Украинският войник Виктор Сушков загина преди няколко дни на фронтовата

Украинският боец Виктор Сушков почина преди няколко дни на фронтовата линия, до момента в който се опитваше да спре нахлуването на съветските войски. Той беше женен за Ирина Сускова, 25-годишна журналистка, която работи в " Обозревател ". След като Сусковола разбра за новината за гибелта на брачна половинка си, потърси разтуха в писмена форма. Ирина разгласява красива публикация, " най-тъжната в кариерата си ", във Facebook, с цел да изрази своята неизчерпаема болежка преди най-горчивата загуба в живота си.

Ето какво написа тя във Facebook:
Предстои ми да напиша най-страшните думи в живота си. Ще пиша на съветски, за финален път, тъй като го приказвам единствено с вас. Не мога да не пиша, желая целият свят да крещи какъв беше ти. И без теб мога единствено едно - да пиша.

Седя до мъртвия си брачен партньор. Животът ми лежи до мен в затворен ковчег. Животът ми, който изтри сълзите ми и сподели, че в никакъв случай няма да си тръгне. Който ме галеше цяла нощ, когато беше неприятно. Който се хвалеше с мен на всяка крачка. И аз се похвалих с теб. И Слава Богу, че беше ти. Сякаш към този момент не живея.

Не познавам по-чист, по-мил и по-достоен Човек. Ти беше най-хубавият във всичко. Не тъй като беше мой. Така беше, ти го направи. Бяше оценен на всички места.

Всичките ти думи звънтят в ушите ми. Само завързан, в никакъв случай не си приказвал за другите. Ако се появи нещо готино у нас, незабавно казахте с кого ще го споделим. Ако нещо се случи, аз се държах единствено поради теб. Едно " zzzzy! " задоволително, с цел да стои безшумно на струната.

Летя от работа с джобове, цялостни с шоколадови бонбони, с цел да не ми е тъжно. И всичко, което е взел със себе си, постоянно е раздавал, с цел да се похвали по какъв начин сготвям. Никога не си се страхувала от нищо, нито един път. Усмихваше се всеки ден, даже в случай че всичко беше неприятно. „ Облечен съм топло и се храня добре “ - за всички мотиви.. Направихте проекти за идната година, когато отидем при родителите си. — Отказвал ли съм ти в миналото нещо? - ти отговори на всичките ми най-глупави нелепости. „ Тук ще те почерпя и всичко несъмнено ще бъде наред, към момента имаме деца да раждаме “, „ Каква работа, главното е, че си здрав и благополучен “, „ Искам такова малко момиченце за себе си, “, споделяше всеки ден.

И той постоянно помагаше, можех да желая всичко. — Ти пълководец ли си? Ти се пошегува с хитра усмивка. „ По-лошо “, споделих аз, „ аз съм дамата на командира “ и го целунах по носа.

Бих могъл да ти кажа нещо, което те в никакъв случай не споделят на никого, само че постоянно си разбирал.

След сватбата добавихте къща към сърцето покрай моя контакт и казахте: „ Сега ти си моят дом вечно “.

Знаех какъв брой непоносими ще бъдем на остарели години („ зззи, отново тигана не е на мястото “, „ зззи, зззи, който пи кафе и не получи капсулата “), знаех какви очи ще имат децата ни имат. Мислех какво да ти подаря за първата ти годишнина от сватбата. И трябваше да избера венец за гроба. В последния диалог казахте, че пазите съня ми. Сега вардя твоя до края на живота си.

Вие сте офицер с подобен вътрешен кодекс на достойнството, за който тези кучки даже не биха могли да мечтаят. Ти си моето сърце! Ти си моята душа! Беше и ще бъде. Обичам те безпределно и се гордея с теб.

Проклинам тези фашисти за теб, благи, за неродените ни деца, за откраднатия живот, твоя и моя.Седя до мъртъв брачен партньор. Аз съм вдовица на 25. Нечовеците откраднаха живота ми. Шибаната Русия открадна живота ми.