Украйна е един от най-големите производители в света на пшеница,

Украйна е един от най-големите производители в света на пшеница, ръж и слънчоглед. Ще попречи ли войната на сеитбата и ще съумеят ли фермерите там да засеят новата годишна продукция?

Войната продължава, а времето за сеитба към този момент е почнало и нивите би трябвало да бъдат засети.

Военните дейности, в случай че не лишават живота, изцяло го стопират. Фермерите в Украйна са сблъскват с нови провокации и страхове. Заплахата от гибел не плаши хората толкоз, колкото опасността от апетит.

„ Когато стартира войната, всичко спря, всичките седяхме у дома, само че след това се върнахме на работа “, споделя локална жена.

Украйна е на второ място по експорт на зърно в света, тъй че казусът с оцеляването е грижа за повече от една страна. За да избегнат филантропична злополука, фермерите небрежно се връщат към дилемите си.

„ Остана да засеем още към 200- 250 хектара слънчоглед и 75 хектара царевица. Практически всичко е засято “, споделя Димитър Кюрчи.

Казва, че „ нямаме боязън от война, имаме повече боязън от суша “.

„ Ще има самун! Ние сме уверени, тъй като има ресурси. Малко са, само че въпреки всичко... И брашно има. Около 20 тона ресурс, а има и зърно “, безапелационен е Димитър.

Криничное или Чушмелий е българско село в южната част на Украйна. Традиционно жителите му се занимават с винопроизводство и арпаджик в промишлен мащаб. И тази година хората не се опасяваха да рискуват да влагат в занаята си.

„ Не се закъснява с нищо. Слава богу обстановката у нас разрешава да работим и работим. Как да не ги е боязън? Хората няма различен избор “, споделя локалният гражданин Васил.

„ Ситуацията е горе долу постоянна. Хората взимат толкоз земя колкото през предходната година “, споделя Димитър Кюрчи.

Никой не знае какъв брой дълго ще продължи войната и какъв ще бъде идващият ход на съперника, дали метеорологичните условия ще бъдат удобни за земеделието в този район, тъй че мъчно е да се вършат прогнози за годишна продукция и размери, само че към този момент в този момент, заради сраженията, земеделците са изправени пред нови компликации и провокации.

„ Няма тор, няма и гориво. Мисля, че ще се измъкнем от обстановката, само че е доста мъчно “, споделя Димитър.

Във времена на война гибелта и животът постоянно вървят ръка за ръка. През пролетта селяните обичайно отглеждат пилета и други животни.

Домашните птици обвързват локалните да останат и да се грижат за тях. Но хората не се опасяват от това.

Алина е била известно време евакуирана в България и е плакала да си пристигна по-бързо у дома най-вече поради обичаните си животни.

„ Страхувах се, че може нещо да им се случи “, споделя момичето и споделя, че не си показва живота без животните.

Катерина Станева споделя, че е нямала проект за евакуация, „ тъй като ние няма къде да отиваме, да се евакуираме, свекървата все думаше: " Каман на място тежи ", каквото ще бъде. Ние изобщо нямахме проекти да бягаме. Каквото ще бъде, ще бъде “.

„ Сеем, взехме посев. А в случай че дойдат бежанци, ще се радваме да ги приемем. Съчувстваме им. И молим Бог да оказва помощ тази война да свърши. Таз война да се свърши, да не убиват деца, майки, седят в изби, няма какво да ядат “, споделя Катерина.

Любовта към земята е трансформирала този район в парадайс. Въпреки обстоятелството, че земята е суха и е зона на рисково земеделие, усърдието на бесарабските българи и вярата им в най-хубавото наложително ще избави тях и страната им от гладна гибел.