Пет тенденции във войната на рашизма срещу Украйна в началото на 2023 година
Украйна е наказана на съседство с страна, която без катарзис и европеизация е застрашена от морална деградация, от водещо до задънена улица владичество на имперски упоритости, от проказата на националроссийска идеология, от декадентен великоруски национализъм и саморазрушителен православен фундаментализъм (и то при изискване, че по брой мюсюлмани тази страна е измежду първите в света).
С подобен комшия няма да има покой и сигурност още дълго време. Слава Богу, че нас ни отделя от него Черно море!
Но в този момент – за войната на рашизма против Украйна. В началото на 2023 година можем да приказваме за пет основни трендове в тази война. Първата основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред западните и руските оръжия.
За страдание, Западът не оказва онази помощ с въоръжения и системи, от които Украйна има остра, мегажизнена нужда. Причините за това са четири.
Първата причина е, че след Студената война Западът бе почнал непроменяемо да редуцира военните си бюджети, да създава по-малко въоръжения, да затваря цели фабрики от военно-промишления комплекс, да се ориентира към противопоставяне на основния зложелател – тероризма. А това противопоставяне, споделяше се, се води не с войска и специфични елементи, а с полиция и специфични служби.
Втората причина е, че Западът бе сварен неопитен от рашистката война. Пожелателното мислене, комфортно настанило се измежду политическите и военните западни елити бе, че е невероятно Онзи от Кремъл (дето в този момент се крие в бункера) да стартира пълномащабна война през Третото десетилетие на Третото хилядолетие.
Третата причина е, че Западът към момента не е решен да допусне Русия да загуби войната по безапелационен и катастрофичен метод и счита (явно или неявно), че по-добре от разгромно победена Русия е изтощавана дълго и оставаща с все по-малко и по-ограничени витални сили Русия.
Четвъртата причина е, че Западът действа посредством проекти и стратегии, посредством бюджети, посредством дълги процедури на одобрение в парламентите, посредством увещание на публичното мнение, посредством последователно ново разрастване на индустриални мощности – там, на Запад не става нищо по заповед на щуката, с тракане по масата и с еднолични решение на еднолични диктатори и автократи.
Втората основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред мобилизираните украински бранители на родината и моГилизираните рашистките мобики.
Да поясня – мобики идва точно от мобилизирани. Все по-масово те са наричани даже в родината им чмобики. (от чмо - ненужен, ненавиждан, морално и физически деградирал човек).
Кадровите армии и на украинците, и на рашистите последователно бяха минимизирани в хода на бойните дейности и в този момент все по-често и все по-масово на пердах отиват мобилизираните украинци и моГилизираните рашисти. Мобилизираният боец не е кадровият боец – бие се по-неумело и по-хаотично. Това води до доста повече жертви на бойното поле, изключително от рашистите. Макар и отстъпващи по бройка, мобилизираните работят доста по-ефективно от моГилизираните, тъй като от 2014 година Украйна няма заблуда, че войната е неизбежна и поработи много над своята подготовка за нея. Макар че като споделяме „ по-ефективно “, то е спрямо рашистките чмобики. Иначе е реалност, че и мобилизираните не са върха на бойното изкуство.
Третата основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред страната, която цени всеки човешки живот даже и на бойното поле, тъй като се грижи за бранителите на Отечеството; и страната, която въобще не цени живота на своите военни, не дава пукната пара за него, гледа на солдатите си като на пушечно месо, а от много време в тази страна най-евтиното месо е пушечното. Въпросът през 2023 година е какъв брой дълго още рашисткото общество ще търпи хиляди и хиляди негови синове да бъдат хвърляни в пастта, в пещта на войната като на заколение, като добитък в касапница. Иначе е ясно, че запасите на пушечно месо при рашистите са големи, несравнимо повече в сравнение с бойци Украйна може да прати да я пазят в кървавите баталии.
Четвъртата основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред консолидиращото се украинско общество и атомизиращия се рашистки народ.
