Цинизмът на съвремието и войната в Украйна, която никой не иска да спре
Украинците са единствените действителни губещи. Страната им постепенно се трансформира в геополитически апендикс – нужна, само че не и решаваща
Живеем в ера, в която действителността се разпада под тежестта на личните си отблясъци. Информацията и дезинформацията танцуват валс на привидна истина, като змия, захапала опашката си - не тъй като е гладна, а тъй като е объркана. Цинизмът е новата валута на публичното доверие, а сериозното мислене се трансформира в бяла лястовица.
Конвенционалната публицистика – онази мудна, проверяваща, от време на време тромава, само че добросъвестна дисциплинираност – е в мъка. Тя се дави в океана на тайни видеа в ютюб, електронни уеб сайтове с неразбираема благосъстоятелност, тематични фейсбук групи и хипнотизираща визия от TikTok и Telegram. Хората към този момент не желаят да заплащат за истина. Предпочитат да я получават гратис в обществените мрежи, освен това опакована в личните им предубеждения.
В този мъждив пейзаж на осведомително разлагане продължава войната в Украйна. И тя към този момент не е просто геополитически конфликт, а световна промишленост. Затова никой от тези, които имат думата, не бърза да я завърши.
Нека е ясно: няма наивници измежду огромните играчи. Доналд Тръмп – избран отново с обещанието, че ще приключи спора в границите на едно денонощие – знае доста добре, че това е изразителност за вътрешна консумация. Каквото и да е бил податлив да направи преди, през днешния ден даже той не може да приключи нещо, което се е институционализирало като част от световната икономическа екосистема.
Путин също не може да спре. Или по-точно – не и без да заплати политическата цена, която би ерозирала личната му власт. Защото стопанската система на Русия към този момент е мобилизирана до степен на съвсем боен обществен контракт. Заводи работят на три смени. Бюджетът прелива от вложения в оръжие, логистика, агитация. Безработицата е изкуствено потисната. Народът не се бунтува – има работа, има самун, има и задоволително алкохол, с цел да заглуши гласа на съвестта.
А какво ще се случи в Русия, в случай че войната спре? Ще би трябвало демобилизация. Това ще са стотици хиляди млади мъже, които ще потърсят работа. Закриване на фабрики. Масови съкращения. Социално неодобрение. А това е сюжет, който Кремъл не може да си разреши.
На другия бряг на океана нещата са по-рафинирани, само че не по-малко цинични. Последното предложение на Тръмп – Украйна да получава оръжие, което да бъде заплатено от НАТО – е бизнес модел, не дипломатическа самодейност. Съединени американски щати не просто поддържат украинската защита – те зареждат с О2 своята лична военна промишленост.
Оръжията, които се създават сега – в Америка, в Европа, даже в Азия – не са предопределени безусловно да бъдат употребявани. Много от тях в никакъв случай няма да стигнат до фронта. Но ще бъдат направени, платени, осчетоводени. Ще обезпечат работни места, дивиденти, политически точки.
И в този механизъм на взаимно поддържана инерция, Украйна остава единственият действителен губещ. Територия, която страда. Население, което умира или бяга. Страна, която постепенно се трансформира в геополитически апендикс – нужна, само че не и решаваща.
Ние, европейците, също не сме печеливши. Нашият боязън – постоянно разумен, от време на време невротичен – се употребява от водачите ни и се трансформира в още по-големи военни бюджети, за сметка на по-малко разноски за просвета, обучение, здраве. Отвъд риториката за сигурност се прокрадва една тъжна истина: светът към този момент не влага в развиване. Инвестира в оцеляване.
И когато се запитаме за какво войната в Украйна няма да свърши скоро, отговорът е мъчително елементарен: тъй като тя към този момент не е спор. Тя е конструкция. Система. Режим на стопански и политически живот. И тъй като всички печелят – с изключение на тези, които в действителност заплащат цената.
