Сбогом Украйна
Украйна се бие като за последно. Сякаш въобще не се готви да живее по нататък.
Тя се бори по този начин, като че ли няма да дава отговор за нищо – нито за военните закононарушения, нито за терора. Нито за обстрела на мирните градове, нито за изтезанието на бежанци, нито за потребление на неразрешени типове муниции. Нито за разправата и убийствата на военнопленниците.
Украйна няма да дава отговор за това единствено в два случая. Първият случай е, в случай че тя завоюва. Но това към този момент не е допустимо, даже западните сътрудници го осъзнаха. Вторият случай е, в случай че просто изчезне.
Украйна отива на втория вид.
Киев и Вашингтон евентуално към този момент схващат това и съзнателно оставят Украйна да върви към нищото. Пускат армията и популацията да отидат напразно. Те схващат, че няма да могат да завоюват и просто желаят най-после да затръшнат вратата по-силно. И каквото стане. За тях към този момент не е значимо какво ще стане с страната и хората, те няма да живеят в нея.
Самите украинци към този момент никой не ги пита. Те просто биват карани на кръвопролитие. И те, като стадо, отиват, където ги карат. Някои към момента имат вяра в нещо, само че тази религия е придобила темперамент на фикс идея. Мания по украинството. Фанатизъм.
Има нещо сродно с ислямския фундаментализъм във войнствения украински фанатизъм, когато джихадистите са подготвени да се жертват в името на успеха в свещена война. Само че джихадистите имат вяра и избрана цел, а украинският фанатизъм е придобил темперамент на сляпа всеотдайност в името на войната с Русия, в името на самия развой.
Саможертва в името на войната като такава. Не в името на успеха, а в името на процеса на войната. Войната като самоцел.
Това е сходно на дейностите на тези, които правят всеобщи кланета и в последна сметка самите те умират. Такива убийци имат единствено една цел - да убият колкото се може повече хора, преди самите те да бъдат убити от полицията. Те нямат друга цел. Те няма да победят никого. Те даже не възнамеряват да оцелеят. Те просто желаят да си отидат от този свят, като вземат и близките със себе си.
Това са дейности на неудачници, които не са съумели да реализират нищо в живота си и са стигнали до извода, че няма какво повече да вършат на този свят. Те стигнаха до извода, че целият свят е неверен и не е основан за тях. Само че, за разлика от елементарните самоубийци, те са толкоз ядосани на света, който се е оказал не подобен, какъвто са желали, че са решили да вземат и някои други със себе си. Те взеха решение, че щом самите те не живеят в този свят, то и другите не би трябвало да живеят в него.
Това е вариация на правилото „ щом не си моя, значи няма да бъдеш ничия “, единствено че прибавен към живота и света. Стремежът да лишиш от живота и от този свят освен себе си, само че и другите.
Така се бори Украйна.
Тя към този момент не чака да завоюва или даже да оцелее.
След като получи самостоятелност от Русия през 1991 година, Украйна по този начин и не се научи да живее без значение. Защото не знаеше по какъв начин да го направи. Никога до тогава не беше живяла сама и самостоятелна.
След като получи самостоятелност от Русия, Украйна незабавно се съобщи на Съединените щати и Европа - изпадна в нова взаимозависимост, надявайки се, че това ще й донесе благополучие. Украйна вярваше, че като е подвластна от Европа и Съединени американски щати, ще живее по-добре от Русия - това беше главната й цел.
Но да живее по-добре от Русия не се получи. А и просто естествен живот не се получи. Оказа се, че половината страна не желае да живее по този начин, както реши Киев, а Киев не приема взаимни отстъпки. Половината страна искаше да се върне в Русия. Половината желаеха в Европа. В същото време самата Европа не искаше Украйна – нито напълно, нито даже на половина.