Украйна дълго време страдаше от същите заболявания, от които, прочее, страда България – подкупен и подкупен в огромната си част политически хайлайф, хищни олигарси, варварска корупция, тотално нехйство към националното богаство и ресурсите на страната, парализирана правосъдна състема, жесток отвод от правораздаване... Само че за разлика от нас, които сме като куцото пиле, дето Господ го пази (с декоративна реплика на силови институции и специфични служби, с продънена и сляпа за процесите система за национална сигурност), Украйна извади късата съчка да има ужасяващ комшия с призрачен диктатор в Кремъл. И по този начин се стигна до експанзията против нея през 2014 година – един граблив черен лебед, който я свари, с опрощение, по бели гащи, до момента в който тя решаваше въртешните си проблеми, за които споделих доскоро, а по-скоро ближеше раните си от тях.
Не се съмнявайте, в случай че ние имахме подобен комшия с сходен диктатор като Украйна, той към този момент да е почнал да ни денатовизира, а седем осми от политическия ни хайлайф ще го е посрещнал с самун, сол и водка на моста на дружбата. Сега обаче Украйна се трансформира интегративно от аморфна и караща се защо ли не маса хора, в консолидирано общество с единна нация – на украинците, без значение какви са те по етнос, вяра, просвета и месторождение. От друга страна рашистите от ден на ден губят присъщността на жители и се асоциализират в жители, в послушковци, в сива и безмълвна маса, атомизират се и се разболяват от мисълта да се избавят кой както може, в случай че би трябвало и поединично, а тези горе да вършат каквото щат! Безмълвието е основната линия на днешния общ брой от атомизиращи се жители, в каквито се дезинтегрира обществено Рашистостан.
Петата основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред 21 век и 20 век. Вече съм писал, че едно от измеренията на това опълчване е в методите, по които водят война двете страни. Украинците водят война мрежово-центрично, гъвкаво, мобилно, самоорганизиращо се; а рашистите водят война йерархично, закостеняло, статично, дезорганизиращо се.
Но това е единствено едно от измеренията. Украйна благодарение на оръжията (за които споделих в началото), технологиите, галактическото и въздушното разузнавания, финансите, концепциите, публичните връзки работи като актуален държавен индивид, пронизан от общи тактики, цели, полезности и запаси. Докато съперникът ѝ е сходен на динозавър – голямо туловище с дребна глава; на аероплан, в чиято кабина водачът е не просто пийнал, а дрогиран, автопилотът не работи, пасажерите не се интересуват от дейностите на екипажа, а сляпо и глухо ги утвърждават, като в това време феновете на земята следят без необикновен интерес свободното рухване на този самолет; на пеперуда, която си мисли, че като маха в Москва с крила, ще провокира торнадо в Киев, само че не е схванала, че не може да маха с тези крила заради простата причина, че крилата ѝ са махнати; на бензиностанция край пропуснат селски път, въобразила си, че е в пъпа на света и че нейният бензин няма опция.
Вярно е, че Западът продължава да налива пари поради петрол и газ в стопанската система и финансите на рашистките агресори, само че е безспорно, че в края на краищата с нефтено-газовите еврА ще се случи същото, което през 70-те години на предишния век се случи с петролните долира на арабските страни. Тогава в началото цените на петрола скочиха 3 пъти; производителите на нефт потриваха ръце като нашия мургав другар, който до момента в който се варяло млякото потривал предостатъчно ръце „ цялостни, боже! Пълни, Боже “, до момента в който млякото изкипяло; западните стопански системи претърпяха голям потрес, а в края на краищата от всичкото това, от тази нечувана за годините си рецесия, завоюваха... западните страни!
Защото западните стопански системи са адаптивни, гъвкави, флуидни, либарални, пазарно-ориентирани и подготвени за атакуване на проблемите на пазарите макар изпитваните от време на време колосални земетресения точно от пазарите. Тези стопански системи са мултифункционални, а не моносуровинни; те са високотехнологични, а не нископродуктивни. Още повече пък през днешния ден, когато светът е толкоз взаимносвързан и взаимнозависим!
Аз от петрол и газ не разбирам, въпреки че от 15 години пиша, че на интернационалната сцена се води една стратегическа игра „ Гражданско отделение “ (Gas & Oil)… Но когато се вещаеха страшни газови и нефтени рецесии през актуалната зима (а ние навлязохме към този момент във втория ѝ месец вече), си разреших да напиша, че дявалът няма да бъде толкоз черен, че слуховете за европейската енергийна гибел са мощно проувеличени, тъй като западните стопански системи са тъкмо такива, каквито ги описах малко нагоре. Тези стопански системи може и да страдат и ще страдат, само че те постоянно му намират колая.
