: Не би трябвало да одобряваме свободата и независимостта си за даденост. Нашите предшественици са се борили за тях с живота си, с цел да можем през днешния ден да ги имаме. И в наши дни към момента има хора и народи, които са под напън и се борят за своята независимост.
От публични церемонии по издигане на флагове до колоритни културни представления и оживени игри, денят съчетава тържествено възпоменание с щастлив празник.
Индонезийците честват със занимателни и неповторими обичаи - от ястие на висящи бисквити със завързани ръце до надпревари кой пръв ще покатери намазано с лой дърво, доказвайки какъв брой колоритна и радостна е тяхната просвета.
Посланикът на Индонезия Листиана Операнта разкри ексклузивно в свое изявление пред Vesti.bg за непредвидените прилики сред България и Индонезия, както и за едно от най-важните празненства за страната – Денят на независимостта.
Как протича празникът, любопитни традиции и прилики сред Индонезия и България научете в долните редове:
Защо и по какъв начин се чества Денят на независимостта в Индонезия?
Денят на независимостта е доста значим за индонезийците, изключително за тези, които живеят в чужбина, тъй като е освен народен празник, само че и време да помислим за нашата дълга история на битка за независимост. На 17 август 1945 година се отбелязва денят, в който нашите предшественици афишират независимостта от колониализма и основават свободна и самостоятелна нация.
Като жители, индонезийците постоянно умеят да свързват празника с отдаване на респект и припомняне на битките на нашите предшественици, както и с разнообразни радостния, в това число забавни игри с другари и семейство, с цел да създадат деня паметен и занимателен.
Винаги започваме с публична гала – издигане на знамето и декламиране на нашето заричане към нацията. Има „ Paskibra “ – подготвена и влиятелна група младежи, които извършват церемонията по издигане на знамето, подбирана прецизно всяка година.
След формалната гала нормално организираме фамилни и групови занимателни действия. Те са предопределени да засилят връзката със фамилията и съседите.
В Деня на независимостта кварталите в Индонезия също украсяват в червено и бяло (цветовете на националния флаг), като даже се състезават кой ще направи дома или улицата си най-красива и празнична.
В последна сметка, за нас Денят на независимостта е специфичен ден за респект и празнуване.
Какво е персоналното ви усещане от живота и работата като дипломат на Индонезия в България?
В София съм единствено от шест седмици и имам още доста да проучвам и да видя, само че до момента животът тук беше доста забавен и прелестен. Срещнах се с няколко посланици, пребиваващи в София, и всички те споделят едно мнение – България, изключително София, е отлично място за живеене и предлага доста за разкриване.
В професионален проект съм впечатлена от посрещането от страна на министерствата. Правителството прави всичко допустимо да приветства задграничните високопоставени посетители. Разбрах, че се провеждат разнообразни начинания, с цел да се даде на дипломатическия корпус по-добро схващане за българите и България – за нейния народ, просвета и капацитет.
Лично аз, като човек, който се интересува от история, се любувам на многото исторически аспекти на страната – музеите, античния град Сердика, парковете и горите към София, историята на Пловдив, Рилския манастир, художествените галерии. Харесвам и културата на кафе и печива . Най-голямото ми предизвикателство е да науча езика, с цел да мога най-малко да се оправям обществено, а скоро – и да разбирам хората и местата посредством тяхната история и език.
Имате ли обичана част от празника за Деня на независимостта и има ли любопитни обичаи?
Любимото ми постоянно е било церемонията по издигането на знамето. Трябва да се оцени какъв брой доста подготовка влагат участниците. Те постоянно репетират детайлите на церемонията дни, даже седмици преди събитието. Посвещават време и старания, с цел да бъде всичко съвършено.
Като индонезиец, живеещ в чужбина, нищо не може да размени гордостта и дълбокото възприятие на признателност, когато вдигнеш ръка, с цел да поздравиш знамето, и изпееш националния химн. Чувството е друго и доста стопля сърцето.
Има доста обичайни игри на този ден – ястие на висящи бисквити със завързани ръце , бягане с лъжица, в която има топче, без да го изпуснеш, или надпреварване с чували на краката. Една доста забавна игра, неповторима за Индонезия, е, когато група хора се състезават да стигнат до дарове, окачени на намазано с лой дърво ; който успее да стигне до върха, печели. Но най-голямото развлечение идва от тълпата – овации, крясъци и смях вършат прекарването живо и радостно.
Какво значи за вас Денят на независимостта?
Това значи единение, мемоари, работа и взаимопомощ, само че и отмора със фамилията.
Това е време, в което си спомняме предишното, до момента в който честваме сегашното. Денят предизвиква духа на съдействие, работейки дружно за споделено бъдеще, само че също по този начин разрешава моменти на релакс със фамилията. В последна сметка, това е ден да оценим суверенитета си, да признаем общия ни път и да се ангажираме с построяването на по-добра Индонезия.
В опита ви с двете страни има ли прилики сред българската и индонезийската просвета?
Абсолютно има няколко прилики и съм сигурна, че с времето ще открия още.
Един значим аспект, който забелязах, живеейки в София през последните седмици, е по какъв начин българите ценят общността . Често виждам фамилии в паркове с децата си (родители, малчугани и разширеното семейство – баби и дядовци), които прекарват свободното си време на пикник, в разходка или дружно в ресторант.
Като разрастваща се страна, сходно на Индонезия, България натъртва на фамилните връзки, другарствата, общността и обществената съгласуваност. Това е полезност, тъй като технологиите и модерният метод на живот постоянно основават бариери и отдалечават хората от човешките връзки.
Как младите индонезийци през днешния ден възприемат празника и какво обръщение бихте им отправили?
Мисля, че множеството млади индонезийци се радват на Деня на независимостта освен като на празник. Те са неразделна част от него и вземат участие интензивно в подготовката и церемонията. Дори в огромни градове като Джакарта и Сурабая можем да забележим поколението Z да се включва в обичайните игри. Усещането е още по-силно в районите и по-малките градове. Младите постоянно внасят изобретателни хрумвания и софтуерни детайли, с цел да създадат игрите и дейностите по-интересни.
Моето обръщение е: Не би трябвало да одобряваме свободата и независимостта си за даденост. Нашите предшественици са се борили за тях с живота си, с цел да можем през днешния ден да ги имаме. И в наши дни към момента има хора и народи, които са под напън и се борят за своята независимост.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