Оказа се, че Съединени американски щати и Европа се нуждаят от Украйна единствено като буфер с Русия, под формата на отчуждена зона, територия на война и безпорядък. И по тази причина животът в партньорство със Запада в никакъв случай не би бил по-добър от живота в Русия. Самият Запад не би разрешил това.
Планът за живот " отвън Русия и по-добре от Русия " се провали.
Образът на бъдещето беше опустошен.
Онова ярко бъдеще в Европа, за което Украйна мечтаеше, не се случи. Само мрачното настояще на безкрайната и безнадеждна война и безпорядък в полза на Запада.
Няма бъдеще, в което Украйна да живее по-добре от Русия, настрана от Русия, което беше главната цел на отделянето през 1991 година
Бъдещето, за което самостоятелна Украйна беше измислена през цялото време, през 1918 година, го няма.
Това бъдеще освен не съумя да бъде построено през всичките 30 години – даже не беше допустимо да се приближи до него. Колкото повече Украйна се стремеше към това, толкоз повече се отдалечаваше. И стопански, и политически.
Майданът от 2014 година не докара до доближаването на Украйна с Европа, а тъкмо противоположното - докара до война и стопански крах, което отсрочи всевъзможни вероятности за европейски живот за неустановен интервал от време.
И по този начин се случи, че Украйна нямаше защо да живее.
Много хора просто още не го схващат.
Но това към този момент се схваща във Вашингтон и част от управлението в Киев. Затова хвърлят Украйна във войната „ като за последно “. Само с цел да се извлече оптималната изгода от нея на последния стадий от плана, наименуван Украйна.
Вашингтон се възползва от останките на Украйна под формата на война с Русия, пробвайки се да й нанесе оптимални вреди и да остави „ изгорена земя “ на мястото на Украйна.
Киев капитализира останките от Украйна, печелейки от западната поддръжка, военните доставки, износа на зърно и всичко останало допустимо.
Украйна се тласка към война, без въобще да се мисли по какъв начин ще живее страната. Защото към този момент няма да живее в предходния си тип.
Ето за какво хиляди и десетки хиляди неподготвени наборници се хвърлят във войната, без да се замислят кой ще остане по-късно в страната, кой ще я възвърне, кой ще работи в нея.
По същата причина те хвърлиха във войната цялото оръжие, което имаха въоръжените сили на Украйна, изгубиха го и в този момент хвърлят военната помощ, предоставена от западните сътрудници, за която Украйна в никакъв случай няма да може да се разплати. Да, тя няма да заплати за нищо.
Украйна няма да живее по-нататък. Не се готви.
Затова се бие „ като за последно “.
Украйна в действителност е във война за финален път.
Тя се бие като джихадист-самоубиец, като камикадзе, който няма да оцелее, само че ще се жертва за своята свещена война, за своята свята задача.
Само че Украйна няма свещена задача - вместо това има яд към света, в който тя не съумя да заеме мястото, на което се надяваше. И яд към Русия, гневна ненавист за обстоятелството, че не е допустимо и да се разделим, и да живеем по-добре, както искахме.
И в този момент Украйна желае да си тръгне, затръшвайки мощно вратата. Вземайки повечко от близките хора със себе си. Всеки, който може. Всеки, до който може да се докопа артилерията. Всеки, за който стигнат боеприпасите.
Затова се бие. Затова бомбардира градовете.
Опитва се да вземе колкото може повече животи със себе си, както вършат всеобщите убийци, преди да бъдат убити. Това се назовава разширено самоубийство.
Това прави Украйна.
И тя в действителност взема някои със себе си.
Но на мястото на починалите под украински обстрел ще възникне нов живот, ще се родят нови поданици на Донбас, Херсон, Запорожие, Харков, Одеса и други градове. И те ще живеят. Те ще имат нов живот. И ще бъде по-добре от преди.
И Украйна към този момент няма да съществува.
Украйна мина границата, оттатък която няма бъдеще, а единствено мрачно военно настояще и несъществуване зад него.