В теорията на ръководството дали една система е мощна и има бъдеще се дефинира не от това какви върхове тя доближава, а какъв брой тежки рецесии тя може да преодолее. През годините на Студената война Западът претърпя 14 тежки рецесии (някои неуместно тежки – упоменатият троент растеж на цените на петрола, жестокото проваляне на Съединени американски щати във Виетнам, де факто импийчмънта на Никсън, 1968-а година и така нататък..), а Съветската система единствено 4 рецесии (1956, 1968, 1980 и войната в Афганистан) и след всяка ставаше все по-слаба и по-слаба, а след последната се срина и отпътува. И почина...
Накратко, следва ни доста и доста сложна 2023 година. Още доста и доста украинци ще загинат в борба за своята Родина. За Европа. За Запада. За света. Ако Западът даде нужните въоръжения на Украйна и продължи да ѝ дава нужните финанси, до края на 2023 година е допустимо Украйна да си върне Луганск (или Донецк) или най-малкото да си отвоюва по-голямата част от така наречен бандитски републики, свързани с тези окупирани през днешния ден два украински града. За мен е безспорно, че до края на 2023 година Украйна най-малкото ще си завземе всичко, което ѝ бе отнето след 24 февруари 2022 година Нататък към този момент може да се продължи и до идната фаза на битката за окончателното възвръщане на всички украински земи – без Крим. Да, тъкмо по този начин - 2024 година ще покаже каква ще бъде новата фаза на украинската борба за избавление откакто Луганск и Донецк бъдат освободени дефинитивно от окупация.
А Крим...А Крим е по-сложен, архисложен проблем. Аз съм сигурен, че ще настъпи денят, когато ще стартират договаряния за статута на Крим! Моето виждане още от началото на войната е основано на реалистичния разбор на процесите и то е обвързвано с допустимо хибридно и отсрочено във времето решение: 10-годишен временен интервал, след който Крим да се трансформира в кондоминиум с открита взаимна суверенна власт от Украйна и Русия (по сходство на Андора, която е ръководена дружно от Франция и Испания)
С подобен комшия няма да има покой и сигурност още дълго време. Слава Богу, че нас ни отделя от него Черно море!
Но в този момент – за войната на рашизма против Украйна. В началото на 2023 година можем да приказваме за пет основни трендове в тази война. Първата основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред западните и руските оръжия.
За страдание, Западът не оказва онази помощ с въоръжения и системи, от които Украйна има остра, мегажизнена нужда. Причините за това са четири.
Първата причина е, че след Студената война Западът бе почнал непроменяемо да редуцира военните си бюджети, да създава по-малко въоръжения, да затваря цели фабрики от военно-промишления комплекс, да се ориентира към противопоставяне на основния зложелател – тероризма. А това противопоставяне, споделяше се, се води не с войска и специфични елементи, а с полиция и специфични служби.
Втората причина е, че Западът бе сварен неопитен от рашистката война. Пожелателното мислене, комфортно настанило се измежду политическите и военните западни елити бе, че е невероятно Онзи от Кремъл (дето в този момент се крие в бункера) да стартира пълномащабна война през Третото десетилетие на Третото хилядолетие.
Третата причина е, че Западът към момента не е решен да допусне Русия да загуби войната по безапелационен и катастрофичен метод и счита (явно или неявно), че по-добре от разгромно победена Русия е изтощавана дълго и оставаща с все по-малко и по-ограничени витални сили Русия.
Четвъртата причина е, че Западът действа посредством проекти и стратегии, посредством бюджети, посредством дълги процедури на одобрение в парламентите, посредством увещание на публичното мнение, посредством последователно ново разрастване на индустриални мощности – там, на Запад не става нищо по заповед на щуката, с тракане по масата и с еднолични решение на еднолични диктатори и автократи.
Втората основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред мобилизираните украински бранители на родината и моГилизираните рашистките мобики.
Да поясня – мобики идва точно от мобилизирани. Все по-масово те са наричани даже в родината им чмобики. (от чмо - ненужен, ненавиждан, морално и физически деградирал човек).
