Вацлав Клаус: Защо никой от Запада не организира сериозни преговори за мира в Украйна
Украинският спор продължава към този момент седем седмици. Различни «експерти» даже предвиждат, че може да продължи месеци, в случай че не и години. Не мога да приема тези несериозни изказвания. Там умират хора, доказателствата за убийствата на мирни поданици и пленени бойци се усилват. Унищожени са големи материални полезности. Не единствено Украйна, само че и Русия ще се върне години обратно във връзка с виталния стандарт. Сериозни мирни договаряния обаче няма. Напротив, вместо апели за сходни договаряния, ние чуваме войнствени крясъци и вести за увеличение на доставките на съвременни оръжия.
Кой би трябвало да седне на масата на договарянията?
Някой ще възрази, че се водят украинско-руски договаряния. Да, само че те не водят до средата. Могат ли да доведат до нещо въобще? Това договаряния ли са? Не би трябвало ли да се договаря с някой различен?
Това в действителност ли е руско-украински спор?
Могат ли руснаци и украинци да го решат? Може би в действителност не е по този начин? Не виждаме ли спора сред Запада и Русия, в който Украйна се оказа трагичен, само че комфортен обект? (Първоначално написах „ единствено трагичен обект “, само че комплицираната и спорна 30-годишна история на Украйна след разпадането на Съветския съюз докара до обстоятелството, че Украйна внесе своята милостиня единствено в качеството си на „ индивид “.)
Уверен съм, че Западът и Русия би трябвало да седнат на масата за договаряния допустимо най-скоро.
Няма да предлагам формат, само че Съединените щати би трябвало да бъдат в него.
Изглежда е ясно, че от Европа би трябвало да има представители на Европейския съюз. Въпреки че нямам доверие в техния мандат и достоверност, или по-скоро не знам до каква степен тези хора в действителност показват същинските ползи на огромните европейски страни, да вземем за пример на Франция или Германия.
Китай също би трябвало да взе участие?
Но всички те преследват свои лични ползи и не демонстрират интерес да прекратят този спор допустимо най-скоро.
В предишното Украйна и украинците не се радваха на благосклонностите на европейците.
От свое име би трябвало да кажа, че постоянно съм се срамувал, когато виждах по какъв начин чехите се отнасят към украинските, легални и незаконни, към мигрантите, които работеха за нас.
А в този момент всички безусловно излъчват обич към Украйна и украинците.
Тази обич не служи ли единствено като заслон за прикриване на „ омразата към Русия “, както ми написа в писмото една дама, която не познавам персонално?
Да мразиш някого е неприятен и слаб претекст да обичаш някой различен. С помощта на обич и (или) ненавист трагичната обстановка в Украйна не може да бъде позволена. Разумът и студеният прагматизъм би трябвало да излязат на напред във времето.
Същата дама ми написа, че „ всички са заслепени от желанието да унищожат Русия, даже с цената на самоизтребление и икономическа разпродажба на Европа “.
Време е да съберем храброст да повдигнем този въпрос. Трябва да си вземем поучения от историята.
Ще стане ли Европа една от директните жертви на това, което сполетя Украйна?
Какво ще донесе въоръженият спор?
Такова усещане се основава, когато се видят по какъв начин икономическите и миграционните последствия от украинската рецесия се омаловажават през днешния ден. Ясно е, че спорът ще бъде употребен за подсилване на европейската унификация и смазване на суверенитета на националните страни.
Страните ще бъдат интензивно милитаризирани.
Никой ли не се интересува от това?
Или, по-добре казано, тези, които се осмеляват да го признаят, са марионетки на Путин?
Или, в противен случай, те са хората, които не желаят да разрешат на Trust for the Destruction of Europe, в неговата съвременна форма, да унищожи Европа?
Или най-малко източната и централната й част?
Нашето държавно управление приказва за страданията на украинския народ, само че не мисля, че то прави всичко, с цел да подсигурява, че спорът ще завърши допустимо най-скоро (а Чехия да не стане една от главните му жертви).
