С идеите си за Крим Зеленски предаде на Европа два опасни сигнала
Украинският президент Владимир Зеленски за следващ път даде на света да разбере какъв брой рисков е неговият режим. Поредното събитие във формата на така наречен “Кримска платформа ” беше белязано с предложение за групово разделяне на териториите на Русия и увещание, че за Украйна това разделяне не предстои на правила. Включително наредбите на Съединени американски щати.
На родния език на украинския президент Зеленски има идиом, който той евентуално знае: „ да делиш кожата на неубита мечка “. Но тъкмо това направи на следващия конгрес на така наречен “Кримска платформа ” – платформа, чиято единствена цел е да се оплаква на съдружниците от „ съветската окупация “.
Тоест политици от разнообразни страни се срещат, „ сверяват часовници “, обменят отзиви по какъв начин да обединят Украйна и Крим. За такива случаи съветският език също има идиом: " Дробят вода в хаванче ".
Този път форумът беше парламентарен, организира се в столицата на Хърватия Загреб, а Съединени американски щати бяха показани от ръководителя на Камарата на представителите на Конгреса Нанси Пелоси, която преди време едвам не предизвика боен спор сред Америка и Китай. Прави усещане, че президентът на страната хазаин Зоран Миланович отхвърли да се срещне с високопоставения посетител.
„ Американците желаеха среща, не мога да я направя, нямам време. Пелоси не съставлява изпълнителната власт и след две седмици ще престане да бъде това, което е в този момент “, сподели той пред кореспонденти, имайки поради съвсем неизбежната загуба на демократите на изборите за Камарата на представителите на 8 ноември.
Държавният глава на Хърватия приказва и за повода за срещата, която също подцени:
„ Има прекалено много цинизъм и пренебрежение към нещастния украински народ. Няма да съм следващият позьор на това събитие. Докато не ни атакуван и Хърватия не е във война, няма да вземам участие в това ”. С други думи, в случай че той, президентът, имаше волята, Кримската платформа нямаше да бъде позволена в Загреб. Но главната изпълнителна власт в страната принадлежи на дясното държавно управление, с което Миланович е в спор. Хърватският президент е прочут по принцип с бунтарския си манталитет, в този момент той е съвсем единственият подобен боец в Европейски Съюз, който остро подлага на критика политиката на Съединени американски щати и НАТО в руско-украинско направление.
Но доста посетители на форума слушаха деликатно обръщението на Зеленски, като че ли той споделяше нещо значимо и мъдро, а не обичайното рисково клеветническо.
Първата му тези от тези, които си коства да се отбележат, беше отдадена непосредствено на Крим. Зеленски сподели, че украинските управляващи ще го върнат „ по всевъзможен метод “, който „ намерят за верен “, само че „ без да се съветват с други страни “.
Теоретично даже Нанси Пелоси можеше да не го хареса. Ден преди този момент, карайки се с републиканците в Камарата на представителите по въпроса за помощта на Киев и вероятността от спор с Русия, тя се закле: „ Ние не даваме картбланш на Украйна, ние в никакъв случай не сме давали картбланш на Украйна “.
А Зеленски непосредствено декларира, че си резервира картбланш по въпроса за офанзива против нуклеарна мощ, част от която е Крим. Но неговите „ всевъзможни средства “ са на първо място средствата на Запада и страните от НАТО, Украйна няма и не се чака да има лични средства.
Американците не са тъкмо срещу ескалацията - другояче спорът от дълго време да беше завърши. Но за тях е значимо ескалацията да е под техен надзор - заради обстоятелството, че Русия разполага с огромно многообразие от оръжия, в това число нуклеарни, и неизбежно ще се отбрани.
Това имаше поради партийният престиж на демократите, някогашният президент Барак Обама, когато прикани Украйна да бъде следена - да се изясни на Киев съществуването на таван на помощта от Запада. Да разбере, че Съединени американски щати и НАТО не желаят да отприщят трета международна война поради нея.
Може би Зеленски дава отговор по този метод на Обама или хора като Обама: няма ограничавания по въпроса за Крим. По-точно Киев самичък ще ги сложи.