Кадровите армии и на украинците, и на рашистите последователно бяха минимизирани в хода на бойните дейности и в този момент все по-често и все по-масово на пердах отиват мобилизираните украинци и моГилизираните рашисти. Мобилизираният боец не е кадровият боец – бие се по-неумело и по-хаотично. Това води до доста повече жертви на бойното поле, изключително от рашистите. Макар и отстъпващи по бройка, мобилизираните работят доста по-ефективно от моГилизираните, тъй като от 2014 година Украйна няма заблуда, че войната е неизбежна и поработи много над своята подготовка за нея. Макар че като споделяме „ по-ефективно “, то е спрямо рашистките чмобики. Иначе е реалност, че и мобилизираните не са върха на бойното изкуство.
Третата основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред страната, която цени всеки човешки живот даже и на бойното поле, тъй като се грижи за бранителите на Отечеството; и страната, която въобще не цени живота на своите военни, не дава пукната пара за него, гледа на солдатите си като на пушечно месо, а от много време в тази страна най-евтиното месо е пушечното. Въпросът през 2023 година е какъв брой дълго още рашисткото общество ще търпи хиляди и хиляди негови синове да бъдат хвърляни в пастта, в пещта на войната като на заколение, като добитък в касапница. Иначе е ясно, че запасите на пушечно месо при рашистите са големи, несравнимо повече в сравнение с бойци Украйна може да прати да я пазят в кървавите баталии.
Четвъртата основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред консолидиращото се украинско общество и атомизиращия се рашистки народ.
Украйна дълго време страдаше от същите заболявания, от които, прочее, страда България – подкупен и подкупен в огромната си част политически хайлайф, хищни олигарси, варварска корупция, тотално нехйство към националното богаство и ресурсите на страната, парализирана правосъдна състема, жесток отвод от правораздаване... Само че за разлика от нас, които сме като куцото пиле, дето Господ го пази (с декоративна реплика на силови институции и специфични служби, с продънена и сляпа за процесите система за национална сигурност), Украйна извади късата съчка да има ужасяващ комшия с призрачен диктатор в Кремъл. И по този начин се стигна до експанзията против нея през 2014 година – един граблив черен лебед, който я свари, с опрощение, по бели гащи, до момента в който тя решаваше въртешните си проблеми, за които споделих доскоро, а по-скоро ближеше раните си от тях.
Не се съмнявайте, в случай че ние имахме подобен комшия с сходен диктатор като Украйна, той към този момент да е почнал да ни денатовизира, а седем осми от политическия ни хайлайф ще го е посрещнал с самун, сол и водка на моста на дружбата. Сега обаче Украйна се трансформира интегративно от аморфна и караща се защо ли не маса хора, в консолидирано общество с единна нация – на украинците, без значение какви са те по етнос, вяра, просвета и месторождение. От друга страна рашистите от ден на ден губят присъщността на жители и се асоциализират в жители, в послушковци, в сива и безмълвна маса, атомизират се и се разболяват от мисълта да се избавят кой както може, в случай че би трябвало и поединично, а тези горе да вършат каквото щат! Безмълвието е основната линия на днешния общ брой от атомизиращи се жители, в каквито се дезинтегрира обществено Рашистостан.
Петата основна наклонност е, че от ден на ден войната се трансформира в борба сред 21 век и 20 век. Вече съм писал, че едно от измеренията на това опълчване е в методите, по които водят война двете страни. Украинците водят война мрежово-центрично, гъвкаво, мобилно, самоорганизиращо се; а рашистите водят война йерархично, закостеняло, статично, дезорганизиращо се.
Но това е единствено едно от измеренията. Украйна благодарение на оръжията (за които споделих в началото), технологиите, галактическото и въздушното разузнавания, финансите, концепциите, публичните връзки работи като актуален държавен индивид, пронизан от общи тактики, цели, полезности и запаси. Докато съперникът ѝ е сходен на динозавър – голямо туловище с дребна глава; на аероплан, в чиято кабина водачът е не просто пийнал, а дрогиран, автопилотът не работи, пасажерите не се интересуват от дейностите на екипажа, а сляпо и глухо ги утвърждават, като в това време феновете на земята следят без необикновен интерес свободното рухване на този самолет; на пеперуда, която си мисли, че като маха в Москва с крила, ще провокира торнадо в Киев, само че не е схванала, че не може да маха с тези крила заради простата причина, че крилата ѝ са махнати; на бензиностанция край пропуснат селски път, въобразила си, че е в пъпа на света и че нейният бензин няма опция.
