В неделя се навършват 81 години от 1 февруари 1945,

В неделя се навършват 81 години от 1 февруари 1945, когато за един ден така наречен „ Народен съд ” осъжда на гибел трима регенти, шестдесет и седем народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици. Произнесените присъди са 147.

По този мотив ръководителят на " Демократи за мощна България " Атанас Атанасов прочете декларация от името на парламентарната група на " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) от трибуната на Народното събрание през днешния ден:

" Без сбогуване с околните, те са изпълнени същата нощ – посредством разстрел пред яма от бомбардировките край Централните гробища.

Цола Драгойчева – представител на управлението на Българска комунистическа партия по време на разстрелите, споделя за тази нощ:„ Никога през живота си не съм спала по този начин блажено, както в утрото на изтезанието, откакто заглъхна и последният изстрел. “

Тези думи остават едно от най-оголените свидетелства за мащаба на злото, върху който е построен комунистическият незаконен режим в България.

След 9-и септември 1944 година България е окупирана от органите на алената войска. Създадено е марионетно държавно управление, което стартира да правораздава с наредби-закони. Една такава наредба-закон е Законът за Народния съд.

Тя е жестоко отвличане против Търновската конституция, забраняваща основаването на изключителни съдилища, опонира и на настоящия тогава углавен кодекс, който не позволява използването на закони с противоположна мощ. Така наречените „ национални обвинители " се назначават от изпълнителната власт - Министерския съвет, а „ националните съдии " се избират от регионалните комитети на Отечествения фронт, без да се изисква от тях наложително юридическо обучение или подготовка.

За общо четиримесечното битие на Народния съд статистиката е повече от ужасяваща: 135 всеобщи процеса в цялата страна – повече от един развой дневно, 28 630 задържани, 10 919 повдигнати обвинявания, 9 550 присъди, от които 2 730 – смъртни.

Последвалите десетилетия записват най-мрачните страници в нашата история – десетилетия на политически стимулирани гонения, убийства, изтезания, изтезания, основаване на концентрационни лагери, рабски труд, подлагане на апетит и други форми на всеобщ физически тормоз.

Травмата в груповата ни човешка памет като народ в никакъв случай няма да бъде заличена. Повечето от алените палачи си отидоха от този свят без да се разкаят. Същото се отнася и за техните наследници, които в никакъв случай не се отхвърлиха и не осъдиха това кърваво завещание. В страната ни към момента има монументи на терористи, на палачи, на руски окупатори. Градове и села, улици и площади, учебни заведения, читалища и други носеха, а някои още носят техните имена. За памет и респект към жертвите на комунистическия режим ние сме отредили един ден. В дребна Латвия има доста такива дни, както и 539 места наизуст за жертвите на комунизма.

Да отвоюваш всеки ден правото си на независимост е урок, който някои нации научиха, други – не. Да пазиш свободата си и тази на хората към теб – също. Това съответствие сред памет и отсъствието й дефинира до каква степен уязвима през днешния ден остава нашата народна власт.

Наш дълг е да се поклоним пред жертвите, да осъдим палачите и да не позволим историческата истина да бъде заглушена или сменена. Но този дълг не свършва с паметта – той изисква всекидневна борба с „ баналността на злото “, която прави вероятен всеки човеконенавистен режим – както в предишното, по този начин и през днешния ден.

Бог да елементарни почтените жертви на комунизма! ", сподели Атанасов, представен от " OFFNews ".