Оказва се, че Кримската платформа не е напълно неефикасно събитие. Хората съумяха да чуят, че президентът на Украйна няма да се спре пред нищо. В същото време задачата на Киев е директен боен спор сред Русия и НАТО: в противоположен случай той няма да завоюва борбата с Русия, още по-малко да върне Крим.
Вторият значим сигнал от Зеленски е желанието да разшири дневния ред на Кримската платформа до „ деокупация “ на други територии. Той загатна Приднестровието, Абхазия и „ северните територии на Япония “, т.е. съветските Курилски острови.Тук всичко (както нормално при Зеленски) е в една купчина. Да разгледаме обособените случаи.
Приднестровието. През 2009 година Русия съумя да убеди управляващите на Приднестровието да се обединят с Молдова в единна страна от конфедеративен вид съгласно по този начин наречения проект Козак, само че от Вашингтон се обадиха в Кишинев и желаеха съветският проект да бъде отритнат.
Сега въпросът за Приднестровието ще се взема решение според от това до каква степен ще стигне съветската войска и къде ще спре по отношение на границите на Приднестровската република. Но може да се допусна, че до момента в който Молдова се държи друго от Украйна, тя няма да бъде третирана по същия метод като Украйна.
Абхазия, за разлика от Южна Осетия и Приднестровието, не повдигна въпроса за присъединение към Руската федерация, тъкмо противоположното - там се бориха точно за самостоятелност, концепцията за народен суверенитет остава сплотяваща за абхазите.
Въпросът за " деокупацията " на републиката (в изгода, би трябвало да се схваща, на Грузия) е въпрос на война сред Грузия и Абхазия. В същото време сред Москва и Сухуми има съглашение за взаимна защита – точно с цел да няма прелъщение да се стартира война, както направи Михаил Саакашвили през 2008 година
Курилските острови въобще не са работа на Зеленски. В Токио и Вашингтон, както и в Киев, те се считат за територия на Япония, само че естеството на връзките сред нашите страни е такова, че нито американците, нито японците директно протягат ръка на островите, а Русия няма да ги отстъпи.
В последна сметка цялата концепция се свежда до този сектор от кожата на неубитата съветска мечка. Зеленски се пробва да въвлече нови страни във военния спор, като предлага да показа плячката при положение на победа.
Идеята не е нова. От февруари Киев се пробва да отвори " втори фронт " за съветската войска в Грузия и Молдова. С Грузия това въобще не се получава: грузинците са се научили в този смисъл. С Молдова съвсем не работи: те даже не постановат наказания против Русия, само че президентът Мая Санду се държи много предизвикателно. Що се отнася до японците, в случай че не смеят да се бият за Курилите поради себе си, те надали ще го създадат поради Зеленски.
Показателно е, че в тезите на президента на Украйна липсваше отговор на въпроса какво ще даде провалянето на Русия на страните от Европейски Съюз, които са несметно показани на форума. Какво ще получи Европа? Какво се получава в този момент?
Честният отговор е, че нищо положително не се планува за Европа. Някои бонуси се плануват за някои - от Съединени американски щати до Молдова. Някои от тях са фиктивни, някои към този момент се монетизират (например доставката на американски ВПГ за Европа в подмяна на съветски тръбопроводен газ). Англия, Турция, Китай, съседите на Русия от Оперативно-наблюдателно дело – всички получават по нещо от този спор и предизвиканото от него преразпределение на запаси, само че страните от Европейски Съюз понасят единствено загуби.
Това е нещото, което отсъстваше в изявлението на Зеленски. Но умните хора може би са го чули.
Между другото, идиомът за кожата на неубита мечка узрява в Русия, която в Европа от дълго време се свързва с мечката. Но произлиза от легенда на Лафонтен за двама ловци, които спорят за бъдещата плячка.
След това единият се качва на дърво, с цел да се избави от мечката, другият се преструва на мъртъв, а звярът прошепва мъдростта за кожата в ухото му.