Вярно е, че Западът продължава да налива пари поради петрол и газ в стопанската система и финансите на рашистките агресори, само че е безспорно, че в края на краищата с нефтено-газовите еврА ще се случи същото, което през 70-те години на предишния век се случи с петролните долира на арабските страни. Тогава в началото цените на петрола скочиха 3 пъти; производителите на нефт потриваха ръце като нашия мургав другар, който до момента в който се варяло млякото потривал предостатъчно ръце „ цялостни, боже! Пълни, Боже “, до момента в който млякото изкипяло; западните стопански системи претърпяха голям потрес, а в края на краищата от всичкото това, от тази нечувана за годините си рецесия, завоюваха... западните страни!
Защото западните стопански системи са адаптивни, гъвкави, флуидни, либарални, пазарно-ориентирани и подготвени за атакуване на проблемите на пазарите макар изпитваните от време на време колосални земетресения точно от пазарите. Тези стопански системи са мултифункционални, а не моносуровинни; те са високотехнологични, а не нископродуктивни. Още повече пък през днешния ден, когато светът е толкоз взаимносвързан и взаимнозависим!
Аз от петрол и газ не разбирам, въпреки че от 15 години пиша, че на интернационалната сцена се води една стратегическа игра „ Гражданско отделение “ (Gas & Oil)… Но когато се вещаеха страшни газови и нефтени рецесии през актуалната зима (а ние навлязохме към този момент във втория ѝ месец вече), си разреших да напиша, че дявалът няма да бъде толкоз черен, че слуховете за европейската енергийна гибел са мощно проувеличени, тъй като западните стопански системи са тъкмо такива, каквито ги описах малко нагоре. Тези стопански системи може и да страдат и ще страдат, само че те постоянно му намират колая.
В теорията на ръководството дали една система е мощна и има бъдеще се дефинира не от това какви върхове тя доближава, а какъв брой тежки рецесии тя може да преодолее. През годините на Студената война Западът претърпя 14 тежки рецесии (някои неуместно тежки – упоменатият троент растеж на цените на петрола, жестокото проваляне на Съединени американски щати във Виетнам, де факто импийчмънта на Никсън, 1968-а година и така нататък..), а Съветската система единствено 4 рецесии (1956, 1968, 1980 и войната в Афганистан) и след всяка ставаше все по-слаба и по-слаба, а след последната се срина и отпътува. И почина...
Накратко, следва ни доста и доста сложна 2023 година. Още доста и доста украинци ще загинат в борба за своята Родина. За Европа. За Запада. За света. Ако Западът даде нужните въоръжения на Украйна и продължи да ѝ дава нужните финанси, до края на 2023 година е допустимо Украйна да си върне Луганск (или Донецк) или най-малкото да си отвоюва по-голямата част от така наречен бандитски републики, свързани с тези окупирани през днешния ден два украински града. За мен е безспорно, че до края на 2023 година Украйна най-малкото ще си завземе всичко, което ѝ бе отнето след 24 февруари 2022 година Нататък към този момент може да се продължи и до идната фаза на битката за окончателното възвръщане на всички украински земи – без Крим. Да, тъкмо по този начин - 2024 година ще покаже каква ще бъде новата фаза на украинската борба за избавление откакто Луганск и Донецк бъдат освободени дефинитивно от окупация.
А Крим...А Крим е по-сложен, архисложен проблем. Аз съм сигурен, че ще настъпи денят, когато ще стартират договаряния за статута на Крим! Моето виждане още от началото на войната е основано на реалистичния разбор на процесите и то е обвързвано с допустимо хибридно и отсрочено във времето решение: 10-годишен временен интервал, след който Крим да се трансформира в кондоминиум с открита взаимна суверенна власт от Украйна и Русия (по сходство на Андора, която е ръководена дружно от Франция и Испания)
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