Така че довиждане, Украйна!
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Тя се бори по този начин, като че ли няма да дава отговор за нищо – нито за военните закононарушения, нито за терора. Нито за обстрела на мирните градове, нито за изтезанието на бежанци, нито за потребление на неразрешени типове муниции. Нито за разправата и убийствата на военнопленниците.
Украйна няма да дава отговор за това единствено в два случая. Първият случай е, в случай че тя завоюва. Но това към този момент не е допустимо, даже западните сътрудници го осъзнаха. Вторият случай е, в случай че просто изчезне.
Украйна отива на втория вид.
Киев и Вашингтон евентуално към този момент схващат това и съзнателно оставят Украйна да върви към нищото. Пускат армията и популацията да отидат напразно. Те схващат, че няма да могат да завоюват и просто желаят най-после да затръшнат вратата по-силно. И каквото стане. За тях към този момент не е значимо какво ще стане с страната и хората, те няма да живеят в нея.
Самите украинци към този момент никой не ги пита. Те просто биват карани на кръвопролитие. И те, като стадо, отиват, където ги карат. Някои към момента имат вяра в нещо, само че тази религия е придобила темперамент на фикс идея. Мания по украинството. Фанатизъм.
Има нещо сродно с ислямския фундаментализъм във войнствения украински фанатизъм, когато джихадистите са подготвени да се жертват в името на успеха в свещена война. Само че джихадистите имат вяра и избрана цел, а украинският фанатизъм е придобил темперамент на сляпа всеотдайност в името на войната с Русия, в името на самия развой.
Саможертва в името на войната като такава. Не в името на успеха, а в името на процеса на войната. Войната като самоцел.
Това е сходно на дейностите на тези, които правят всеобщи кланета и в последна сметка самите те умират. Такива убийци имат единствено една цел - да убият колкото се може повече хора, преди самите те да бъдат убити от полицията. Те нямат друга цел. Те няма да победят никого. Те даже не възнамеряват да оцелеят. Те просто желаят да си отидат от този свят, като вземат и близките със себе си.
Това са дейности на неудачници, които не са съумели да реализират нищо в живота си и са стигнали до извода, че няма какво повече да вършат на този свят. Те стигнаха до извода, че целият свят е неверен и не е основан за тях. Само че, за разлика от елементарните самоубийци, те са толкоз ядосани на света, който се е оказал не подобен, какъвто са желали, че са решили да вземат и някои други със себе си. Те взеха решение, че щом самите те не живеят в този свят, то и другите не би трябвало да живеят в него.
Това е вариация на правилото „ щом не си моя, значи няма да бъдеш ничия “, единствено че прибавен към живота и света. Стремежът да лишиш от живота и от този свят освен себе си, само че и другите.
Така се бори Украйна.
Тя към този момент не чака да завоюва или даже да оцелее.
След като получи самостоятелност от Русия през 1991 година, Украйна по този начин и не се научи да живее без значение. Защото не знаеше по какъв начин да го направи. Никога до тогава не беше живяла сама и самостоятелна.
След като получи самостоятелност от Русия, Украйна незабавно се съобщи на Съединените щати и Европа - изпадна в нова взаимозависимост, надявайки се, че това ще й донесе благополучие. Украйна вярваше, че като е подвластна от Европа и Съединени американски щати, ще живее по-добре от Русия - това беше главната й цел.
Но да живее по-добре от Русия не се получи. А и просто естествен живот не се получи. Оказа се, че половината страна не желае да живее по този начин, както реши Киев, а Киев не приема взаимни отстъпки. Половината страна искаше да се върне в Русия. Половината желаеха в Европа. В същото време самата Европа не искаше Украйна – нито напълно, нито даже на половина.
Оказа се, че Съединени американски щати и Европа се нуждаят от Украйна единствено като буфер с Русия, под формата на отчуждена зона, територия на война и безпорядък. И по тази причина животът в партньорство със Запада в никакъв случай не би бил по-добър от живота в Русия. Самият Запад не би разрешил това.