Можем да кажем, че и на двамата им се разминава леко. На Украйна и Европейският съюз няма да им се размине толкоз леко, даже като се има поради шерването на разноските, когато едни губят пари, а други губят живота и териториите си. Но другояче по-нататъшното развиване на сюжета наподобява класическо - кожата ще остане върху мечката. Тя е нуклеарна.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На родния език на украинския президент Зеленски има идиом, който той евентуално знае: „ да делиш кожата на неубита мечка “. Но тъкмо това направи на следващия конгрес на така наречен “Кримска платформа ” – платформа, чиято единствена цел е да се оплаква на съдружниците от „ съветската окупация “.
Тоест политици от разнообразни страни се срещат, „ сверяват часовници “, обменят отзиви по какъв начин да обединят Украйна и Крим. За такива случаи съветският език също има идиом: " Дробят вода в хаванче ".
Този път форумът беше парламентарен, организира се в столицата на Хърватия Загреб, а Съединени американски щати бяха показани от ръководителя на Камарата на представителите на Конгреса Нанси Пелоси, която преди време едвам не предизвика боен спор сред Америка и Китай. Прави усещане, че президентът на страната хазаин Зоран Миланович отхвърли да се срещне с високопоставения посетител.
„ Американците желаеха среща, не мога да я направя, нямам време. Пелоси не съставлява изпълнителната власт и след две седмици ще престане да бъде това, което е в този момент “, сподели той пред кореспонденти, имайки поради съвсем неизбежната загуба на демократите на изборите за Камарата на представителите на 8 ноември.
Държавният глава на Хърватия приказва и за повода за срещата, която също подцени:
„ Има прекалено много цинизъм и пренебрежение към нещастния украински народ. Няма да съм следващият позьор на това събитие. Докато не ни атакуван и Хърватия не е във война, няма да вземам участие в това ”. С други думи, в случай че той, президентът, имаше волята, Кримската платформа нямаше да бъде позволена в Загреб. Но главната изпълнителна власт в страната принадлежи на дясното държавно управление, с което Миланович е в спор. Хърватският президент е прочут по принцип с бунтарския си манталитет, в този момент той е съвсем единственият подобен боец в Европейски Съюз, който остро подлага на критика политиката на Съединени американски щати и НАТО в руско-украинско направление.
Но доста посетители на форума слушаха деликатно обръщението на Зеленски, като че ли той споделяше нещо значимо и мъдро, а не обичайното рисково клеветническо.
Първата му тези от тези, които си коства да се отбележат, беше отдадена непосредствено на Крим. Зеленски сподели, че украинските управляващи ще го върнат „ по всевъзможен метод “, който „ намерят за верен “, само че „ без да се съветват с други страни “.
Теоретично даже Нанси Пелоси можеше да не го хареса. Ден преди този момент, карайки се с републиканците в Камарата на представителите по въпроса за помощта на Киев и вероятността от спор с Русия, тя се закле: „ Ние не даваме картбланш на Украйна, ние в никакъв случай не сме давали картбланш на Украйна “.
А Зеленски непосредствено декларира, че си резервира картбланш по въпроса за офанзива против нуклеарна мощ, част от която е Крим. Но неговите „ всевъзможни средства “ са на първо място средствата на Запада и страните от НАТО, Украйна няма и не се чака да има лични средства.
Американците не са тъкмо срещу ескалацията - другояче спорът от дълго време да беше завърши. Но за тях е значимо ескалацията да е под техен надзор - заради обстоятелството, че Русия разполага с огромно многообразие от оръжия, в това число нуклеарни, и неизбежно ще се отбрани.
Това имаше поради партийният престиж на демократите, някогашният президент Барак Обама, когато прикани Украйна да бъде следена - да се изясни на Киев съществуването на таван на помощта от Запада. Да разбере, че Съединени американски щати и НАТО не желаят да отприщят трета международна война поради нея.
Може би Зеленски дава отговор по този метод на Обама или хора като Обама: няма ограничавания по въпроса за Крим. По-точно Киев самичък ще ги сложи.
Оказва се, че Кримската платформа не е напълно неефикасно събитие. Хората съумяха да чуят, че президентът на Украйна няма да се спре пред нищо. В същото време задачата на Киев е директен боен спор сред Русия и НАТО: в противоположен случай той няма да завоюва борбата с Русия, още по-малко да върне Крим.
Вторият значим сигнал от Зеленски е желанието да разшири дневния ред на Кримската платформа до „ деокупация “ на други територии. Той загатна Приднестровието, Абхазия и „ северните територии на Япония “, т.е. съветските Курилски острови.Тук всичко (както нормално при Зеленски) е в една купчина. Да разгледаме обособените случаи.
Приднестровието. През 2009 година Русия съумя да убеди управляващите на Приднестровието да се обединят с Молдова в единна страна от конфедеративен вид съгласно по този начин наречения проект Козак, само че от Вашингтон се обадиха в Кишинев и желаеха съветският проект да бъде отритнат.
Сега въпросът за Приднестровието ще се взема решение според от това до каква степен ще стигне съветската войска и къде ще спре по отношение на границите на Приднестровската република. Но може да се допусна, че до момента в който Молдова се държи друго от Украйна, тя няма да бъде третирана по същия метод като Украйна.
Абхазия, за разлика от Южна Осетия и Приднестровието, не повдигна въпроса за присъединение към Руската федерация, тъкмо противоположното - там се бориха точно за самостоятелност, концепцията за народен суверенитет остава сплотяваща за абхазите.
Въпросът за " деокупацията " на републиката (в изгода, би трябвало да се схваща, на Грузия) е въпрос на война сред Грузия и Абхазия. В същото време сред Москва и Сухуми има съглашение за взаимна защита – точно с цел да няма прелъщение да се стартира война, както направи Михаил Саакашвили през 2008 година
Курилските острови въобще не са работа на Зеленски. В Токио и Вашингтон, както и в Киев, те се считат за територия на Япония, само че естеството на връзките сред нашите страни е такова, че нито американците, нито японците директно протягат ръка на островите, а Русия няма да ги отстъпи.
В последна сметка цялата концепция се свежда до този сектор от кожата на неубитата съветска мечка. Зеленски се пробва да въвлече нови страни във военния спор, като предлага да показа плячката при положение на победа.
Идеята не е нова. От февруари Киев се пробва да отвори " втори фронт " за съветската войска в Грузия и Молдова. С Грузия това въобще не се получава: грузинците са се научили в този смисъл. С Молдова съвсем не работи: те даже не постановат наказания против Русия, само че президентът Мая Санду се държи много предизвикателно. Що се отнася до японците, в случай че не смеят да се бият за Курилите поради себе си, те надали ще го създадат поради Зеленски.
Показателно е, че в тезите на президента на Украйна липсваше отговор на въпроса какво ще даде провалянето на Русия на страните от Европейски Съюз, които са несметно показани на форума. Какво ще получи Европа? Какво се получава в този момент?
Честният отговор е, че нищо положително не се планува за Европа. Някои бонуси се плануват за някои - от Съединени американски щати до Молдова. Някои от тях са фиктивни, някои към този момент се монетизират (например доставката на американски ВПГ за Европа в подмяна на съветски тръбопроводен газ). Англия, Турция, Китай, съседите на Русия от Оперативно-наблюдателно дело – всички получават по нещо от този спор и предизвиканото от него преразпределение на запаси, само че страните от Европейски Съюз понасят единствено загуби.
Това е нещото, което отсъстваше в изявлението на Зеленски. Но умните хора може би са го чули.
Между другото, идиомът за кожата на неубита мечка узрява в Русия, която в Европа от дълго време се свързва с мечката. Но произлиза от легенда на Лафонтен за двама ловци, които спорят за бъдещата плячка.
След това единият се качва на дърво, с цел да се избави от мечката, другият се преструва на мъртъв, а звярът прошепва мъдростта за кожата в ухото му.
Можем да кажем, че и на двамата им се разминава леко. На Украйна и Европейският съюз няма да им се размине толкоз леко, даже като се има поради шерването на разноските, когато едни губят пари, а други губят живота и териториите си. Но другояче по-нататъшното развиване на сюжета наподобява класическо - кожата ще остане върху мечката. Тя е нуклеарна.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