Истинската вест през днешния ден не е, че войната продължава. А че в действителност никой от огромните играчи не желае тя да спре.
Още от създателя:
Живеем в ера, в която действителността се разпада под тежестта на личните си отблясъци. Информацията и дезинформацията танцуват валс на привидна истина, като змия, захапала опашката си - не тъй като е гладна, а тъй като е объркана. Цинизмът е новата валута на публичното доверие, а сериозното мислене се трансформира в бяла лястовица.
Конвенционалната публицистика – онази мудна, проверяваща, от време на време тромава, само че добросъвестна дисциплинираност – е в мъка. Тя се дави в океана на тайни видеа в ютюб, електронни уеб сайтове с неразбираема благосъстоятелност, тематични фейсбук групи и хипнотизираща визия от TikTok и Telegram. Хората към този момент не желаят да заплащат за истина. Предпочитат да я получават гратис в обществените мрежи, освен това опакована в личните им предубеждения.
В този мъждив пейзаж на осведомително разлагане продължава войната в Украйна. И тя към този момент не е просто геополитически конфликт, а световна промишленост. Затова никой от тези, които имат думата, не бърза да я завърши.
Нека е ясно: няма наивници измежду огромните играчи. Доналд Тръмп – избран отново с обещанието, че ще приключи спора в границите на едно денонощие – знае доста добре, че това е изразителност за вътрешна консумация. Каквото и да е бил податлив да направи преди, през днешния ден даже той не може да приключи нещо, което се е институционализирало като част от световната икономическа екосистема.
Путин също не може да спре. Или по-точно – не и без да заплати политическата цена, която би ерозирала личната му власт. Защото стопанската система на Русия към този момент е мобилизирана до степен на съвсем боен обществен контракт. Заводи работят на три смени. Бюджетът прелива от вложения в оръжие, логистика, агитация. Безработицата е изкуствено потисната. Народът не се бунтува – има работа, има самун, има и задоволително алкохол, с цел да заглуши гласа на съвестта.
А какво ще се случи в Русия, в случай че войната спре? Ще би трябвало демобилизация. Това ще са стотици хиляди млади мъже, които ще потърсят работа. Закриване на фабрики. Масови съкращения. Социално неодобрение. А това е сюжет, който Кремъл не може да си разреши.
На другия бряг на океана нещата са по-рафинирани, само че не по-малко цинични. Последното предложение на Тръмп – Украйна да получава оръжие, което да бъде заплатено от НАТО – е бизнес модел, не дипломатическа самодейност. Съединени американски щати не просто поддържат украинската защита – те зареждат с О2 своята лична военна промишленост.
Оръжията, които се създават сега – в Америка, в Европа, даже в Азия – не са предопределени безусловно да бъдат употребявани. Много от тях в никакъв случай няма да стигнат до фронта. Но ще бъдат направени, платени, осчетоводени. Ще обезпечат работни места, дивиденти, политически точки.
И в този механизъм на взаимно поддържана инерция, Украйна остава единственият действителен губещ. Територия, която страда. Население, което умира или бяга. Страна, която постепенно се трансформира в геополитически апендикс – нужна, само че не и решаваща.
Ние, европейците, също не сме печеливши. Нашият боязън – постоянно разумен, от време на време невротичен – се употребява от водачите ни и се трансформира в още по-големи военни бюджети, за сметка на по-малко разноски за просвета, обучение, здраве. Отвъд риториката за сигурност се прокрадва една тъжна истина: светът към този момент не влага в развиване. Инвестира в оцеляване.
И когато се запитаме за какво войната в Украйна няма да свърши скоро, отговорът е мъчително елементарен: тъй като тя към този момент не е спор. Тя е конструкция. Система. Режим на стопански и политически живот. И тъй като всички печелят – с изключение на тези, които в действителност заплащат цената.
Истинската вест през днешния ден не е, че войната продължава. А че в действителност никой от огромните играчи не желае тя да спре.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