Това не крие ли злонамерените им сметки, че колкото по-дълго не престават военните дейности, толкоз повече Русия ще отслабва?
И че оптималното закъснение на военните дейности е от изгода?
Ужасявам се, че в главите на някои хора се роят такива мисли. Не единствено у политиците, а и измежду тези, които управляват публичните ни медии.
Източник: idnes.cz /News Front
Кой би трябвало да седне на масата на договарянията?
Някой ще възрази, че се водят украинско-руски договаряния. Да, само че те не водят до средата. Могат ли да доведат до нещо въобще? Това договаряния ли са? Не би трябвало ли да се договаря с някой различен?
Това в действителност ли е руско-украински спор?
Могат ли руснаци и украинци да го решат? Може би в действителност не е по този начин? Не виждаме ли спора сред Запада и Русия, в който Украйна се оказа трагичен, само че комфортен обект? (Първоначално написах „ единствено трагичен обект “, само че комплицираната и спорна 30-годишна история на Украйна след разпадането на Съветския съюз докара до обстоятелството, че Украйна внесе своята милостиня единствено в качеството си на „ индивид “.)
Уверен съм, че Западът и Русия би трябвало да седнат на масата за договаряния допустимо най-скоро.
Няма да предлагам формат, само че Съединените щати би трябвало да бъдат в него.
Изглежда е ясно, че от Европа би трябвало да има представители на Европейския съюз. Въпреки че нямам доверие в техния мандат и достоверност, или по-скоро не знам до каква степен тези хора в действителност показват същинските ползи на огромните европейски страни, да вземем за пример на Франция или Германия.
Китай също би трябвало да взе участие?
Но всички те преследват свои лични ползи и не демонстрират интерес да прекратят този спор допустимо най-скоро.
В предишното Украйна и украинците не се радваха на благосклонностите на европейците.
От свое име би трябвало да кажа, че постоянно съм се срамувал, когато виждах по какъв начин чехите се отнасят към украинските, легални и незаконни, към мигрантите, които работеха за нас.
А в този момент всички безусловно излъчват обич към Украйна и украинците.
Тази обич не служи ли единствено като заслон за прикриване на „ омразата към Русия “, както ми написа в писмото една дама, която не познавам персонално?
Да мразиш някого е неприятен и слаб претекст да обичаш някой различен. С помощта на обич и (или) ненавист трагичната обстановка в Украйна не може да бъде позволена. Разумът и студеният прагматизъм би трябвало да излязат на напред във времето.
Същата дама ми написа, че „ всички са заслепени от желанието да унищожат Русия, даже с цената на самоизтребление и икономическа разпродажба на Европа “.
Време е да съберем храброст да повдигнем този въпрос. Трябва да си вземем поучения от историята.
Ще стане ли Европа една от директните жертви на това, което сполетя Украйна?
Какво ще донесе въоръженият спор?
Такова усещане се основава, когато се видят по какъв начин икономическите и миграционните последствия от украинската рецесия се омаловажават през днешния ден. Ясно е, че спорът ще бъде употребен за подсилване на европейската унификация и смазване на суверенитета на националните страни.
Страните ще бъдат интензивно милитаризирани.
Никой ли не се интересува от това?
Или, по-добре казано, тези, които се осмеляват да го признаят, са марионетки на Путин?
Или, в противен случай, те са хората, които не желаят да разрешат на Trust for the Destruction of Europe, в неговата съвременна форма, да унищожи Европа?
Или най-малко източната и централната й част?
Нашето държавно управление приказва за страданията на украинския народ, само че не мисля, че то прави всичко, с цел да подсигурява, че спорът ще завърши допустимо най-скоро (а Чехия да не стане една от главните му жертви).
Това не крие ли злонамерените им сметки, че колкото по-дълго не престават военните дейности, толкоз повече Русия ще отслабва?
И че оптималното закъснение на военните дейности е от изгода?
Ужасявам се, че в главите на някои хора се роят такива мисли. Не единствено у политиците, а и измежду тези, които управляват публичните ни медии.
Източник: idnes.cz /News Front
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