Планът за живот " отвън Русия и по-добре от Русия " се провали.
Образът на бъдещето беше опустошен.
Онова ярко бъдеще в Европа, за което Украйна мечтаеше, не се случи. Само мрачното настояще на безкрайната и безнадеждна война и безпорядък в полза на Запада.
Няма бъдеще, в което Украйна да живее по-добре от Русия, настрана от Русия, което беше главната цел на отделянето през 1991 година
Бъдещето, за което самостоятелна Украйна беше измислена през цялото време, през 1918 година, го няма.
Това бъдеще освен не съумя да бъде построено през всичките 30 години – даже не беше допустимо да се приближи до него. Колкото повече Украйна се стремеше към това, толкоз повече се отдалечаваше. И стопански, и политически.
Майданът от 2014 година не докара до доближаването на Украйна с Европа, а тъкмо противоположното - докара до война и стопански крах, което отсрочи всевъзможни вероятности за европейски живот за неустановен интервал от време.
И по този начин се случи, че Украйна нямаше защо да живее.
Много хора просто още не го схващат.
Но това към този момент се схваща във Вашингтон и част от управлението в Киев. Затова хвърлят Украйна във войната „ като за последно “. Само с цел да се извлече оптималната изгода от нея на последния стадий от плана, наименуван Украйна.
Вашингтон се възползва от останките на Украйна под формата на война с Русия, пробвайки се да й нанесе оптимални вреди и да остави „ изгорена земя “ на мястото на Украйна.
Киев капитализира останките от Украйна, печелейки от западната поддръжка, военните доставки, износа на зърно и всичко останало допустимо.
Украйна се тласка към война, без въобще да се мисли по какъв начин ще живее страната. Защото към този момент няма да живее в предходния си тип.
Ето за какво хиляди и десетки хиляди неподготвени наборници се хвърлят във войната, без да се замислят кой ще остане по-късно в страната, кой ще я възвърне, кой ще работи в нея.
По същата причина те хвърлиха във войната цялото оръжие, което имаха въоръжените сили на Украйна, изгубиха го и в този момент хвърлят военната помощ, предоставена от западните сътрудници, за която Украйна в никакъв случай няма да може да се разплати. Да, тя няма да заплати за нищо.
Украйна няма да живее по-нататък. Не се готви.
Затова се бие „ като за последно “.
Украйна в действителност е във война за финален път.
Тя се бие като джихадист-самоубиец, като камикадзе, който няма да оцелее, само че ще се жертва за своята свещена война, за своята свята задача.
Само че Украйна няма свещена задача - вместо това има яд към света, в който тя не съумя да заеме мястото, на което се надяваше. И яд към Русия, гневна ненавист за обстоятелството, че не е допустимо и да се разделим, и да живеем по-добре, както искахме.
И в този момент Украйна желае да си тръгне, затръшвайки мощно вратата. Вземайки повечко от близките хора със себе си. Всеки, който може. Всеки, до който може да се докопа артилерията. Всеки, за който стигнат боеприпасите.
Затова се бие. Затова бомбардира градовете.
Опитва се да вземе колкото може повече животи със себе си, както вършат всеобщите убийци, преди да бъдат убити. Това се назовава разширено самоубийство.
Това прави Украйна.
И тя в действителност взема някои със себе си.
Но на мястото на починалите под украински обстрел ще възникне нов живот, ще се родят нови поданици на Донбас, Херсон, Запорожие, Харков, Одеса и други градове. И те ще живеят. Те ще имат нов живот. И ще бъде по-добре от преди.
И Украйна към този момент няма да съществува.
Украйна мина границата, оттатък която няма бъдеще, а единствено мрачно военно настояще и несъществуване зад него.
Така че довиждане, Украйна!
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